Розите – подарък от Космоса

Историята на розата започва преди историята на човечеството. Възрастта на розите  е изчислена приблизително около 25 до 40 милиона години. Най-ранните записи в писмената история са открити в Месопотамските глинени плочи от преди 5000 години. Много историци смятат, че розовата вода е била използвана в древни цивилизации като Вавилон. В древния Египет най-старият йероглиф, който ни запознава с розата е 1400г. пр. Хр. По-късно  в един египетски гроб, датиращ от 400-200 г.пр.Хр. има венец от рози. По време на периода на Клеопатра,  често се споменава розата. Винаги, когато се къпела, във ваната обилно били поставяни листа от роза. Розата  има особено значение в китайската цивилизация. Китайският император имал в имперската библиотека повече от 600 книги за розите. Италианците са научили за розата от гърците. Покрай водните канали, където имали житни поля и овощни градини, разработили голяма розова градина. По времето на Нерон, розата е имала широко приложение. На приеми и тържества, поради хубавия аромат, украсявали масите с листа от рози. Жените включили розата в козметиката си. Римляните били наясно с антисептичните и антибактериални свойства на розовата вода, затова редовно си миели ръцете с нея и се наслаждавали на баните с розова вода. Розовата вода се е използвала в религиозни и духовни церемонии в повечето от древните цивилизации. През Средновековието и Ренесанса , розата се превръща в лекарство и за депресия. През 1798 г. Наполеон, за да угоди на жена си, която много е обичала розата и ваните с розова вода, е заповядал на моряците от корабите на далечно плаване, да донесат  различни видове рози. До смъртта си императрицата е харчела от личната си хазна за отглеждането на 250 вида различни рози. Розопроизводството в долината на розите започва с отглеждането на маслодайната Роза Дамасцена. Произведеното розово масло преди всичко е за износ към Османската империя и Западна Европа. Първи сведения за Розови градини има в Карловско. През 1820г. се открива  първата фабрика за розово масло в Казанлък. В последствие започват да го  изнасят във Виена, Лондон, Париж, Ню Йорк.

Към днешна дата,  многото и разнообразни качества на розовата вода и розовото масло, се влагат в продукти за лице и тяло. Страната ни е на едно от челните места в света по производство и износ на розово масло. Трябва да си даваме сметка какъв огромен труд стои зад всичко това.

И като за десерт, миналата година Тодор Анастасов (режисьор)  и Мария Лалева (сценарист), заедно с един огромен екип, създадоха епичен филм, който разказва за  дългият и трънлив път на розата. Визуален, пищен и философски, освен истинската история, сюжетът е наситен и с паралелна мистична сюжетна линия.  Мащабът на музиката ще ви зашемети и отнесе в други пространства. Автор е Маестро Румен Бояджиев – син. Епичната визия е дело на гениалният, според мен оператор Христо Генков. Няма да издавам повече. Отидете и вижте филма „Дамасцена”. Убедена съм, че ще събуди задрямалото ви чувство за национално самосъзнание и самочувствие, и ще ви омагьоса. Ще ви оставя насаме с една реплика от филма.

„С или без нас, розите пак ще цъфтят”.