Когато се използва говеждо месо, задължително се отстраняват сухожилията и мазнините още преди да се смели.

Тъй като агнето се счита за ,,чисто месо“, то често се използва за приготвянето на Ciğ köfte. Готовите кюфтета не може да се съхраняват за следващия ден или за специален повод. Агнето трябва да е заклано, почистено и смляно в същия ден, в който ще се приготвят кюфтетата. Специфичното тук, както се разбира от наименованието е, че месото не се подлага на термична обработка, а се прибавя сурово към фино смлян булгур заедно с изобилие от подправки.

Ciğ köfte обикновено се приготвя от мъже, тъй като изисква известна физическа сила в процеса на месене, така че ако сте любопитни да пробвате, трябва да имате силни ръце и пръсти, за да получите най-добрия резултат.

Подготовката на тази традиционна храна е ритуал. Има човек, който меси. Той може да поиска чаша вода за пиене или хартиена кърпа, за да изсуши челото си, защото той се поти в резултат на усилията. Има и гости, които го наблюдават. Те слушат предимно турска народна музика или дори сами пеят. Традиционен начин за ядене на кюфтето е навиването му в листа от маруля, изстискване на лимон и придружаване с айран или ракия.

Някои хора отказват да ядат тази храна, защото суровото месо в нея го намират за нездравословно.

Тези сурови кюфтета заемат широко място в културата, традицията и кухнята на изброените народи. Превърнати са едва ли не в символ на духа и се консумират с огромен апетит.

Ако ви падне път, непременно опитайте, а ако се случи и да присъствате на ритуала по приготвянето им, би било страхотно и любопитно зрелище.

Ай, дано…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сурови кюфтета, брааат! appeared first on Зелен Свят.

Италианската кухня се основава на исторически установени вековни традиции с културните влияния на римляни, гърци, араби и други народи, които някога са населявали Италия или са повлияли върху формирането на нейната кулинарна специфика. Да започнем своето вкусно пътешествие из дебрите на Ботуша.

Пицата е италианско национално ястие.

Пица – произлиза от думата “пиза” (безквасен хляб). Най-древната рецепта е за пица Маргарита в цветовете на националното италианско знаме: червени домати, бяла моцарела и зелен босилек.

Лазаня (лазаня) – буквално – “по-често”. Вид тесто, както и ястие с широки слоеве от това тесто, притиснато с пълнеж (обикновено месо или сирене) и сосове. Традиционно, процесът на готвене продължава два дни: на първия ден те правят суго (доматен сос с месо) и сос бешамел, а на втория ден правят тестото и сглобяват лазанята.

Ризото – в превод – „варен ориз“. Нещо между овесена каша и супа, от която се изпарява цялата течност. Може да се приготвя с риба, тиква или пеперони. Според класическата рецепта за ризото, трябва да използвате правилния ориз – фини  и къси зърна.

Паста – в превод – “тесто”. Състои се само от вода и брашно. Тя е суха (фабрично произведена) и свежа (приготвен вкъщи). Най-важното е брашното да е от твърда пшеница. Макароните могат да бъдат дълги (спагети), фини (пяна), супи (farfalle) и пълни (канелони).

Паста Болонезе

Световноизвестният сос болонезе, (както вероятно се досещате), е от Болоня и е направен от месо, доматено пюре, лук, морков и сирене. Сервира се обикновено с талиатели (талиатели, плоски дълги юфки) или спагети.

Друг вид макаронени изделия са равиоли. Малки тестени изделия с пълнеж от месо, риба или сирене. Има много разновидности на равиолите – кръгли, квадратни, с форма на полумесец, а  най-популярните им гарнитури са сирене рикота, спанак, месо. Може да бъде и десертно ястие с плодов пълнеж.

Полента

Това е брашно от царевично брашно, което прилича на готвене или каша. В Северна Италия тя често се използва като гарнитура вместо ориз или паста, по-рядко като отделно ястие с добавки от гъби или месо.

Тирамису  – буквално означава “вдигни ме”. Стандартен италиански десерт от меко сирене маскарпоне с добавка на ром, кафе и специални бисквити. Придворните са яли тирамису преди датите на любовта.  Смятали го за вълнуващо удоволствие заради комбинацията от кафе и шоколад. 

