Векове на опитомяване радикално са променили анатомията на веждите на кучетата, като лицата и емоциите им са лесно четливи за хората. Когато срещат погледа на човек, кучетата често вдигат вътрешния си мускул на веждите, за да направят очите си по-големи и по-привлекателни.

“Няма доказателства, че кучетата умишлено местят този мускул, но създава преувеличено движение, което ние лесно отразяваме”, казва лидерът на изследването Джулиане Камински, психолог от Университета в Портсмут в САЩ. Движението на веждите играе важна роля в човешката комуникация, казва Каминиски: „Аз правя това сега, когато говоря с вас, въпреки че знам, че не можете да ме видите.“

Изследването е най-новият пример за това как 20,000 години съжителство са направили нашите домашни любимци фино настроени тълкуватели на човешките емоции – вероятно повече от всички други видове. В миналото си Каминиски е открил, че кучетата са уникално опитни в разбирането на жестове, които надминават дори не човекоподобни примати като шимпанзетата. Камински започнал да изследва обратната страна на тази връзка, като разгледал как хората дешифрират поведението на кучето. В един експеримент, публикуван през 2013 г., тя заснема приют на кучета, за да види дали някой от техните поведения са свързани с това колко бързо е било осиновено животното.

От всички фактори, разгледани от Камински, само едно се откроява като значимо: движението на веждите на кучето нагоре и навътре.

Първоначално „това беше много изненадващ резултат. Не очаквахме нещо толкова малко като движението на веждите да има голям ефект” казва Камински. Но останал въпросът: дали това движение на веждите е уникално за кучетата, или може да се открие в техния прародител, сивия вълк.

Новото проучване, публикувано в сборник с доклади на Националната академия на науките, Камински и колеги анализирали мускулите на лицето на шест кучета, включително лабрадори, сибирски Хъски, Чихуахуа, Немски овчарки и други, както и четири диви сиви вълци. Всички животни са умрели от естествена смърт и телата им са били дарени на науката. Екипът открива големия и видим мускул на anguli oculi lateralis, във всичките екземпляра от кучета, но почти не присъства във вълците.

Камински и колегите също установили, че прибиращият anguli oculi lateralis мускул е по-малък и по-променлив по размер и присъствие в вълците, отколкото при кучетата, с изключение на сибирското хъски, по-древна кучешка порода, тясно свързана с вълка. Този мускул, който минава покрай външния ръб на окото, излага повече бялото на окото, което кара кучешките очи да изглеждат като човешки.

“Малките промени могат да имат видими въздействия, когато става въпрос за промени в анатомията”, казва Моли Селба, докторант, който изучава еволюцията и опитомяването на кучета в Университета на Флорида. “Мускулите на изражението на лицето са относително малки мускули, но те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който възприемаме лицето, ”казва Селба, която не е участвала в изследването.

Брайън Харе, еволюционен антрополог от университета Дюк, отбелязва, че кучетата са вълци и са много сходни анатомично – с изключение на тези очни мускули.

„Това ново проучване показва, че тези морфологични промени се развиват, когато кучетата и хората са взаимодействали през последните 20,000 години“, казва Харе. “Те почти със сигурност не са се развили поради умишлена селекция, а са дали предимство на кучетата при взаимодействието си с хората.”

The post Кучешките очички appeared first on Зелен Свят.

Видовете се формират от натиск от околната среда, който понякога може да направи еволюцията предсказуем процес. Не е съвсем изненадващо, че понякога, след като видът умира, нов вид с някои много подобни характеристики може да възникне по-късно на същото място. В края на краищата, еволюцията основно следва рецепта – ако поставите подобни съставки през един и същ процес, крайният резултат трябва да бъде подобен втори път. Това повторение е известно като итеративна еволюция.

Според ново проучване, това всъщност се е случило на остров Алдабра, коралов атол, северно от Мадагаскар. Вкаменелостите показват, че след като островът е бил образуван преди 400 000 години, белогушият дърдавец – птица, родена на Мадагаскар – колонизирала Алдабра. Тъй като там нямало естествени хищници, птиците скоро се развили и станали безкрили.

