Статично електричество – как и защо?
01/11/2018На всеки се е случвало да го удари статично електричество. Други се изнервят зимата, защото косата им е перманентно наелектризирана. Вероятно сте се запитвали от къде и как се случва това. За да разберем статичното електричество трябва да погледнем по-дълбоко в устройството на материята.
Който е слушал в час по физика сигурно вече знае това – всяка материя е изградена от атоми. Те са изградени от три вида по-малки частици – негативни електрони, позитивни протони и неутрални неутрони.
Принципно електроните и протоните в атома се балансират взаимно, затова по-голямата част материя е неутрална. Електроните обаче са миниатюрни. При триене лесно могат да се отделят от атома, което оставя повече протони, правейки материята позитивно наелектризирана. Избягалите електрончета си намират нов дом, но го правят негативно зареден. Това води до дисбаланс в материята. Тъй като природата главно е създадена със стремеж към баланс, в момента, в който две противоположно заредени материи се докоснат, допълнителните електрони се възползват от възможността да запълнят празното място и да направят материята отново неутрално заредена. Това бързо движение на електрони се натича статично разреждане или т.н. статично електричество.
Този процес не може да се случи с произволни предмети. Металите и солената вода принципно имат повече свободни електрони в структурата си, които лесно могат да се отделят. От друга страна, изолатори като пластмаса, гума или стъкло имат много тясно свързани електрони.
Най-възможно е да се получи статично електричество когато единия от материалите е изолатор. Ако вървите по килим електрони от тялото ви ще се втрият в него, докато вълната, която е изолатор, няма да позволи да изгуби собствените си електрони. Няма да се случи обмяна и вашето тяло ще остане позитивно заредено. В моментът, в който докоснете метална дръжка на врата ще ви удари ток.
Освен да ви предложим да си смените дръжките на вратите с дървени или да премахнете килимите, няма как да ви помогнем, но сега поне знаете кой е виновникът.
Автор: Мартина С. Попова