В следващите години корабите транспортират най-малко 400 000 роби от Африка до пристанища в Нова Англия и южните щати. Свободният им труд позволил на тютюневите, памучните и захарните индустрии да процъфтяват. Вносът на роби е забранен през 1808 г., но търговията продължава. През 1860 г. преброяване на САЩ наброява близо четири милиона поробени хора, живеещи в страната. Гражданската война се води до Прокламацията за еманципацията освободи робите през 1863 г. Две години по-късно с приемането на Тринадесетата поправка официално се премахва практиката и се приключват 246 години робство.

Тъй като САЩ продължават да се справят с наследството от онези векове, археологията помага да се отговори на някои от тежките въпроси. Разкопките на плантации превърнаха артефакти като ръчно изработени бижута и тръби, които хвърлят светлина върху малко известния личен живот на поробените африканци. През 2019 г. учените извадиха ДНК от тръба от 19 век и я проследиха до Сиера Леоне. В дълбокото море група морски археолози, наречени Diving With a Purpose, търсят останки от кораби, носещи роби, и анализират историите на превозваните през Атлантика. Четиристотин години след пристигането на тези 20 анголани малко се знае за милионите поробени хора, които са формирали началните години на Америка.

The post Робството в САЩ appeared first on Зелен Свят.

Ерик Ману станал цар, когато 67-годишният му чичо Дат умрял. По това време Ерик от три години живеел в Канада с жена си и сина си. Ерик се връща в Южна Гана, за да влезе във владение на наследството си. Той казва:

„Това е страхотно преживяване. Тази чест трябва да бъде взета присърце. Това е част от моето наследство, моята култура и традиции.”

Сега обаче лидерът на племето Акан, който живее в село Аданси Абоабо № 2, се върна в Северна Америка и отново пое старата си работа. В Британска Колумбия той се занимава с градинарство и ландшафтен дизайн, за да събира пари за своите шест хиляди души. Ману казва пред репортерите:

„Понякога идвам на работа и ми казват:„ Ти си вожд, видях те по телевизията! Защо копаеш в градината?“ Разберете, това е скромност. Когато съм в Канада, аз гордо работя за шефа си.”

Когато за първи път пристига в Канада, работодателят му, Сюзън Уотсън, откри фондация за събиране на училищни принадлежности, дрехи, лаптопи и лекарства за поданиците на младия крал. Тя присъства на церемонията по коронацията му в Гана и каза:

– Тези хора са красиви отвътре и отвън, но те нямат нищо. И тук има много хора, които са нещастни и искат нещо повече през цялото време.”

Ману се надява да спечели достатъчно пари в Канада, за да изпрати медицинско оборудване и лекарства в родното си село. Уотсън казва:

„Цялото село живее в бедност. В клиниката има само една акушерка и няколко медицински сестри. Няма никакви лекари.“

Превод – Нина Жишева

The post Кралят-градинар appeared first on Зелен Свят.

Също известен като Масай Мара, Маасай Мара или просто Мара, резерватът се намира на височина между 1475 и 2149 метра и се простира на юг до Национален парк Серенгети. Името идва от местните хора Масаи, нарекли ​​това пространство „Мара“, което означава петнист на техния роден език  Маа, заради начина, по който акациевите дървета и дивите животни покриват равнините.

Дивата природа

Разнообразна група от животни наричат Масай Мара свой дом, включително „голямата петорка“ на Африка – африканският слон, биволът на Кабо, африканският леопард, африканският лъв и африканският черен носорог. В района на резервата могат да се намерят и гепарди, гну, газели, зебри, хиени, жирафи, крокодили, хипопотами, повече от 500 вида птици. В парка могат да се видят и още много други обитатели.

Най-популярното време за посещение на резервата е между юли и октомври. Пикът на миграцията на гну, обикновено през октомври, е особено популярен момент в парка, тъй като посетителите виждат как над 2 милиона животни пътуват до 800 мили от Националния парк Серенгети в Танзания до Националния резерват Масай Мара, според Световния фонд за дивата природа. По време на тяхната миграция гну и няколкостотин хиляди други мигриращи бозайници, включително газели и зебри, трябва да пресекат река Мара, като избягват крокодилите и други хищници, като големи котки и хиени.

