Допирът в любовта
23/02/2019Живеем във времена, в който сме готови за болезнени преживявания, дори при най-безобидните ситуации. Също така сме готови да заявим тази болка в публичните сфери от живота си, колкото и лична да е тя.
В този контекст, трябва да се отбележи сериозният проблем, който може да порасне в дълготрайна връзка. Моментът, в който се опиташ да прегърнеш любимия, но той не отговаря на топлината – липсата на допир или отблъскването на физически контакт. Всички сме наясно колко неловки могат да са тези ситуации в началото на една връзка. Това приемаме за нормално, защото все още не сме свикнали с този нов човек в живота си. Но тази липса в продължителна връзка повдига чувството за самота. В този случай се чувстваме доста по неловко и нелепо дори да повдигнем въпроса. Това може да доведе до срив във самочувствието на човек, като повдигне много вътрешни тревоги, като страх да бъдем отхвърлени от човек, който обичаме.
Защото последствията могат да бъдат толкова големи, става изключително сложно да се обсъди проблема. Дали да замълча? Или може би да изразя чувствата си чрез сарказъм? Макар и двете опции не звучат добре, не можем да задържим болката си дълго в нас. Някак си не можем да приемем думите „Не ме държиш за ръка, когато се разхождаме и никога не ме докосваш от собственото ти желание, а това ме побърква“ като рационално, честно проявление на емоции.
Въпреки неловкото чувство, това е точното нещо, което трябва да направим. Нуждата да бъдем докосвани или прегръщани е дълбоко запечатано във съществуването ни. Желанието да знаем, че сме обичани и сме намерили нашето място в света е стремеж, за който работим цял живот. Времето прекарано с някой не променя този факт. Да покажеш на някой, че той значи нещо за теб просто чрез лек допир на ръката може да значи целия свят за тях. Все пак, това са нещата, от който се нуждаем в една връзка, специална грижа и любов, която не можем да получим от близките или приятелите си.
Имайте смелостта да заявите това, от което се нуждаете. Не очаквайте партньора да ви прочете мислите.
Автор: Мартина С. Попова