Човекът, който уволни Ван Гог

През целия си живот Винсент Ван Гог е водил борба с психичните си проблеми, но известно е, че много е харесвал първата си работа в галерия Goupil. След като брат му Тео също е нает там, Винсънт е много въодушевен от този ангажимент и споделя емоцията си в писмо до Тео –  “това е чудесна фирма, колкото по-дълго съм част от нея, толкова по-ентусиазиран ставам”.

За съжаление обаче, младият Винсънт бил уволнен от длъжността си като асистент през януари 1876 г., след като шефът му дал сурова оценка. Това бил Чарлз Обач, управител на лондонския клон на Goupil. Но, докато ние  познаваме добре външния вид на Ван Гог от многобройните му автопортрети, доскоро никой не знаеше  как е изглеждал човекът Обач, който е променил хода на историята на западното изкуство. Неотдавна Националната портретна галерия в Лондон е открила първата негова достоверна снимка, на която е накипрен и нагласен. Човек лесно може да си представи какъв бездарен и безразличен надзирател е бил.

Нещата обаче, не са се развили така бързо. В началото Обач се представил като добър шеф на Ван Гог, който се е преместил в Лондон през 1873 г., само на 20 години, след няколко години в клона на Goupil в Хага. В списанието “Арт” се казва, че Обач и съпругата му Полин се сближили с Ван Гог в неделя, малко след пристигането му в Лондон. Поканили го на Коледа. Обач помага за преместването на Ван Гог в парижкия клон на Goupil, с надеждата, че това ще му помогне да го изпълни намеренията си.

Ван Гог очевидно не бил толкова вещ в обслужването на клиентите. Уволнението му го оставило до голяма степен зависим от Тео. Той преминава през серия от работни места и бива отхвърлен от теологичния отдел на университета в Амстердам, преди да се премести в Брюксел и да се запише в Кралската академия за изящни изкуства. Останалото, както казват, е история.

Биографът на Ван Гог Мартин Бейли пише в “Изкуството”, че Обач и Ван Гог са успели да запазят известни топли отношения и дори се срещнали отново в Хага през 1881 г. Преди появата на тази снимка може би най-трайният артефакт на Обач била бележката, която той пише на Тео по повод на преждевременната смърт на Винсънт през 1890 г., изразявайки “сърдечни съболезнования по този изтощителен повод”.