Според Микеланджело ябълката била смокиня

Денят на вси светии е фестивал, предназначен да възвиси всички светии в християнската традиция. Той е национален празник във Ватикана, където фреската Сикстинската капела на Микеланджело е направила своя публичен дебют отново в Деня на вси светии през 1512 г.

Ранният историк на изкуството и ренесансов биограф Джорджо Вазари описва случая: “Целият свят се стече, когато откриха купола, а гледката му беше достатъчна, за да въдвори гробна тишина.” Само, ако са знаели, че най-страхотното все още е предстояло под формата на детайл, който лесно може да пропусне: според Микеланджело забраненият плод не е ябълка, а смокиня.

Съставената от девет панела творба на Микеланджело, изобразяващи сцени от Книгата Битие, заедно с безброй други библейски фигури и алюзии, свалят на земята великолепието на Рая. Художникът работил над творбата си четири години, и най-накрая написала в удължен сонет:

“Вече хванах гуша от това изтезание

Изгърбих се като котка в Ломбардия”

и я завършил с думите “тук аз не съм на правилното място – не съм художник.” Но желанието на Микеланджело за скулптурна работа може и да не е било единственото нещо, което смущавало творческия му процес

След като е бил обучен като младеж в хуманистичната академия на семейство Медичи във Флоренция, която насърчавала смесица от платонически идеали и християнство, Микеланджело вероятно щял успешно да оспорва твърдението, че католическата църква е посредник между хората и Бога. Символизмът, скрит в неговите стенописите от тавана, привежда Микеланджело по-близо до философията на ренесансовия хуманизъм, по-модерното, либерално убеждение, че хората могат да поддържат пряко връзка с Бог. Изборът му да включи небиблейски голи мъже като игнудите (подкрепящи фигури в стенописите, които съвсем не са свързани с изобразените сцепи) и анатомично изобразяване на човешкия мозък са тънък опит на твореца да съчетае възгледите на Църквата със своите, тъй като и двата примера проявяват интерес към светското. Спокойните, естествени пози и идеализирани тела на игнудите поставят акцент върху човешката страна на католицизма. Една от най-забележителните художествени свободи, които Микеланджело си е позволил обаче, е формата на смокините.

В централната част на тавана на Сикстинската капела художникът илюстрира сцени, отнасящи се до Адам и Ева. Панелът, описващ “Изкушението” и последвалото изгонване на двамата от Едемската градина, е забележително отклонение от господстващите по онова време схващания в Италия за това какъв вид е забраненият плод. В официалния латински превод на Библията през XVI в. “Вулгата”, Дървото на знанието се чете като “раждащо ябълки”. Във фреската на Микеланджело дървото ражда смокини – по-юдейска интерпретация на текста. (Би трябвало да се отбележи, че Битие описва Адам и Ева като покриващи себе си със смокинови листа при новото си осъзнаване на голотата, така че смокините по някакъв начин определено са част от действието.)

Интересно е, че смокини ще се появят отново в работата на Микеланджело в Сикстинската капела, само че малко по-ниско. Скандален стенопис на художника, изобразяващ “Страшния съд” е пълен с голи фигури, а не традиционно облечени хора, и това е този безсрамен акт на библейска ревизия, който допринася за “Кампанията Смокинов лист.” На Събора в Трент през 1563, членовете на католическата църква постановяват, че всяка похотливост, изобразена в религиозно изкуство, трябва да бъде прикривана с внимателно поставени смокинови листа.