Хо Ши Мин, Виетнам
Французите въвеждат кафето във Виетнам през 1857 г., така че тази кремеобразна напитка е остатък от колониалното минало. Всяка от тях се сварява с метален филтър за еднократна употреба (наричан фин), който се поставя върху чаша, в която се поставят изобилно количество подсладено кондензирано мляко. Сместа се разбърква и се излива върху лед. Опитайте го във вътрешния двор на кафето Trung Nguyen, една от най-големите вериги в страната, с изглед към оживената улица Pham Ngu Lao.

Адис Абеба, Етиопия
В страната на произход на кафето посетителите могат да изпитат традиционна церемония за кафе само в частни домове. Тя включва печене на пресни зърна над въглищата и трикратно варене на основата, докато се изгаря тамян. Но съвременните жители на Адис Абеба пият черно кафе или дори макиато в семейното заведение Томоца в оживения квартал Пиаца.

Стокхолм, Швеция
Швеция е един от най-големите потребители на кафе по целия свят, вероятно поради традицията на Fika. Ежедневната кафе пауза, съчетана с лека закуска, може да се проведе у дома, на работното място или в кафене като Vete-Katten в Стокхолм. Нейните кифлички от канела или всепризнатата семело (кифлички, пълнени с бадемова паста и бита сметана) са перфектно подредени с топла чаша кафе.

Макао, Китай
Черният чай, остатък от английското владение в Хонг Конг, се филтрира през кърпа и се комбинира с подсладено кондензирано мляко и кафе, за да се направи yuanyang. През делтата на Перлената река в Макао, World Record Coffee сервира това кафе в продължение на 45 години с традиционен съпровод – препечен хляб на дървени въглища с още сиропично мляко.

Автор: Мартина С. Попова

The post Как пият кафе по света? appeared first on Зелен Свят.

Всъщност, в делтата на Меконг, месото от гризачи е по-скъпо цени от пилето. Делтата в Меконг произвежда до 3,600 тона живи плъхове годишно, на стойност около 2 милиона долара. Има десетки различни вида плъхове, но виетнамците най-често ядат два специфични: плъх от оризово поле, който тежи до половин килограм, и плъх бандаба, който може да расте до два килограма.

Популярността около градските плъхове придава ненужна стигма към консумирането на гризачи като цяло. Поне 89 вида гризачи се консумират по целия свят, от Азия до Африка, Южна Америка и Съединените щати, където катериците отдавна са основна храна. На повечето хора им убягва мисълта, че почти всички мускулни тъкани на бозайници съдържат същите протеини, независимо дали е пържола или крака на плъх.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамски земеделски производители, които улавят плъхове живи в телени или бамбукови клетки и ги изнасят в малки преработвателни центрове, където месото се продава на местните пазари. В селските райони на Виетнам плъхът често се консумира с бира или оризово уиски. Техниките за готвене на плъхове варират. Когато се убие плъха, труповете се опушат, последвано от пържене или печене на скара; или, те се задушават или варят. Казва се, че плъховете на пара са с по-силен вкус, а по-големите плъхове се смятат за по-добро ястие.

Чужденците, които опитат този странен деликатес често казват, че ястието има вкус на пилешко месо. Месните приравняват вкуса им с този на заек. Колкото и чудновато да ни звучи, хората по целия свят имат различна култура, разбирания и традиции. При положение, че ядат плъхове от векове, не може да са толкова зле… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъховете – деликатес във Виетнам? appeared first on Зелен Свят.

Срещата на Новата и Стара година е свързана с традиции, които са запазени от древни времена. До ден днешен в различни страни прибягват до различни трикове за “примамване” на късмет, просперитет и благополучие.

Например в Англия, според древен обичай, когато часовникът започне да нанася удари в 12.00 , задните врати на къщата се отварят за освобождаване на старата година, а с последния удар отварят входните врати.

В Австрия се смята, че за да бъде човек щастлив, в навечерието на Нова година, трябва да се яде парче от свинската глава или даже от муцуната.

В Унгария през първата секунда от Новата година свирят с детски тръби и свирки. Смята се, че именно те отблъскват злите духове от домовете и призовават радост и благополучие.

Веднага щом часовникът започне да отброява полунощ, в Германия хора от всички възрасти се качват по столове и маси, и с последния удар заедно „скачат” с радостни поздрави в Новата година.

В Румъния неомъжените жени обикновено отиват до кладенец, запалват свещ и поглеждат надолу. Вярват, че образът на пламъка ще привлече лицето на бъдещия ѝ съпруг в тъмните дълбини на водата. Тези, които не рискуват да се скитат по улиците през нощта, вземат клон от базиликата и го поставят под възглавницата: надяват се, че сънят ще покаже бъдещият годеник.

В Гърция Новата година е денят на св. Василий, който е известен с изключителната си доброта. Децата оставят обувките си до камината, с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Италия е обичайно да се изхвърлят  стари дрехи и дори мебели от апартаментите в последната минута на старата година. След тях летят бисквити, конфети, искри.

