Сивият кит е единственият, които се храни с организми от дъното на морето, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко всеки две години. При раждането си то е дълго 5 метра и тежи 500 килограма.

Като бозайник, китът трябва да се изкачи на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през “пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, за да издиша, влажният и топлият въздух от дробовете се кондензира над водата и образува донтан от капки. Височината и формата на фонтана зависи от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя. Някои китове могат да останат до 80 минути под водата, без да дишат. Финвалът пък може да се гмурне до 500 метра дълбочина.

Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10% от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес спежиалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбния му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плуват заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

The post Нещо повече за китовете appeared first on Зелен Свят.

Китовете се разпреденят на две групи: такива с балени (китове, финвали, ивичести китове) и други със зъби (кашалоти, делфини, морски свине…). Истинските китове или подразред беззъбни китове имат балети и образуват три семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайнижи, най-едрите на планетата, живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилио от храна. Повечето от динвалите живеят със всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.

Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като сивия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и също начин: поглъщат огромни количестаморска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

The post Гигантите на моретата appeared first on Зелен Свят.

Законът, който забранява държането на животни в плен или за разплод, беше приет тази седмица от парламента на Канада и беше приветстван от активисти за правата на животните.

Според новия закон, нарушенията ще бъдат наказуеми с глоби до 200 000 канадски долара (около 150 000 долара или 118 000 паунда).

“Днес е наистина добър ден за животните в Канада”, заяви Елизабет Мей, лидерът на Зелената партия в страната след приемането на законопроекта. “Канадците са наясно, че искат жестоката практика да се задържат китовете и делфините в плен, да бъде спряна”, каза тя в отделно изявление.

Законопроектът ще има забележителни изключения – животните, които вече се държат, ще бъдат оставени да бъдат държани в плен, а морските животни могат да бъдат държани за кратко време за рехабилитация от нараняване или за научни изследвания.

Бившият сенатор Уилфред Мур, който за първи път въведе законодателството през 2015 г., заяви в изявление, че поетапното спиране на плена е “морално задължение”.

„Ние имаме морално задължение да преустановим улавянето и задържането на животни за печалба и забавление”, заяви г-н Мур в изявление. “Канадците ни призовават да бъдем по-добри и ние ще ги послушаме.”

Прокарването на законопроекта „особено влияе на Marineland, увеселителния парк Ниагара Фолс и зоологическата градина, което се счита за последния канадски парк, ангажиран с отглеждането на китоподобни в плен“, съобщава CBC. Паркът първоначално се противопостави на законодателството, но заяви в понеделник, че позицията им се е развила и че планират уважат и да спазват новия закон.

Аквариумът във Ванкувър, който също държи животни в плен, се подчини на обществената опозиция по въпроса още миналата година.

Превод – Нина Жишева

The post Канада приема закон, забраняващ държането на делфини и китове в плен appeared first on Зелен Свят.

Всеки вид притежава собствен сигнал, като песента на птиците или светлината на светуклите. Всеки приспособява сигнала според посланието: страх, радост, агресия, ярост, подчинение или любов. Така мъжкият показва превъзходствоили подчинение, докато една майка разбира кога малкото й е гладно.

За да е сигурен, че посланието му се чува надалеч, водният щурец използва хитър способ. Той търка едно в друго крилата си, застанал в изкопана от него дупка с формата на мегафон, за да увеличи силата на звука. Така успява да издаде звук до 105 децибела, което е равно на силата от мотора на самолет.

Звуковото общуване не е най-често използваният език на животните. Мекотелите например нр могат да издават звук; змиите пък не чуват. Звуците обаче имат голямо значение. Издаването или голавянето на звук позволява на животните да поддържат конракт със себеподобните или да пазят територията си. Но един дори слав звук може да приблече вниманието на хищник. Ето защо звуковото общуване се практикува от животни, които могат лесно да избягат или да се скрият. Така те с различни бозайници, като китовете и слоновете, някои змноводни, като жабите, много насекоми и птици.