Но преди около 136 000 години морското равнище се е повишило и островът е бил напълно потопен. Тъй като еволюцията се нуждае от време, за да изработи магията си, животът на Алдабра – включително и безкрилите – бил унищожен.

За щастие историята не свършва дотук. Преди около 100 000 години островът се появил отново, когато морските нива спаднали поради ледников период. Белогушият дърдавец мигрирал от Мадагаскар и отново се развил, за да стане отново безкрил – пример като от учебрик за итеративна еволюция и един от най-силните случаи, наблюдавани при птиците.

Екипът откри, че този процес е в процес на развитие като изучава костите на  белогушият дърдавец от преди и след наводненията. Костите на крилото показват напреднало състояние на закърняването му, а костите от глезените показват признаци на ясно очертан път към безкрилост.

“Тези уникални вкаменелости предоставят неопровержими доказателства, че член на семейството на дърдавеца колонизира атола, най-вероятно от Мадагаскар и е останал безкрил всеки път,” казва Джулиан Хюм, водещ изследовател на изследването. “Представените тук изкопаеми доказателства са уникални за дърдавците и символизират способността на тези птици успешно да колонизират изолирани острови и да развиват безкрилост многократно”.

Превод – Нина Жишева

The post Изчезнала птица възкръсна и еволюира отново appeared first on Зелен Свят.

Екип от невролози наскоро си сътрудничили с трупата, за да разбере това. Изследователите проследяват мозъчните вълни на хора от публиката по време на шоуто Cirque du Soleil в Лас Вегас, търсейки някаква индикация за страхопочитание в мозъчните вълни на хората, каза лидерът на изследването Beau Lotto, невролог, специалист в областта на човешките възприятия.

Констатациите, които не са предварително подготвяни, определено сочат, че субектите са демонстрирали такива „стресови“ състояние и тези показания съответстват на 23 вдъхновяващи моменти в представянето на Cirque du Soleil, казва Lotto .

Вдъхновяващо проучване

На представленията в Лас Вегас изследователите са използвали шапки за покриване на главата и сензори, покрити с гел, за да наблюдават ЕЕГ сигнали – които показват електрическа активност в целия мозък – в 60 аудитории. Учените наблюдавали обектите, а членовете на публиката наблюдавали как акробатите се завъртат, падат и се издигат във въздуха.

ЕЕГ представят общ преглед на мозъчната активност, за разлика от технологията като функционална магнитно-резонансна образна диагностика (fMRI), която изобразява възбуждащите неврони в специфични области на мозъка. Тъй като fMRI може да открие мозъчните области, които са свързани с емоционални реакции, учените са използвали тези сканирания, за да определят какви са някои емоции в мозъка, в реално време.

Някои емоции – например страх, радост и тъга – са доста лесни за описание. Но за хората може да е трудно да изразят възхитата си с думи, каза Lotto . „Обикновено възхитата се определя от чувството за чудо и любопитство, чувството на връзка с другите и трансформираното виждане за света и мястото на човека в него, чувството, което продължава дори след края на възхищението“, обяснява той.

Учените са събрали информация за чувството на благоговение от 280 човека от публиката – включително тези, които носели шапките – чрез психологически експерименти и експерименти за възприятията, извършени преди, по време и след шоуто.

Ключ към еволюцията?

Изучаването на благоговението и разбирането на начина, по който работи, са важни за невролозите, защото повече от всяка друга емоция, благоговението може да е водеща сила в човешката еволюция, каза Lotto.

„Кое е основното предизвикателство, за което на мозъка се налага да еволюира, за да разреши? Това е предизвикателството на несигурността. Ние мразим несигурността – почти всяко поведение е опит да я намалим“, обяснява Lotto. „Обаче ученето и адаптирането към новите преживявания също е важен компонент на еволюцията – и това включва излагане на несигурност“, добавя той.

