Според проучване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, когато слънцето е в най-високата си точка в небето е безполезно за навигация, бръмбарите изоставят огнената топка и решават да следват вятъра. Резултатите показват, че животните могат да интерпретират два различни вида сигнали и изберат да използват един или друг вид в зависимост от условията около тях.

„Тези системи изглеждат изключително гъвкави“, казва Даке “което е очарователно, когато си представяш, че мозъкът им е с размера на сусам”

Учените провели серия от експерименти, в които регулируем светодиод замествал слънцето, а вентилатори създавали различни скорости и посоки на вятърния поток. Когато изкуственото слънце е било на високо, бръмбарите са избрали да се насочат чрез вятъра.

“Те ще следват вятъра, защото сега това е насоката, която използват”, казва Даке, която е експерт по невроекология. “Ако променим посоката на вятъра със 180 градуса, бръмбарът ще промени и посоката си на 180 градуса.”

Но нещата наистина станали интересни, когато екипът предотвратил достъпа на бръмбарите до някои от техните сензорни системи за навигация.

В един експеримент учените отстранили края на антената на насекомото, за което се смята, че им помага да усещат миризми. Подобно на другите, тези бръмбари успешно следват вятъра, когато слънцето е високо. Това подсказало, че бръмбарите усещат вятъра, а не миришат нещо в него. Бръмбарите, на които били премахнати целите антени, обаче, сякаш били изгубени. Животните не можели да усетят вятъра и в резултат на това нямали кормил на посоката, в която търкалят своята топка.

The post Универсален начин за навигиране appeared first on Зелен Свят.

В последните експерименти в Университета на Мериленд, учените установиха, че нашите космати спътници могат да възприемат името си с еднаква интензивност или по-силен от фоновия шум. Кучетата също разпознават собствените си имена, когато се говорят с непознат глас и през високоговорител, което предполага, че те не отговарят на езика на тялото на човека, тона на гласа или други знаци.

Това е ценна информация за хората, работещи с работнически и служебни кучета, тъй като може да се наложи да вземат спешни команди от хора, различни от техния собственик, в шумна среда, според проучването, публикувано в списание Animal Cognition.

“Някои хора казват, че е по-добре да давате ръчни сигнали – но кучетата често сканират помещението, за да видят какво се случва около тях”, казва Стенли Корен, професор по психология в Университета на Британска Колумбия ,

За изследването, когнитивният учен Амрита Маликарджун и колегите му наели собственици на различни породи кучета, включително домашни любимци и работещи кучета, като служебни кучета, терапевтични кучета и кучета за търсене и спасяване от цяла Мериленд. В лабораторията екипът поставил всяко куче със собственика си между два високоговорителя в центъра на тестовата кабина, така че животните трябвало да обърнат главата си на 90 градуса, за да погледнат към високоговорителя.

След това учените възпроизвели записи на жена, непозната на кучетата, която повтаря името на кучето или името на друго куче със същия брой срички и стрес. Записите били съчетани с фонов шум – подобен на шума в кафене – на три нарастващи нива на силата на звука.

След това експериментаторите отбелязали дали кучето се е обърнало към говорител, който е изговорил името му и колко дълго го е слушал. Резултатите показват, че кучетата обръщат повече внимание на собственото си име и могат да го извадят от фоновия шум – до известна степен. Макар че кучетата можели да разпознаят имената си на първите две нива на фонов шум, не можели, когато шумът бил по-силен от имената им.

За сравнение, възрастните хора могат да чуят имената си на всички три нива, макар че 13-месечните бебета могат да чуят само първото ниво – когато техните имена се говорят по-силно от фоновия шум.

The post Колко добре кучетата си познават имената? appeared first on Зелен Свят.

Това е начин да се избегне масовото убийство на животни и потенциално е доста по-екологичен, тъй като използва по малко земя, вода и енергия. Това е обещанието, което учените, разработващи „чисто месо“ дават. Проблемът идва със предразсъдъците на хората относно всичко създадено в лаборатория. Наричат го ненатурално и грешно. Въпреки общественото мнение, ако успеем да преглътнем презумпциите си, това месо може да помогне за нахранването на нарастващото население. Също така предоставя това по по-етичен и устойчив начин. Учените вярват, че хората бързо биха свикнали със лабораторно създаденото месо ако вкусът и текстурата са точни. Текущо не е позволено за консумация от външни хора извън компанията, тъй като твърдят, че е важно да бъде направено колкото се може по-близо до истинското месо, за да се избегне лошата преса.

Как точно се създава чистото месо?

Техниците взимат малка проба тъкан от животно, филтрират го и изолират клетките, който могат да размножат. Това означава, че трябва да бъде предоставена топлина и достатъчно кислород, както и да бъдат захранвани със сол, захар и протеини. Този процес измамва клетката, която си мисли, че е все още в тялото на животното. Тя натурално почва да се размножава. Въпреки, че могат да създадат мускул, мазнина и свързваща тъкан, голямото препятствие е да ги създадат по начина, по който ние сме свикнали да приемаме месото.

