Образователна степен – Майстор бръснар

Колкото и да ви е странно, имам цели две причини, за да седна и напиша тази статия.

Първо, тази професия е изчезващ вид.

Второ – имам личен мотив и се изкуших да ви се похваля. Няма само да се оплаквам и да мрънкам.

Човек трябва да е благодарен на съдбата си.

Баща ми е майстор-бръснар. По-точното наименование от турски е бербер… В града, в който живее, хората го наричат “Майсторът”.

Древен занаят, за щастие оцелял и до днес, и благодарение, на който никога не сме били лишени от нищо като деца с брат ми. В малкият град, като кажа „аз съм дъщерята на бръснаря” , на хората им действа като заклинание. Нещо като абра-кадабра. Всички врати се отварят, хората се усмихват и стават едни учтиви. Всички го познават. Да си го кажем направо, аз си се фукам съвсем откровено с баща ми там и се възползвам от доброто име, с което се ползва в града. Брат ми продължи семейният занаят, аз… съм черната овца. Здрасти. Ето малко от историята на тази респектираща, ювелирна професия. Занаят със свои тънкости.

Знаете ли, че преди няколко века, професията на хирурга  и бръснаря, са били  една и съща професия.  И аз не знаех… Бръснарската хирургия е професия, чийто произход може да бъде проследен от още от 13 век. През този период градовете са били все още много малки, но въпреки това всеки град си имал лекар и баня. Тук, в тези мини градове, бръснарят-хирург бил този, който подстригвал и бръснел, правел козметични процедури и перуки, вадел зъби, лекувал с билки, спирал кървенето, слагал  вендузи, лекувал с охлюви.  (може би това обяснява ранната смъртност при тогавашното население, таткоооо, шегувам се…)

Наричат го  ,,експерт“, защото, за да стане бръснар-хирург,  човек трябвало да чиракува за период от 7 години. Това означавало по-дълъг образователен период от много други професии. Тези бръснари-хирурзи не работели в тайна и стерилна среда. Те се представяли публично и често демонстрирали свое „шоу” в центъра на града.

Хората се събирали около операцията, наблюдавайки как бръснарят

упражнява професията си.

В днешно време, бръснарските салони са място за клюки и комуникационни източници. Това не е случайно. Вероятно е генетична памет на народа. Преди векове, новините, които са идвали от Рим, Венеция и Болоня, се четели на висок глас пред бръснарските салони, за да чуе народа. Бръснарницата не е просто място за подстригване. Това е място за социализиране и обмяна на новини и коментари по актуалните теми на деня.

Мястото на лоялността и доверието. Бръснарницата представлява един майстор със своите чираци. Всичко – от халата, табелата, огледалото, стола до закачалката  е старо, и най-важното-миризмата, патент на всички бръснарници. (Искам да си призная, че за мен, този аромат е асоциация за джобни. Няма случай, в който да съм минала през бръснарницата, където работеше баща ми, когато бях ученичка и да не изляза с празни джобове). През годините бях свидетел как той тайно и упорито изнасяше от дома, я някоя покривчица, я някой сувенир от дома, вещи, които майка ми с почуда , откриваше в салона му  в последствие. Това си е неговото място и той винаги се е грижел да го превърне в приятно място за клиентите си. Влага огромна енергия и обич от своята и клиентите му го уважават много заради лоялността и  златните му ръце. Пространството е малко и уютно. Има дори играчки за децата и репертоарът му от истории и маймунджулуци е забележителен. Сам признава, че редовните клиенти дори не казват какво искат като подстрижка. Той е като очен скенер. Преценява за секунда от каква подстрижка се нуждае клиентът. Справя се дори с капризните майки. Посреща ги, развесели ги, обменят клюките и накрая всички са доволни.

След бръснене, до ден днешен, по традиция, майсторът-бръснар ви залива с одеколон и цената за услугата е смешно малка. Фризьорите в големите салони пък са в крак с модата. Целият екип са с перфектно оформени прически, намазани с гел за коса. Салонът отвсякъде е обиколен с огледала, всички са с еднакви униформи , работят, като с крайчеца на окото наблюдават наоколо. Дори и да не им се доверявате напълно, обстановката и модерните инструменти ще ви направят силно впечатление. Накрая ще ви напръскат с парфюм и ще ви попитат дали не искате да се възползвате от услугите на солариума, който се намира също в салона (брях). Ако сте предпочели, фризьорски салон в търговски център, можете да платите толкова, че можете да си отворите бръснарница.

В интерес на истината, в София има и много малки, симпатични  бръснарици, но май са с арабски произход. Атмосферата ми изглежда твърде ориенталска за да вляза,  но ако държите, може да се разходите по Симеон и да се потопите в атмосферата им.

източник снимка: Google (някой ден, някакви хора ще пишат и за него, че е древен, хм)

автор: Тезджан Ферад – Джани