„Хипотезата, която тестваме, е, че може би благоговението е решението на еволюцията да се придвижи напред в неизвестността, да ни помогне да стъпим на онова място, за да видим нещата по различен начин“, каза Lotto. – “Защото, ако не го правим, не се развиваме.“

Превод – Нина Жишева

The post Cirque du Soleil, ние и еволюцията appeared first on Зелен Свят.

За анатома Алис Робъртс, лекар и писател, визията за човешкото съвършенство няма нищо общо с модерните стандарти за фитнес и красота. По-скоро тя си представя как тялото на човек може да бъде подобрено, като се сменят някои от по-малко успешните ни характеристики с по-ефективни части на тялото, които сса се развили при други животни, документирайки резултатите от програмата на BBC „Може ли науката да ме направи перфектна?“

Робъртс си сътрудничила с художници и биолози, за да изгради модел на собственото си тяло, модифициран от главата до петите с адаптации, предназначени да подобрят човешката форма. Заедно екипът създава една изумителна Алис Робъртс 2.0, все още подобна на човек, но с някои много обезпокоителни разлики: щръкнали, котешки уши; торбичка на корема; и огромни очи като на октоподите.

Проектът е възникнал като тримесечно предизвикателство, отправено към Робъртс от директора на групата на научните музеи в Лондон Роджър Хайфийлд да “изглади” проблематичните детайли в човешката анатомия, формирани от нашето еволюционно минало и да ги замени със структури, които са по-трайни, по-ефикасни или по-малко “небрежни”, пише Робъртс в свой блог пост.

За да изгради идеализираното си тяло, Робъртс се подчинява на 3D сканиране на цялото тяло, което анатомичният художник и скулпторът да използват като цифрова основа за новото, подобрено тяло. След това Робъртс сглобява и „списък с желания“ от модификации – отвътре навън.

На върха на нейния списък са „големи, котешки уши“, за да усилят звука и уголемените очи, които действат като тези на октоподите, за да се премахне сляпото петно, създадено от нашата собствена оптична система. Тя взима назаем стратегия за раждане от торбестите – раждане на бебетата на много ранен етап и укриването им в торбички – за облекчаване на затрудненията при раждане, създавани от човешкия таз (неговата структура, която поддържа изправеното ходене не е много подходяща за раждането на големи деца ).

Като заместител на човешките крака, чиято маса се намира доста далеч от центъра на тежестта на тялото, Робъртс се обръща към двуногите щрауси за вдъхновение. Новите й крака показват, че по-голямата част от мускулите им се концентрира по-близо до таза, с по-големи сухожилия “за поемане на шока”, обяснява тя.

Другите подобрения са под кожата – белите дробове – като у птиците, които обработват кислорода по-ефективно; по-къс и по-стабилен гръбначен стълб, подобно на шимпанзетата; и повече връзки, свързващи коронарните артерии, които биха позволили двете артерии да изтласкват кръв към всички части на сърцето, какъвто е случаят с кучета и морски свинчета.

На Робъртс не й било позволено да вижда резултатите от това, което се получава, докато художниците правели 3D принтове и сглобявали нейното ново тяло и не видяла завършената форма, докато Музеят на науката не го разкрил „с цялата му странна слава“ не само за нея, но и за публиката, пише Робъртс в своя блог. Когато в края на краищата видяла тялото, което изградила, то й се сторило крайно екстремно. И все пак Робъртс казва, че получената форма щяла да я настрои още повече, ако й било дадено повече време за дооформяне.

Превод – Нина Жишева

The post Искате перфектно тяло? Внимавайте какво си пожелавате! appeared first on Зелен Свят.

Дънките, които от дълго време са били само работно облекло, придобили популярност благодарение на холивудските уестърни от 30-те години на миналия век. Модата за каубои се разнася из Америка, а Леви през 1934 г. произвежда първите дамски дънки, които за красивата половина на САЩ се превърнали в символ на равенство и свобода. Година по-късно във Vogue била публикувана статия за ранчо със снимки на момичета в дънки. Вече не било униформа, а нова мода.

