Дъщеря на египетското божество слънце Ра и съпруга на бога на луната Тот, тя представлява един вид дух на справедливостта за египтяните. Тя решава дали човек ще успее да достигне до живота след смъртта, като претегля душата му срещу перото й на истината. Била е олицетворение на космическия ред и е представлявала стабилността на Вселената. Най-ранните писания, в които се споменава, датират от старото Египетско царство преди повече от 2300 години.

Поддържане на реда на небето и земята

Египетската култура е била съсредоточена в ред, в който всяко нещо имало своето място в света. Това включва религия, общество и сезонни промени. Богинята Ма’ат имала за цел да представи концепцията за баланс и ред, защото много египтяни имали нужда да си обяснят света наоколо. Тя била тази, която пазела звездите в движение, сменяла сезоните и поддържала реда на небето и земята.

Противоположната сила на Маат и нейния ред и баланс била известна в древността като „isfet“ или хаос. Древните египтяни смятали пустинята отвъд река Нил за хаотична; като се има предвид, че районът в близост до Нил се е считал за подреден. Заедно, тези две сили държели в баланс света, в който живеели египтяните и били важна част от ежедневния им живот.

Изображения на Маат

Маат обикновено е изобразявана като жена, седнала или стояща с разперени крила, прикрепени към двете й ръце. На много места може да бъде видяна да държи скиптър в едната ръка и анкх (символ на живота) в другата.

Статуята й стои върху каменна платформа, изобразяваща стабилна основа, върху която е построен редът. Общ символ, свързан с нея, е перо от щраус, което почти винаги се появява, забодено в косата й. Често перото на Маат е било отличителна черта на нейната прическа.

По-рядко богинята е била изобразявана без глава, като са я заменяли с перото. В други изображения самото перо представлява нейното присъствие. Това перо е символизирало нейното същество, както и представянето на баланса и реда, то се е превърнало в йероглиф за “истина”.

Превод – Нина Жишева

The post Древноегипетска богиня на истината, справедливостта и морала appeared first on Зелен Свят.

При посещение на религиозния комплекс на Ангкор Ват, Камбоджа, неизбежно ще забележите тези танцуващи жени, изобразени на стенните храмови релефи. Същите тези танцьори са били и важен мотив в изкуството на Чампа (около 192-1832 г.), средновековната съседка на Ангкор на изток по крайбрежието на сегашния централен Виетнам. Забележителни са и изображенията на същите тези жени в изкуството на Тра Киеу, стил, който процъфтява през 10-ти и 11-ти век.

Изображенията на апсарите също се намират като декоративни мотиви и неразделна част от историите в няколко храма на древна Ява, датиращи от епохата на династията Сайлендра (8-ми век) до тази на империята на Маджапахит (около 1293 г. – 1500 г.). Най-известните от тези образи на апсарите могат да бъдат намерени в храма Боробудур, където са изобразени като божествено красиви небесни девойки, изобразени или в стоящи или в летящи позиции, обикновено държащи лотосови цветове, разпръскващи цветни листенца или размахващи небесни дрехи като крила.

Танцьори, музиканти, мъдреци и герои: многото връзки на апсарите

В епосите и Пураните апсарите са артисти, които изпълняват ролята на съда на Индра, както и в други щастливи случаи като раждания и сватби на богове и хора, които са особено облагодетелствани от боговете. Освен това те са куртизанки на боговете; те – често са били наемани от Индра, за да разсейват крале и мъдреци, от които Индра се страхувал, защото можели да го лишат от трона му.

Дъщери на удоволствието

Въпреки че аспарите не са били нарочно споменавани във Ведите като клас, някои от тях се споменават по име – като Урваши и Тилотома. За аспарите се казва, че са творенията на Седемте Манус, прародители на човечеството. Въпреки това, повече се казва за тях в епичните поеми, тъй като Рамаяна приписва техния произход на океана. Пуранският разказ за техния произход се съгласява с това, като казва, че нито боговете, нито асурите (демоните) биха се оженили за апсарите, които се издигнали от водите. Затова апсарите стават обща собственост и на боговете, и на асурите, което понякога им дава основание да се наричат ​​„съпругите на боговете“ и „дъщерите на удоволствието“.

Апсарите са тясно свързани с гандарвите, небесните музиканти, което води до чести връзки помежду им. Отношенията между небесните изпълнители обаче са временни и не се считат за брачна връзка, тъй като аспарите, в допълнение към забавлението в съда на Индра, често били пращани, за да нарушат покаянието на мъдреците. Понякога апсара би успяла да съблазни мъдреца и да постигне мисията си. Обаче, в други моменти, тя понася гнева на мъдреца, който я проклинал.

Превод – Нина Жишева

The post Куртизанките на боговете в Древна Индия appeared first on Зелен Свят.

