Въпреки мащаба на промените, Коста Рика възнамерява да въведе забрана до 2021 г. Коста Рика може да е първата държава, която прибягва до такава забрана в цялата държава.

Всеки ден в Коста Рика се произвеждат 4000 тона твърди отпадъци, 20% от които не отиват на сметища или рециклиране, а остават в реки, плажове и гори. С въвеждането на забраната за пластмаса за еднократна употреба държавата продължава своята политика за борба с разпространението на пластмасови отпадъци.

За да се откаже от пластмасата за еднократна употреба, страната използва както публичния, така и частния сектор. Правителството ще предложи набор от стимули и бонуси на производителите, ще преразгледа изискванията към доставчиците и ще инвестира в научни изследвания.

Коста Рика ще въведе иновативни материали, базирани на целулозен ацетат, биоразградима биопластика, в производството на пластмасови изделия.

Коста Рика представлява 7% от световното биоразнообразие, така че не е изненадващо, че тази страна в Южна Америка е особено загрижена за екологичните проблеми. Счита се, че до 2050 г. в океаните ще има повече пластмасови отпадъци, отколкото риба.

От средата на 20 век са произведени 8 милиарда тона пластмаса, три четвърти от които са се превърнали в боклук. 85% от пластмасата не се рециклира. Всяка година 10% от произвежданата 300 милиона тона пластмаса отива в океаните, където животните страдат и умират заради това. Разграждайки се, пластмасата се разпространява и в атмосферата и почвата.

Превод – Нина Жишева

The post Първата държава в света без пластмаса appeared first on Зелен Свят.

Изследователи от Кунминския институт по ботаника на Китайската академия на науките откриха плесен, която потенциално би могла да ни помогне да се справим с проблема с неразградимите биологични пластмаси. Плесента е в състояние да разгради отпадните пластмаси за няколко седмици, които иначе биха се запазили в околната среда с години.

Aspergillus tubingensis обикновено се намира в почвата, но проучването установи, че тя може да процъфтява и на повърхността на пластмасата. Тя отделя ензими, които разграждат връзките между отделните молекули и след това използва мицела си, за да ги разрушат.

Смята се, че има всякакви видове плесени с полезни свойства, за които все още не знаем много, но тъй като обезлесяването и друга човешка дейност продължават да унищожават местообитанията, ние никога няма да получим достъп до такива видове.

Изследователите всъщност откриха Aspergillus tubingensis на сметище в Исламабад, Пакистан.

Проучването отбелязва, че има няколко фактора, които влияят върху способността на плесените да разграждат пластмасата. Температурният и рН балансът на тяхната околна среда, както и типът културна среда на мястото, оказват влияние върху ефективността им.

Следващата стъпка за тези изследователи е да разберат какви условия биха били идеални, за да се улесни практическото им прилагане.

Плесените могат да се използват за справяне с проблема с пластмасовите частици, които плуват в нашето водоснабдяване, като бъдат пуснати на работа в пречиствателна станция или в замърсена с материала почва.

Ползите от микоремедиацията – практиката да се използват плесени за разграждане на нежелани вещества – стават все по-очевидни, тъй като откриваме видове, които могат да разградят повече разновидни материали.

Превод – Нина Жишева

The post Кой да предположи, че плесените могат да бъдат толкова полезни appeared first on Зелен Свят.

Светът е безкрайно красив. Но хората се отнасят с него толкова ужасно, че скоро няма да остане нищо от Земята.

В доклада на ООН се казва, че животът на Земята ще приключи през 2050 г. поради изчезването на ледената покривка.

Лошото качество на въздуха ще доведе до висока смъртност. Температурата на планетата ще се увеличи до 50 градуса, което ще направи Земята необитаема.

Унищожаването на Земята е неизбежно и едва ли може да има положителни прогнози между голямото замърсяване, пренаселеността и липсата на екологично съзнание.

ООН казва, че до 2050 г. човечеството ще живее при много високи температури в огромни и безплодни пустини.