Водата била свят на мълчанието? Напротив, колкото и странно да изглежда, рибите са много шумни животни. Едни ръмжат, други използват за издаване на звук плавателния си мехур, пълен с възду. Те удрят с плавниците по този мехур, който служи като резонатор. Китообразните използват цял репертоар от звуци за общуване помежду си. Най-впечатляващо е пеенето на някои китове, което прилича на музика. Песните им се разпостраняват на стотици километри: звуковите вълни се отразяват от дъното и повърхността на океана.

The post Как си разговарят животните? appeared first on Зелен Свят.

На около 1.5 км. на север обаче, при устието на залива Чесапийк, един масивен товарен кораб се движи на юг. Това е един от най-натоварените пристанища на Америка. Тези кораби са едно от малкото истински физически заплахи за китовете. Изследователите на китове по крайбрежието на Атлантическия океан твърдят, че все повече китове показват признаци на удари от кораби и заплитане в риболовни съоръжения от всякога. Бройката се е умножила двойно между 2013 г. и 2016 г.

Екип от изследователи търсят следи от удари на витлото, ожулвания и признаци на травма, като например счупени кости, за да се опитат да определят какво може да причини толкова много смъртни случаи на китове в този район. Все пак много мислят, че те може да са поразени след смъртта им. Някои китове показват признаци на зараснали рани, което предполага, че те са оцелели при сблъсък на кораб. Ако е възможно, екипът също провежда тестове за оценка на цялостното здраве на кита, проверки за експозиция на патогени и също така изследва съдържанието на стомаха на кита. Учените също търсят признаци на основно заболяване.

Предотвратяването на удари от кораби изисква както по-задълбочено разбиране на китовата биология, така и по-добро познаване за китовете от капитаните на корабите. Китовете със сигурност могат да чуят корабите, но други фактори могат да бъдат виновни за злополуките. Животните могат да бъдат разсеяни от храненето или от постоянният корабен трафик. Единственото незабавно решение – по-малко трафик – е „нереалистично“, но забавянето на процеса може да помогне.

Автор: Мартина С. Попова

The post Китовете умират около Атлантическият океан appeared first on Зелен Свят.

Докато снимал стадо сардини край бреговете на Южна Африка миналия месец, водолазният туроператор се озова на грешната страна на кит – вътрешната.

51-годишният Райнер Шимпф е бил във водата с “топка стръв”, м средата на стадо сардини, заобиколен от хищници, когато изведнъж почувствал, че около него станало тъмно. Човекът бързо осъзнал, че бил погълнат от кит.

„Задържах дъха си – каза той в интервю за „Today“, очаквайки кита да ме дръпне надолу. Нямаше какво друго да направя – не можеш да се бориш с 15-тонно животно.“

Срещата с кита

За щастие, китът не харесал вкуса на Шимпф и го изплюл в рамките на няколко секунди. Фотографът Хайнц Топърцър, който работел на борда на близката лодка, успял да запечата невероятна снимка на Шимпф насред устата на кита над водата, а само долната част на водолаза висяла навън. Изглежда, че нито Шимпф, нито китът са се видели един друг преди човекът да се озове в устата на животното.

Китът бил ивичест кит на Брюде. Тези животни живеят в тропическите и субтропичните води в световен мащаб, казва Том Джеферсън, биолог и член на научния съвет за спасяване на китове. Те не са толкова добре известни, отчасти защото не се впускат в полярни региони и по този начин никога не са били широко ловувани от китоловци, добавя Джеферсън. Около Южна Африка те са средно с дължина от 13-14 метра.

Въпреки неизбежните сравнения с библейската история за Йона, Шимпф никога не е бил изложен на опасността да бъде погълнат от кита, казва Уко Гортер, президент на American Cetacean Society. Китовете на Брюде се хранят на дози. Те се хвърлят напред в стадата на дребните риби, поемат риба и вода и след това прецеждат водата през балените си, преди да погълнат останалата риба. Гърлата им са прекалено малки, за да погълнат човек, казва Гортър, но някои китове са били документирани да поглъщат случайно малки птици.

Намирани са вид дребни кайри в стомасите на гърбати китове, но тези птици достигат до 23 сантиметра на дължина.

Нежните гиганти

Ако за Шимпф, да бъде лапнат от кит, е било съвсем ново приключение, то за кита може да се каже, че му се е случвало и друг път. Тъй като примамките привличат много хищници в една малка област, вероятно китите на Брюде случайно засмукват и животни, които не стават за храна, каза той. Може би именно заради предишния си опит китът не се е поколебал да изплюе Шимпф.

