Ван Левенгук, известен още като баща на микробиологията, погледна един свят през 17-ти век, който учен-фотограф Мартин Йегерли изследва днес с много по-големи подробности. Йегери направи изображения на билки и подправки със сканиращ електронен микроскоп, след което подобри частите на растенията с цвят. Някои от частите са както фабрики, така и силози, съдържащи химикали, които овкусяваме и миришеме, когато използваме тези билки.

Ароматите на билките са техният арсенал. От праисторически времена химикалите от една билка се развиват в отговор на заплахите, с които растението трябва да се изправи. Някои растения се защитават по-добре от смоли, други срещу овце. В чушките на Ван Левенгук топлината на съединенията, наречени пиперини, възпира насекомите да не се хранят с растението. В много билки откриваме намеци за видовете, срещу които билката се е защитила; в други все още откриваме мистерии.

The post Вкусът на подправките appeared first on Зелен Свят.

За изследването, публикувано през февруари 2019 г. в списание European Radiology, изследователите анализирали проби от кожата и слюнката от 18 брадати мъже на възраст от 18 до 76 години и проби от кожа и слюнка от 30 кучета (чиито породи варират от шнауцер до немска овчарка) в няколко европейски болници.

Изследователите търсели колонии от човешки патогенни бактерии както при мъжете, така и при кучетата – не в опит да засрамят брадатковците, а по-скоро да проверят дали е безопасно за хората да използват същите скенери за ЯМР, които са използвали преди това кучета.

Всъщност хората се оказали по-мръсните пациенти. Не само че мъжките бради съдържат значително по-потенциално опасни микроби, отколкото козината на кучетата, но мъжете оставят скенерите по-замърсени от животните.

“Тъй като скенерът за ядрено-магнитен резонанс, използван и за кучета, и за хора, редовно се почиства след сканиране с животни, има значително по-нисък бактериален товар в сравнение със скенери, използвани изключително за хора”, пишат изследователите в изследването.

В новото сиизследване учените анализирали кучета, които са били планирани за “рутинни” назначения за ЯМР скенер, за да търсят мозъчни и гръбначни разстройства, пишат авторите. Тъй като скенерите за ЯМР са твърде скъпи за повечето ветеринарни клиники, тези тестове са проведени в радиологичното отделение на европейска болница, която извършва около 8000 MRI сканирания на човешки пациенти всяка година.

Учените почистили устата на всяко куче от бактерии, след това взели проста проба от кожата чрез триене на специална плоча за събиране на бактерии между плешките на всяко куче („особено нехигиенично“ място, където редовно се срещат кожни инфекции). След като кучетата преминало сканирането на ЯМР, изследователите взели проби и от три места в скенера.

В същото време екипът събрал бактериални проби от брадите на болнични пациенти, които трябвало да си направят МРТ. Брадатите мъже били в относително добро здраве и не са били хоспитализирани през предходната година.

Тестовете показаха, че всичките 18 мъже са показали “висок брой микроби” на кожата си и в слюнката си, докато само 23 от 30 кучета показали такъв резултат, пишат изследователите.

Седем от мъжете и четири от кучетата са показали положителен резултат за човешки патогенни микроби – вид бактерии, които могат да разболеят човек, ако колонизират уязвимата част от тялото на домакина. Тези микроби включват Enterococcus faecalis, често срещана бактерия в червата, за която е известно, че причинява инфекции (особено инфекции на пикочните пътища) при хора, както и няколко случая на Staphylococcus aureus, обичайни бактерии, заселили кожата/лигавицата, които могат да живеят у до 50% от всички хора, но могат да причинят сериозни инфекции, ако попаднат в кръвния поток.

Въпреки сравнително по-високите микробни стойности в тази малка проба от брадати мъже, изводът от това изследване не е “Я, да се обръснеш веднага, Распутин!”. Както пишат авторите, “няма причина да се смята, че жените могат да носят по-малко бактериологичен товар от брадатите мъже”.

Вместо това, хората оставят по-потенциално инфекциозни бактерии в болниците, отколкото бихте искали да си представите – и просто санирането на повърхността очевидно не е достатъчно, за да реши проблема.

“Очаква се броят на инфекциите, свързани със здравните грижи в американските болници да бъде приблизително 1,7 милиона пациенти годишно”, пишат авторите. Всяка година около 100 000 души умират в резултат на тези инфекции“, допълват те.