Според оценките на Световния фонд за дивата природа 250 000 гну никога не стигат до местоназначението си, тъй като стават жертва на хищници, умират от глад, жажда или изтощение или се удавят в река Мара. Загиналите животни обаче осигуряват богатство от храна и хранителни вещества за екосистемата.

Климат

Голямата миграция настъпва през основния сух сезон, който продължава от юни до октомври. Двата влажни сезона, кратък и дълъг, възникват съответно между ноември и декември и март и май. Поради местоположението на Кения на екватора, температурите там остават доста постоянни през цялата година, с дневни температури от около 23 градуса по Целзий по време на сухия сезон и 27 градуса по Целзий по време на влажния сезон.

Средногодишните валежи са около 1 метър годишно, като близо 80% от дъжда пада по време на влажния сезон, според статия от 2018 г., публикувана в списание PLOS One. По време на сухия сезон много от временните езера и реки пресъхват, оставяйки единствения постоянен воден обект в района, река Мара, да осигури както районите Масай Мара, така и Серенгети.

Наводненията са често срещани по време на влажния сезон и могат да изместят дивата природа и да увеличат риска от болести като треска и антракс, като и двете могат да заразят както домашни и диви животни, така и хора. Наводненията засягат и добитъка и селското стопанство в околните райони.

Култура

Хората от Масаи, известни със своите жестоки воини и ярко червени дрехи, някога са били едно от доминиращите местни племена в Кения. Те са едни от малкото, които са запазили голяма част от своите традиции и начин на живот, според Maasai Wilderness Conservation Trust.

Масаите се преместили в планините на сегашното Кения в началото на 17-ти век и се разпространили в това, което е станало Кения и на юг, в днешна Танзания, според статия на нестопанска организация за културно оцеляване. Те са били полуномади, движещи се с ценните си стада от добитък в различни райони по време на дъждовния и сухия сезон, за да предотвратят прекомерното изтощаване на една област.

Както и при повечето други африкански племена, обаче, масаите губят голяма част от плодородните си земи и части от културата си, когато европейските заселници се преместват на територията. Хората от Масаи вече не са номади и сега се заселват на едно място, където зависят от местното селско стопанство и туризма, за да поддържат начина си на живот и традициите си.

В Масай Мара конфликтите между дивата природа и селяните стават все по-спорни. Тъй като хората и животните се конкурират за природни ресурси в тази отдалечена област, милиони животни са принудени да променят поведението си, териториите и миграционните си модели. В резултат на това популацията им страда.

Превод – Нина Жишева

The post Масай Мара – вълшебната приказка на човечеството appeared first on Зелен Свят.

Защо еболата е толкова опасна и трудна за унищожение?

1. Изискванията на ваксината:
   Ваксината за ебола трябва да се поддържа студена. Но в тропическите райони, където има малко охлаждане, ваксината може бързо да стане безполезна. Все още не разполагаме с изсушена или друга по-подходяща форма на ваксината.
2. Ограничения и разходи за нови лекарства:
   Съществуват експериментални, генетично модифицирани лекарства за ебола, но все още не е ясно дали те ще бъдат широко ефективни и достатъчно достъпни, за да бъдат осъществени за масово лечение на жертвите на Ебола по света.
3. Неуспехът на методите, които са спрели предишните вируси:
   През 1966 г., по време на голяма епидемия от вируса на едра шарка, ваксинаторите са използвали методи, наречени пръстенна ваксинация с голям успех. Те ваксинирали хора в пръстен около заразеното лице. Това блокира вируса в стената на имунните хора и го спира да се разпространява. Опитите да се използва техниката с Ебола обаче са изправени пред проблеми. Ваксинирането изисква стабилно правителство или друг орган, поддържащ гражданския ред. Зоните с огнища на ебола в Демократична република Конго се контролират от силни милиции, които не позволяват на ваксиниращите да извършат този вид лечение на заразените.
4. Пропуски в разбирането на учените за това как убива Ебола:
   Ебола остава загадъчна. Тя е невероятно агресивна в човешкото тяло, но учените все още не разбират всички механизми на вируса. Великият военен стратег Сун Дзъ казва: “Познавайте врага си.” Все още не познаваме Ебола достатъчно, че да я спрем напълно. Когато най-накрая го направим, ние ще видим пътищата, чрез които ще я победим.