Казват, че текущо никой не е дори близо до лабораторно създадена пържола. Самата текстура има голямо значение за аромата и вкуса на продукта. Голямата цел на компаниите, който са се захванали със тази на пръв поглед непосилна задача, не е да създадат фантастично, вкусно месо, а просто месо, което има вкус на месо. За моментът проблемът е в самата големина на месото и текстурата, което трябва да се постигне. Със опити, експерименти и може би провали, в близкото бъдеще изхранването на населението може да стане поне малко по-лесно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лабораторно създадено месо appeared first on Зелен Свят.

Екипът от изследователи, работещи за Хадани, разбрали, че растенията наистина могат да усещат вибрациите, създадени от размахващите се криле на опрашителите. Растението временно увеличава нивата на глюкозата в нектара, за да привлече насекомите. В случая цветът на растението играе роля на ухо и могат да различат вибрациите на пчелните крила и други неуместни вибрации.

Специфичната област на интерес за Хадани е теорията на еволюцията. Следователно тя е убедена, че би било доста неблагоприятно за растенията, ако не могат да използват правилно звука като основен природен ресурс. Според нея реакцията при дочуването на звук може да подобри оцеляването и предаването на генетично наследство в растенията. Екипът на Хадани се фокусира предимно върху цветята, тъй като опрашването е един от най-важните фактори за оцеляването на растенията. Някои от растенията са били подложени на тишина, а други – на записи на звук от пчелни крила. Нямало промяна в растенията, изложени на тишина. Онези, които били изложени на звуци от пчели и нискочестотни вибрации, показвали значителни промени в нивата на глюкозата в техния нектар. Още по-интересно е, че ефектите били реализирани само за 3 минути от излагането на цветята на звуците.

Въпреки че цветята притежават  много различни форми и размери, те са предимно вдлъбнати или оформени като купички. В резултат на това те са доста добри приемници и усилватели на звукови вълни. За да се измерят вибрациите в цветята, Хадани използвала инструмент, известен като лазерен вибратор. Установено е, че специфичната форма на цветето го прави много ефективно по отношение на акустиката. Цветята, в които са отстранени венчелистчетата, са намалили акустичният им ефект.

Констатациите на Хадани повдигнаха много уместни въпроси. Някои цветя са акустично по-добри от други? Могат ли пчелите да разпознаят промяната в нивата на глюкозата? Този капацитет има ли други ползи? Остава и въпросът дали растенията могат да слушат други видове звуци.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята чуват пчелите appeared first on Зелен Свят.

В областта на психологията тази тенденция е известна като ефектът на Дънинг-Крюгер. Това наименование дошло след публикацията на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер в “Журнал на личността и социалната психология” през 1999 година. Тяхната работа резонирала с основната същност на идеята на Сократ, че истинската мъдрост не е нищо друго, освен признаването на факта, че наистина сме невежи. В съответствие с тази линия на мислене, Дарвин твърди много по-късно, че невежеството е по-голям фактор на доверие, отколкото знанието. Всъщност изследователите на ефекта Дънинг-Крюгер започнали с предложението на Дарвин.

Дънинг и Крюгер провели различни тестове и, изненадващо, всичките изкарали подобни резултати. Огромното количество от хората с лоши проявления на тестовете имали доста високи представи за бъдещите си резултати. След въвеждането, ефектът Дънинг-Крюгер е използван в академичната област.

Как се случва това явление?

По принцип, основателите било съгласни, че невежите хора страдат по два начина. Те не само не са наясно с нещо и по този начин правят грешки, но и не могат да поправят грешките си. Всъщност в повечето случаи лош изпълнител вероятно не знае, че се представя зле. Това произтича от факта, че те нямат представа какъв е правилният или добър начин да се направи задачата. Това не означава, че те ако осъзнаят грешката си няма да са склонни да я поправят, макар и да е нужна външна намеса.

Всички ние се държим малко странно по отношение на нашето познание. Добър начин да се преодолее това е да се запаметим в съзнанието си, че никога няма да можем да знаем всичко.

Автор: Мартина С. Попова

The post Науката зад некомпетентността appeared first on Зелен Свят.

Но откъде идват тези фалшиви спомени? Предишни изследвания показват, че сънят играе роля в образуването на фалшиви спомени, но в едно скорошно проучване изследователите са се насочили към един конкретен аспект на съня, наречен вретено на съня, като потенциален виновник.

Вретената на съня са бързи изблици на мозъчна активност по време на сън, според проучването, публикувано през декември в списание Neuropsychologia. Те се срещат в един от по-леките етапи на съня, наречен Етап 2, който се определя от забавен сърдечен ритъм и липса на движение на очите.

