Да нахраниш гарван за Shradh

В този хиндуистки ритуал семействата хранят гарвани, които представляват починали роднини.

Пладне е, а слънцето е високо в небето в Ченай, Индия. По улицата се задават две жени, носят в ръцете си истинско пиршество. Ще хранят гарваните, но наоколо не се виждат никакви птици. Едната жена започва да ги вика – Коо, коо, коо, но никой не се появява. Жените прибират листата от банани, съдържащи поръсен със захар ориз калканд, ориз в самбхар, йотурт, зелен грам дал, ориз напоен с расам, вадаи – понички с чубрица, бананов чипс, паясам от грис. Свалят стъклата и започват да мятат погледи ту към близките дървета, ту към небето с надеждата да зърнат гарваните. Появява се само един.

Това е част от хиндуистки ритуал, известен като shradh, годишен ритуал, провеждан на ден, известен като тити, или годишнината от смъртта на близък човек, изчислен според астрологията и ведическия календар. Индусите вярват, че гарваните осъществяват  връзката между световете на живите и мъртвите – смята се, че мъртвите посещават света на живите във вид на гарвани. Всяка година след смъртта на някой близък, семейството приготвя трапеза, изпълнена с всички храни, които роднините им са обичали приживе. Хората се редуват, за да положат своята храна върху бананов лист, докато всички оставят по нещо. След това листата се изнасят внимателно навън. Но понякога няма гарвани и тогава семейството трябва да ги потърси. Храненето на гарван се смята за важно и благоприятно и се практикува по всякакъв начин. Индийците дотолкова държат на него, че гледат да то обвържат с всякакви ритуали. Обикновено се извършва от най-големия син, дъщерите могат да изпълняват ритуала, ако няма синове или, ако синът отсъства.

Shradh завършва, когато гарванът кацне и започне да яде. Това означава, че душата на любимия човек вече е наситена и е в мир. 

Автор – Нина Жишева