Безбройните египетски богове

Ра, богът с глава на сокол, богинята-делфин Хатмехит, свещеният бик Анис, Тот с глава на ибис, богинята-котка Бубастис… Това са някои от многобройните божества на древен Египет.

В религията на древен Египет има стотици богове, датиращи от праисторическите времена: тогава Египет е съставен от царства, всяко със стоите божества. Страната е обединена, но всяка област почита своите богове. През вековете се появяват нови вярвания, но старите се запазват: така животните – покровители на първите обитатели на бреговете на Нил – кобрата, котката, крокодилът, ибисът – продължили да бъдат почитани, но под други форми. Към местните богове, свързани с град или провинция – Птах, патрон на захаятчиите, “господар” на Мемфес, Хатор, Богинята на Любовта и Радостта, “повелителка на Дендера – се прибавили обожествените природни феномени – Океанът, Небето, Земята, Слънцето и популярните божества. Последните играят първостепенна роля сред простолюдието, очакващо намесата им в ежедневния живот: Хапи олицетворява прииждащия Нил, Непри е богът на Зърното, Бес – безформено и жизнерадостно джудже с щръкнала брада – покровителства бременните жени.

Първите божества са представлявани от животни (сокол, кобра, бик), а някои запаззват този свой облик, като Себек, богът-крокодил. Малко преди началото на I-вата Династия, египтяните създават божества по свое подобие, например Изис и Озирис. Някои божества обаче запазват животинска глава на човешко тяло: главата на ибис за Тот, на сокол за Хорус, на чакал за Анубис.

В началото второстепенно божество на град Тива, Амон, припознаван като Слънцето под името Амон-Ра, Става главно божество на царството в началото на Новата Империя, когато князете на Тива утвърждават властта си. Той е почитан като “цар на боговете”, създател на света. Амон е смятан за баща на фараона, името му се появява в имената на някои фараони, като Аменофис (“Амон е доволен”) или Тутанкамон. Жреците на Амон придобиват значително влияние и богатство. Фараонът Аменофис IV напразно се опитва да се противопостави на властта на жреците на Амон, като установява култа към божеството Атон, и се назовава Ехенатон (“Това се харесва на Атон”).

Той конфискува богатствата на жреците и храмовете на Амон и създава нова столица. Култът към Амон е възстановен след смъртта на Ехнатон, а върховенството му запада едва след разрушаването на Тива от асирийците и пресийците.