В Украйна се смята, че магьосник може да атакува един човек три пъти. Ако не успее да навреди на човека, индивидът става много мъдър. Така магиите ще се обърнат срещу магьосника, който ги е изпратил и той умира.

Най-често човек може да придобие злите сили на магьосничеството по неволен начин при смъртта на магьосник. Смята се, че привиденията са се родили, когато умре човек с опашка. Ако магьосникът не предаде своите сили в момента на смъртта си на някой друг, се смята, че той ще остане наполовина мъртъв и ще стане привидение. Ето как от гроба си излизат привидения, за да преследват живите си роднини, а починалият магьосник няма да се възползва от вечната почивка в отвъдното.

Един магьосник не може да вземе със себе си знанията си за магьосничество в гроба. Ето защо всеки магьосник, когато трябва да умре, бил длъжен да предаде всичките си магически знания за магьосничеството на някой друг. „Предаването на науката“, както се е наричало, било правено по един от двата начина. Първият се отнасял до предаването на знанието на новак. Обикновено това е бил млад мъж или племенник на магьосника. Този младеж трябвало да се закълне, че няма да сподели това знание с никого.

Вторият метод се отнасял до предаване на знанието на избран. Избраният обикновено не знаел силата, която е получил. Този метод се нарича „предаване на силите на магьосничеството чрез заразяване“. Избраният индивид получава от магьосника онова, което е обикновена вещ, без съществено значение, но по този начин поглъща всички предадени знания.

Пример за такова предаване на силите на магьосничеството има в историята за магьосника, който почувствал, че времето на смъртта му е наближило. Усещайки това, той се обърнал към племенника си, добро дете на десет години, което било любимец на стареца. Старият магьосник му казал: “Племеннико, скъпи племеннико, вземи това!” Племенникът получил малка метла, която взел и си тръгна. Малко след това детето започнало да има видения и кошмари. И тогава демоните дошли на негово разположение.

Друга история разказва за магьосник и умно момиче. Магьосникът казал на момичето: “Ето, вземи това!” Но момичето веднага разбрало какво се случва, така че отговорило: “Дай го на онзи, от когото си го взел!”

Тези убеждения относно принудителното посвещаване и предаването на демоничните сили на магия са свързани с убеждението, че магьосниците обикновено имат ужасна смърт. В една силно етична визия на нещата, магьосниците са длъжни да предават знанията си.

Все пак има многобройни убеждения, които свидетелстват за обратното, например, в случаите, когато магьосник не е успял да предаде магическите си знания. Ако някой е бил заблуден и е взел онова, което му е било дадено, магьосникът можел да умре в мир. Това се е смятало за основен принцип на магията. Самият обект, получен от начинаещия, не притежава магични сили, но предаването му, само по себе си, е това, което осъществява прехвърлянето.

Случай от Румъния казва, че преди смъртта си човек, притежаващ “дарбата”, трябвало да го даде на някой друг. Ако не успее да направи това, магьосникът ще бъде измъчван и няма да му бъде позволено да умре. Случаят е на богат човек на име Кости от Михалцея. Когато бил на смъртно легло, никой не пожелал да го докосне. Всички се страхували, че той може да каже „Предавам ти го“. По този начин демоните щели да бъдат прехвърлени у този, който докоснал умиращия и той по никакъв начин нямало да може да се отърве от прехвърлените сили и знания до своята смърт, когато трябвало да ги предаде на някой друг.

Превод – Нина Жишева

The post Защо се страхуваме да докосваме умиращите appeared first on Зелен Свят.

„Тези, които познават Черната книга“

Понякога магьосниците са известни като “wernoknie’niki”, което означава “тези, които познават Черната книга”. Говорейки за тях, руските селяни вярвали на факта, че такива магьосници изучават изкуството на магьосничеството от дяволите и че те са във връзка с тях през целия си живот.

Първо, вярва се, че магьосникът трябва да сключи сделка с някой дявол, която дава съответните права на дявола върху живота и душата на магьосника. В замяна на това, дяволът осигурява на магьосника Черната книга, текст, който съдържа заклинания и магии. В момента на смъртта си, магьосникът трябва да предаде тази книга на някой друг, за да може той да почива в мир. Ако не успее да направи това, тогава той ще се превърне в таласъм. В много села хората вярвали, че мъртвите магьосници могат да дойдат в полунощ, облечени в бели погребални одежди, за да посетят домовете на своите живи роднини. Това се случва само на тези, които не успяват да предадат Черната си книга.

