Метод 1: Поставете я в микровълновата фурна

Може да изглежда като странен избор, но ни чуйте! Ако нямате много време и трябва да притоплите пържола, микровълновата печка може да бъде начинът. Най-важното нещо, което трябва да знаете тук е, че този метод ще изсуши месото, освен ако не използвате един хитър малък трик!

Първо поставете пържолата в дълбока микровълнова чиния. След това (и точно това е трикът) полейте с някакъв сос или малко бульон. Това ще запази месото влажно и ще стане по-вкусно от всякога. Покрийте съда с пластмасов капак и поставете в микровълновата. Пригответе го на средна топлина (максималната температура ще изсуши пържолата ви за нула време) за време от 30 секунди, като обърнете месото. Обърнете пържолата няколко пъти за перфектния резултат! Вкусно и крехко!

Метод 2: Загрейте я във фурната

Това е чудесен начин да притоплиш пържола, ако имате време. Ще ви отнеме около 30 минути,  но вкусът на месото ще оправдае и време и труд.

Преди да започнете, трябва да включите фурната и да я поставите на около 120°С. След това вземете тава за печене и поставите здрава телена решетка в нея. (Това означава, че месото ще се готви и от двете страни!). Сложете пържолата върху решетката. Когато фурната се загрее, сложете тавата. Трябва да оставите пържолите да се готвят за около 20-30 минути, като ги проверявате редовно. Последното нещо, което искате, е месото да изсъхне. Разбира се, различните пържоли ще отнемат различно време, в зависимост от дебелината им, така че внимавайте.

Докато месото се готви, може да използвате времето, за да направите един бърз сос грейви. Пръснете малко от този вкусен сос върху пържолата и ще я направите направо възхитителна.

Метод 3: Добавете малко говежди бульон

Смятате да притоплите пържолата си в тиган? И в този случай можем да ви подскажем хубав трик. Сипете малко телешки бульон в тигана точно преди да добавите месото. (Забележка: Не е нужно да използвате никаква мазнина, стига тиганът да е с незалепващо покритие!)

Оставете бульона да се нагрее за секунда, така че да започне да прави мехурчета. След това добавете месото само гледайте – красота!. Трябва да отнеме само минута! Тайната съставка на бульона придава на месото допълнителна влага. Това означава, че пържолата няма да изсъхне или да стане като гумена. Нищо не може да бъде по-добро!

И накрая, но не по важност – уверете се, че пържолата все още е годна зя ядене, преди да започнете да я притопляте по който и да е начин!

Превод от английски – Нина Жишева

The post Как вчерашната пържола да стане вкусна и днес appeared first on Зелен Свят.

Палмовото масло сега е най-популярното растително масло в света, което представлява една трета от световното потребление. Това е обичайно олио за готвене в Индия и някои други страни. Като съставка е станало трудно да се избягва. Намира се във всякакви бисквити, тесто за пица, хляб, червило, лосион и сапун. Има го дори в предполагаемия екологичен биодизел. През 2017 г. 51% от потреблението на палмово масло в Европейския съюз е било за захранване на автомобили и камиони.

В световен мащаб търсенето на палмово масло продължава да нараства. Индия използва най-много, 17% от общия брой в света, следвана от Индонезия, Европейския съюз и Китай. В момента САЩ са на осмо място. През 2018 г. се очаква световното потребление да достигне 72 милиона тона палмово масло на човек. От 1973 година почти 16,000 квадратни километра дъждовни гори на Борнео, остров, споделен от Малайзия и Индонезия, са били изсечени и изгорени. Той представлява една пета от общото обезлесяване на Борнео от 1973 година и 47% от 2000 година насам.

Всичко това обезлесяване е опустошително за дивата природа. Около 150 000 критично застрашени орангутани Борней са загинали от 1999 до 2015 година и макар че главните виновници са дърводобив и лов, палмовото масло е основният фактор. Той също така засилва изменението на климата – почти половината от емисиите на парникови газове в Индонезия идват от обезлесяването и други промени в земеползването, както и от замърсяване на въздуха.

Автор: Мартина С. Попова

The post Палмовото масло appeared first on Зелен Свят.