Докато някои села предават уменията на земеделието или някое друго майсторство на следващото поколение, старейшините на Майонг предават магьосничеството и магията на младежите си.

Мнозина предполагат, че името Майонг произлиза от санскритската дума „maya“, което означава „илюзия“. Това със сигурност изглежда е случаят в Майонг, където според легендата, хората са били превърнати в животни, чудовищните ​​зверове били укротени, а мъжете изчезнали във въздуха, като изричали думите ​​”Luki Mantra”.

Майонг е център на Индия по магьосничество от самото му създаване преди много векове. В ранните дни на Майонг, легендата казва, че ако сте скандирали “Uran Mantra”, ще можете да летите във въздуха и да кацнете директно до вашата истинска любов.

Според легендите, вещици и вещери, специалисти по черна магия, се скрили в горите на Майонг преди векове. През 1337 г. армията на Мохамед Шах от 100 000 конници загива в ръцете на магьосничеството на място, близо до Майонг, което е доказателство за местните жители за високото разпространение на черната магия в района. Археолози дори са намерили мечове в Майонг, които приличат на онези, използвани за жертване на хора в други части на Индия.

И днес Майонг продължава да бъде също толкова тъмно и зловещо място, но малко по-отворено, със случайни пътешественици, минаващи през селото. Местните жители на Майонг предлагат гледане на ръка и твърдят, че са в състояние да предскажат бъдещето с помощта на счупено стъкло и раковини.

Вещиците-лекари също са в изобилие в Майонг. Местните лечители лекуват болката, като поставят медно блюдо на източника на травмата и чакат ястието да „изяде“ болката. Ако болката е прекалено тежка, ястието ще се прегрее и ще се счупи на земята. Вещиците също търсят и откриват изгубени вещи в селото. Ако някой загуби нещо, вещица поставя цвете в метална купа. Според местните жители, купата ще се движи по земята, напълно самостоятелно, докато стигне до мястото на изгубените или откраднати предмети.

Има безброй заклинания в Майонг, но според митологията никой от тях не може да промени времето. Както казва Наба Дека, местен жител на района, “има заклинания, които превръщат листа в риба или зъл човек в животно, но магията не може да се бори срещу яростта на природата, така че няма заклинание срещу годишните наводнения.”

Всяка година шепа индийци пътуват до Майонг, за да практикуват черна магия и да научат тайните на магьосничеството или да посетят прилежащия резерват “Побитора”, където се намира най-гъстата популация от индийски носорози. Всъщност, животните и магията на Майонг често вървят ръка за ръка. Това може да се види на фестивала Mayong-Pobitora, който празнува сливането между дивата природа и магията.

Превод – Нина Жишева

The post Майонг – земята на черната магия appeared first on Зелен Свят.

Тези приказни пръстени всъщност са естествено явление. Гъбите създават пръстен или дъга в почвата, изместват тревата в района и израстват през зеленината, образувайки кръг от гъби. Тези пръстени – прекрасна изненада и късмет на някои, или тъмни знамения за други, могат да се разпространяват от няколко сантиметра до 50 метра или повече. Смята се, че пръстенът, открит в Белфор, Франция, е най-големият пръстен, който някога е бил открит. Диаметърът му е приблизително 600 метра и е на 700 години.

Понякога в даден район може да има повече от един пръстен и те ще се припокриват, създавайки странни мотиви в тревата. Често тревата вътре в пръстена е мъртва и изсъхнала и има ясно различен цвят от тревата отвън.

Свръхестествени същества с тайнствени сили

Самодивските пръстени имат историческа, митична репутация, разкрита от фолклора и предупрежденията около тях особено в Западна Европа.

Различни места имат свои собствени суеверия около приказните пръстени, но в по-голямата си част митовете включват феи или свръхестествени същества, които или танцуват около пръстена, или пък пръстенът служи като портал между приказния и нашия свят. Смята се също така, че кръговете са били оформени от падащи звезди, светкавици, или са били дело на вещици. Тези убеждения продължават и през 19-ти век, както и предупрежденията да не се влиза в приказния кръг, за да не бъдете транспортирани до приказния свят и съответно до гибел.

Пръстените са известни в цяла Европа. По традиция във Франция те са били наричани “пръстени на магьосниците”, а в Германия – “пръстени на вещици”, където се предполага, че са най-активни в Валпургиева нощ, в навечерието на 30 април, когато се вярва, че вещици се срещат и провеждат големи тържества, съвпадащи с пристигането на пролетта.

В английските, скандинавските и келтските и много други традиционни европейски вярвания пръстените са причинени от феи или танци на елфи. Такива събития били свързвани особено с лунните нощи, а внезапната поява на пръстените сутрин се е считало за свидетелство за танц предишната вечер.