Но носенето на дънки на работа или в университет все още се смятало за неприемливо. Истинското сътресение се случило в средата на 50-те години. Първо, Мерилин Монро се появила в дънки  във филма “Реката не се движи обратно” през 1954 г., а през 1956 г. е излязъл филмът Rebel Without a Cause, където главна роля е изиграл идолът на всички тийнейджъри от онова време. Джеймс Дийн, който, разбира се, носел дънки. Знаменитостите са прехвърлили дънките от екрана в живота.

Постепенно, но сигурно, Дънките се закрепят в гардеробите в края на 60-те години. Те се утвърждават като мода с хипитата, които носели изгорени дънки, бродирани с мъниста, и пънк рокери. Групата Ramones, всички в тесни джинси са заснети за корицата на албума Rocket за Русия. През 80-те години масовите дизайнери започват  да произвеждат свои дънкови линии – Ралф Лорън, Калвин Клайн, Версаче, превръщайки ги от евтини ежедневни облекла в произведение на изкуството. След като заема поста главен редактор на американския Vogue, Анна Уинтър решава да съживи списанието и да направи модата достъпна за по-широка публика. Така на дебютния кавър на Vogue се появява модел в Christian Lacroix  с бродиран пуловер и евтини дънки.

Днес дънките са част от ежедневното облекло, комбинират се с всевъзможни аксесоари във всички стилове. Всяка година в Америка се продават над 450 хиляди чифта дънки. Спокойно можем да каже, че те са един от най-успешните продукти на модната индустрия като извървят доста дълъг път – от дрехите за работници до модният подиум и да се превърнат в неизменна част от ежедневието ни…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Еволюция на дънките appeared first on Зелен Свят.

Сега, ново проучване установи, че тази така наречена фабела (латински за “бобено зърно”) се завръща. Костта, която е сезамоидна кост, или тази, която е вградена в сухожилията, е три пъти по-често срещана при хората, отколкото преди един век, съобщиха учените в сряда (17 април) в вестник Анатомия.

Група изследователи от Имперския колеж в Лондон прегледаха записи – например резултати от рентгенови снимки, сканиране с МРТ и дисекции – от над 27 държави и над 21 000 колена. Те комбинираха своите данни, за да създадат статистически модел, оценяващ разпространението на тази неуловима кост във времето.

В най-ранните данни, датиращи от 1875 г., те открили, че фабелата е била налична в 17,9% от населението. През 1918 г. тя присъства в 11,2% от хората, а до 2018 г. са я намерили в сухожилията на 39% от населението.

Костта преди това е била свързана с артрит или възпаление на ставите, болка и други проблеми с коляното, според изявление на Imperial College Лондон. Всъщност, хората с остеоартрит на коляното са два пъти по-склонни да имат тази кост, отколкото хората при които тя липсва, пишат те.

Отдавна фабелата има цел, подобна на целта на коляното на маймуните от Стария свят, според изявлението. “Когато сме се разделили на големи маймуни и хора, изглежда сме загубили необходимостта от фабела”, заяви водещият автор Майкъл Бъртоум, антроинженер в Imperial College Лондон. “Сега тя просто ни причинява проблеми – но интересният въпрос е защо тази кост се завръща в коленете ни.”

Известно е, че сезамоидните кости като фабела растат в отговор на механични сили, според изявлението. „Тъй като хората сега се хранят повече от предците си, станали са по-високи и по-тежки, тялото упражнява по-силен натиск върху коляното, казва Бъртоум. – Това би могло да обясни защо костиците фабела са по-разпространени сега, отколкото някога са били“.

Превод – Нина Жишева

The post Коляното ни си възвръща костицата фабела appeared first on Зелен Свят.