Бира и хляб – основна суровина

Хлябът и бирата са били двата основни продукти на древната египетска кухня. Хлябът ядяло и богатите, и бедните и е бил направен от пшеница или ечемик. Хлябът се е правил ежедневно и е бил трудна задача. Първоначално смилали зърната на брашно, което обикновено се извършвало от жени. За да се ускори процесът на смилане, към мелницата добавяли пясък заедно със зърната. Въпреки, че това позволявало брашното да се произвежда по-бързо, означавало и че хлябът ще има пясък в него. Това, че тогавашните хора не са имали нищо против да похапнат и пясък, е очевидно по зъбите на мумиите, за които е установено, че са износени до пулпа от ядене на пясък в храната през целия им живот. Чрез смесване на брашното с вода и дрожди са замесвали тесто, което след това са пекли в глинена пещ.

За да направят бира, са използвали специален вид хляб, наричан от археолозите „хляб за бира“. Този хляб съдържал по-голямо количество дрожди от другите хлябове и бил печен при температура, която не убива културата на дрождите. „Хлябът за бира“ е бил надробяван във вани. След това са го оставяли да ферментира естествено във вода, като по този начин са получавали бирата. Бирата на древните египтяни била гъста и пенлива напитка, която била много питателна. Консумирали напитката не толкова за удоволствие, а по-скоро от необходимост, тъй като водата от Нил не била чиста и достатъчно безопасна, за да могат хората да я пият.

Как Нил допринесъл за селското стопанство?

Въпреки че Нил не е бил източник на питейна вода за древните египтяни, той правел земята плодородна поради годишните си наводнения. Това позволявало да се садят различни култури, които на свой ред са били част от древната египетска диета. Освен споменатите по-горе зърна, древните египтяни са садили и много видове зеленчуци, най-популярни от които са лукът, чесънът, праз, лещата, марулята, ряпата и репичките. Освен това, древните египтяни са консумирали плодове като смокиня, фурми, ябълка и нар. Зеленчуците са били консумирани като допълнение към хляба и бирата, а плодовете били част от десерта.

Рибата от Нил е била източник на протеини. Египтяните често осолявали или сушели рибата, за да я запазят за по-дълго време. Друг източник на протеини били птиците, като гъска, патица, гълъб и пъдпъдъци. Домашни птици също са били на разположение на бедните, тъй като те не могли да го ловуват в дивата природа. Въпреки това били смятани за луксозна храна и не били консумирани редовно. Древните похапвали и свинско и овнешко, въпреки че било по-скъпо и следователно било достъпно само за по-богатите членове на обществото. Говеждото месо било още по-скъпо и обикновените хора си го позволявали само за празнични или ритуални ястия, макар и по-редовно от кралски особи.

Какво знаем за приготвянето на храната?

Накрая, може да се отбележи, че малко се знае за начина, по който древните египтяни са приготвяли храната си, тъй като няма оцелели рецепти. Въпреки това, на базата на съдовете, открити в гробниците, както и изображенията на процеса на приготвяне на храна, можем да кажем, че храната им е печена, варена, задушавана, пържена, печена на скара. Освен това, за да се подобрят вкуса на храната си, древните египтяни са използвали подправки като кимион, кориандър и канела при готвенето. За подслаждане на ястията си са използвани мед, както и сиропи, произведени от фурми, грозде и смокини.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Какво са похапвали древните египтяни appeared first on Зелен Свят.

Да започваме. Необходими продукти:

Тесто: 2 чаени чаши брашно , ½ чаена чаша вода, 1 яйце, Количество колкото Кибритена кутийка маргарин

За вътрешността (пилав): 2 чаени чаши ориз, 2,5 чаени чаши пилешки бульон, 300 гр. пилешко месо, 1 кафяна чашка олио, 1 глава лук, 1 чаена чаша обелени бадеми, 1 кафяна чашка ,,птиче грозде“, Щипка канела, чер пипер, 2 супени лъжици прясно изцеден лимонов сок, 30 гр. краве масло, сол.

