Древната Пепеляшка от Китай

Приблизително през 700 след новата ера, по времето на династията Тан, Туанг Ченг-Ши  

е записал версия на приказката Пепеляшка. Възможно е това да е преразказ на по-ранен индийски вариант от индуския епос Махабхарата. По онова време много китайски будисти пътували до Индия, за да получат образование, и е твърде възможно те да са чули приказката там.

В тази китайска версия Йе-Шен е момиче, живяло по време на династиите Чин или Хан в древен Китай. Бащата на Йе-Шен Ву, имал две съпруги, но една от тях умряла и това била майката на Йе-Шен. Така Йеш-Шен била възпитан от другата съпруга на Ву, нейната мащеха. Мащехата на Йеш-Шен никак не я харесвала, защото момичето било много красиво, по-красиво от дъщеря й, така се отнасяла с Йе-Шен много лошо. Йе-Шен вършела най-трудната работа в къщи.

Момичето си имало приятел – красива рибка с големи златни очи.

Въпреки глада си, Йе-Шен винаги споделяла дори и последната хапка с рибката. Но, когато мащехата открила това, тя убила рибката и я сервирала за вечеря. Йе-Шен много плакала за приятелчето си. Изведнъж пред нея се появил старец, който й казал да събере костите от рибата и винаги, когато има нужда, да търси помощ от тях.

Веднъж Йе-Шен поискала да иде на Пролетния фестивал, където хората търсели и намирали своите половинки в живота. Мащехата обаче не й разрешила. Йе-Шен помолила рибешките кости да й дадат подходящо облекло, за да иде на фестивала. Не мигнала и с око и цялата била облечена в красили дрехи – наметало, направено от птичи пера и златни пантофки. Рибешките кости накарали момичето да се закълне, че за нищо на света няма да изгуби пантофките си.

И така, Йе-Шен отишла на Пролетния фестивал, но там видяла мащехата си и сестра си, които я гледали, уплашила се и се затичала към къщи. Но, докато тичало, момичето изгубила едната златна пантофка. Един човек намерил красивата обувка, продал я на търговеца, а търговецът я продал на краля. Кралят много искал да открие на кого принадлежала тази красива вещ, затова той поставил обувката в малък павилион край пътя така, че всяка жена да можела да иде и да я премери. Всички жени минали, но краката им били твърде големи за мъничката обувчица. (Това се случило преди китайските жени да започнат да свиват краката си, но явно и по онова време малкото стъпало вече било харесвано.)

Една нощ Йе-Шен се промъкнала до павилиона с намерението да си върне обувката, но кралските стражи я арестували и я завели при краля. Отначало той много се разгневил от това, че някаква беднячка си позволила да краде обувката, но след това забеляза мъничките й стъпала. Заедно отишли до дома на момичето и там намерили другата обувка. Когато Йе-Шен обула и двете златни пантофки и облякла красивите си одежди, кралят разбрал, че иска да я вземе за жена.

Мащехата и дъщеря й останали в старата си къща до края на дните си.