От всички страни, живописният град е заобиколен от планини. Най-високата точка се намира на планината Пеуну, връх Фалакро, тя също е символ на града. В далечните римски векове, Драма е бил важен за търговията сред римляните и е бил военен лагер. В дните на Балканските войни българите спечелили драмата. Градът успял да влезе към територията на Гърция едва през 1944 г.

Днес Драма е град в Северна Гърция с население около 40 хиляди души. Градът е популярна дестинация в организираните от България екскурзии.

На няколко километра от Драма се намира пещерата Маара, която често е включвана в маршрутите на екскурзиите. Със своите 21 км. тя е най-голямата речна пещера в света и е втората по-големина от проучените пещери в Гърция. През нея протича река Панега, в чиито води в пещерата са открити уникални видове риби.

Драма е особено посещаван град по време на зимните празници около Коледа и Нова година. Това се дължи на коледното градче Онируполи, което се изгражда всяка година през декември в един от парковете в центъра и е най-голямото в цяла Гърция. Открива се всяка година на четвърти декември – деня на Света Варвара, която е пазителка на града – и продължава до четвърти януари.

По полянките и дори в коритото на рекичката има много декоративни снежни човеци.

Има сцена в единия край на парка, където през цялото време има коледни изпълнения на различни състави.

Онируполи съчетава увеселителен парк, коледен базар и сцена с разнообразна тематична програма. Има влакчета, въртележки, блъскащи се колички, малко виенско колело и няколко по-екстремни съоръжения. Като цяло, тези атракции са насочени най-вече към децата и тийнейджърите. За най-малките посетители в малките къщички има организирани работилници за рисуване, моделиране, изработване на украси и други подобни дейности. Между дърветата са подредени кораби, герои от приказките и големи декоративни подаръци. А след залез всичко това е подходящо осветено.

Наблизо до паркът е ледената пързалка на града, която е сравнително малка и доста пренаселена. Край нея е традиционната сцена с младенеца Исус, както и фигури на праисторически животни сякаш току-що излезли от филмчето “Ледена епоха”. Любопитно съчетание между религията и поп културата.

С всичките си светлини Онируполи изглежда наистина впечатляващ. По това време градчето започва да се пълни с все повече народ – с родители повели децата си по атракциите и с тълпи младежи в приповдигнато настроение. Пред къщичките се извиват опашки, сергиите с украса и лакомства са заобиколени от клиенти. В парка има богато разнообразие от захарни пръчки и близалки с коледни фигурки, сладки със зимни мотиви, щандове за ход-дог и тестени лакомства. Примамливо е греяното червено вино, което се продава по едно евро в малки чашки и има наситен вкус на подправки, сред които най-силно се усеща канелата.

Около сцената край езерцето се събират хора, за да се насладят на програмата. На това място в Драма, влюбените заключват с катинари любовта си, както е в различни градове по света.

Драма и коледното градче Онируполи носят по-различна атмосфера от Виена, Будапеща и вероятно от други известни коледни места в Европа, но въпреки това паркът си има своето очарование и зарежда с положителни емоции.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Градът на дядо Коледа appeared first on Зелен Свят.

През 16 век в Северна Европа след Реформацията историите и традициите за Свети Никола затихват. Но все някой трябвало да дава подаръци на децата на Коледа, така че в Обединеното кралство, особено в Англия, се появява “Дядо Коледа” или “Старият човек Коледа”, стар герой от театрални пиески, представяни през Средновековието във Великобритания и част от северна Европа. Във Франция той тогава бил известен като Père Nöel.

В някои страни, включително в части от Австрия и Германия, подаръците раздавал Крискинд –  бебе със златни коси, с крила, символизиращо новороденото бебе Исус.

През 1823 г. е публикувано известното стихотворение “Посещение от Свети Никола”. Поемата описва Свети Никола с осем елени и им дава имената. Те стават много добре известни в песента “Rudolph the Red nosed Reindeer”, написана през 1949 г.