Говори се, че тези таласъми, които идват в полунощ, седят на масата и ядат всичко, което им се дава. Други са по-жестоки. Те почукват вратите и прозорците и убиват домашните животни. Въпреки това, те нямат власт през деня, така че изчезват, когато петелът пропее. За да се отърват от тези таласъми, живите роднини изкопават мъртвите магьосници. След това ги поставят с лицето надолу в гроба и нарязват петите си. През цялото време някой рецитира определени магически думи. Роднините също забиват дървен прът, направен от топола, в сърцето на мъртвия магьосник След като този ритуал приключи, починалият магьосник бил погребан отново.

Как се чете Черната книга

Възрастните хора от всяко село имали много истории, които се предавали от поколение на поколение и от уста на уста. Една такава легенда разказва за това как един смел млад мъж искал да чете от черна книга, оставена му от починал магьосник.

Говори се, че веднага щом младежът започна да чете, се появили дяволите, които искали работа. Отначало младежът им дал серия от лесни задачи. После им дал по-трудни. Но дяволите продължавали да се връщат с молба за нови задачи. Скоро младежът се уморил да им дава задачи, затова ги оставил без работа. Неумолимите дяволи убили младия мъж. Говори се, че от този момент нататък никой не се осмелил да докосне Черната книга, тъй като само магьосниците знаели какви задачи да дадат на дяволите. Магьосниците изпращали дяволите да правят въжета от пясък и вода, да преместват облаците от едно село в друго, да свалят планините или да притесняват слоновете, за които се казвало, че държат Земята.

Намиране на Черната книга

Руската митология също говори за Черна книга, която не е лесно достъпна. Дори магьосниците трудно я намирали. Според легендата, Черната  била съхранявана на дъното на морето, под горещия камък, наречен „Алатар“. Една стара вещица поръчала на зъл магьосник да намери тази Черна книга, но той бил затворен в медна планина. След дълго време медната планина била разрушена.

Магьосникът избягал и веднага тръгнал да търси Черната книга. Казва се, че успял да я открие и възстанови и се смята, че оттогава съответната Черна книга пътува по света.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Книгата, за която всеки магьосник би продал душата си appeared first on Зелен Свят.

През Средновековието еврейските източници започнали да представят като смела и независима първа жена на Адам. Как Лилит еволюира от пустинен демон до първата съпруга на Адам?

Къде започва историята на Лилит

Историята започва в началото – в Битие 1. Създаването на хората е описано в Битие 1 и отново в Битие 2. Първото изложение е доста просто: „Така Бог създаде човечеството по своя образ, по Божия образ той ги създаде. ; Създаде ги мъжки и женски. ”(Битие 1:27).

Второто описание описва как Бог е направил човек от праха на земята и след това е създал жена от страната (не реброто!) на човека: “Тогава Господ Бог създаде човека от пръстта на земята и вдъхна в ноздрите му дъх на живот; и човекът стана живо същество. … И така, Господ Бог накара дълбок сън да падне върху човека и той заспа. Тогава Той (взе) от неговата страна и затвори мястото с плът; и от страната, която Господ Бог взе от човека, Той направи жена и я е доведе при човека ”(Битие 2: 7, 21–22).

В постбиблейския период някои древни еврейски учени възприемат позицията, че Битие 1:27 и Битие 2: 21-22 описват две отделни събития, тъй като изглежда, че жените са били създадени по различен начин в тези два разказа.

В статията си „Лилит” през 2001 г. професор Джанет Хоу Гейнс обяснява тази аргументация: като се има предвид, че всяка дума от Библията е точна и свещена, коментаторите са имали нужда от мидраш[1], за да обяснят двете различни гледни точки в двата разказа за създаването в Тора. Бог е създал жена два пъти – веднъж с човека, веднъж от страна на човека; така че трябва да е имало две различни жени.

Тъй като Адам назовава втората жена Ева; Лилит е била идентифицирана като първата жена. По този начин, Битие 1:27 описва създаването на Адам и една независима, силна, неназована жена (Лилит).

Подробностите за създаването и отношенията на Лилит с Адам са описани в Книгата на Бен Сира, апокрифна работа от десети век пр. Хр. Дан Бен-Амос обяснява, че макар това да е първият съществуващ текст, който записва пълната легенда за Лилит, нейната историята е съществувала много по-рано.

