Микробите – голямата ни надежда

Човешките клетки съставляват само 43% от общия брой клетки в организма. Останалите са микроскопични колонисти. Разбирането на тази скрита половина от нас – нашата микробиология – бързо променя разбирането на болестите – от алергията до болестта на Паркинсон.

“Клетките са от съществено значение за вашето здраве”, казва проф. Рут Лей, директор на отдела по микробиология в Института Макс Планк, тялото ви не е само ваше”.

Независимо колко добре се измивате, почти всяко кътче на тялото ви е покрито с микроскопични същества. Това включва бактерии, вируси, гъби и архибактерии (организми, първоначално неправилно класифицирани като бактерии). Най-голямата концентрация на този микроскопски живот е в тъмните мътни дълбочини на нашите лишени от кислород черва.

Професор Роб Найт от Калифорнийския университет в Сан Диего заяви пред Би Би Си: “Вие сте повече микроб, отколкото човек”. Първоначално се смяташе, че това отношение е 10 към едно. По-късно е прецизирано много по-близо до едно към едно, така че сегашната оценка е, че вие ​​сте около 43% човек, ако броите всички клетки”, казва той.

Но генетично ние сме още по-изпъстрени. Човешкият геном – пълният набор от генетични инструкции за човешко същество – се състои от 20 000 инструкции, наречени гени. Но, ако добавим и гените на нашите микроби, получаваме число между два и 20 милиона микробни гени.

Професор Саркис Мазманян, микробиолог от Калтех, твърди: “Това, което ни прави човеци, е според мен комбинация от нашата собствена ДНК, плюс ДНК на чревните ни микроби. Би било наивно да мислим, че носим толкова много микроби, без това да има някакъв ефект върху тялото ни изобщо.“

Науката бързо разкрива ролята, която микробите играят в храносмилането, регулират имунната система, предпазват от болести и произвеждат жизненоважни витамини. Професор Найт казва: “Тези малки същества напълно трансформират здравето ни по начини, които никога не сме си представяли доскоро.”

Това е нов начин на мислене за микробния свят. Досега връзката ни с микробите до голяма степен е била война. Антибиотиците и ваксините са били оръжията, насочени срещу вирусите на сериозни болести като едра шарка, туберкулозата стафилококовите инфекции. По този начин са били спасени много хора. Но някои изследователи са загрижени, че атаките ни срещу лошите момчета е причинила сериозни щети на “добрите ни бактерии”. Професор Лей споделя: “През последните 50 години свършихме страхотна работа за елиминиране на инфекциозните заболявания. Но ние видяхме огромно и ужасяващо увеличение на автоимунните заболявания и алергиите. Където работим върху микробиологията, виждаме как промените в микробиома, които се случиха в резултат на успеха, който имахме в борбата с патогени, сега са допринесли за съвсем нов набор от болести, с които трябва да се справяме”.

Също така микробиомът е свързан и със заболявания като възпалителна болест на червата, болестта на Паркинсон, дори депресия и аутизъм.

Затлъстяването е друг пример. Семейната история и избора на начин на живот очевидно играят роля, но какво ще кажете за чревната микрофлора? И тук нещата стават интересни – диетата с бургери и шоколад ще повлияе както на риска от затлъстяване, така и на типа микроби, които населяват храносмилателния ни тракт.

И така, как познаваме коя е лоша комбинация от бактерии, метаболизиращи нашата храна по такъв начин, че да допринесе за затлъстяването ни?

Проф. Найт е извършил експерименти с мишки, които са родени в стерилна среда, без нито един микроб. Професорът споделя: “Работихме с мършави и затлъстели хора, взехме микроби от техните изпражнения и ти пренесохме върху мишките. Получиха се слаби и дебели мишки, в зависимост от микробите, с които ги заразихме. Това бе интересно откритие, но сега въпросът е дали резултатите могат да бъдат пренесени и върху хората.”

Надеждите, че микробите могат да се превърнат в ново, ефективно лекарство, са големи.

Автор – Нина Жишева