Знаете ли, че Рудолф и другите еленчета на Дядо Коледа би трябвало да бъдат момичета!? Само женските северни елени запазват рогата си през зимата.

Британският Татко Коледа и американският Дядо Коледа стават все по-сходни през годините, докато днес станат еднакви.

Някои хора казват, че Дядо Коледа живее на Северния полюс. Във Финландия те казват, че живее в северната част на страната им, наречена Лапландия.

Но на всички е известно, че той препуска в небето на шейна, теглена от елени, че влиза в къщите през комина през нощта и оставя подаръци за децата в чорапи или чанти по леглата им, под семейното коледно дърво, или до камината.

Съществува градска легенда, че от Кока Кола са създали червения костюм на добрия старец, дори някои твърдят, че те притежават Дядо Коледа! Това ИЗОБЩО НЕ Е ВЯРНО!!!

Дълго преди напитката да бъде измислена, свети Никола е носел епископската си червена роба. През годините образът на Дядо Коледа е претърпял много промени но на 1 януари 1881 списанието Harper’s Weekly публикува картина на Томас Наш, изобразяваща Дядо Коледа с голям тумбак, червен костюм и с лула.

Кока Кола използват този образ на дядото за първи път през 1920 година, като заменят лулата му с чаша Кока Кола, а през 1995 година вкарват в рекламата камиона.

Е, нека добрият старец да бъде щедър към всички!

The post Дядо Коледа – легенда, реалност или мечта? appeared first on Зелен Свят.

Тримър се оттегля от органичното оранжерийно земеделие през декември 1998 г. и решава да работи в месен магазин за домашни потреби. Работата поглъща повечето от уикендите му и той решава, че иска да прекара повече време със съпругата си Памела и двамата си внуци. Гари е щастливо женен от 42 години,  вярва в семейството и обича да играе с внуците си, тригодишния Брайтън Райтмор и 11-годишния Андрю Джеймс Шафъер. Вижда внуците си ежедневно и се радва на хоби – заедно ходят в една ферма да наблюдават коне. През лятото прекарват времето си на детската площадка или гледат самолети на летището

Тримър обича да си спомня как преди 30 години от един клуб на скаутите го попитали дали може да бъде Дядо за едно събитие. Изобщо не се поколебал. Да бъде Дядо Коледа било лесно за Тримър, защото обичал децата.

Той каза: „Всеки може да носи червен костюм и да крещи Хо-хо-хо!,  но обичам да ги виждам да се усмихват.“

Тримър облича червено-белия костюм веднага след Деня на благодарността. Обожава да подарява коледни подаръци на щастливите хлапета.

Тримър споделя: „Имам традиционен костюм на Дядо Коледа и две дълги наметала. Нося жилетка и панталони под тях… разбира се всичко е червено и бяло. Всичко е реално, включително и брадата ми. Нямам нужда от допълнителни подложки!“

Той участва доброволно в местните училища за набиране на средства, помага на децата с по-малко късмет също да се усмихват, чете им коледни истории.

Тримър обича да се шегува: “Винаги казвам на децата, че непрекъснато ги наблюдавам, за да съм сигурен, че са добри момчета и момичета. Много от тези деца израснаха пред очите ми и се превърнаха в добри хора.“

Докато Тримър се опитва да направи всички деца щастливи, и споделя, че е бил най-трогнат от едно момиченце, което му казало, че всичко, което пожелало за Коледа, било майка й, която наскоро починала.

Тримър съветва: „Ако сте Дядо Коледа, и не можете да им дадете това, което са си пожелали, просто им отговорете искрено и с много обич.“

Независимо кое време на годината е, Тримър е обречен да бъде Дядо Коледа. Той съжалява, че има и хора, които са забравили магията на Коледа. С намигване и сърдечно Хо-хо-хо! той добавя, че Коледа винаги е зад ъгъла и Дядо Коледа винаги ви наблюдава.

The post Дядо Коледа от Мичиган appeared first on Зелен Свят.