Тъй като фермерите от неолита съществували много преди писмения език да е стигнал до Британските острови, единствените записи от техния живот са нещата, които те оставят. И докато те са ни оставили много паметници – Стоунхендж или каменните кръгове на Оркни – културните практики и по-дълбоките намерения зад тези места са до голяма степен неизвестни.

За изкуствените острови, наречени крангог, досега изследователите смятаха, че повечето от тях са били построени, когато хората в желязната епоха (800-43 г.пр.Хр.) са създали каменни пътеки и жилища в средата на водни обекти. Ново проучване показва, че поне някои от близо 600 крангога на Шотландия са много, много по-възрастни – почти три хиляди години по-възрастни – поставяйки ги здраво в епохата на неолита. Нещо повече, артефактите, които помагат да се отблъсне датата на кранговете в далечното по-дълбоко минало, също могат да сочат към някакво поведение, което не е било подозирано в този праисторически период.

Възможността някои крангове да се появят още през неолита, възникнали през 80-те години, когато археолозите, разкопаващи остров от желязната епоха в езерото на остров Северна Уист на Шотландия, разбраха, че вместо това работят по неолитен обект. Но макар изследователите да подозират, че не е единственият случай, търсенето на други крангове през годините след това не доказало неолитният произход.

Това се промени през 2012 г., когато местен водолаз намира уникална керамика от неолита във водата около кранговете в Външните Хебриди. Местните музейни служители и археолози се включили в търсенето и накрая идентифицирали пет изкуствено построени островчета с неолитен произход, основани на радиовъглеродно датиране на керамика от каменната епоха.

Повторното използване на островчетата в продължение на хилядолетия затруднявало намирането на признаци на неолитен живот върху кранговете. Но водата около тях разказва различна история. За археолозите, които намерили само парчета от шест хилядолетни керамични съдове, състоянието на почти непокътнатите неолитни керамични съдове е “невероятно”, казва Дънкан Гарроу, доцент по археология на Университета в Рединг. “Никога не съм виждал нещо подобно в британската археология”, казва той. – “Хората изглежда са изхвърляли тези неща във водата.”

The post Изкуствени острови по-стари от Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

Вписани в списъка на световното наследство през 1986 г., древните мегалити от Стоунхендж и Ейвбъри разкриват сложните инженерни умения и загадъчните ритуални вярвания на британските народи от неолита и бронзовата епоха. Целият обект обхваща 10 квадратни мили и включва пътища, селища, около 350 гробища и лечебни центрове. Тези комплекси били умело подредени въз основа на небесни графици по неизвестни за нас причини.

Строителството на Стоунхендж започна около 3000 г.пр.Хр. като кръгова пръстена банка и прилежащ ров, и е укрепен в продължение на хиляди години с дървен материал и по-късно с камък. Кръгът се състои от блокове, които тежат повече от 45 тона и са високи до 7 метра. Някои от тях били преместени километри през хълмовете – един подвиг, който може да бъде постигнат само от напреднало общество.

Днес повече от един милион души ежегодно посещават Стоунхендж, а лятното слънцестоене привлича хиляди. Пешеходна пътека обгражда прочутия кръг, но поради опасенията за опазване на обществеността обикновено не се допуска вътре в ринга. Но няма нищо типично за лятното слънцестоене в Стоунхендж, един от малкото случаи, в които вътрешният кръг е отворен за обществеността. Хиляди пътници от всички ивици се събират на място за ежегоден фестивал.

Разнообразие от хотели и къщи за гости са достъпни в Уилтшир, а няколко къмпинги са разположени в рамките на 16 километра от Стоунхендж. Тъй като това е популярно събитие, не забравяйте да резервирате предварително.

The post Лятното слънцестоене в Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

Е, странностите не са чужди и на кралските особи, като кралица Елизабет II, например. А кралицата на Великобритания наистина си има необикновени навици и особености. И, ако някои от тях са напълно логични и обясними, други просто добавят чар към личността й.

Кралицата не разрешава да се отварят прозорците

Това се отнася за прозорците на Бъкингамския дворец. Според кралицата интериорът на тази сграда трябвало да бъде безупречен, а отворените прозорци откъм парадната страна разваляли външния й вид. Имено поради тази причина ги отварят много рядко и само в определено време.

Винаги носи със себе си закачалка за чантичката си

В чантата на кралица едва ли ще има неща като портфейл или паспорт, но точно тази кралица винаги носи тези вещи със себе си и затова Елизабет II си има кукичка, на която закачва на масата чантичката си. Между другото, този навик имат и нейните поданици.

Никога не яде продукти, които са извън сезона

През лятото кралицата сладко си похапва зрели ягоди или малини, но, ако й поднесат ягоди през януари, например, Елизабет II ще изпадне в кралско възмущение, че са дръзнали да й предложат генно модифицирани продукти.