В Шотландия са вярвали, че феите седят на гъбите и ги използват като маси за своите плодове, докато в Уелс историята е, че гъбите са били подбрани от приказния народ и са използвани като чадъри. Дори и сега в Уелс се казва, че културите, отглеждани около тях, и животните, които се хранят наблизо, ще процъфтяват.

За разлика от тях, холандските легенди смятали, че безплодният център на пръстена е бил причинен от дявола, който е оставил там млякото си.

Австрийската традиция казва, че летящите дракони са причинявали пръстените, разрушавайки района, така че само семената могат да растат там.

Френският фолклор вярва, че странните кръгове са пазени от гигантски жаби, които ще прокълнат всеки, който е прекрачил в пръстена.

НЕ стъпвайте в пръстена!

Обикновено се смята, че приказни кръгове трябва да се избягват като опасни места, тъй като те се свързват с недоброжелателни същества.

Много митове предупреждават, че, ако се осмелите да влезете в самодивски пръстен, ще умрете млади. Също така, ще останете невидими за света на смъртните, няма да можете да избягате от пръстена или ще бъдете незабавно транспортирани в света на самовилите. Може да загубите и око заради глупостта си. Така или иначе, ще бъдете принудени да танцувате из пръстена, докато не умрете от изтощение или лудост.

За да избегнете тази ужасна съдба, можете да предприемете конкретни мерки, като например да пробягате около пръстена девет пъти (само девет пъти, 10 е твърде много и ще отмени процедурата). Казва се, че за да влезеш в ринга без наказание, можеш да тичаш около ринга по време на пълнолуние, но само в посоката, в която слънцето пътува през деня. Ако направите това, може да чуете феите да танцуват под земята.

Може също да носите шапка, обърната назад, защото се казва, че това обърква феите и те няма да ви наранят.

В днешно време гъбите, които причиняват природния феномен, са добре поучени. Мицелът е разпространяваща се гъба, която расте в плодородни, влажни среди. При добри условия спорите ще се превърнат в гъби (най-добре познат е челядинката или печурката от самодивски пръстен). Гъбите се развиват над земята и създават лесно видим пръстен. Под земята мицелът се обединява под тревата, движи се навън от центъра и се храни с органична материя и, докато пътува, се разлага. Мъртвият мицел образува гъста, водоотблъскваща подложка, която лишава тревите от хранителни вещества и влага. В крайна сметка земята в пръстена изсъхва и умира, но водещият ръб на пръстена остава буен и зелен, тъй като мицелът за хранене и разпадане освобождава торове. Този цикъл може да продължи векове и пръстенът се разраства, свива и се движи из местността за удоволствие на някои хора и за страхове на други.

Превод – Нина Жишева

The post За самодивите, самодивските танци и гъбите appeared first on Зелен Свят.

Преди идването на будизма тибетците практикували форма на шаманизъм, наречена Бон. От 6-ти до 8-ти век будизмът бавно прониква в този планински район. Ученията на Буда са преведени на тибетски, но окончателната му компилация е постигната едва през 14-ти век. Това довело до създаването на тибетския будистки канон, който се състои от Канджур, от „преведените думи (на Буда)“ и от Тенджур, „преведените трактати“. Заедно тези творби образуват една от трите основни канонични колекции на будистката литература в света, а другите две са китайският канон и палийският канон.

На Канджура са правени много копия и днес в Националната библиотека на Монголия в Улан Батор се съхраняват над 10 различни екземпляра.

Едно от тези копия е Канджур, написан с 9 скъпоценни камъка, което е единственото подобно копие в света. Мастилото, използвано при писането на този Канджур, е направено буквално от скъпоценни камъни. Девет вида „скъпоценни камъни“, а именно злато, сребро, корал, перла, седеф, тюркоаз, лазурит, мед и стомана, първоначално били стрити на прах и поставени в чаши, отделно за всеки „камък“. Прясна вода от планински извор или дъждовна вода била смесена със специални сладки лепила, козе мляко и добавена към чашките, за да се получи мастилото. След това, с помощта на четка за рисуване, изработена от косми от самур, мастилото се използвало за писане ввърху обработена черна хартия. В допълнение към текста, в Канджур има и картини. Тези образи са рисувани в съответствие с художествената традиция на Занабазар и се казва, че “веднага дава спокойствие и възхищение на всеки, който ги гледа.”  