Единственият кит, който вероятно би могъл да погълне човек, зъбатият кит – кашалотът, който може да изяде плячка колкото гигантска сепия. Кашалот е блъснал и потопил китоловния кораб Essex през 1820 г., но няма надеждни сведения за кашалот, който някога е ял човек. Единственият такъв доклад, намерен в началото на вестниците от началото на 20-те години на миналия век, е свързан с невероятната история за един моряк, преживял 36 часа в стомаха на кашалот, но приказката била развенчана през 1991 година.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Кит налапа и изплю човек appeared first on Зелен Свят.

Броят на китовете е вече безвъзвратно нисък. Смята се, че ловът на китове ще намали бойката им на половина до 2100 г., въпреки усилията за опазването им. В средата на всичко това, Япония, която е част от Международната комисия по китолов, ще възобнови търговския китолов. В продължение на петдесет години това е било практика под претекст на „научни изследвания“. Това се случва въпреки, че през 1986 г. Международната комисия по китолов е забранила тази практика.

Китовите меса съставляват едва 0,1% от консумацията на месо в Япония днес, макар покачването след Втората световна война. Много критикуват взетото решение, със сериозни опасения за околната среда. Но Япония маскира търговския китолов като научно изследване в продължение на години под специално правило за изключение на Международната комисия по китолов.

Днес, въпреки че повечето видове са застрашени от изчезване, почти отвъд способностите ни за помощ, много видове китове са процъфтявали над застрашителната квота, благодарение на вече 32-годишната забрана. След взимането на решението и възобновяването на китолова в Япония тя вероятно ще напусне Международната комисия по китолов. Бъдещето е мрачно, тъй като други членки на комисията като Норвегия, който също са били наранени от забраната, да вземат решението да напуснат. Това би довело да катастрофални резултати в популацията на китовете. Промяната може сериозно да промени животът в океаните и в следствие от това да промени течението на природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post На лов за китове в Япония? appeared first on Зелен Свят.

Преди две хилядолетия Плиний Стари описва драматична гледка. В залива Кадиз, на западния бряг на Испания, точно зад Гибралтарския проток, където се срещат Атлантическия океан и Средиземно море, китове убийци се готвели да атакуват малките на други китове, малки и уязвими. Плиний е бил един от най-изтъкнатите естествени историци на Рим, но не може да бъдем напълно сигурни – той е писал и за еднорозите, сякаш са истински. А сцената, която описва, никога няма да се случи днес: Малко китове посещават тази част на света. В продължение на векове описанието му не се разглеждало като факт. Възможно е да е взел делфини за китове.

Но според ново изследване описанието на Плиний може би е било правилно – съществуват доказателства, че поне два вида китове, които прекарват времето си край брега, са плували в Средиземноморието като част от годишните си миграции.

Доказателствата за съществуването на тези китове са оскъдни, както пише екип от изследователи в нов доклад в “Сборник на Кралското общество Б“. “Костите на китовете рядко стигат до човешките селища”, пишат те. “Повечето китове умират и потъват в морето; а тези, които го правят на брега, обикновено оставят скелетите си разбити и разпръснати от действието на вълните. Хората са събирали костите на китовете, които са уловили или открили, но често са начупвали или оформяли тези кости на по-малки парчета, което ги прави трудни за идентифициране.

Но в новата статия изследователите използват две техники – ДНК анализ и отпечатъци от колаген – за да анализират древни костни фрагменти, открити в селища от римската епоха край Гибралтар и може би идват от китове. От 11-те анализирани проби, девет наистина принадлежат на китове. Екипът определи шест от тях като видове, които вече не се срещат никъде в близост до Средиземно море.

Учените съобщават, че три от изследваните фрагменти принадлежат на китове от Северноатлантическия океан, които сега живеят много по на север и популацията им е застрашена. Три други фрагмента идват от сиви китове, които се срещат само в Северен Тихи океан.