За да се изследва как вретената на съня могат да играят роля в образуването на фалшиви спомени, изследователите набират 32 студенти, които са фенове на кафето. Показали на участниците десетина думи – всички свързани с една и съща тема – преди да бъдат закачени за устройство за полисомнография, което следи мозъчната активност по време на сън. След това участниците били разпределени на случаен принцип в една от двете групи: група на будните и група на спящите. Групата на спящите била изпратена в стая с легло и щори, докато на будната група било казано да гледа документален филм или клипове с г-н Бийн. Устройството за полисомнография записвало мозъчната активност, за да се увери, че групата на спящите наистина са заспали, а не просто да си лежат в леглото.

След съответните дейности, на всички участници отново били показани поредица от думи и ги попитали дали са видели думите преди. Някои от думите били повторени от първата сесия, но някои били нови. Нещо повече, изследователите добавили някои “примамващи” думи, които били свързани с темата на всички думи, но преди това не били показани на участниците.

Изследователите установили, че студентите, които са дремнали, са значително по-склонни да станат жертва на думите примамки и да кажат, че са ги виждали и преди, създавайки фалшиви спомени. Резултатите потвърдили това, което изследователите са предвидили въз основа на предишни изследвания.

Автор – Нина Жишева

The post От сън спомени… има, но фалшиви appeared first on Зелен Свят.

Не е моя хрумка. Казал го е Айнщайн.

„За първото не съм сигурен” – продължава великият ум.

Често това твърдение изплува в съзнанието ми. Бих казала, ежедневно се убеждавам в него. Понякога си затварям очите, но много,  много пъти челният сблъсък е неизбежен. Веднага давам пресен случай от снощи. Привечер пристигаме пред кабинета на педиатърката на сина ми. Трябва да вземем един документ за детската градина. Тя е изключителен човек и лекар, пациентите винаги са на дълга опашка пред кабинета ѝ. Пред нас имаше около 5 други дечица. Цареше спокойна атмосфера до мига, в който не пристигна една жена и съобщи, че влиза, защото съпругът ѝ бил изпратил документ на лекарката по телефона и сега тя „само трябва да го вземе”. Влезе, излезе и си тръгна. Никой не реагира пред тази наглост. След още 10 минути, пристигна втора жена (пак без дете) и отново съобщи на висок глас, че ще влиза. Обясних ѝ набързо, че всички чакаме. Аз наистина не знам как успявам да овладея гнева си в такъв момент. Вярвам, че ангел хранителите ми в такива моменти работят интензивно за да ме предпазят от физическа саморазправа. Как е възможно да съществува степен на нахалство, в което пристигаш пред претъпкан кабинет основно с малки дечица (някои чакаха повече от час и половина там) и просто да прередиш всички…Това не е ли крайна форма на дебилизъм?

В тази статия събрах някои кампании, които са олицетворение на някои от най-големите и зрелищни проявления на човешката глупост в съвремието.

Снимката е показателна и крещи „не на експериментите върху животни”.  В случаят, за тестване на козметични продукти. Отблъскващо и кърваво.

Може би така ще изглежда плажът на бъдещето. Допада ли ви?!?

Ако отговорът е да – продължавайте смело да изхвърляте отпадъци навсякъде.

Как беше – „Докато едни плачат за обувки, друг плаче за крака”. Не помня кой го е казал, но тази илюстрация е шокиращо показателна за голямата амплитуда между световете. Всички знаем, че идеално равенство не съществува, но това, което зависи от нас…

Виждали ли сте дива котка в природата? Следващият път, когато посегнете да си купите чанта (палто, обувки, портмоне или друга приумица) от естествена кожа, пак си припомнете грацията и превъзходството в естествената среда на животното. Защото да носиш трупове по себе си ОТДАВНА не би трябвало да е повод за гордост. По-скоро е демонстрация на сериозен дефицит на мозъчни гънки.

Според cтатистиката на Международната оpганизация на тpyда по cвета, общо 218 млн. деца на възpаcт междy 5 и 17 г. pаботят. Сред тяx 152 млн. cа експлоатирани, а 73 млн. pаботят в опасни ycловия.

Чудовищният образ на модната индустрия заслепява жертвите си докато тихо унищожава други.

Селфи мания завинаги. До гроб. Буквално.

Невинните жертви – децата. Тази картинка заслужава минута мълчание.

Лаконична, безмилостна, но …горчиво реална.

Как беше онази прекрасна мисъл , която напомняше как животът си тече, докато ние плануваме, чакаме… В случаят, жената чака своето внимание, а той е забил поглед във вестника. Прозаично, досадно, но факт. Няма да ви шокирам със статистиката на разделените двойки. И сами си знаете, че е с епидемични размери. Просто напомням докато се чудя какво става с хората…?!

Показателна илюстрация. Няма да коментирам. Сигурна съм, че всеки един има какво да разкаже по темата, но по-тихо, че на горкият Хипократ, кости не му останаха да се обръща в гроба.

Имам чувството, че ако зомбита завладеят света и седнат до нас,  няма да забележим, вторачени в телефоните си. Недопустимо е да нямаме сензори за околните. Омагьосаният кръг с госпожата от началото на статията се затваря. Щраккк!

Събудете се, хора!

източник снимки: Google, Pinterest

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Човешката глупост appeared first on Зелен Свят.