Бавиконда – свещеният манастир от златна ера в Индия
26/04/2019От всички страни в света Индия има някои от най-добрите примери за будистка история и наследство. Един от забележителните места е свещеният манастир Бавиконда в Андра Прадеш. Той е един от най-старите и най-свещени будистки обекти в целия субконтинент. Властите сега предприемат стъпки за запазване на Бавиконда и други древни будистки паметници и обекти, осъзнавайки културното богатство, което притежават за бъдещите поколения.
Как будизмът почти е бил изхвърлен от Индия
Векове наред будизмът е една от най-големите религии в Индия и преди настъпването на християнството, той постепенно се разпространява в голяма част от Северна Индия. Ашока, известният Мауриански император, възприел вярата и направил много за популяризирането й. Бактрийците и индо-гърците също изиграли съществена роля в нейното развитие.
Будистките училища процъфтяват в Индия в продължение на стотици години. След 9-ти век от новата ера обаче будизмът започва да намалява, докато хиндуизмът придобива повече последователи. Освен това, мюсюлманските нашествия в Индия, които започват през 11 век, предизвикват бърз спад на броя на будистите, особено в Северна Индия.
Много турски султани разглеждали будистите като атеисти просто защото не разбрали вярата им и последователите на будизма избягали на юг или се оттеглили в отдалечени райони на Хималаите. Днес будистите са малцинство в Индия, но много Dalits са се обърнали към религията през последните десетилетия.
Бавиконда – икономически и обучителен център
Комплексът Бавиконда датира от 3-ти век пр. Хр., Златният век на будизма в Индия. Той е бил манастир и място за поклонение. Бил е също и дом на много монаси (вероятно и монахини) и в един момент е бил богат икономически център.
Една теория твърди, че мястото е било свързано с махаянската школа по будизъм. Смята се, че някои от главните мислители, свързани с развитието на това училище, като Нагарджуна, са живели в общности в Андра Прадеш, а регионът играе решаваща роля в развитието на тази форма на будизма.
Възможно е манастирът да е един от обектите, допринесли за развитието на училището „Махаяна”, което все още е влиятелно в Тибет, Монголия и Китай.
Вероятно поради натиска от страна на мюсюлманските нашественици и намаляването на броя на благочестивите будисти, обектът е бил изоставен, въпреки че никой не е сигурен в точната дата. През 1906 г. британските археолози открили комплекса, който бил вече разкопан.
Комплекс Бавиконда е един от най-старите и най-свещени будистки обекти в целия субконтинент. Името е препратка към многобройните кладенци, открити на хълма. Обектът се простира върху голяма площ, както и на няколко прилежащи хълма и се състои от няколко ступи. Светилища, храмове, зали, галерии, огнеупорни материали и платформи украсяват мястото.
Общо в комплекса има 26 структури, а стиловете на архитектурата показват, че комплексът е разработен на три отделни етапа. Главната ступа Бавиконда (Махаступа), или светилище, е кръгла и все още е в забележително състояние. Има и останки от кухни и складове.
На източния хълм се намират редица скални пещери със ступи. В една от тях е Дагоба, ступа, която често се свързва със земните останки на Буда, и една пещера, която е издълбана в скалата и в нея се е помещавала голяма статуя на Просветления. Стълбище води до мястото и до 24-те отделения и стълбове в пещерата.
Много монаси живеели в комплекса и изглежда са си били самодостатъчни. Открити са големи количества пепел, дървени въглища и керамични парчета, както и много монети, някои от които са чак от Рим и това вероятно са били жертви на поклонници или будистки царе.
На мястото са открити урни, съдържащи пепел, което показва, че благочестивите будисти и монаси са били погребани в комплекса, но най-важната находка е реликва на Буда.
Превод – Нина Жишева