Не късайте цветята – боли ги

Малко неща ни навяват усещането за лято, като мирисът на прясно окосена трева. За много хора това е приятен знак, че по-високите температури са тук задълго. За тревата обаче този аромат е съвсем друга история.

Миризмата, която асоциираме с прясно окосена трева, всъщност е химически сигнал за бедствие, с който растенията молят близките същества да ги спасят от атака (обикновено това е нападение от насекоми, но в този случай е ножът на косачката). В крайна сметка, когато се появи опасност – независимо дали е градинска техника или гладна гъсеница – растенията не могат да вдигнат корените си и да избягат. Те трябва да се борят там, където стоят.

За да се предпазят, растенията използват молекулярни реакции. Тези химически комуникации могат да бъдат използвани за отравяне на враг, предупреждаване на околните растения за потенциални опасности или привличане на полезни насекоми за извършване на необходимите услуги. Понякога молекулярната защита на растението играе двойна роля. Например, растенията, които произвеждат кофеин, използват химикала като самозащита, но също така дава на пчелите кофеин. Пчелите, които получават кофеин, се отнасят към растението като към кафенето на ъгъла, връщайки се отново и отново, оставяйки опрашването като вид заплащане.

Ясно е, че растенията могат да общуват. Но означава ли това, че могат да чувстват болка? Това е обезпокоителен сценарий за любителите на салати – само си представете как се чувства марулката, докато я хрупкате.

Според изследователи от Института за приложна физика към Университета в Бон, Германия, растенията освобождават газове, които са еквивалентът на плач от болка. Използвайки микрофон с лазерно захранване, изследователите са набрали звукови вълни, произведени от растения, които освобождават газове, когато ги нарязват или нараняват. Макар и да са недоловими за човешкото ухо, тайните гласове на растенията са разкрили, че краставиците крещят, когато са болни, а цветята се оплакват, когато им режат листата.

Има и доказателства, че растенията чуват, когато ги ядат. Учените установиха, че растенията разбират и реагират на звуците от дъвчене, издавани от гъсениците, които се хранят с тях. Веднага след като чуят шума, растенията отговарят с няколко защитни механизми.

За някои изследователи доказателството за тези сложни комуникационни системи – излъчване на шум чрез газ, когато са в беда – сигнализира, че растенията усещат болка. Други твърдят, че не може да има болка без мозък, който да регистрира усещането. И все пак повечето учени предполагат, че растенията могат да проявяват интелигентно поведение, без да притежават мозък или съзнание.

Докато растат, растенията могат да променят своите траектории, за да избегнат препятствия или да достигнат до подкрепа с разклоненията си. Тази дейност произлиза от сложна биологична мрежа, разпространявана чрез корените, листата и стеблата на растенията. Тази мрежа им помага да се размножават, да растат и да оцеляват. Дърветата в гората, например, могат да предупреждават роднините си за нападения от насекоми.

Един учен инжектира ели с радиоактивни въглеродни изотопи и видя, че в рамките на няколко дни въглеродът е бил изпратен от дърво на дърво, докато всяко дърво в периметър от 30 квадратни метра е било свързано. Ученият научил, че зрелите дървета “са комуникирали” с мрежата, за да споделят хранителните си вещества чрез кореновите им системи, за да хранят близките филизи, докато не станат достатъчно високи, за да започнат сами да получават светлина.

Превод от английски – Нина Жишева