Казва се, че самите изображения съответстват на стенописите на манастира Ерденезу в Каракорум, Монголия, по отношение на цвета, хармонизацията и описанието. Например, за мастило, произведено от мед, се казва, че върви добре с хартия със златист цвят, а мастило, произведено от сребро, се казва, че върви добре със смарагдово-зелена хартия. Накратко, това показва дълбоките познания, които монголците са имали относно хармонизирането на цветовете и може би богатството, необходимо за производството на такива скъпи мастила. От 2013 г. Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световна памет

Най-интересното в Канджура е фактът, че религията има голямо влияние върху действията на човечеството. Въпреки че не може да се отрече, че много от тях са убивали и били убити в името на религията, не бива да се пренебрегва фактът, че религията е тласнала и художествените способности на човечеството до неговите граници. Макар че Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, може да изпълва своите наблюдатели незабавно със страхопочитание като извисяващите се готически катедрали на Европа, това артистично изразяване на божественото е наистина впечатляващо, когато се вземе предвид количеството ценни материали, необходими за производството на мастилото, и количеството време, необходимо за писане на текста и рисуване на изображенията. Накратко, Канджурът е свидетелство за артистичните способности на човечеството и мотивационната сила на религията.

Превод – Нина Жишева

The post Канджурът, написан с 9 “скъпоценни камъка” appeared first on Зелен Свят.

Ранните версии на ангелите не са имали пол, макар по-късно християнските ангели да са били високи, слаби мъже с меки черти, често облечени в свободно падащи роби, специално пригодени за големите им бели крила. Смята се, че ангелите са или безсмъртни, или много дълголетни.

Макар първоначално да са били конкретни религиозни фигури, ангелите са станали по-светски през годините, а днес те са широко свързани с движението на Ню Ейдж, населено от езичници, атеисти и онези, които се смятат за „духовни“. Книги за ангели и ангелски контакт са изключително популярни, като заглавия като “Where Angels Tread” и “Angels: Who They Are и How They Help”. Обикновено те съдържат обсъждания на ангели в Писанията, заедно със сърцераздирателни истински истории за съвременните чудеса, приписвани на небесните посетители. Популярните телевизионни предавания като “Highway to Heaven” (1984-1989) и “Touched by an Angel” (1994-2003) помогнаха да се затвърди известността на ангелите в американската популярна култура.

Ангелите понякога се появяват в съобщения за преживявания в близост до смъртта, но най-вече в тези, които имат вече съществуваща вяра в тях. Сред вярващите на НЛО, някои твърдят, че извънземните похитители са ангели, а не извънземни. Ерих фон Даникен, например, автор на няколко популярни (ако научно ви звучи съмнително) книги през 70-те години, твърди, че библейските истории за Авраам и Йосиф описват срещите им с извънземни, а не ангели.

Думата “ангел” идва от гръцката дума “ангелос”, която означава “посланик” на иврит. Ангелите могат да приемат много форми, обикновено се появяват като човешки фигури, мека светлина или аура. Често – особено в случаите на трагедия или бедствие – ангелите изобщо не се виждат, но тяхното присъствие се усеща от техните действия. Ако се случи нещо добро, неочаквано и привидно необяснимо, то често се приема, че е резултат от божествена или ангелска намеса.

Ангелите, с които повечето хора са запознати днес, са християнските ангели, които произхождат от еврейските Завети. Католическата църква полага значителни усилия, за да опише и развие обширна йерархия на ангелите. Имаше много различни видове ангели, архангели, серафими и т.н., с официално преброяване от близо половин милион.

В своята книга “Речник на ангелите” (The Free Press, 1967) изследователят Густав Давидсън посвещава близо 400 страници на идентифицирането и изброяването на ангели. Много ангели са създадени (или одобрени) от религиозните власти, но други са измислени от квазирелигиозни учени и миряни. Както отбелязва Дейвидсън: „За да измислим ангел, йерархия или ред в йерархията, се изискваше някакво въображение, но не и прекалена изобретателност. Достатъчно беше само 1) да се комбинират букви от еврейската азбука; 2) да се подредят тези букви в anagrammatic, acronymic, или cryptogrammatic форма и 3) да се прикрепи наименование на място, собственост, функция, атрибут или качество “използвайки наставките” -el “или” -irion“. Така, според Дейвидсън, “Ход (означаващ великолепие) се е превърнал в ангел Ходиел.” По този начин, точно както древните гърци по същество са създали пантеон от богове, за да им се поклонят, ангелските ентусиасти създали пантеон от ангели – някои исторически по-легитимни от други.

В християнството и исляма ангелите функционират главно като Божии посланици (най-вече обявяващи раждания и смърт), но в съвремието те функционират повече като пазители. Всъщност, думата “ангел” е дошла, за да опише всеки герой или благодетел. Въпреки, че ангелите по своята природа служат на Бога, те също служат директно на човечеството. Ангелите изпълняват голямо разнообразие от задачи, от изцеление на болните и намиране на загубени ключове до наказване на врагове и, разбира се, спечелване на футболни мачове. Мнозина вярват, че ангелите идват, когато са призовани и има дълга традиция хората да използват магически заклинания и чар, за да свикат ангелите.