Начин на приготвяне:

В купа с топла вода се накисва оризът с една лъжица лимонов сок за около 30 минути. След това, се измива обилно и се оставя в цедка, за да може ориза да се отцеди добре. Пилешкото месо се сварява заедно със сол на вкус и една лъжица лимонов сок. След като се свари, месото се вади от бульона и накъсва на дребни парчета. Нарязаният на дребно лук се задушава в малко мазнина. След като омекне, се добавя ориза. Бърка се с дървена лъжица и постепенно се добавят:  ½ чаена чаша бадеми, канела, чер пипер и сол. След като добавите пилешкото месо и 2,5 пилешки бульон се оставя на бавен огън, докато ориза поеме целия бульон. В дълбока купа, от брашното, водата, яйцето и маргарина се меси твърдо тесто. Прехвърлете тестото върху плот, поръсен с брашно. С помощта на точилка разточете лист с големина около 0,80см диаметър. Намажете  с масло традиционна форма за кекс. Наредете по стените и дъното останалите бадеми.

Внимателно, без да размествате бадемите, сложете тестото във формата, като оставите излишните краища извън формата. Изсипете ориза върху тестото. Загърнете навътре оставените навън краища Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна за около 15-20 минути. При поднасяне се обръща обратно в плато за сервиране. Воала, готови сте!

Някои домакини, които нямат време да точат тесто, предпочитат да използват готови кори, които се наричат “юфка”. Те са по- меки и устойчиви от тези, които ние познаваме.

Бел. В Турция към продуктите се добавя и един специален сорт сушено дребно грозде, което условно се нарича “птиче грозде”.

Здравословният вариант на този забулен пилаф е, вариантът, в който тестото се замества с тънко нарязани лентички от патладжан, които също леко се запържват в мазнина преди да се наредят в тавичката.

Може да декорирате по ваш вкус с магданоз, маслини, домати… изборът и отговорността са ваши. Аз съм по идеите… 🙂

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Забулен пилав appeared first on Зелен Свят.

“Не можете да ядете в китайски ресторант, поне в добър такъв, без да ядете някакъв вид пържено ястие, обикновено направено в уок”, казва Дейвид Ху, учен по динамика на флуидите в Georgia Tech. “Това се случва от хиляди години и ние все още не знаем как са го накарали да работи толкова добре.”

Ху и неговият аспирант Хунтант Ко прекарват цялата минала година в опит да разберат науката на уока. Техният опит в динамиката на флуидите им позволява да изследват течноподобната природа на хиляди оризови зърна, които обикалят повърхността на уока в постоянно движение. “Това е като вълна”, казва Ко. – С определени движения можете да контролирате траекторията на много оризови зърна едновременно.

Преди да започне докторската си дисертация, Ко прекарва една година в селски район на Тайван, преподавайки английски. Той започва да се интересува от механиката на цвъртящите уокове, подмятани навсякъде в местните ресторанти, докато Ху, бъдещият му консултант, го насърчава да вземе видеоклипове, които по-късно да разгледат в лабораторията.

Ко се съсредоточи върху двама местни готвачи, които са се учили да готвят в тайванско кулинарно училище и са се превърнали в мастър-шефове в последните 30 години. Техните ресторанти, популярни места за посещения в окръг Тайтунг, се специализират в пържене. Ко се сприятели с тях и ги наблюдавал как се справят с тежките си съдове с часове.

След като разгледали в лабораторията много клипове, Ко и Ху успели да идентифицират непрекъснато повтарящ се цикъл, който поддържа съдържанието на уок в постоянно движение. Цикълът, с продължителност около една трета от секундата, съдържа две различни движения: една „транслационна“, в която готвачът придвижва уока напред и назад и един „ротационен“, в който готвачът накланя уока назад и напред като люлка. Резултатът? Перфектно изпържване.

“Храната трябва да изтанцува този танц, в който зачервените оризови зърна се завъртат във въздуха, така че да не се овъглят”, казва Ху. “Оризът само докосва уока за кратък период от време и тогава прави нещо, подобно на ски скок, което позволява на храната да се отклони от ръба на уока.”

Ху и Ко отбелязват също, че двете движения са извън фазата, която позволява на ориза да се движи в кръгов вид. “Това наистина е въпрос на време”, казва Ху.

За Ху, това изследване се вписва идеално в неговия изследователски дневен ред, който се състои в демистифициране на чудесата на ежедневието. “Наистина ми харесва, когато мога да накарам хората да обърнат внимание”, казва той. – Има толкова много интересна наука, а тези готвачи го правят да изглежда лесно, но ако го опитате, е доста трудно.“

Другите ежедневни чудеса на Ху включват рафтинг мравки, котешки езици и уриниране на животни. (с последното е спечелил Нобелова награда).