За някои същества, като влечуги и риби, полът може да бъде силно повлиян от околната среда. Морските костенурки, които растат в по-топъл пясък, е по-вероятно да са женски. Бозайниците обаче са много по-обвързани с генетиката: ако сте генотипно мъжки в утробата, вероятно ще се развиете външно като такъв. Земноводни като жаби лежат някъде по средата между двата варианта. Те са основно повлияни от генетиката, но околната среда също играе роля. В лабораторията, някои замърсители като синтетични естрогени и хербициди са показали, че индуцират генетично мъжки жаби да се развиват външно като женски.

Изследванията също започнаха да сочат, че това се случва в природата. През 2014 г. проучване установи, че изтичащият от замърсяване отток в крайградските езера на САЩ може да превръща амфибиите от мъжки пол в женски. Въпреки това продължаващата работа на същата група показва, че обръщане на пола се извършва и в по-девствените горски езера – което предполага, че това е и природен феномен, поне при този вид. Проучване, публикувано през февруари 2019 г., откри жаби с преобърнат пол в по-голямата част от изследваните водни тела. Освен това не е установена връзка между това колко от зоната около езерото е била разработена от хора.

Това звучи абсурдно сложно за една проста жаба, но последните проучвания са документирали точно същата изтънченост в няколко вида гущери. Защо това се случва и, погледнато от природна гледна точка, това изобщо нужно ли им е на жабите, все още не се знае.

Автор: Мартина С. Попова

The post Жаба, която си сменя пола appeared first on Зелен Свят.

Очаква се експертите да съобщят, че са потвърдили намирането на две парчета от черепа на Денизован, което е първото откритие от този вид. “Само четири отделни Денизовани са били идентифицирани по-рано”, съобщава Science Alert, и никой от предишните фрагменти не включва части от черепа. Откриването на фрагментите на черепа е много важно, тъй като това е само петият член на този вид, открит досега.

Кои са Денизованите?

Тази историческа находка е направена от руски екип в пещера в Алтайските планини в Южен Сибир, недалеч от Монголия и Казахстан. Откриването е направено в дълбока пещера и това е петият остатък от Денизованите, който се намира на това място. Пещерата е известна като Денизова пещера и оттук идва и името на хоминините, открити в нея.

Денизованите се появяват в Африка и се смята, че те са свързани с неандерталците. Двата ранни човешки видове се разделят преди около по-малко от милион години и двете напускат Африка преди повече от четвърт милион години. Смята се, че Homo denisova варира в широк район на Азия и те се съчетават с неандерталците и с друг неизвестен архаичен човешки вид. Учените не са установили кога архаичните хора са изчезнали.

Може би от всички различни хоминини, Денизованите са най-загадъчните. Всичко, което наистина знаем за този човешки вид, е от откритията в пещерата Денизова. Всъщност тези ранни хора бяха окончателно идентифицирани едва през 2010 г., когато в сибирската пещера е открита кост от пръст на момиче. Единствените останали останки са три зъба, и това е, което прави откриването на този парче череп толкова важно. Интересно е, че пещерата Денизова също е била обитавана от неандерталци.

Части от черепа на Денизован

Неотдавнашното откритие се състои от „два свързващи фрагмента от гърба, лявата страна на париеталната кост, които образуват страните и покрива на черепа” според Daily Mail. Парчетата, когато са поставени заедно, са с дължина 8 см на 5 см. Двата фрагмента бяха открити преди около три години, но бяха обявени неотдавна, тъй като отнело толкова дълго време, за да се идентифицират останките от Homo denisova. ДНК тестовете са доказали, че фрагментите на черепа са от Денизован, но било невъзможно да бъдат датирани.

Загадъчните ранни хора

Имало е други кости и дори части от черепи, които са били открити и е възможно да са от Денизовани. През 2017 г. някои изследователи смятат, че в Западен Китай са открити фрагменти от два черепа от Homo denisova. Фрагментите, намерени в сибирската пещера обаче, няма да докажат, че китайските находки са от този изчезнал човек. “За съжаление, новооткритото парче не е достатъчно голямо, за да се използват за идентифициране на други черепи, намерени другаде като останки от Денизован без генетична информация, за да се поддържа диагнозата”, съобщава Sapiens.

