Безгръбначните организми

Водното конче, сюнгер и медузата: тези животни са много различни както по вид, така и по начин на живот. Те обаче имат обща черта, която ги отличава от мечката или жабата: нямат костен скелет, нитовътрешен гръбначен стълб. Това са безгръбначни.

Морски или земни, летящи или пълзящи, ядливи или отровни, безгръбначните представляват цели 96% от животинските видове. Те се класират според структурата и външния вид.

Едноклетъчните са най-простите безгръбначни. Първи живи организми на Земята след растенията, тези морски животни са съставени от една или няколко клетки. Повечето са безобидни, но някои са паразити по човека и предизвикват сериозни заболявания. Многоклетъчните обхващат останалите безгръбначни. Те са разделят на 15 тина, от които най-голям е този на членестоногите.

Те имат вътрешен скелет, подобен на разчленена броня. Хервната им система, обонянието, зрението и слухът им са добре развити. Обикновено размножаването им изисква участието на два добре разграничени индивида от различен пол; при насекомите мъжкият често е по-малък от женската. Но много ракообразни са хермафродити: едновременно мъжки и женски. Все пак размножаването им изисква събкупление. След оплождането женската снася яйца, от които се излюпват ларви. Насекомите оформят най-шороко представена на Земята група.

Неправилно смятани за насекоми, паякообразните и скорпионите оформят отделен клас. Снабдени с 8 крачета, тялото им съдържа само 2 части: понякога изпъкнал като на паяците абдомен и слети глава и торакс. Повечето са сухоземни. Често са смятани за опасни, но в по-голямата си част са напълно безобидни.

След сухоземните видове идват членестоногите, които живеят в моретата и океаните – мекотелите. Дишат следователно с хриле, макар че на земята плужеците и охлювите имат елеменратен бял дроб. Обикновенно мекото тяло е предпазено от черупка. Единична при коремоногите (охлюв) и двойна при пластиннкохрилите (мида и стриди), тя се уголемята с растежа на животното. Тази естествена предпазна обвивка е с най-различен цвят и форма: конична, спираловидна, ветрилообразна или сърцевидна. Освен това тя притежава свойството да проузвежда седеф. Изключение от правилото са главоногите, чието тяло е организирано около вътршна “кост” или без “твърда” част.