В постбиблейския период равинските мъдреци няколко пъти идентифицират Лилит с името “Първа Ева”, което показва, че цялата й история е добре позната в устната традиция. Най-накрая, през 10 век пр.н.е. във Вавилон, анонимен писател, обяснява дръзкото поведение на Лилит.

Как се различава Лилит от Ева?

Историите на Бен Сира разказват, че Бог е създал Лилит от пръст, точно както е създал Адам. Те веднага започнали да връждуват, защото Адам винаги е искал да бъде господар на Лилит и никога нямало да се съгласи да й служи.

Признавайки, че Адам няма да се постави под нея, Лилит „произнесе невъзможното име и отлетя във въздуха“ (Приказките на Бен Сира). Трима ангели Снви, Снсви и Смнглоф били изпратени да проследят и да върнат Лилит, но тя яростно отказала да се върне с тях в Райската градина.

Решението на Лилит

– Оставете ме! – каза Лилит. Аз бях създадена само за да разболявам бебетата. Ако бебето е момче, аз имам власт над него в продължение на осем дни след раждането му [до обрязване на 8-ия ден след раждането му], а ако е момиче – в продължение на двадесет дни “” (Приказките на Бен Сира).

Като компромис, Лилит обещава, ако види имена на ангели или амулети, тя ще остави детето на мира. Лилит се съгласява и 100 от нейните деца – демони – да умират всеки ден, но твърдо отстоява останалите да живеят.

Ако първият мъж се беше съгласил да служи на първата си жена само през половината от времето (това е всичко, което тя поиска от него), Лилит щеше да бъде Ева: Но, явно, Адам е решил, че по-добре е да живееш извън градината с Ева, отколкото в Рая без нея. Благословен да бъде Онзи, който ни е събрал и ме е научил да познавам добротата на нейното сърце и сладостта на душата й! “Където е тя, там е Раят.”

[1] Мидраш е тълкувание на религиозни текстове в рабинския юдаизъм

Превод от английски – Нина Жишева

The post Лилит: Първата съпруга на Адам или зъл демон appeared first on Зелен Свят.

Разбира се, съществуват много други странни вярвания (като прикриването на пъпа по време на буря), но тези по-долу обикновено обхващат суеверия, които трябва да помните, за да не нарушите.

Не свирукайте през нощта!

На всички ни се е случвало в главата ни да се загнезди някоя мелодия и просто не можеш да спреш да си я подсвиркваш. Няма лошо, но просто не го правете в Япония през нощта!

Свиренето през нощта в Япония се смята, че привлича змии, които ще дойдат да ви нахапят. Но това не е единственото, от което японците се страхуват в нощите си. В някои райони хората вярват, че свиркането през нощта привлича разбойници или демоните тънгу, които отвличат хора.

Не пишете имена на хора с червено мастило!

Разбира се, червеното мастило като цяло не е незаконно или страшно. Проблемът е в изписването на имена с червен цвят.

Това се дължи на убеждението, че написването на името на човек в червено мастило ще съкрати живота му. Но откъде идва това суеверие? Когато в Япония се изработват надгробни плочи, а тях се изписват имената и на двамата съпрузи, дори ако някой от тях все още е жив. За да се подчертае между живите и мъртвите, името на живия човек често се попълва с червена боя, която се измива след смъртта му. Оттук идва и суеверието имената да се изписват с червено мастило.

Произнасяйте думите за числата 4 и 9 много внимателно и ясно!

За разлика от нашето число 13, притесненията на японците за техните две числа е много прозаично. Просто думата за 4 ши  四/しзвучи напълно еднакво с думата за смърт 死/し, а думата за 9 ку 九/く прилича на думата за болка 苦/く. Затова японците много внимават, когато произнасят тези числа, без значение дали поръчват цветя или дават адрес.

Не забождайте пръчиците за храна в ориза!

На японските погребения забождат пръчиците за храна изправени в купичка ориз, която седи на олтара (hotokebashi / 仏 箸). В резултат на това не се приема с добро око подобно оставяне на пръчиците след храна, свързват го с неуважение към храната и със смъртта.

Не подарявайте на сватба суми пари, кратни на две!

Hole ripped in a dollar bill with Divorce text

Традицията на подаръците на японските сватби повеляват, ако сте решили да дарите някаква сума пари, то тя не бива да бъде кратна на две! Направете си сметка в какви банкноти ще дадете подаръка си, защото иначе ще се сметне, че пожелавате на щастливата двойка раздяла.

The post Не правете това в Япония appeared first on Зелен Свят.