Китовете, които живеят в този регион днес, са големи и живеят в дълбоки води, северноатлантически китове и сиви китове идват близо до брега, когато мигрират към местата, където да родят малките си. Преди хиляди години естествоизпитатели, като Плиний, биха могли да ги видят. И изследователите пишат, че е възможно римското общество да е имало активна практика на лов на китове заради месото и маста им.

The post В Средиземно море наистина е имало китове appeared first on Зелен Свят.

Защо съществува такава драстична разлика в продължителността на живота?

Повечето бозайници постепенно остаряват след зрялост в процеса наречен „стареене“. Това се случва до голяма степен заради смъртта на клетките в тялото. Когато сме млади непрестанно ги обновяваме. Със стареенето този процес се забавя. Това кара телата и здравето ни постепенно да се влоши и в крайна сметка води до смърт.

Разликата в продължителността на живота има няколко фактора, които включват телесната големина и околната среда. С голямото разнообразие в животинското кралство, това подтиква индивидите да се адаптират и еволюират. Това променя както телесните им белези, така и продължителността на живота им. В студените дълбини на антарктическите морета, акулите могат да доживеят до 400 години. Най-впечатляващото създание е антарктичната кристална гъба. Тя може да оживее до 10,000 години във водата. В студените места метаболизма и сърцебиенето се забавят. Учените смятат, че това допринася за забавянето на стареенето. По този начин, околната среда определя трайността на живота.

Когато става дума за размери, има данни, че по-големите индивиди имат по-дълъг живот. Слон или кит биха живели много по-дълго от мишка или плъх. Много от малките организми като мухата зависят от възможността на клетките им да се делят. Повечето от тях нямат възможността да се възобновяват когато умрат или бъдат повредени. За това и телата им умират по-бързо.

Големината е свързана и със начина на живот. Малката мишка не може да очаква да оживее повече от година в свободната природа преди да бъде изядена. За това и телата им са се адаптирали към по-бързо развитие и плодородие. По-големите животни имат възможност да се предпазят от хищници и за това имат лукса на повече време живот. Естествено съществуват изключение към правилото за големина, но те просто са се адаптирали с различни механизми за избягването на хищници. Например прилепите, които ловуват нощем или къртицата, която живее под земята.

Хората нямаме особено много време за живот, но пък в замяна на това сме много добри в удължаването му. Чрез лична грижа и медицински лекарства, с времето сме удължили сравнително животите си. Вероятно в бъдещето можем да измислим и лек за стареенето.

Автор: Мартина С. Попова

The post Разликата в продължителността на живота appeared first on Зелен Свят.

Океанът.

Пропътували сме го хиляди пъти, ловуваме в него, дупчим го в търсене на нефт, но все още има огромно количество от живот в него, който още не е открит. В голяма част, нямаме никаква представа как точно изглежда дъното на океаните – около 95% от общата водна площ на планетата. Нямаме нужното оборудване, което да издържи на огромната тежест вода, че да надникнем да видим какво се крие най-отдолу. Друг голям въпрос е какво е под дъното на океанът? Реално отговорът е камък, но както не можем да знаем колко милиони водни организми могат да съществуват на дъното, така няма как да разберем за тези, които може би живеят под него. Чрез експерименти е доказано, че наистина има микроби, които живеят там където топлината е изключително висока. Докладват, че тези организми приличат на тези, които живеят из почвата на горите.

Вероятно си мислите, че знаем всичко за китовете, тъй като те са доста голяма част от океанският живот. Нещото, което все още не можем да разберем за тях е защо пеят. Как изобщо е възможно това при животно без гласни струни или устни? Не само това, но има един специфичен вид китове, които пеят 52 херцова песен. Не ни е ясно кой вид прави това или защо се цепи от колектива.

Странен факт е, че колкото по-дълбоко, толкова по-големи са водните същества. В дълбините особено около полюсите са намерени гигантски октоподи, раци, калмари и какво ли още не. Учените не знаят защо това се случва, но имат няколко хипотези. Една от тях е, че повишената температура може би причинява това – с по-голяма маса могат да са охладени за по-дълго. Друга хипотеза е, че може би размерите им позволяват да издържат на огромното налягане. Но като цяло няма убедително биологична причина защо изобщо съществуват.

Автор: Мартина С. Попова

The post Познаваме ли океана? appeared first on Зелен Свят.