Чарът на грозната Клеопатра

“Тя била толкова покварена, че често проституирала и притежавала такава красота, че много мъже платили със смъртта си, за да я притежават само за една нощ “, казва Аврелий Виктор, римски учен от четвърти век, дал тази характеристика на Клеопатра въз основа на по-ранни текстове. Всички последващи автори разчитат на него.

Клеопатра VII е може би най-известната жена от древността. Векове наред тя продължава да бъде една от най-великите загадки в историята.

Нищо и никой на потвърждава красотата на Клеопатра. Към днешна дата няма нито един неин надежден образ.

Плутарх, който е виждал портрет на Клеопатра, пише:

“Красотата на тази жена не е това, което се нарича несравнима и поразителна от пръв поглед. Но нейната привлекателност се отличаваше с неустоим чар и осанката й, съчетана с огромна харизма, която се проявява във всяка дума, във всяко движение, здраво грабва душата ти.“

Клеопатра VII – последната кралица на древния Египет, произхожда от гръцката династия на Птолемеите. Някои историци погрешно я наричат ​​последния фараон. Клеопатра е родена през 69 г. пр. Хр., по това време Египет, под контрола на баща си, Птолемей XII, всъщност е вече сателит на Рим. Царицата е управлявала Египет в продължение на 21 години и е била два пъти в официалнен (и вероятно неформален) брак с братята си. Факт е, че традициите на двора на Птолемеите не позволяват на жена да управлява сама. По-късно, като участва активно в смъртта на братята и убийството на сестра си, тя официално споделя властта със сина си. Със сина, или по-скоро, с историята на раждането му, всъщност започва световната слава на царицата. Бащата на детето е владетелят на Рим, Гай Юлий Цезар.

В своята политическа дейност Клеопатра очевидно преследва една цел – величието на своето собствено царство. Очевидно на тази основа са се случвали всички нейните любовни истории. Във всеки случай, убийството на Цезар не я съсипва. Напротив, тя се възползва максимално от него, за да отслаби властта на Рим над Египет.

В основата на последвалата любов на царицата с Марк Антоний стоят само общи политически интереси. Клеопатра ражда от Марк Антоний още три деца – двама сина и една дъщеря.

Републиканският Рим, меко казано, не харесва ситуацията. Легионите на Октавиан Август се преместват при “щастливите любовници”. Естествено историците на победителите са опитали да я представят с най-жестоките черти, оставяйки на Антоний ролята на честен воин, прелъстен от омразна египетска жена.

Разбитият в битката край Актиум флот зарязват сухопътните войски. Отправят се към Александрия, където избиват знатните граждани, плячкосват богатствата им започват да се подготвят за бягство в Индия. Но, арабите пленяват корабите, които очаквали.

Влюбените организират сред онези, които обещали да умрат с тях, тесен “самоубийствен клуб” и започват да се подготвят за отбрана, обаче, прекарват времето си в пиршества и забавления. В същото време Клеопатра експериментира с отрови върху пленниците.

Поддръжниците им, включително и най-верните, постепенно се отричат от Марк Антоний. Някои виждат безнадежността на ситуацията, други се страхуват от смърт, попаднат ли в ръцете на отмъстителна и страшна царица.

Клеопатра се премества в гробница, построена предварително за нея. Взима със себе си всичките си съкровища и изпълва стаите с горими материали, като казва на римляните, че няма да получат съкровищата, ако не бъде намерен компромис. От гробницата тя праща лъжлива новина за смъртта си на Марк Антоний. Разбрал, че остава без никаква подкрепа (според законите той не е имал право на богатството на Египет), той грабва меча и се пронизва.

Клеопатра не се помайва дълго и напуска гробницата. И отново предлага любовта си. Този път избраният е Октавиан Август. Обаче, дали Август е бил по-малко склонен към чувствени удоволствия, или четирийсетгодишната майка на четири деца вече била изгубила част от блясъка си, но този път любовта не е сполучила. Август покорява Египет и принуждава Клеопатра да следва колесницата му при триумфа му в Рим.

Дъщерята на гордите Птоломеи не могла да понесе този позор, връща се в гробницата си и се самоубива.

Смъртта на кралицата, като и животът й, са добре украсени от легенди. Съвременният немски учен Кристоф Шефър например вярва, че Клеопатра е взела отровна смес от опиум и хмел.

От древни времена са дошли две версии. Според една от тях, кралицата се самоубива, като драска ръката си с гребена си. Твърди се, че той е бил намазан с отрова, която действа само когато се пусне в кръвта. Най-разпространената версия на ухапването от донесена в кошница със смокини змия, не издържа на критиките. Първо, в стаята не е имало никакви змии. Второ, заедно с Клеопатра умират и две от прислужничките й, а отровата на една змия не е достатъчна за трима.

Известно е, че египетската царица е починала през 30 г. пр. Хр. Досега се смяташе, че причината за смъртта й е ухапване от египетска кобра, но учените са единодушни, че смъртта на Клеопатра е причинена от отрова, която не змийска.

Легендарната царица влиза в историята не толкова като известна красавица, а като твърд политик, който дълго време не допуска Рим да завладее Египет.