Крайната цел на това проучване е да бъде създаден робот, който може да готви пържен ориз като професионалистите. Ко казва, че тази работа е трудна и много готвачи развиват заболявания на ръцете след години подмятане на уока.

„Но, добавя Ко, дори и перфектният робот никога не би могъл да възпроизведе опита на домашно пържената храна.“

„Механиката на хвърлянето на уока може потенциално да бъде извършена от робот, казва Ко, но атмосферата, отношенията и културата, които готвачите внасят в ресторантите? Това е незаменимо.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Готвенето в уок – тънко изкуство и фина наука appeared first on Зелен Свят.

Със сигурност трябва да се внимава с готвенето на боб. Всеки, които се е опитал знае, че не става от първият път. Ако объркате нещо, обаче бъдете готови да изхвърлите всичко. Не добре сготвеният боб може да бъде изключително токсичен за тялото. Зърната съдържат веществото лектин, което може да доведе до сериозни стомашни проблеми.

За тези, които обичат ядките, може би са забелязали, че не е особено лесно да се намери сурово кашу. Повечето магазини предлагат ядките изпечени или поне до някаква степен обработени, независимо какво казва етикетът. Това е изцяло в наш интерес. Техните черупки съдържат киселина, която се съдържа и в отровния бръшлян. При допир с растението се получава обрив. Ако сте попаднали на истински сурово кашу, изпечете го преди консумация.

Феновете на морските изделия вероятно са запознати с деликатеса риба-балон. Често се среща в японската, корейската и китайската кухня. Ако готвача обаче не я приготви правилно е много възможно това да бъде последното ви ястие. Готвачите, които я приготвят прекарват години в обучение и трябва да притежават специално разрешение да готвят този деликатес. Вътрешностите на рибата трябва да бъдат премахнати много внимателно. В черният им дроб и яйчниците има вещество, наречено тетродотоксин. Ако е консумирано, то пречи на нервите да предават свободно сигнали до мозъка. Без нервни импулси мускулите спират да работят, дори и тези, които ни помагат да дишаме. Само няколко милиграма могат да убият човек. Това е едно от най-токсичните вещества.

Ако сте от тези, които искат да опитат всичко, което този свят може да предложи от страна на кулинарията, внимавайте какво ядете. Дори и на пръв поглед безопасното кашу крие своите нетипични свойства.

Автор: Мартина С. Попова

The post Внимавайте как и какво готвите! appeared first on Зелен Свят.

Фасулът, който не е накиснат предварително, ще отнеме повече време за готвене, но все пак ще се сготви. Причината, поради която обичаме да приготвяме сух боб, е, че се получава вкусно ястие. Ако започнете да изграждате вкуса още от началото, в голям съд, чрез запържване на ароматни подправки и зеленчуци и накрая добавите водата и боба, след време ще получите едно наистина вкусно ястие. А, като казваме „след време“, имаме предвид след няколко часа. Сигурно сами се досещате, че по-едрите зърна се варят по-дълго от дребните. Докато готвите зрял боб, ще трябва да го задушите внимателно, разбърквайки на всеки 30 минути, за да сте сигурни, че всяко едно зърно се готви равномерно. А бобът, от своя страна, ще изпусне своята ароматна бобена скорбяла в бульона, за да го превърне в богато, апетитно ястие.

Когато зърната омекнат, но все още запазват формата си (ние наричаме това състояние на боба – събличане. Когато духнете на зърната в лъжицата, люспицата се напуква, но бобчетата са цели), можете да посолите. Добавете солта и дайте на боба около половин час време, да се запознае и да приеме подправката. Зърната ще поемат солта от бульона и скромният, обикновен вкус на боба ще избухне в устата ви и ще изцяло ще отдаде аромата на всичките си подправки. Между другото, бобът обича сол, така че не се скъпете.

В края на краищата стигнахме до това къде и как бихте искали да прекарате времето си – ако имате няколко часа за убиване, пригответе си зрял боб на бавен огън без накисване. Ако ще го приготвяте на следващия ден, накиснете го през нощта.

The post Да киснем ли боба или не? appeared first on Зелен Свят.