Констатациите от Сибирската пещера ще бъдат публикувани на сесия на Американската асоциация на физическите антрополози. Докато фрагментите не са достатъчно големи, за да трансформират нашето разбиране за архаичния човек, те почти със сигурност ще допринесат за нашето познание за този загадъчен клон на човешкото семейство. Надяваме се, че в Азия има още находки, които могат да ни помогнат да разберем по-добре този най-загадъчен хоминин.

[1] Хоминини – раздел човекоподобни примати 

Превод от английски – Нина Жишева

The post Откриха нова брънка от човешката еволюция appeared first on Зелен Свят.

Този факт е източник на много шеги свързани с този изчезнал вид динозавър. Обикновеният тиранозавърът тежал около 10 хиляди килограма, с височина от 4.5 до 6 метра. Малките му двупръстови крайници били по-малко от 1/8 от задните му крайници – малко по-големи от човешката ръка. Историята за това, как тиранозавъра е загубил ръцете си е доста простичка. Но тази защо е останал в къси ръце и за какво са ги използвали е малко по-сложна.

Причината за отличителните ръце на тиранозавъра е генетичен. Ранните предшественици на вида са имали четири напълно нормални крайника. С времето все повече от тези ранни динозаври станали двукраки. След като използвали само задните си крайници, предните били освободени да бъдат използвани. Много от ранните видове имали остри нокти на ръцете си, което ги направило по-полезни за ловуване. Но групата, която в крайна сметка се превърнали в тиранозаври, започнали да използват челюстите си за лов вместо нокти. Рапторекс, прешественик на страховитият звяр има горе-долу добри пропорции. С височина около метър главата му била с 1/3 по-голяма от предшественикът му, а ръцете му били 1/3 дължината на краката. Те изглеждали изключително много на малка версия тиранозавър, но този вид се появява около 70 милиона години преди тях.

Това означава, че характеристиките, който ние свързваме с тиранозавъра, главно огромната глава и малките ръце, са всъщност част от 90 милионна еволюция към тази посока. Със убийствената захапка на челюстта, тиранозавърът реално е нямал нужда от предните си крайници. За някои от тях дори били пречка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малките ръце на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Това била най-старата костенурка намирана до този момент. Това откритие започнало спорове за възможността на костенурките да живеят повече от век. Откъде обаче идват тези странни влечуго с човки за уста? Как са получили своите толкова известни черупки?

Това животно накарало учените да премислят цялостната еволюция на влечугите. Костенурката намерена в Германия е живяла преди около 210 милиона години. С дължина около метър е била сравнително голяма. Но за разлика от модерните костенурки, този праисторически вид е нямал способността да прибира главата си в черупката. Това повдигнало въпроси около начина на формиране на черупката. Учените смятали, че предшественикът на костенурката е влечуго на име антадон, което имало подобни костни образования по гърба си, които служили като броня. Този вид защита може би се е втвърдил с течение на времето и еволюцията, за да сформира познатата ни черупка.

През 1920 години биолозите проучвали точно този проблем и установили, че когато костенурки се развиват, костите, които основно функционират като набор от по-ниски ребра, се разширяват и се сливат, образувайки пластир. След това друг набор от нагорните ребра правят същото. Това показало друг вид на еволюция. Това било обратното на това, което било смятано до сега. Чрез този метод, костите в тялото мутирали, а не самата кожа.

Спорът между двете страни продължил до 2008 година. Тогава в Китай била намерена костенурка без черупка. Тя била поне 10 милиона години по-стара от тази намерена в Германия. Тя имала само долната част на черупката, но не и твърдата горна част. Това се свързвало с биологичната идея на еволюция. Скоро след това допълнителни проучвания потвърдили тази теория.

Автор: Мартина С. Попова

The post Сформирането на черупката на костенурката appeared first on Зелен Свят.