Императорът на купона

22/03/2019 Off By martha

Човекът, който става известен като Елагабал бил роден с името Вариус Авитус Басиан в Емеса, град Хомс в Сирия. Там служил като първосвещеник на бога на слънцето Елах-Габал, местна форма на бога Ваал.

На 14-годишна възраст Басиан става император на Рим и приема името Марк Аврелий Антонин Август през 218 г. От този момент неговото кратко, хаотично царуване скандализира Рим. Луридските сексуални срещи, екстравагантни каскади и партита, драматичен срив в римската традиция, принудително поклонение на
Елах-Габал в грандиозни публични ритуали отбелязват четирите му години на трона.

Отчетите за неговия живот се преливат във фантастика. Докато историите за него са без съмнение преувеличени, те продължават да вдъхновяват изкуството, литературата и драмата до наши дни. Голяма част от информацията за Елагабал е извлечена от сборник с биографии на императорите, известни като историята на Август. Това, което историците знаят със сигурност, е, че въпреки раждането му в далечна Сирия, Елагабал принадлежал към силно влиятелната Северна династия, която доминирала римската политика в края на втория век и началото на трети.

Въпреки примамката на имперския живот в Рим, императора прави свои собствени правила, без да се съобразява с римските обичаи и култура. Той отказа да приеме традиционните богове на Рим и да изостави собствените си. Вместо това, той остава верен на своя култ и донася със себе си статуя на бога Елах-Габал в Рим. Построил храм на сирийското божество на хълма Палатин. Въпреки че е император, той продължава да изпълнява ролята си на първосвещеник през цялото си управление.

Елагабал не проявявал никакво уважение към друг религиозен култ, освен към неговия. Скандалите и ексцесиите на императора очевидно нямали граници. Разказва се случай, в който той изумил римляните с неговите наумахии – симулирал военноморски битки в Цирк Максимус, с кораби, плаващи по вино, за да предизвикат „виното-тъмно море” от Одисея на Омир.

Също толкова впечатляващи били сложните процесии, в които колесници, изтласкани от слонове, тигри и лъвове се изкачили по Ватиканския хълм, утъпквайки всяка гробница, която лежала по пътя им. По време на банкетите си, историята на Августиан споделя, че Елгабал много се радвал да раздава подаръци на населението. Можело да е фина пържола, друг ден мъртво куче, или стотици златни монети, за да може да се забавлява, да наблюдава как хората се карат за тях. Същият източник също така разказва как би могъл, по прищявка, да сервира „храна“ от восък, дърво, камък или мрамор.