Реката е толкова прозрачна, че  ясно се вижда дъното. Характеристиките на състава (липса на примеси, соли и минерали) придават специфичните свойства на речната вода. Това е една от причините да няма риба в реката. Каменисти, свободни от тиня, дъното, неблагоприятните условия за планктона само влошават невъзможността за живот в колоритната река. Дължината на “дъговата река”  е близо 100 км, а ширината ѝ не надвишава 20 м. Тя все още се счита за единствена по рода си. От птичи поглед, водите ѝ периодично приличат на течна дъга с ясна селекция от пет цвята, без да се броят многобройните ѝ нюанси.

Древните хора вярвали, че боговете или неземна цивилизация имат пръст в създаването на това чудо на природата. Речното корито цъфти с ярки цветове само през определен период, който продължава от юни до ноември. Именно по това време след дъждовния сезон се установява оптималното съотношение на нивото на водата  и слънчевата светлина за цъфтежа на водораслите.

Kanyo Crystals е включен в списъка на природното наследство и е защитен от ЮНЕСКО. Може да се види само по време на цъфтенето на водораслите, докато през останалото време достъпът за туристи е затворен.

Въпреки кристалната чистота, “дъговидната” вода не е подходяща за пиене. Но в „Реката, изтичаща от рая“ (друго красиво име, дадено ѝ от местните жители), може да се  плува.

Аз не мога да разбера защо на фона на толкова много красиви места, които могат да се видят, толкова нещастни хора, на които може да се помага, толкова много каузи, които чакат своите доброволци, все още има толкова много хора, които се занимават с глупости… Записвам тази река в списъка ми с желани места, които искам да видя. А вие?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Река като дъга appeared first on Зелен Свят.

Намира се на височина над 3 015 метра над морското равнище, водата му е студена –  13 градуса по Целзий (55 градуса по Фаренхайт), водите му се вливат от река Вудия. Езерото Тота заема площ от около 21 квадратни километра, с дължина от 55 километра, ширина 6 километра и дълбочина 58 метра.

Реката е смятана за религиозен център за местната култура на Муйска и коренното население, което някога е обитавало планинския район.

Езерото е дом на голямо разнообразие от риби, включително дъгова пъстърва и голямо птиче население, но… в него живее и едно по-различно създание. От 16-ти век се говори, че едно митично чудовище обитава езерото, често наричано “диабло балена” (дяволски кит); в продължение на векове племето Муйска вярва в загадъчното животно и историята му се предава от поколение на поколение.

Езерото е заобиколено от племето Муйска. Говори се, че един “Монета” (мъдър стар местен свещеник) свика хората на Муйска да се съберат, за да извършат “екзорсизъм на жестокия и зъл дух” на име Бусирако. Събитието се провело в голяма долина, която сега формира езерото Тота. Церемонията Бусирако била извършена заради горещото лято и произтичащата от това тежка и продължителна суша и в крайна сметка довела до създаването на езерото Тота. В историите за церемонията се споменава чудовище, “голяма черна змия, с очи, които блестят”, което е неразделна част от легендата за създаването на езерото.

Съществуват много други примери за митичното същество в различни източници, които разказват историята за създаването на езерото. Най-ранните бележки в съвременната история е оставил конквистадорът Гонсало Хименес де Кесада, последван от свещеника и историк Лукас Фернандес де Пиедраита през 1676 г. Той описва чудовището като “риба с черна глава като на вол и по-голяма от кит” в книгата си „Обща история на завладяването на Новото царство на Гранада: в името на Негово кралско величество –  крал Шарл II на Испания островите на Южна и Югоизточна Азия“.

През 1852 г. колумбийският писател, политик и учител Мануел Антиза споменава чудовището в книгата си “Поклонението Алфа”, описваща северните провинции Нова Гранада. Той написал във въведението й “тази дълга история включва сладководен дявол”.

Йозе Йеронимо Триана, колумбийски лекар и изследовател, отбеляза присъствието на чудовището в книгата си “Митове, легенди, традиции и фолклор на езерото Тота“

Историята на митичното чудовище в езерото Тота се разказва от поколения насам и си е спечелила популярност, жива и до сега. Днес много хора посещават езерото, за да се отпуснат на белите му пясъчни плажове, да наемат лодки, за да се поразходят и да разгледат околните планини, като не спират да се оглеждат за тайнственото чудовище.

The post Чудовището от езерото Тота appeared first on Зелен Свят.

На пръв поглед малкият колумбийски град Сан Агустин изглежда по-различен от много други подобни населени места, оцветяващи Колумбийския регион на Андите: приятен климат, живописни калдъръмени улички, няколко бара и ресторанти и почти нищо друго. Сан Агустин обаче не прилича на никой друг град в Колумбия: той е домът на някои от най-важните археологически обекти в Южна Америка, останки от загадъчна древна култура, процъфтяваща между 1 и 8 век пр.н.е.

Древните церемониални и погребални обекти са разпръснати на площ от около 250 квадратни мили и посетителите могат да прекарат седмици в проучване на мястото. Има около 600 известни статуи и най-малко 40 монументални погребални могили, разпръснати в района на Алто Магдалена – около една трета от статуите и половината от могилите са разположени в границите на археологическия парк Сан Агустин.

Забележителните статуи варират от малки дребни паметници, високи по-малко от половин метър, до гигантски, внушителни фигури с височина до 7 метра! Те се различават по стил, в зависимост от периода, в който са били построени. Някои са абстрактни, изобразяващи антропоморфни фигури, а някои са много по-реалистични, с образи на войници и майки. Могат да се видят изображения на свещени животни като ягуари, жаби и орли. Според ЮНЕСКО, който обявява Сан Агустин за световен археологическия музей през 1995 г., “мястото представлява ярко свидетелство за художественото творчество и въображение на една предиспанска култура, която процъфтявала във враждебната тропическа среда на Северните Анди”.

Истинската мистерия на Сан Агустин се крие в идентичността на талантливи хора, които са построили тези забележителни статуи и погребални места. Археолози и антрополози са успели да съберат някои части от историята им: най-ранните останки от тяхната култура датират от 3300 г. пр.н.е. и тези археологически обекти са изоставени около 1350 г. сл.н.е. Те били преоткрити през 18-ти и 19-ти век и повечето от местата за погребение са били ограбени в търсене на злато (което се оказало много малко – народите в този регион не са имали много злато).

За древните народи на Сан Агустин или за тяхната култура се знае много малко: те не са имали писменост и са изчезнали няколко столетия преди европейците да пристигнат в тази част на света. Но тяхното наследство е запечатано независимо от това колко много или малко можем да научим за тях – в крайна сметка те са отговорни за изграждането на най-голямата група от религиозни паметници и мегалитни скулптури в Южна Америка.

The post Мистериозните статуи на Сан Агустин appeared first on Зелен Свят.