Хората ще развият резистентност към антибиотиците поради замърсяването, така че броят на жертвите ще бъде стотици.

Организацията на обединените нации предложи като първа стъпка през първата година да бъдат намалени емисиите на токсични газове с 40%.

Ще успее ли човечеството да спаси дома си?

Превод – Нина Жишева

The post ООН: На света такъв, какъвто го познаваме, му остават само още 30 години! appeared first on Зелен Свят.

Страната има проблем с пластмасовите отпадъци, като всеки ден произвежда 26 000 тона. А в Памохи, в североизточната част на Асам, хората ги събират, за да ги изгорят и да се стоплят в суровите зими в Хималайските подножия.

Но преди три години, когато Пармита Сарма и Мазин Мухтар пристигнаха в района и създадоха училище „Фондация Акшар“, те измислиха новаторска идея: да помолят родителите да платят училищните такси за децата си с пластмасови отпадъци.

Мухтар се отказа от кариера като аероинженер, за да работи със семейства в неравностойно положение в САЩ, преди да се върне в Индия, където се срещна със Сарма, завършил социална работа.

Заедно те развиха идеята си, като поискаха всяко дете да внесе поне по 25 артикула всяка седмица. Въпреки че фондацията е благотворителна организация, подкрепена от дарения, тя твърди, че „таксите за пластмасови отпадъци“ насърчават чувството за принадлежност към общността.

Училището вече има над 100 ученика. То не само помага за подобряване на местната среда, но и започва да трансформира живота на местните семейства чрез справяне с детския труд.

Вместо да напускат училище в ранна възраст, за да работят в местните кариери за 2,5 долара на ден, на по-големите ученици се заплаща да обучават по-малките деца в училището. Докато напредват академично, тяхната заплата се увеличава.

По този начин семействата могат да си позволят да държат децата си в училище за по-дълго време. Учениците не само се научават да управляват пари, но и получават практически урок за финансовите ползи от получаването на образование.

Вдъхновена от Най Талима на Махатма Ганди, или от основно образование, философия, учебната програма на Акшар смесва практическото обучение с конвенционалните академични предмети. Целта е да се подкрепят тийнейджъри чрез училището да продължат в колеж или с чиракуване.

Практическото обучение включва обучение как да се инсталират и управляват слънчеви панели и да се подпомогне работата в училищния бизнес по озеленяване – необходимо за подобряване на местните обществени пространства. Училището също си партнира с благотворителна организация за образователни технологии, за да осигури на учениците таблети и интерактивни учебни материали, за да повиши тяхната компютърна грамотност.

 Извън класните стаи учениците управляват и приют за животни, като спасяват и лекуват ранени или изоставени кучета, преди да им намерят постоянен дом. А училищният център за рециклиране произвежда еко-тухли, които могат да се използват за прости строителни проекти.

Основателите вече са предприели своя подход и  столицата Делхи, като се стараят да превърнат мястото в училище само за шест месеца. Тяхната реформа в плащането на таксите в училищата Akshar е на път да бъде възприето в още пет училища през следващата година, с една крайна цел: трансформиране на държавните училища в Индия.

Превод – Нина Жишева

The post Пластмасови отпадъци вместо училищна такса appeared first on Зелен Свят.

Изследването е първото, което координира такова широко глобално проучване на световните реки, изследвайки нивата на 14 общи антибиотици от 711 места в 72 страни. Джон Уилкинсън, един от изследователите, координиращи този голям проект, предполага, че наред с много региони, които никога не са били наблюдавани, това е най-голямото изследване на антибиотици, което някога е било провеждано.

“Досега по-голямата част от мониторинга на околната среда за антибиотици е направена в Европа, Северна Америка и Китай. Често само на няколко антибиотици,” казва Уилкинсън. “Ние знаем много малко за мащаба на проблема в световен мащаб.”