The post Какво спира унищожението на Ебола? appeared first on Зелен Свят.

Като начало знаем, че са най-разпространени в сухите савани на Африка, където се скитат сред открити равнини и гори. Известни са 4 вида жирафи: Северен, Южен, Мрежест и Кенийски. Жирафите са най-високите бозайници в света. Височината на жирафа му е от полза, за да може да се предпазва от нападението на хищници, като например лъвове и хиени. Отличното им зрение, им позволява да ги забележат отдалеч. Възрастен индивид може да достигне до височина от 5,5м. За тях е известно, че са тревопасни. Любимата им храна са листата на акациевото дърво. Те се славят с добър апетит. Прекарват по-голямата част от времето си в хранене и могат да изядат до 45кг. Листа и клонки на ден.

За разлика от храненето, те не пият много вода, защото си я доставят чрез листата, които ядат. Пият вода веднъж на няколко дни. Както казахме, те са социални и живеят в малки групи от по 15 члена, водени от възрастен мъжки индивид. В дивата природа тези красиви същества живеят около 25 години. В плен те живеят по-дълго и е известно, че достигат 40-годишна възраст. След раждането си, новороденото жирафче е способно да се изправи на крака в рамките на половин час. След около 10 часа вече могат да тичат.

Жираф в зряла възраст може да развие скорост около 55км/ч.

Голяма част от живота на жирафа, минава на крак. Спят на крака, раждат на крак… Спят от 10 минути до 2 часа и са в списъка на бозайниците, които имат най-малка нужда от сън.

До  навършване на 5 месеца, малките живеят и играят в малки групи под зоркото наблюдение на майките си.
Жирафите са социални и мирни животни. Те влизат в конфликт много рядко. В редките сблъсъци се наблюдава, че изразяват гнева си, удряйки вратовете си един в друг. Много рядко тези конфликти завършват с нараняване на едната страна.

Разположението на петната на жирафите е строго индивидуално и уникално, както пръстовите отпечатъци при хората.

Езикът на жирафа е дълъг около 45см. Това му позволява да достига до места, които са недостъпни за други животни и да си набавя храна по този начин.

Принципно са тревопасни, но се знае, че може да оближат някой труп за да абсорбират калций.

Най-голямата им защита са ритниците. Могат да убият лъв само с един удар.

Жирафи съществуват от около 10 000 години, но в момента съществуването им е застрашено главно заради дейността на бракониери и земеделци.

Защо?!? Някой да ми обясни защо трябва да убиваме мирни животни, които не вредят никому?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post В света на жирафите appeared first on Зелен Свят.

Недалеч от северозападния бряг на Африка се намира остров Ла Гомера, един от седемте острова, които съставляват архипелага на Канарските острови в Атлантическия океан. Тези високи, вулканични острови са първите, които получават дъждовете, пристигащи от запад, и по този начин са запазили останките от богата и буйна гора .

В непосредствена близост до Laurisilva на остров Мадейра (Португалия), Националният парк Garajonay е изключителен пример за тази уникална растителност, която остава почти постоянно покрита с облаци и мъгла.

Тези гори са живи останки от старите и топли умерени гори, които са заемали голяма част от Европа и Северна Африка по време на третичния период. Днес те са убежище за изключителен брой ендемични видове, които са застрашени.

Паркът покрива около 11% от острова и е важен източник на вода за Гомера, с мрежа от постоянно течащи потоци, най-добре запазените на Канарските острови. Гората е домакин на голямо разнообразие от растителни видове, които често са заобиколени от море от мъгла, което придава на гората магически аспект. Тези мъгли са жизненоважни за гората, произвеждайки необходимата влага, необходима за оцеляването на тази пищна зелена среда, разположена в иначе сух остров. Гората оцелява само благодарение на високата влажност и меките температури

Удивително е, че такава гора все още съществува на тази географска ширина  в  близост до бреговете на Сахара.