Въпреки вековете на богословските спекулации за ангелите – от техния брой до задълженията им и до това колко ангела могат да танцуват на върха на иглата – никой не знае дали съществуват извън историите и легендите. Много хора вярват, че съществуват.

Платон и Аристотел например били убедени, че ангели има. В днешно време социологическите проучвания показват, че близо 70% от американците смятат, че ангелите са реални. В книгата си “Паранормална Америка” социолозите Кристофър Бадър, Ф. Карсън Менкън и Джоузеф Бейкър отбелязват: “Ангелите проникват в популярната култура чрез книги, телевизионни предавания и филми. … Вярващите обменят неофициални препоръки в бюлетини и междуличностни разговори за потенциалната власт на ангелите да влияят на света и повече от половината американци (53%) вярват, че са били лично спасени от вреда от ангел-пазител.

В една известна среща на вярващите в ангелите през 2008 г. жена от Северна Каролина, Колин Бантън, твърди, че ангел по чудо изцелил дъщеря й. Докато чакала в чакалнята на болницата, Бантън забелязала, че през близкия прозорец се появило парче слънчева светлина и проблеснало в коридора пред стаята на дъщеря си. Нейната дъщеря скоро се подобрила и Бантън приписва възстановяването й на ангелското посещение. (Докато всички се радвали на възстановяването на момичето, други отбелязват, че парчето слънчева светлина редовно се появява на това място, на вратата на пациентите, но не всички са се възстановили.)

Въпреки че се казва, че ангелите живеят на небето, посещенията им в земното царство не винаги са доброжелателни. Най-известният ангел, разбира се, е Сатана, който се бунтува срещу Бога и е изхвърлен от небето. Той събира своя собствена екипировка и оттогава се справя добре. Библейските ангели водят война, обсаждат градове и убиват хора. Архангел Михаил, например, често е изобразен като лидер на Божията армия, унищожавайки армиите със своите ужасни сили и пламенния меч. Тези отмъстителни ангели изглежда са изчезнали в модерните времена в полза на благосклонното разнообразие.

Ангелите са трайно популярни по много причини, включително и че представляват безусловна любов и чистота. Всеки късмет, смислени съвпадения или неочаквани приятни изненади могат да се интерпретират като дело на ангели. Дали реални или измислени, ангелите са били с хората от хилядолетия и тяхното присъствие ще продължи да утешава.

Превод – Нина Жишева

The post Ангелите… има ли ги наистина? appeared first on Зелен Свят.

Марк Твен със сигурност би се съгласил с нейната оценка. Негови са думите, че човек трябва да избере „Рая заради климата, ада заради компанията“.

Повечето от нас имат някаква концепция за рая, дори ако тя е формирана от филмите. И въпреки че не е толкова сложно като библейските идеи за ада, библейската концепция за рая също не е особено проста.

Като учен от Новия завет Паула Гудер пише:

“Невъзможно е да се твърди категорично какво казва Библията за рая … Библейските убеждения за небето са разнообразни, сложни и течни.”

Какво е Раят?

В християнската традиция небето и раят са свързани като отговор на въпроса „къде отивам, когато умра?” Идеята за мъртвите, които са на небето или се радват на рая, често носи огромен комфорт на опечалените и надежда за страдащите или умиращите. И все пак небето и раят първоначално са били повече за това къде живее Бог, както не и последен пристан на праведните.

Първият ред на Библията гласи, че небето е създадено заедно със създаването на земята (Битие 1). Това е преди всичко Божието обиталище в библейската традиция: паралелно царство, където всичко действа според Божията воля. Небето е място на мир, любов, общност и поклонение, където Бог е заобиколен от небесен двор и други небесни същества.

Библейските автори са си представяли земята като плоско място с преизподнята долу (царството на мъртвите) и купол над земята, който я отделял от небесата или небето горе. Разбира се, ние знаем, че земята не е плоска и тази тристепенна вселена няма смисъл за съвременния ум. Въпреки това, концепцията за небето (където и да се намира) продължава в християнската теология като място, където Бог обитава, както и богословските твърдения, че този свят не е всичко, което съществува.

Другата основна метафора за Божието обиталище в Библията е Раят. Според версията на Лука за разпъването на кръста, Исус разговаря с мъжете от двете му страни, докато чака да умре, и обещава на съседния кръст „днес ще бъдеш с мен в Рая“.

Позоваванията на Рая в Библията вероятно се дължат на влиянието на персийската култура и особено на персийските кралски градини (paridaida). Персийските оградени градини били известни с красивото си разположение, разнообразието на растителността, красивите огради и мястото, където кралското семейство можело спокойно да се разхожда. На практика те били рая на земята.

