Чайната церемония

Въпреки че пренасянето на чая от Китай в Япония отнема известно време, мнозина вярват, че Япония е мястото, където чаят е срещнал съвършенството в изкуството на Cha-no-yu или на японската чайна церемония. След пристигането му, в Япония започват да се появяват много училища за чайната церемония, в които се обучават от монаси до самурайски воини. Тези училища съществуват до 16-ти век, когато Сен Рикю, считан за най-висшият майстор на чай, събира различните принципи и представя практиката, която просъществува много години по-късно.

Днес чайната церемония все още се практикува от много хора в Япония и в чужбина и оцелява като почитана и процъфтяваща традиция, а не като остаряла реликва. Същността на чайната церемония се е превърнала в осезаемо отражение на живота дори в днешния свят.

Основите на Cha-no-yu са в смирението на гостите, които оценяват уникалността на момента по отношение на времето и мястото, сезона и присъстващите, както и изкуството на простота и баланс във форма, движение и предмети. Тези три основи са намерили пътя си извън чайната стая и в много аспекти на японския живот.

По време на чайната церемония от гостите и домакина се очаква смирение и уважение. Вратата към сукия или чайната е ниска, което изисква всички, които влизат да се покланят и да се смирят, преди да влязат. Първото нещо, което човек вижда вътре, е просто оформление на цветя и свитък на произведения на изкуството или поетична калиграфия. Гостите трябва да се смирят отново, когато видят величието на едно толкова просто, но красиво произведение на изкуството, а също и за цветята, които се смятат за големи жертви, защото са отрязани от корените им и скоро ще умрат. Ефимерната природа на цветята също така помага на госта да осъзнае мимолетността на настоящия момент и опита, който е на път да сподели с другите.

Уникалната природа на всяка чайна церемония е нещо, което трябва да се цени. Церемонията е специална, защото въпреки че човек може да участва в много церемонии през целия си живот, никога няма да има шанс да преживее същия опит с една и съща група хора, една и съща обстановка и съдове, в същото време деня и същият сезон на собствения си живот и опит. Всеки детайл трябва да бъде оценен с наслада, защото никога повече няма да бъде същият. Специално внимание се отделя на сезоните, които определят вида на приготвената за церемонията храна, вида на приборите, особено чауана, чашата, цветята и произведения на изкуството, както и дрехите на майстора на чай и гостите. Например, в горещ ден през юли майсторът на чай може да избере широка плитка чауан, която охлажда чая по-бързо и леки сладкиши, направени под формата на праскови. През ноември изборът на чауан би бил нещо с по-голяма тежест, цветовете на предметите в стаята щяха да бъдат по-мрачни, с изключение на няколко крехки клонки яркочервени зимни плодове като цветен аранжимент.

По отношение на простотата и равновесието, всеки аспект от чайната церемония подкрепя тези идеали. В стаята за чай не би трябвало да има нищо излишно, силно или крехко, за да не се разсейва момента. Обикновените цветове и дизайн в облеклото, изкуството и цветните аранжименти са идеални. Формата на самата чауан е фина и елегантна. Всяко движение в чайната церемония, независимо дали се извършва от домакина или от гостите, е усъвършенствано до възможно най-простия и обран акт. Чаят, използван за церемонията, е мача – чай, направен от смлян зелен лист, нежно пръскан с гореща вода до попарването му, за да се създаде най-чистата форма на чай: нищо не се добавя, нищо не се променя.

Самата церемония може да отнеме часове, за да завърши и цял живот, за да се научи, така че би било най-добре да обсъдим само подготовката на мача и използваните прибори, тъй като това може да се отнася за всеки ден на насладата от чая. Оборудването, необходимо за приготвянето на мача, е чауана (чаена чаша), чашън (бамбукова метличка), чашаку (бамбукова чаена лъжичка), фухай (бамбуково сито за чай), хашаку (бамбуков черпак), кама (огромна кана) източник на топлина. Най-напред мача се пресява във фуруи, така че да се получи перфектно фина консистенция. Обикновено това се подготвя предварително в чайната церемония. Камата се поставя върху топлинния източник и се оставя да загрее. С хишаку, потопен в камата, се загребва топла вода, с която се загрява чашата. Тази вода се изхвърля. Тогава мача се измерва в чауана, като се използват 2 или 3 лъжички от шасаку. Друга гореща вода (около 110-120 гр.) се загребва от кама и се изсипва в купата. С помощта на шасана, чаят се разбива в гъста и пенлива субстанция. След това чаят може да се пие директно от купата.

Чайната церемония е важен аспект на японския живот, но съществуват и много други, съвременни начини, по които японците се наслаждават на чай всеки ден.