Удивителните резултати откриват антибиотици в 65% от 711 обекта, а 111 проби разкриват концентрации, надвишаващи общоприетите безопасни нива. По-голямата част от обектите, надхвърлящи безопасните концентрации на антибиотици, са открити в Африка и Азия, но осем процента от обектите, от които са взети проби в Европа, и 15 процента от обектите в Северна Америка са над безопасните граници.

Пет различни антибиотици бяха открити в известната река Темза в Лондон, докато Дунав беше най-замърсената река в Европа. Най-често срещаният антибиотик е триметоприм, използван за лечение на инфекции на пикочните пътища и открит в почти половината от всички проби от реките. Една от най-замърсените проби в проучването идва от място в Бангладеш, което разкрива наличието на метронидазол на 300 пъти по-висока от безопасната препоръка.

“Резултатите са доста отворени и обезпокоителни, което показва широко разпространеното замърсяване на речните системи по света с антибиотични съединения”, казва Алистър Боксал от Института за екологична устойчивост в Йорк.

Основна грижа след това изследване е ролята, която това замърсяване може да играе в продължаващата еволюция на резистентни на антибиотици бактерии. Предишни проучвания разкриха наличието на резистентни на антибиотици бактерии в британските водни пътища и това ново проучване показва, че по-широкото глобално замърсяване на нашите водни пътища с антибиотици може да ускори тази потенциална криза.

“Много учени и политици сега признават ролята на природната среда в проблема с антимикробната резистентност”, казва Боксал. “Нашите данни показват, че замърсяването на реките с антибиотици може да бъде важен фактор. Решаването на проблема ще бъде огромно предизвикателство и ще има нужда от инвестиции в инфраструктура за третиране на отпадъци и отпадъчни води, по-строга регулация и почистване на вече замърсени места.”

Превод – Нина Жишева

The post Световните реки, замърсени с антибиотици appeared first on Зелен Свят.

Хора, това е нашият дом, друг си нямаме! Това е нашата Майка Природа, друга си нямаме! Накъде сме се запътили?! Какво унищожаваме?! Режем клона, на който седим!

Представа си нямам колко хора ще прочетат превода ми, мога само да се надявам той да достигне до повече читатели и ще докосне повече сърца, както докосна моето.

Не е вярно, че не можем да направим нищо! Можем да започнем да я пазим…

Авторски текст от преводача

Роди се “големия циклон”
Снежните виелици, които през януари 2018 удариха целия източен бряг, чак до Талахаси, Флорида, която за първи път от близо 30 години видя сняг. Щетите от „големия циклон“ възлизат на 1,1 милиарда долара.

Увеличи се опасността от торнадо
През 2017 г. Съединените щати имаха петият най-голям годишен брой торнадо, което доведе до 34 смъртни случая, свързани с торнадо в районите на Юг и Средния Запад .

Появиха се планини от пластмаса
Снимка на китайски работник, направена на 17 септември 2015 г., показва човек, който изхвърля чувал с пластмасови бутилки за рециклиране в село Донг Сяо Коу, което е в покрайнините на Пекин. Китай наскоро намали вноса за рециклиране от САЩ, което създаваше само депа за отпадъци.

Унищожителна суша
Тази снимка от птичи полет, направена на 7 август 2019 г., показва стадо говеда, пресичащо сухото някогашно пасище в Нов Южен Уелс, Австралия. Тежка суша опустошава части от страната, изправяйки фермерите пред интензивни финансови и физически трудности, за да отглеждат своите култури.

Поредици от урагани

Флоренция, Майкъл и Харви са имена на някои от най-разрушителните урагани, които удариха САЩ през последните няколко години. Много хора изгубиха своите близки, а хиляди останаха без домовете си и все още се справят с последиците от всяка буря.

Пиково замърсяване
Тази снимка от планината Водно в Македония от 15 декември 2017 г. показва върховете на две от най-високите сгради в столицата на страната – Скопие, които се издигат над нивата на замърсяването. Градът бе обявен за най-замърсената столица на Европа.