Райската градина в Битие 2 е поразително подобна на персийския кралски двор или Рая. Той има изобилие от водни източници в реките, които минават през него, плодове и растения от всякакъв вид за храна и е бил „приятен за окото“. Бог обитава там, или поне посещава, и разговаря с Адам и Ева като цар в царска градина.

В големите митични истории, които съставляват Библията, хората са изхвърлени от Едем заради непокорството си. И така, започва разказ за човешкото отделяне от божественото и как хората намират пътя си към Бога и Божието жилище (Рая). В християнската традиция Исус е средство за завръщане.

Великденската история

Великденското събитие, което християните празнуват по света по това време на годината, е за възкресението на Исус след насилствената му смърт на кръста три дни по-рано. Възкресението на Исус се възприема като обещанието, което е възможно за всички хора – възкресение за вечен живот с Бога. Това, разбира се, е въпрос на вяра, а не нещо, което може да бъде доказано. Но помирението с Бога е в основата на историята на Великден.

Последната книга на Библията, Откровения, обединява идеята за небето и Рая. Авторът описва видение за ново, новосъздадено небе, слизащо на земята. Не бягство от тази планета, а утвърждаване на всичко, което е създадено, материално и земно, но сега изцелено и обновено.

Това последно библейско виждане за небето много прилича на Райската градина – пълна с Дървото на живота, реките, растенията и Бога – въпреки че този път тя е и един огромен, мултикултурен град. В това, което по същество е завръщане в Едем, хората се примиряват с Бога и, разбира се, един с друг.

Небето или Раят в Библията е утопично виждане, предназначено не само да вдъхнови вяра в Бога, но и да се надява, че хората могат да въплъщават ценностите на любовта и помирението в този свят.

Превод – Нина Жишева

The post Какво и къде е Раят? appeared first on Зелен Свят.

Това счупване на носа е толкова широко разпространено, че ви кара да се чудите дали тези отчупени органи на обонянието са в резултат на случайни инциденти или има нещо по-зловещо.

Оказва се, че в повечето случаи отговорът е второто.

Носовете са били отчупвани, защото много древни египтяни са вярвали, че статуите имат жизнена сила. И, за да не се допусне някоя нежелана нечиста сила да обладае статуята, носът й бивал отчупен, обяснява Адела Опенхаймер, куратор в катедрата по египетско изкуство в Музея на изкуствата в Ню Йорк.

Разбира се, древните египтяни всъщност не мислели, че статуите, дори и с тяхната жизнена сила, могат да станат и да се движат, като се има предвид, че те са направени от камък, метал или дърво. Нито пък египтяните смятали, че статуите буквално дишат. “Те знаели, че не вдишват въздух – виждали са това”, каза Опенхайм на живо. – „От друга страна, статуите имат жизнена сила, а жизнената сила идва през носа, нали така дишаме.“

Обичайно било да се извършват церемонии върху статуи, включително „литуала по отварянена устата“, в който статуята била помазвана с масла и различни предмети били държани до нея, за които се смятало, че можели да съживяват“, каза Опенхайм. “Този ритуал придавал на статуята живот и сила”, каза Опенхайм.

Убеждението, че статуите имат жизнена сила, е било толкова широко разпространено, че подтиквало антагонистите да я потушат в случай на нужда. Например хората, които отварят, разбъркват, ограбват или оскверняват храмове, гробници и други свещени места, вероятно вярвали, че статуите имат жизнени сили, които могат по някакъв начин да навредят на нарушителите. Хората дори вярвали, че това са йероглифи или други изображения на животни или хора.

“Вие трябва да я убиете, и един от начините да направите това е да отрежете носа на статуята или образа, така че да не може да диша“, каза Опенхайм. „Понякога обаче натрапниците не се задоволявали само с носа. Някои от тях разбивали или повреждли лицето, ръцете и краката, за да деактивират жизнената сила.“

„Вероятно има случаи, в които статуите естествено се преобръщат и в резултат на това изпъкналият нос се чупел. Ерозията от елементите, като вятър и дъжд, също вероятно е отнасяла носове на някои статуи. Но обикновено можете да разберете дали носът е бил унищожен умишлено, като погледнете режещите следи на статуята“, обяснява Опенхайм.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Счупените носове на египетските статуи appeared first on Зелен Свят.