“Централният въпрос може би не е дали трябва да позволим на кучетата да се подлагат на образна диагностика в нашите болници”, заключи екипът, “а по-скоро трябва да се съсредоточим върху знанията и възприемането на хигиената и да разберем какво представлява реална опасност и риск за нашите пациенти.“

Превод – Нина Жишева

The post Брадите на мъжете – по-мръсни от кучешката козина appeared first on Зелен Свят.

От една страна, това ви кара да изглеждате като нервен домакин. От друга страна, какво ще кажете за легионите от бактерии, причиняващи болести, които с радост ще скочат от обувките и неизбежно ще превземат дома ви?

Избягването на бактериална инвазия без да рискувате малка социална неловкост изглежда невъзможно. Но дали бактериите от обувките са нещо, за което наистина трябва да се притесняваме в домовете ни? Ето какво ни казва науката за решаването на този проблем

Като начало, няма смисъл да захаросвате нещата: средностатистическата обувка съдържа “стотици хиляди бактерии на квадратен инч”, смята Джонатан Секстън, микробиолог и изследовател в Университета в Аризона. Подметките на нашите обувки са всъщност много подходящо място за тези микроби и с всяка стъпка, която правим, ние добавяме все повече от тях. „Където и да минаваме, ние събираме бактерии – споделя Секстън пред Live Science. Внимавайте обаче – някои места, като банята, приютяват повече и по-разнообразни бактерии!“ – допълва ученият.

Но точно какви видове бактериални общности носим по обувките си и те представляват ли те легитимна заплаха за здравето ни? Е, предишни проучвания показват, че (подгответе се!) почти всички обувки в някои изследователски проби са покрити с фекални бактерии, включително един виден микроб, наречен Escherichia coli (E.coli), който изследователите са открили по 96% от обувките. Докато много видове E-coli са безвредни за хората, някои щамове могат да причинят тежка диария, инфекции на пикочните пътища и дори менингит. “Не непременно върху всяка обувка, но при добро мнозинство, задължително ще намерите някакъв вид E-coli там”, казва Секстън.

Отделно от тази често срещана бактерия, други проучвания също откриват доказателства за неща като Staphylococcus aureus, които са в основата на широк спектър от кожни инфекции и, по-тревожно, инфекции на кръвта и сърцето. Друго забележително проучване, публикувано през 2014 г. в списание Anaerobe, изследвало 30 домакинства от Тексас за наличието на Clostridium difficile (C. difficile), бактерия с дълъг живот, която често причинява проблеми с червата като диария. От всички битови предмети, които изследваха, изследователите установиха, че обувките съдържат повече C. difficile, отколкото дори повърхността на тоалетната – подчертавайки вредата, която мръсните подметки може да причинят на дома.

Но въпреки ужасяващата картина, нарисувана от тези микроби, изследванията всъщност не ни дават нищо твърде сериозно за притеснение. Докато мнозина от нас биха искали да се впуснат в лудо почистване на къщи при мисълта за мръсна обувка, реалността е, че натоварването с бактерии, които нашите обувки носят в помещения, обикновено не е достатъчно високо, за да разболее средно здравия човек. “За здрави индивиди, бактериите върху обувките вероятно или не представляват риск или той е минимален”, твърди Кевин Гарей, автор на изследването за C. difficile за 2014 г. и професор във Фармацевтичния колеж на Университета в Хюстън. Обикновено здравият човек трябва да влезе в контакт с хиляди микроби от един вреден бактериален щам, за да се зарази с нещо“, добавя и Секстън.

Друг важен момент е, че повечето от нас не прекарват много време на земята, където живеят бактериите от обувките. „Излагането на бактериите ги прави опасни. Така че, ако не сте изложени на влиянието им, няма да се разболеете. – казва Секстън. В някои случаи слоевете от бактерии, покриващи пода, могат да се превърнат в “аерозол” и да проникнат във въздуха, който дишаме, повдигнати от течението от прозореца, обяснява Секстън. Това може да увеличи риска от инфекция. Но най-голямата заплаха наистина е на земята. Аз бих се тревожил повече за едно дете, което пълзи на пода. За здрав възрастен, това не е голям проблем”, споделя Секстън.

Друга група хора, на които може да се наложи да вземат допълнителни предпазни мерки, са тези, които са имунокомпрометирани, което означава, че защитата им срещу инфекция е по-ниска от обичайното. “При човек, който е изложен на риск от инфекции – обикновено някой наскоро хоспитализиран – вниманието към доброто домакинско почистване може да бъде важно”, казва Гарей.

В обобщение, ако сте изложени на риск от инфекция или имате малко дете, “би било добра идея да оставите обувките си навън, когато влизате в дома си”, сподели Гарей пред Live Science. “За повечето здрави хора обаче можете да вземете решението на основата на предпочитанията и навиците си.