В Испания има традиция, в навечерието на Нова година да се яде грозде. Когато се отброяват последните минути трябва да имате време да изядете 12 зърна грозде, по едно за всеки от дванадесетте следващи месеца.

В Шотландия Новата година се празнува с един вид факелно шествие: варели катран се подпалват и се търкалят по улиците. Така шотландците „изгарят” старата година и осветяват пътя към новото. Благосъстоянието на собствениците зависи от това кой първи влиза в къщата сутринта на новата година. Смята се, че щастието ще донесе тъмнокос мъж, който дойде с подарък.

В древен Китай в новата година е обявен единственият празник на просяците през годината, когато някой може да влезе в къщата и да вземе това, което му е необходимо, а ако откажете, съседите ще ви отвърнат с презрение. В съвременния Китай, Новата година е празник с фенери. Тя се чества на петнадесетия ден от Новата година по лунния календар. В навечерието на Нова година, на улиците и площадите светват безброй малки фенери, които вярват, че искрите от тях ще отблъснат злите духове.

Във Виетнам Новата година на лунно-слънчевия календар се нарича Тет. Това е семеен празник, през който всички спорове са забравени, обидите са простени. Виетнамците украсяват домовете си с миниатюрни мандаринови дървета с малки плодове.

В Монголия, с пристигането на първия ден от Нова година в страната започва истински национален празник – не можете да се карате, да спорите, да се кълнете и да заблудите, това се счита за голям грях.

Японските деца празнуват Нова година в нови дрехи, вярвайки, че това ще донесе късмет и здраве. В навечерието на Нова година децата слагат рисунка с картина на мечтата си под възглавницата, след което желанието трябва да бъде изпълнено.  Най-важното за японците е да се смеят през първата секунда на Нова година – тогава щастието ще ги съпровожда през цялата година.

В Индия има осем дати, които се отбелязват като Нова година, тъй като в страната се пресичат много култури.

В Алжир, Бахрейн, Йордания, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Судан, Сирия и Танзания Мухаррам е посрещнат – първият месец от мюсюлманската лунна календарна година. Няколко седмици преди тази дата, мюсюлманите слагат пшеница или ечемик на блюдо с вода, за да поникнат. Към началото на новата година се появяват кълнове, които символизират началото на нов живот.

Еврейската Нова година – Рош Хашана – денят на Върховния съд. Смята се, че на този ден Всемогъщият съди хората и въз основа на действията си решава каква съдба ги очаква през следващата година. Затова най-важното в това време е покаянието на всеки човек. Този ден е изпълнен с молитви и сдържана радост. На масата има кръгла хала с ябълки, потопени в мед, така че годината да е сладка.

В Куба, в навечерието на Нова година, всички ястия, които са в къщата, са пълни с вода, а в полунощ те започват да изливат течност от прозорците.

В Непал Новата година се празнува с изгрева на слънцето. През нощта, когато луната е пълна, непалските хора хвърлят ненужни неща в огъня. На следващия ден рисуват себе си – лица, ръце, гърди, а след това танцуват и пеят песни по улиците.          

Новогодишните празници децата в Дания прекарват в търсене на подаръци. Проверяват не само собствените си чорапи, подготвени за Улемен (тоест Дядо Коледа), но и претърсват цялата къща

Където и да сте, както и да посрещате новата година, не забравяйте, точно в 12.00 да целунете любимият си човек.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Трикове” за късмет на народите за новата година appeared first on Зелен Свят.

Уникалната атракция на Виетнам се намира на хълмовете на Ба На, на надморска височина от 1400 м. Невероятно красив изглед се отваря от Златния мост, но най-вече туристите са впечатлени от двете огромни ръце, които изглеждат така, сякаш поддържат конструкцията.

Изграждането на уникалният мост отнел малко повече от 12 месеца на строителите. Това е трудно да се повярва, но огромните съоръжения, които поддържат моста, изобщо не са направени от камък, както изглежда на пръв поглед.  Този шедьовър е направен от дърво, фибростъкло и други олекотени  материали. Авторите на нестандартната конструкция гарантират нейната надеждност.

Как да стигнете до Златния мост и колко ще струва да го посетите?

Туристите до Златния мост, могат да се изкачат с кабинков лифт, който сам по себе си е уникален. Счита се за един от най-дългите непрекъснати линии в света и издига хората на височина от

1 487 метра.

Разбира се, разходката по самия мост и парка до него е напълно безплатна. Туристите, които желаят да се възхищават на невероятния изглед, заплащат само разходите за кабинковия лифт.

За възрастен, цената е $ 30, за деца – $ 20.

Специалисти, които организират екскурзии до Златния мост, казват, че идеалното време за посещение на това място е от март до октомври. През този период времето във Виетнам прави всички щастливи с топъл вятър, ярко слънце и почти никакви валежи.