Непрекъснати дъждове
Тази снимка, направена на 8 юли 2017 г., показва спасители, които минават през наводнена улица в Аншун, провинция Гуиджоу в Китай след месец на силни валежи. Бедствието остави 83 мъртви или изчезнали.

Огромни сметища
Море от боклук заема по-голямата част от тундрата извън Илулисат в Гренландия.

Рекордни горещини
2018 г. е обявена за четвърта най-гореща година в световен мащаб (2016 г. е записана като първа). Хората се стичат до басейни, за да избягат от силната жега. Тази снимка, направена на 26 август 2018 г., е на плувци в развлекателен център в Токио в ден, в който е измерена температура над 36°С

Планини от отпадъци
Тази снимка, направена на 9 април 2010 г. в Мумбай, Индия, показва 6000-те тона боклук, който градът изхвърля на ден.

Нашествия на зверове
Тази снимка на полярни мечки, които се хранят на сметището в близост до руското село Белуша Губа, е направена на 31 октомври 2018 г. В края на февруари беше обявено извънредно положение, след като бяха наблюдавани десетки полярни мечки, влизащи в домовете на селяните и обществените сгради. Топенето на арктическия лед принуждава зверовете да прекарват повече време на земята в търсене на храна.

Увеличаване на парниковите газове
Тази снимка на деца, играещи в близост до сметището с високо ниво на замърсяване на въздуха в гр. Колката, Индия, направен на 24 февруари 2017 г., е пример за живота в град, който се нарежда на пето място по емисии на парникови газове и на второ място по емисиите на въглероден диоксид.

Смогът в градовете
Тази снимка, направена на 27 ноември 2017 г., показва дебел слой смог, който се носи над Алмати, Казахстан.

Смъртоносна жажда
Хората и животните в Ябело, Етиопия, страдат от най-тежката суша от десетилетия. Липсата на дъжд доведе до лоша реколта и до смърт на добитъка.

Пресъхнали езера
Тази снимка на малавийски човек, направена на 18 октомври 2018 г., показва как той стои в езерото Чилва, което някога е било второто по големина в Малави, но сега е напълно пресъхнало.

И това са само една малка част от унищожителните и унищожените места по Земята!

Превод от английски – Нина Жишева

The post Хора, това е нашият дом, друг си нямаме! appeared first on Зелен Свят.

Атмосферните нива на парникови газове като въглеродния диоксид сега са по-високи, отколкото през последните 800 000 години, главно защото хората ги освобождават във въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива. Газовете абсорбират слънчевата енергия и запазват топлината близо до повърхността на Земята, вместо да я оставят да “избяга” в космоса. Това улавяне на топлина е известно като парников ефект. Корените на концепцията за парниковия ефект лежат през XIX век, когато френският математик Джоузеф Фурие изчисли, че Земята ще бъде много по-студена, ако няма атмосфера. През 1896 г. шведският учен Сванте Арениус е първият, който свързва повишаването на въглеродния диоксид с изгарянето на изкопаеми горива с ефект на затопляне. Близо век по-късно американският климатолог Джеймс Хансен свидетелства, че парниковият ефект е бил открит и сега променя нашия климат.

Днес изменението на климата е терминът, който учените използват, за да опишат сложните промени, предизвикани от концентрациите на парникови газове, които сега засягат климатичните системи на планетата. Изменението на климата обхваща не само повишаването на средните температури, които наричаме глобално затопляне, но и екстремни метеорологични явления, пренасочване на популациите на диви животни и местообитания, покачване на моретата и редица други въздействия. Парниковите газове имат значителни въздействия върху околната среда и здравето. Те причиняват изменението на климата чрез улавяне на топлина и също допринасят за респираторни заболявания от замърсяване на въздуха. Екстремните климатични условия и увеличеният брой на пожари са други последици от изменението на климата, причинено от парникови газове. Типичните метеорологични модели, които сме очаквали, ще се променят; някои видове ще изчезнат; други ще мигрират или ще се адаптират.