Националният парк Garajonay съдържа най-добре запазените примери за тази еволюция в региона, с регистрирана флора от 450 вида съдови растения. Някои видове гълъби се срещат почти изцяло в гората на лаврите, а около 40-60% от фауната на безгръбначните е ендемична (среща се само в тази географска ширина).

Националният парк Garajonay се състои от над 3900 хектара от най-добре запазените лаврови гори на Канарските острови, с голям брой големи, стари дървета, както и най-добре запазената мрежа от потоци, която е най-застрашеното местообитание във всички Макаронезийските острови. В момента паркът работи с около 20 застрашени вида. Целта е да се поддържа, подобрява и увеличава броя на програмите за опазване на застрашените растителни видове.

Съществува специален план за сътрудничество, колкото е възможно повече в опазването на природните зони около парка, особено там, където има добре запазени лаврови гори.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Garajonay – природа като декор на филм appeared first on Зелен Свят.

Това както вероятно се досещате привлякло вниманието на геолози от целият свят. Оказва се, че макар и драматично, това събитие е поредното от сеизмична промяна в Африка. Казват, че в крайна сметка ще раздели континента на две. В момента северната част на Африка бавно се разцепва поради разместването на тектоничните плочи. Огромно количество магма пробутва и разделя континента на две. Резултатът на това е Източноафриканската рифтова долина или още наричана Голямата рифтова долина в региона Афар, Африка.

Това учудващо не е новина. Учените проучват това място от началото на XX век когато английски геолог за първи път се сблъскал с феномена. В проучване публикувано през 2018 година учените поставили две сеизмични мрежи в Етиопия и Еритрея. Засечени са почти 5,000 земетресения в продължение на 2 години. Всички тези земетресения засегнали околни вулкани. Това, което се случва в Африка е доста често срещано явление на дъното на океаните. Голяма част от долината е под морското равнище и са отцепени от океана само от малка част земя в Еритрея. Когато делението наистина се случи, тази долина ще бъде потопена във вода. Това ще създаде нов океан.

Малък е шансът да доживеем да видим това, тъй като тези процеси отнемат изключително дълго време, но знаем, че няма как да се избегнат тези събития в далечното бъдеще.

Автор: Мартина С. Попова

The post Нов океан бавно се формира в Африка appeared first on Зелен Свят.

Първоначално учените са смятали, че е кратер издаден от метеорит, което се оказало грешно. Има доста разногласия като стане дума за това как реално се е получило, но главната теория е, че мястото е огромен ерозиран купол. Счита се, че това се е случило преди милиони години при разместването на земните маси на Африка. Това отслабило най-горния слой земя и накарало „купола” да се издигне нагоре. Различните видове камък еродирали с различна скорост, което реално създало поредицата от кръгове.

По-заинтригуваща теория е, че това е била Атлантида.

Единствените свидетелства за съществуването му са от древния гръцки философ Платон. Много от информацията, която той представя идва от древен Египет. Изключително странно е, че неговите описания на тази цивилизация изключително точно описват Окото на Сахара. Той описва, че градът се е състоял от повтарящи се кръгове – 3 кръга вода, 2 кръга земя и основен център, където жителите са имали 2 извора с минерална, питейна вода. Учените наистина откриват дупка в центъра на Окото от която извира минерална вода, което е изключително учудващ факт, тъй като всичката подземна вода в околността е солена.

Платон също казва, че Атлантида е била обградена от красиви планини, от които падали водопади. В снимки на Окото на Сахара се вижда доста ясна индикация, че наистина вероятно е имало реки, които са минавали от там. Не само това, но е описано, че планините са пазели градът от северната страна, а от южната е имало отвор към морето, което също е на лице.

*това не е фотошоп*

Странното е, че тази цяла част от Африка изглежда все едно била пометена от огромно количество вода, което се е върнало обратно към океана.

Дали естествено формирана структура или изгубен античен град, това оставяме на Вас да решите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Окото на Сахара appeared first on Зелен Свят.