Ненавижда лед на кубчета

Потропването на кубчета лед в чашата буквално хвърля кралицата в ярост. Според Елизабет звукът от кръглите ледчета е значително по-ненатрапчив. Поради този кралски каприз, напитките й се охлаждат с кръгли парченца лед. Говори се, че принц Филип е измислил специална машинка за съпругата си, която прави ледени топчета.

Номерира тоалетите си

Всеки кралски тоалет в гардероба на кралицата си има номер. И не само това! В специален дневник се записва мястото и времето, когато е бил обличан. Това се дължи на известната педантичност на Елизабет II, която държи във всичко да има ред. Е, тъй като кралицата предпочита класическата кройка и ярките цветове, стават грешки и кралската особа често може да бъде видяна с един и същ тоалет. Случва се!

Не се отправя на пътешествия без запас от собствената си кръв

В багажа на личния кралски лекар, който задължително я съпровожда винаги на път, непременно трябва да има медикаменти за оказване на спешна медицинска помощ. Освен това в него винаги има запас от кръвта на кралицата, той като в спешен случай, единствено тя е най-подходяща за нея. По-синя от нейната кръв едва ли би могло да се намери.

The post Странностите на кралицата appeared first on Зелен Свят.

Тези антарктични бебета са част от една доста специална групичка. По-малко хора са родени в Антарктика от хора, отишли на луната. Какво и да си говорим, да си родиш бебето в Антарктика е малко безразсъдно.

Тогава защо?

Нека да се върнем в ХХ век. Световните войни са на лице, хората осъзнали, че емпиричната власт не работи и разбрали, че Антарктика съществува. Великобритания имала тенденция да изисква всяка територия. Заявили, че част от Антарктика е под великобританска власт. Други държави направили същото, но се появил проблем. Британската, чилийската и аржентинската част се застъпвали. Никой не признавал тези заявления, тъй като нямало постоянни жители.

Емилио Маркос Палма

Аржентина избрали да си решат проблема като направят бебета. През 1977г. основали военна база. Жената на генерала била бременна и когато достигнала до седмия месец я качили на самолет и прелетели до Антарктика. След около 2 месеца се родил Емилио Маркос Палма на 7 Януари, 1978г. В мислите на аржентинците, при положение, че вече имали антарктични граждани, Антарктика принадлежала на тях.

Чили решили да направят същото, но по-добре. Те изпратили новоженци с идеята, че не само ще се роди бебе, но и ще бъде заченато там. Това се случило на 21 Ноември 1984г. когато се ровил Хуан Пабло Камачо Мартино.

С продължение на времето общо 11 бебета били родени – 3 чилийски и 8 аржентински. Спокойно, всички майки и бебета били напълно здрави.

Вероятно се чудите какво направили Великобританците? Техния метод бил малко по разумен. Пратили военноморски флот и учени. Няма великобритански бебета родени в Антарктика. От множеството военни бази само аржентинската и чилийската имат жители. В днешни дни изглежда, че са решили да спрат да пращат бременни в Антарктика, което със сигурност е добра новина. Твърде опасно е да се излагат животите на граждани само за да се докаже претенцията за собственост на територия, негодна за нормален живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Бебетата в Антарктика appeared first on Зелен Свят.

„Градът“ Темза се намира в покрайнините на Шанхай. Там улиците са кръстени на известни великобританци, има много статуи на поети и цялостната архитектура подобава на тази в Съединеното кралство. По витрините има надписи, които гласят „отворено“, но при близък преглед ще осъзнаете, че те са напълно изоставени. Ако случайно срещнете хора бързо бихте разбрали, че това място извършва ролята на туристическа атракция, а не на нормално функциониращ град.

Оригинално градът е бил построен с надеждата, че ще се превърне в успешна община. Завършен през 2006г. градът Темза е трябвало да бъде един от деветте градове в този великобритански стил построени в покрайнините на Шанхай. Идеята е била чрез привлекателната, различна архитектура да се привлекат повече хора от големият град и така да се намали трафикът и да се подобри начина на живот. Постройката му струвала около 5 билиона йени, а градът побира около 10 хиляди души. Главното му предназначение е било да предоставя жилища за ученици и студенти от околните образователни заведения.

10 години по-късно, градът Темза е правен. Но защо?

Моментът, в който градът бил завършен, голяма част от имотите били купени от богаташи или инвеститори. При това положение цените ударили прекалено висок таван и станали абсолютно недостъпни за нормалните жители, камо ли за ученици и студенти. Със всичките магазини и ресторанти изкупени от различни компании, те се озовали в общност с около стотина души, а би трябвало да са десет пъти повече. Бизнесите нямали как да покрият разходите си и малко по малко почнали да фалират.

Всичко в градът е ново и чисто. Изглежда все едно хората просто са се изпарили изведнъж. Сградите не са в разруха, но чувството когато се разхождате там е все едно сте поставени във фалшив холивудски макет. Ако не друго поне можем да потвърдим, че градът служи за красив фон на снимки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Великобритания в Китай appeared first on Зелен Свят.