Златният мост, поддържан от гигантски ръце, се отвори в планинския курорт Ba Na Hills и много туристи го посетиха. Повечето от тях са жители на Виетнам, но властите в страната са сигурни, че и за чуждестранните туристи ще представлява интерес.

Районът, в който се намира мостът, привлича около 1,5 милиона туристи годишно, но е лесно да се предположи, че след откриването на Златния мост, броят им ще се увеличи значително.

Ако сте любители на далечни дестинации, този мост е чудесен повод да посетите Виетнам.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Новият Златен Мост във Виетнам appeared first on Зелен Свят.

Представлението е далеч от съвременните представи за забавление: куклите се движат тромаво по повърхността на водата, техните кукловоди са скрити от зрителите зад екран и мътната вода. Музикантите от двете страни на басейна осигуряват вокали и музика с традиционни инструменти.

Начинът, по който кукловодите контролират куклата под водата, е тайна, строго пазена от векове!

Дървените кукли, използвани във виетнамските водни куклени представления, са ръчно изработени и могат да тежат до 30 килограма всяка! Сцената и куклите са изпълнени в ярки цветове; цветни светлини и леката мъгла над мътната вода добавят мистичност.

Театрите на колоритните кукли и постоянното чудо на начина, по който изпълнителите могат да се скрият под водата, е достатъчно, за да поддържат шоуто забавно! В края на всяко представление осемте кукловоди обикновено излизат от водата, за направят своя мокър до кости поклон.

Водните куклени представления се смятат за произлезли от делтата на Червената река в Северен Виетнам някъде през 11 век. Първите виетнамски куклени представления не били само за развлечение на селяните – за тях се е смятало, че забавляват духовете достатъчно, за да не причинят зло.

Първите представления са провеждани на грубо сглобени сцени из наводнените оризища. Често кукловодите са страдали от ухапвания от пиявици и други проблеми, поради дългия си престой в мътната вода.

Водните куклени представления не са се променили много от тези ранни години; типичните теми са дълбоко вкоренени в селските традиции като засаждането на ориз, риболова и селския фолклор.

Тайната на това как работи куклите във водата е била запазена от векове. Кукловодите дори имат свой собствен диалект и кодови думи, за да запазят тайната на определена техника.

Опитите да се разбера как кукловодите могат с лекота да контролират сложните движения, са част от магията на всяко водно куклено шоу. Майсторските умения включват преминаването на нещата от кукла към кукла, както и други движения, които трябва да се правят по-скоро инстинктивно.

Музикантите, които представят гласовете за шоуто – които, за разлика от кукловодите, могат да видят куклите и техните движения – понякога, когато кукла не е там, където трябва да бъде, крещят кодови думи, за да предупредят кукловодите.

The post Куклен театър на вода appeared first on Зелен Свят.

Удивително романтични, безкрайно очарователни, приказно красиви. Фенерите на Хой Ан, висящи над мрежа от тесни улички и алеи, ще ви пренесат в стария Виетнам. Мястото, където китайското и японското влияние стават все по осезаеми. Улиците са осветени от тази завладяваща феерия от причудливи цветове, форми и размери. Днес, точно както и през минали векове, всяка стъпка от процеса на изработване на фенера – от изграждането на бамбуковите рамки до танца на четките върху изящно оцветената коприна – добавя последния акцент в архитектурата на древното търговско пристанище от 17-ти век. Това е светът на Хой Анските фенери.

Занаят, усъвършенстван с течение на времето, процесът на производство на фенери включва колекция от занаятчии, разпръснати из града. Няколко занаятчии се специализират в изработката на рамки – сферични, капковидни и цилиндрични форми, обработени до съвършенство. Вторият набор от занаятчии, художници и илюстратори, внимателно рисуват орнаменти и картини върху коприната. След това заготовките се изпращат на няколко собственици на магазини по бреговете на река Ту Бон. Една от тях е госпожа Нга.

Г-жа Нга ръководи собствения си бизнес в продължение на повече от десетилетие на една от тихите сенчести алеи на Хой Ан. Използвайки получените заготовки – рамки и изрисувана коприна, тя съчетава всички елементи в изящен краен продукт, като внимателно нарязва и слепва, добавя или маха заготовки, ако е необходимо. След зорко и критично оглеждане и преценка на качеството на продукцията си, тя приема някои, докато други изхвърля . По-голямата част от бизнеса й е готови за купуване фенери, но г-жа Нга често изработва и свои дизайнерски модели илюстрации.

Майсторът на фенери, посветен на занаята си, работи бавно и внимателно. Техниката е много прецизна и за някои напредъкът може да дойде изключително бавно. Начинаещ художник може да изработи само един или два фенера, докато опитните ветерани, с години практика, могат да направят до 20 дневно.

The post Фенерите на Хай Ан appeared first on Зелен Свят.