Лошите очи са човешки поглед, за който се смята, че причинява вреда на някого или нещо. Свръхестественото увреждане може да дойде под формата на незначително нещастие, или по-сериозно заболяване, нараняване, дори смърт. Фолклористът Алън Дъндис отбелязва в книгата си “Лоши очи: Книга с примери”, че “доброто състояние на жертвата, доброто му здраве или добрият външен вид канят или провокират атака от някой с лошо око… Симптомите на заболяването, причинено от лошо око, включват загуба на апетит, прекомерно прозяване, хълцане, повръщане и треска. Ако обектът е крава, млякото й може да пресекне, ако е растение или плодно дърво, може внезапно да изсъхне и да умре… ”

Смята се, че лошите очи причиняват редица други болести, включително безсъние, умора, депресия и диария. На много места болестта се счита както за магически, така и за медицински проблем, а причината, поради която даден човек се разболява, може да се дължи на урочасване, вместо на случайност или излагане на вирус. Тя дори може да засегне обекти и сгради: урочасването на превозно средство, може да го развали непоправимо, докато на урочасана къща може да протече покривът й или да бъде нападната от вредители.

Лошите очи в историята

Лошите очи отдавна са добре известни в историята. Те се споменават в древни гръцки и римски текстове, както и в много известни литературни произведения, включително Библията (като Притчи 23: 6: „Не яж хляба на онзи, който има лош глас, и не желай ястието му “), Корана и пиесите на Шекспир. Въпреки че вярата в злото е широко разпространена, тя не е универсална. Междукултурно проучване от 1976 г. на фолклориста Джон Робъртс установява, че 36% от културите вярват в лошите очи.

По същество лошите очи са специфичен тип магическо проклятие и се коренят в магическото мислене и суеверието. Да кажем, че човек е жертва на лош късмет, лошо здраве, злополука или някакво необяснено бедствие – може би суша или инфекциозно заболяване. Преди науката да обясни моделите на климата и теорията за микробите, всяко лошо събитие, за което няма очевидна причина, може да бъде прието за проклятие. Проклятията, включително и урочасването (хващането на очи), са отговор на вековния въпрос защо лошите неща се случват на добрите хора.

Смята се, че очите имат специални сили; за тях се казва, че са врата към душата на човек. Смята се, че едва доловимото местене на погледа издава лъжците, докато втораченият поглед може да бъде мил или заплашителен в зависимост от обстоятелствата. Очният контакт може да създаде силна лична връзка. Продължителното или настоятелно гледане може да предаде сила и власт над другия. Актьорите използват очите си, за да предадат широк спектър от емоции –  любов, омраза, отвращение, скука, презрение, изненада, завист. Всъщност именно тази последна емоция – завистта – е в основата на културната асоциация на лошите очи с магията.

Вярата в силата на очите е толкова силна, че всяко очно страдание често се приема като предсказание за зло и лош късмет. Хората, които са с кривогледи очи, имат неконтролируемо потрепване на очите, спазми (състояние, наречено блефароспазъм) или които просто имат силно изразено кривогледство, са били избягвани, от тях са се страхували, че предизвикват лош късмет. По същия начин, тези с необичайно сближени очи или очи с различни цветове, често са били подозирани, че могат да урочасват.

Бебетата и децата се смятат за особено податливи на вредата от лошите очи, а в много страни, включително Гърция, Румъния и Индия, публичното възхваляването на дете понякога се счита за табу, защото комплиментът ще привлече вниманието на някое лошо око. За да отблъснат злото, родителите на детето, може да поискат от човека, който е направил комплимента, незабавно да плюе в лицето на детето им.

Кои хора имат лоши очи? Всеки. Мнозина вярват, че човекът задължително да има лоши чувства и намерения към другите. Някои хора могат да имат лоши очи, без дори да го знаят.

Защита от лоши очи

Най-добрият начин да се справите с лошите очи, е да ги избягвате. Методът варира в зависимост от културата, географския регион и личните предпочитания. В Латинска Америка лошите очи са известни като “mal de ojo” и вярата в тях е особено широко разпространена в селските райони. В Пуерто Рико, например, на новородените често им се дава добър талисман, наречен азабаче, за да ги предпазят от уроки.

Като силен амулет против лошите очи се използва синьото око, символизиращо небето или благочестието. Някъде приготвят специални талисмани, отвари и магии. Чесънът също може да се използва като защита, а някои смятат, че самото изричане на думата “чесън” предлага защита.

Често тези, които вярват, че са били урочасани от лоши очи търсят шамани, вещици, медиуми или други духовни лечители, за да премахнат проклятието. Има няколко начина да се излекува урочасването. Един традиционен метод от Мексико включва използването на сурово яйце. Казва се, че яйцето, универсален символ на чистотата и раждането, поглъща зли енергии, докато преминава над челото и тялото на урочасания. След това яйцето се счупва върху купа с вода и получените форми се изследват внимателно за всякакви необичайни форми. Овалната или формата на око в жълтъка или белтъка показва, че силата на лошите очи е била успешно отстранена от жертвата. Някои твърдят, че може да бъде определен и пола на притежателя на лошите очи.