Светът технически има само една пета от своя „въглероден бюджет“ – общият му размер е 2,8 трилиона метрични тона, което остава, за да се избегне затопляне на Земята с повече от 1,5 градуса. Спирането на движещите се тенденции ще изисква нещо повече от постепенно премахване на изкопаемите горива. Всъщност, решенията за спиране на глобалното повишаване на температурата разчитат на приемането на методи за “изсмукване” на въглеродният диоксит от въздухът, който дишаме. Плановете включват засаждане на дървета, запазване на съществуващи гори и пасища и намаляването на отделеният CO2 от електроцентрали и фабрики.

Автор: Мартина С. Попова

The post Парниковите газове appeared first on Зелен Свят.

При високите нива замърсяванe, в които живеем, би било погрешно да се предположи, че въздухът в стаята е чист. Вътрешното замърсяване, причинено от вещества като въглероден оксид и биологични замърсители във въздуха, е основна причина за хронично безсъние. Ето няколко растения, които според проучване на НАСА могат да лекуват безсъние, тъй като те пречистват въздуха в помещенията и намаляват нивата на стрес.

Алое вера

Египтяните я наричали „растение на безсмъртието“ и съвсем правилно. През нощта растението освобождава кислород, който води до пречистване на въздуха и подобряване на качеството на съня.

Английски бръшлян

Може да изглежда противопоказно, че токсично растение може да пречисти въздуха, но всъщност то прави точно това. Само за около 12 часа, това растение може изцяло да пречисти въздуха в стаята.

Жасмин

Жасмина е друго растение, което е много известно със своите дълбоки ползи за здравето. Неговите цветя не само изглеждат добре, но и ви подмладяват през целия ден.

Лавандула

Лавандулата също е много полезна за вашето здраве. Тя нормализира сърдечната честота и също така намалява нивата на стрес. Плюс това поддържа кръвното налягане под контрол. Ако мразите комари, сложете лавандула до прозорците и бързо ще си решите проблема.

Бамбукова палма

Освежава въздуха в стаята ви, като премахва токсините и всякакъв вид миризма. Тази свежест спомага за спокойният сън.

Валериан

Валерианът не е само хапче, което се пие. Растението има сладко миришещо цвете, което цъфти през цялата година. Римляните използвали това растение за лечение на безсъние.

Спатифилум

Това растение премахва органичните замърсители от вътрешния въздух. Той също така поддържа нивото на влажност в помещението и убива микроорганизмите. Освен съня, той помага и при алергии.

Орхидея

След залез слънце, за разлика от други растения, орхидеите поглъщат въглероден диоксид и освобождават кислород. По този начин те пречистват въздуха вечерно време.

Сукулент

Те следват същия принцип като орхидеите. Изключително лесни за гледане и не заемат много място, те са добър вариант за всеки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Цветята, които подобряват съня appeared first on Зелен Свят.

Хора, съществуващи кротко и почти незабележимо, но борещи се настървено за залъка си. Виждала съм с очите си как дребно врабче краде хапка под носа, пардон под клюна на едър черен гарван. Смятам, че това не е нахалство, а буквална борба за оцеляване.

Пъргави, симпатични, издръжливи, напоследък все повече ми заприличват на хората на Балканите. Сгушени в своя малък кръг на внимание, всеки в своята си перушина, издържали какво ли не, студуват, гладуват, но се борят…

Да, поете и ние като врабчетата оцеляваме, търсейки смисъл.

Преди да съм се разплакала, бързам да кажа, че днес ще поговорим малко за…

Врабчетата са род дребни птици. На територията на България се срещат 4 вида. Най-широко разпространено е домашното врабче, а по селата и сред природата се срещат полското врабче, скалното врабче. Испанското се среща много рядко.

Хранят се предимно с растения, насекоми и други безгръбначни. Човката им  е снабдена със силна мускулатура. Гнездата са кълбовидни със страничен отвор и се намират сред клоните на дърветата.