Тези, които са изложени на риск или, ако просто ви притеснява мисълта а пълчищата бактерии, които влизат в дома ви с мръсните обувки, събувайте се навън, почиствайте обувките, обирате праха с прахосмукачка, за да поддържате къщите си чисти от прах – любима храна за бактериите. “Винаги е добре да се вземат предпазни мерки. Но аз не препоръчвам хората да прекаляват с тях.” – допълва Секстън.

Важно е да знаем, че за средното домакинство бактериите от обувките не представляват непосредствен риск. Освен това бактерии има не само върху подметките ни – има ги във въздуха, по кожата ни, в косата ни и вътре в самите ни черва. Всъщност ние живеем в постоянно въртяща се бактериална супа, която не би могла да бъде напълно дезинфекцирана. А и необходимо ли е, след като хиляди от тези микроби действително са важни за нашето благосъстояние?

“Здравословните бактерии в червата, кожата и другаде ни държат здрави и ни предпазват от други бактерии, които могат да ни разболеят”, казва Гарей. – Не мисля, че оценяваме достатъчно, че някои бактерии са полезни за нас.“

Превод от английски – НинаЖишева

The post Трябва ли да събуваме обувките си пред входната врата? appeared first on Зелен Свят.

От векове знаем, че алкохолът убива бактериите. Дори античните лекари използвали вино за прочистване на рани. Но етанола в бирата и виното е просто един от множеството видове алкохол. Различните питиета, както вероятно много са забелязали, имат различен процент алкохолно съдържание. Докато шот водка съдържа 40%, бирата е средно около 5%. По-високото количество алкохол вреди на мембраните на клетките в тялото ни. В големи количества е просто нездравословно. Знаем, че алкохолът в питиета като вино и бира помага за унищожението на бактерията, която причинява холера. Вероятно това е била причината, по която алкохолът е станал синонимен с пиратите или мореплаватели на дълго пътешествие. Било е по-разумно да пият ром или бира отколкото вероятно заразена вода.

Проучвания показват, че виното може да помогне борбата със салмонела и норовирус преди до да са се заселили в нашите тела. Пиенето на вино или друг вид алкохол с по-голям концентрат на алкохол от 10% е спомогнало с хепатит А инфекции. Естествено, днес знаем, че не всички бактерии са лоши за телата и не желаем да се прочистим изцяло. Както доста лекари препоръчват, чаша вино всеки ден може да бъде доста полезно и да помогне добрите бактерии в нас. По силни питиета или ежедневно консумиране на големи количества алкохол ще навреди точно на тях, както и на самите ни клетки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Алкохолът убива вредните бактерии appeared first on Зелен Свят.

Откритието е направено в Бохо (окръг Фърмана), малко, заспало село близо до границата с Република Ирландия. В стария църковен двор е гробът на „преподобния Джеймс МакГър, енорийският свещеник от 1803 г.“ се казва в съобщение на Би Би Си. Той е бил уважавана фигура в общността, който от смъртния си одър съобщил, че пръстта от гроба му ще има лечебни сили.

Вярването, че пръстта е лечебна, може би датира още отпреди 19-ти век. Бохо е разположено в археологически богат район и е заселено поне от желязната епоха. Вероятно църквата е била разположена върху или в близост до древен обект като келтски храм или светилище. Някои предполагат, че народните лечебни средства могат да бъдат проследени назад във времето до друидите, които някога са окупирали земята – съобщава Mother nature network.

Лечението са състои в това да се вземе почва от гроба и да се занесе в дома на болен човек. Би Би Си цитира Франк МакХю, местен историк, който твърди, че „хората трябва да лежат върху почвата, поставена под възглавницата им, обвита в кърпа“. Казва се молитва и в крайна сметка почвата се връща обратно на гроба на енорийския свещеник. Има многобройни твърдения, че почвата е изцерила много болни през вековете, въпреки че не е била одобрена от Католическата църква.

И всичко това не е просто бабини деветини!

Тестването на „лечебната почва“ от гробището е извършено от д-р Джери Куин, старши микробиолог и член на международен екип от изследователи, търсещи нови антибиотици за лечение на нарастващия проблем с бактерии, резистентни към лекарства. Той се заинтересувал от народните средства и решил да вземе проба от лечебната пръст. Докторът иска да я тества, за да види дали има научна основа за твърденията, че може да лекува болести. Той подозирал, че има научна причина за широкоразпространената вяра в народната медицина. Това, което открил в лабораторията си, удивило не само него, но и широката изследователска общност.