Много изкушаващо е да разглеждаме вярата в лошите очи като отживелица, която няма място в съвременния ни високотехнологичен свят. Но фолклористът Дъндис отбелязва, че ние „би трябвало да имаме едно на ум, че лошите очи не са просто старомодна суеверна вяра, събираща прах в миналото. Лошите очи продължават да бъдат мощен фактор, влияещ върху поведението на милиони хора в целия свят.“

Колкото и да бъде приемана за безобидно суеверие, вярата в лошите очи, при някои обстоятелства, може да бъде опасна. Докато хората вярват, че някой може да им навреди, несъзнателно или нарочно, винаги ще съществува желанието за отмъщение. В минали времена, наред с вещиците и магьосниците, жестоко са наказвали и хората, набедени, че имат лоши очи.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Лошите очи или “пу, пу, да не ти е уроки!” appeared first on Зелен Свят.

Подкова

Желязната подкова отдавна се смята за символ на успеха и материално благополучие. Ако намерите подкова, тя притежава древни магични сили, не забравяйте да я окачите над входната врата. Този древен ритуал преди е бил изпълняван само от много богати хора и, трябва да кажем – наистина са имали повече успехи.

Икона

Иконата е ясен знак, че висша сила се грижи за вас. Но не бързайте да я грабнете просто така, задължително трябва да кажете: “Господи, благослови!” И ако искрено вярвате в нейната благодатна сила, ще успеете във всичките си начинания.

Часовник

Часовникът – но само работещ!, макар и с някои видими щети, е символ на нова страница в живота, както вещаят висшите сили. Не забравяйте да си спомните за всички изключителни случаи и неизпълнени обещания – времето няма да чака. Не бива да носите намерения часовник, но да се опитате да откриете собственика му е чудесно решение и, ако го върнете, късметът със сигурност ще бъде с вас.

Ключ

Ключът отдавна се смята за един от най-мощните амулети в дома. Колкото по-голям е, толкова по-силна е защитата му. Намерите ли ключ, задължително трябва да кажете следното заклинание: “Кучетата да не разлайва, катинар да не отключва, но да пази този дом и да гони злото надалеч”. Според някои убеждения ключът обещава промени или покупка на ново жилище, така че, гледайте внимателно в краката си.

Копче

Копчето е символ на добри вести и промени и колкото повече дупки има, толкова по-добре. Може да го използвате като талисман или амулет, които пазят от лоши очи. Достатъчно е само да го нанижете на червен конец, да го вържете на здрав възел и да го носите със себе си, за да се запазите от зли очи.

Пръстен

Намереният пръстен носи късмет в любовта, но изобщо не бива да се носи намерен пръстен. Намерите ли пръстен, внимателно го вземете с кърпа или салфетка и задължително се опитайте да намерите собственика му. Aкo нямате намерение да търсите собственика, изобщо и не си помисляйте да пипате находката си – просто я подминете. Причината за двойствеността на тази находка е в това, че пръстенът е символ на безкрайността. Да, намереният пръстен може да ви донесе голям късмет в любовта, но само, ако потърсите собственика и му го върнете. В противен случай ще привлечете върху себе си всичките беди на бившия притежател на пръстена.

Монета

Старата, изтъркана, дори смачкана монета носи късмет. Няма значение, че с нея не можете да си купите нищо, тя ще ви донесе финансовото благосъстояние.

Ръкавици

Намерите ли си ръкавици, ще имате приятна среща. Колкото по-скъпи и качествени са ръкавиците, толкова по-успешна и обещаваща ще е срещата. Ако намерените ръкавици принадлежат на противоположния пол, това може да ви донесе и нова успешна връзка. На ги взимайте за себе си, поставете ги на видно място, за да може притежателят им да ги намери, ако си ги потърси

Цвят от люляк

Помните ли как в детството си търсехме люляково цветче с пет листенца? Това е много повече от детска игра – наистина носи късмет. Намислете си желание и запазете цветчето като талисман.

Калинка

Срещата с това малко насекомо носи нови приятни неща, успех в бизнеса, промени в личния живот и дори ново попълнение в семейството! Внимателно й позволете да кацне на ръката ви, прошепнете й желанието си и я пуснете да отлети. Ако калинката веднага хвръкне, желанието ви непременно ще се сбъдне, при това скоро!

Дали ще повярвате в силата на тези находки или не, е лично ваше решение. Разбира се, те могат да бъдат игнорирани, като много други знамения, но нали всички вярваме в лошия късмет на петък 13-ти,  избягваме черните котки и хората с празни кофи, не се оглеждаме в напукано огледало и хвърляме сол през рамото си, ей така, за всеки случай. Защо да не се отнасяме по същия начин и към нещата, които намираме? Ами, ако е истина?

The post Ако си намерите… ;) appeared first on Зелен Свят.