Врабчетата са полигамен вид – един мъжкар може да има до 3 женски, които са с него само в размножителния период. Женската снася от 2 до 6 бели, изпъстрени с кафеникави, сиви и черни петънца, яйца.

Мътят и двамата родители в продължение на 13-14 дни. Малките се излюпват голи, слепи и безпомощни и напускат гнездото след около 17 дни.

Продължителността на живота им не е много дълга. Има изключения, в които са забелязани 9 и 11 годишни врабчета, но повечето от тях не доживяват до 4 години. Много млади птички умират още през първата зима, така, че средната продължителност на живота на врабчетата е 9-21 месеца.

На места, където живеят много врабчета, събират младите в едно гнездо под наблюдението на „врабче – бавачка” – обикновено старо опитно врабче, което пази малките и предупреждава за опасност.

Орнитолозите от целият свят алармират:

БРОЯТ НА ВРАБЧЕТАТА РЯЗКО НАМАЛЯВА.

Птичките изчезват навсякъде- в Европа, Америка, Индия, В Близкия изток. Преди няколко години във връзка с това дори установиха ,,Световен ден на врабчетата“, който се отбелязва на 20 март. Изследователите казват, че тези птици са били неблагоприятно засегнати от влошаването на градската среда, силното замърсяване на почвата и уличните повърхности – в края на краищата врабците прекарват по-голямата част от живота си скачайки по земята. Това отново е сигнал за нас. Хора, не изхвърляйте дъвките си и други отпадъци по земята. Те не знаят, но вие знаете, че това е опасно за тях. Смилете се.

Все по-рядко чувам цвърчене на врабчета.

Никак не искам, това да е последната им зима.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Врабчетата, тези дребни смелчаги appeared first on Зелен Свят.

Всички тези условия били широко разпространени в цялото северно полукълбо през 536 г. след новата ера. Годината е връхна точка в епоха на безпрецедентно опустошение. Била толкова лошо, че изследователите вече определят тази година като най-лошото време за оцеляване в историята на човечеството. Или както професорът по история в Харвардския университет Майкъл Маккормик споделя пред Science: “Това е началото на един от най-лошите периоди за оцеляване на човека, ако не и най-тежкият.”

Въпреки че произхода на черния облак от пепел доскоро е бил загадка, нова статия, публикувана в списанието Antiquities, разкрива, че голямо вулканично изригване в Исландия предизвиква 18-месечен мрак. Още две изригвания през годините 540 г. и 547 г. сгъстяват облака.

Пепелта блокира слънчевите лъчи и температуата рязко се понижава, растенията измират и настъпва масов глад. Като добавка към мрака и студа, избухването на бубонната чума се разпространява в цялата Източна Римска империя през 542 г. след новата ера, убивайки безчет хора и предизвиквайки икономически спад, който продължава 30 години.

В проучването Маккормик, професорът по история в университета в Нотингам Кристофър Лавлък, и изследователят на ледници Пол Майевски в Института за климатичните промени в Университета в Мейн изследвали проби от леда на ледника Ороно, в швейцарските Алпи, за доказателства за замърсители и атмосферни промени. Така открили причините за произхода на тъмния облак. Докато провеждат изследването, изследователите откриват оловни замърсители в леда, създадени от внезапната вулканична дейност.

По ирония на съдбата историците смятат, че точно тези замърсители довеждат до съживяването на европейската икономика, като я измъкват от дълбоката пропаст около век по-късно. Оловото е от решаващо значение за производството на сребро, което в крайна сметка стимулира икономическото възраждане, когато небето се прочистило и морът отминал. Както казва Лавлък пред CNN: “Съществуват доказателства за цялостна икономическа трансформация между 640 и 660”.

Така че пазете благословенията си. Не сме изправени пред катаклизми с подобни размери. Поне засега.

The post Най-тежките години за човечеството appeared first on Зелен Свят.