Дълголетието на костенурките

За съжаление на зайците гигантските костенурки все още печелят състезанието на живота, придвижвайки се в него като в маратон – бавно и стабилно. Най-старата жива гигантска костенурка, известна на науката (и най-старото животно в света), е 184-годишният Джонатан, който живее на остров Света Елена. Има неофициални твърдения за по-стари костенурки, включително и за една, за която се смята, че е умряла на 255 години през 2006 г. Изследователите не могат да определят точно какво ги държи живи толкова дълго време, но бавният им начин на живот може да има нещо общо.

Гигантските сухоземни костенурки имат много бавен метаболизъм, което означава, че те горят енергията по-бавно, отколкото по-малките и по-бързите животни. През 1908 г. физиологът Макс Рубнър въвежда теорията за живота, която предполага обратна връзка между метаболизма и продължителността на живота (колкото по-бърз е метаболизмът, толкова по-кратък е животът). Учените са имали някои проблеми с теорията през миналия век – някои твърдят, че метаболизмът е “лоша мярка за изразходване на енергия” – и до голяма степен е дискредитирана, но е създала изречението “Живей бързо, умри млад” и служи като основа за разширено изследване по темата.

Връзката между метаболизма и дълголетието все още не е изяснена, но някои учени вярват, че метаболизмът е свързан със създаването на свободни радикали, нестабилни молекули, които увреждат клетките и се увеличават, когато тялото изгаря повече енергия. Според тази теория костенурките живеят по-дълго, защото бавният метаболизъм изгаря по-малко енергия, което означава по-малко увреждане на клетките в тялото им.

Теориите за стареенето сами по себе си не обясняват напълно как костенурките живеят много по-дълго от хората, но техният репродуктивен живот и размери могат да намекват за обяснение. Поради вградената си система за охрана на дома (масивните твърди черупки) и географската им изолация (те живеят само на няколко специфични острова), гигантските костенурки имат много малко врагове, за които да се притесняват, което означава, че гигантските костенурки не трябва да се впускат във възпроизвеждане, за да поддържат своя вид жив. Костенурките по същество запазват биологичните си ресурси, за да живеят; не им се налага да разчитат на тях, за да помогнат на потомството, докато са млади.

Всяка теория има своите недостатъци и въпроси без отговори, но учените вярват, че някаква комбинация от биологични и еволюционни фактори е това, което поддържа гигантските костенурки живи за толкова дълго. Няма вълшебен ген, който хората могат да вземат и да използват, но това не ни пречи да продължаваме да търсим.