В пробата д-р Куин открил неизвестен досега вид стрептомицетни бактерии. Ученият ги тествал и открил, че съдържат нови антитела. Те се използват от имунната система на организма за борба с патогените, които причиняват заболяване. Микробиологът установил, че три особено опасни патогена могат да бъдат убити от антителата. Световната здравна организация счита, че тези патогени са основна заплаха за общественото здраве по света.

Медицински пробив

Д-р Куин се надява, че от новооткритите бактерии ще могат да се произвеждат до двадесет антибиотика. Те обаче трябва да бъдат тествани в изчерпателни клинични проучвания, които могат да отнемат години. Независимо от това, новите антибиотици могат да се окажат решаващи в борбата срещу резистентните към лекарства патогени.

Автор – Нина Жишева

The post Лековитият гроб на преподобния appeared first on Зелен Свят.

Учените текущо изследват метала като защита, която може да ни помогне срещу упоритите бактерии. Металите като мед и сребро са използвани вече векове за предпазване от бактерии – от времената, през които не сме знаели какво е бактерия и просто сме харесвали да ядем със сребърни лъжички. Древните египтяни са използвали мед като изолатор на рани. През средновековието са вярвали, че да се държи вода в медни или сребърни съдове я държи годна за по-дълго време.

С откритието на пеницилин историята коренно се променила. Антибиотиците станали чудесата на медицината и ползата на металите била забравена. Бактериите обаче се преобразуват почти толкова бързо колкото можем да си позволим да открием нови оръжия срещу тях. Антибиотиците работят като атакуват най-слабата точка на бактерията. Сполучливи са докато бактерията не осъзнае какво става и се „барикадира“ още по-добре.

Ако днешните антибиотици работят като стрели, то металите са като гранати за бактериите. През 80-те учените забелязали, че бактериите които се озовали на повърхност от мед или бронз и месинг умирали напълно за часове, а понякога само за минути. Болници по света експериментират ползата на тези метали, като сменят неръждивата стомана с мед и месинг. Английските изследвания докладват, че намерили от 90 до 100% по-малко бактерии по дръжките и металните релси на леглата в болниците след промяната.

Медта, както и други метали, в малки количества за доста полезни за телата ни. Можете да ги намерите в протеините, които поддържат кожата ни да е еластична и тези, които произвеждате меланин. Срещат се и в протеините, които използват кислород, за да произведат енергия. Така че изкарайте старите прибори, които стоят в шкафа като наследство и ги използвайте са хранене. Не само ще се чувствате като кралски особи, но ще направите и нещо полезно за себе си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Металът срещу бактериите appeared first on Зелен Свят.

Малко хора биха устояли на течната сладка наслада. От добавка към чая или кафето до множество сладкиши, медът е захарта, която дори и хората на диета могат да си позволят. Той обаче има много повече сила от колкото си мислите.

Медът е наемният убиец на природата срещу бактерии. Всичко е благодарение на работохолните пчели – от имунните протеини до захарта. От древни времена медът се използва не само като наслада, но и с медицинска употреба. Предпазвали са отворените рани от инфекция и до ден днешен използваме пречистена стандартизирана версия на мед, за да се борим с инфекции в болниците.

Медът има 3 основни начина, по които унищожава бактериите. Първият е свързан с огромното количество захар. Медът съдържа около 17% вода, а почти всичко останало е захар – глюкоза и фруктоза. Те помагат на медът да се кристализира с времето. Истинският мед никога не се разваля. Толкова много захар натурално привлича вода. В природата където има голяма нужда от вода, там отива и водата. Това означава, че медът директно изпива живота на бактериите, мухъла или гъбичките, които се опитват да се настанят в раните. В същото време няма достатъчно вода, за да живеят в него микроорганизмите. Те умират и медът няма как да се развали.

Второто оръжие, което притежава е глюкоза оксидаза. Това бива предоставено от пчелите, които го правят. Бактериите мразят това вещество, защото то прави глюкозна киселина и водороден пероксид, които убиват всякакъв шанс за живот на каквито и да е клетки.

Учудващо, пчелите слагат и антибиотици в медът. Медът съдържа вещество, което реално е предпазителя на пчелите от болести и разпространението на вируси в кошера. То се произвежда в жлезите, с които правят меда и няма как някаква част от него да не попадне в крайния продукт.

Така, че следващият път като си търсите нещо сладичко за хапване, вземете една голяма лъжица и се почерпете с мед. Полезно е, вкусно е, ще ви пази от бактерии… какво повече може да искате?

Автор: Мартина С. Попова

The post Смъртният враг на бактериите appeared first on Зелен Свят.