От любов към порцелана

02/11/2018 Off By djani

Има няколко места, които ме побъркват и въздействат на сетивата ми. Първото несъмнено е сладкарницата. Това вероятно е любимо място и на много други хора. Също така се побърквам от кеф на щанда за почистващи и перилни препарати. Не, защото съм маниачка на тема чистене, а защото миризмите на перилните препарати ми въздействат еуфорично. Другото място е магазин или щанд с порцеланови сервизи, отделни чаши, вази и всичко от порцелан. При това не е необходимо да е непременно скъпа вещ. Особено онзи рисуваният… не ви ли удивлява търпението и майсторството на ръцете, „виновни” за тази красота. В тази статия реших да отдадем заслужена почит на едно от най-практичните и красиви изобретения на човечеството. И така по същество за Порцелана.

Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е отличен изолатор.

За първи път се разработва в Китай през 7 век. През 8 – 9 век технологията на порцелана се появява и в съседните Монголия и Виетнам, а малко по-късно и в Япония.

След завладяването на Китай от татаро-монголите на Чингиз Хан през 12 век започва разпространението на порцелана и в Корея, донесен там от монголски колонизатори.

Първата технология за производство на порцелан е кобалтовата – оцветяване на бял порцелан с кобалт, като така е създаден т.нар. синьо-бял порцелан. През 18 век започва създаването на оцветен порцелан. Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.

Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви, лат. Cypraeidae) заради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхност на черупката им.^[1]

Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина).

При тяхното съвместно смилане се получава т.нар. порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането.

Има два основни вида порцелан – твърд и мек, в зависимост от температурата на изпичане. След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия – изсушаване при 120 °C, бисквитно печене на 600–1000 °C и изпичане при 1200 – 1350 °C. Моделите се правят с около 10% по-големи, тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.

И след цялата суха фактология е време за пиршество на душата.

Подбрах няколко интересни и полезни порцеланови красоти. Дано ви допаднат.

Когато бяхме малки, лелята на майка ми подари 2 порцеланови купички, които на дъното имаха 2 мечета за мен и брат ми. “Никой няма да става от масата, докато не изядете всичко и не се види мечето” – каза тя като условие още като ги подари. Нямате идея колко мотивиращо ни беше подействало това.

А тук има за цяла детска градина.