  Брускетта

Традиционна италианска закуска, нещо като “горещ сандвич”. Парчетата хляб се пържат и се втриват с чесън и зехтин, а след това се разстила горния пълнеж – може да бъде шунка, моцарела, домати, маслини и т.н. Най-популярният вид брускетта е с домати и босилек.

 Фокача (Focaccia)

Фокача – традиционен италиански хляб. Често се овкусява  с домати, сирене, маслини или лук.

Италианското кафе и сладолед просто заслужават отделна статии…Тук ги споменавам само заради изключителните им качества и добра репутация…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Изкушения от Италия appeared first on Зелен Свят.

Бира и хляб – основна суровина

Хлябът и бирата са били двата основни продукти на древната египетска кухня. Хлябът ядяло и богатите, и бедните и е бил направен от пшеница или ечемик. Хлябът се е правил ежедневно и е бил трудна задача. Първоначално смилали зърната на брашно, което обикновено се извършвало от жени. За да се ускори процесът на смилане, към мелницата добавяли пясък заедно със зърната. Въпреки, че това позволявало брашното да се произвежда по-бързо, означавало и че хлябът ще има пясък в него. Това, че тогавашните хора не са имали нищо против да похапнат и пясък, е очевидно по зъбите на мумиите, за които е установено, че са износени до пулпа от ядене на пясък в храната през целия им живот. Чрез смесване на брашното с вода и дрожди са замесвали тесто, което след това са пекли в глинена пещ.

За да направят бира, са използвали специален вид хляб, наричан от археолозите „хляб за бира“. Този хляб съдържал по-голямо количество дрожди от другите хлябове и бил печен при температура, която не убива културата на дрождите. „Хлябът за бира“ е бил надробяван във вани. След това са го оставяли да ферментира естествено във вода, като по този начин са получавали бирата. Бирата на древните египтяни била гъста и пенлива напитка, която била много питателна. Консумирали напитката не толкова за удоволствие, а по-скоро от необходимост, тъй като водата от Нил не била чиста и достатъчно безопасна, за да могат хората да я пият.

Как Нил допринесъл за селското стопанство?

Въпреки че Нил не е бил източник на питейна вода за древните египтяни, той правел земята плодородна поради годишните си наводнения. Това позволявало да се садят различни култури, които на свой ред са били част от древната египетска диета. Освен споменатите по-горе зърна, древните египтяни са садили и много видове зеленчуци, най-популярни от които са лукът, чесънът, праз, лещата, марулята, ряпата и репичките. Освен това, древните египтяни са консумирали плодове като смокиня, фурми, ябълка и нар. Зеленчуците са били консумирани като допълнение към хляба и бирата, а плодовете били част от десерта.

Рибата от Нил е била източник на протеини. Египтяните често осолявали или сушели рибата, за да я запазят за по-дълго време. Друг източник на протеини били птиците, като гъска, патица, гълъб и пъдпъдъци. Домашни птици също са били на разположение на бедните, тъй като те не могли да го ловуват в дивата природа. Въпреки това били смятани за луксозна храна и не били консумирани редовно. Древните похапвали и свинско и овнешко, въпреки че било по-скъпо и следователно било достъпно само за по-богатите членове на обществото. Говеждото месо било още по-скъпо и обикновените хора си го позволявали само за празнични или ритуални ястия, макар и по-редовно от кралски особи.

Какво знаем за приготвянето на храната?

Накрая, може да се отбележи, че малко се знае за начина, по който древните египтяни са приготвяли храната си, тъй като няма оцелели рецепти. Въпреки това, на базата на съдовете, открити в гробниците, както и изображенията на процеса на приготвяне на храна, можем да кажем, че храната им е печена, варена, задушавана, пържена, печена на скара. Освен това, за да се подобрят вкуса на храната си, древните египтяни са използвали подправки като кимион, кориандър и канела при готвенето. За подслаждане на ястията си са използвани мед, както и сиропи, произведени от фурми, грозде и смокини.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Какво са похапвали древните египтяни appeared first on Зелен Свят.

Хот Пот

Невероятният Хот Пот съчетава всичките ви любими неща в едно топло и прекрасно ястие. В съчетание със сурови и свежи съставки, които да сготвите, включително месо, зеленчуци, гъби, тофу, нудли и морски дарове – има много варианти, даващи ви възможността да приготвите ястието според собствените си предпочитания.

По

Това ястие представлява оризови нудли, телешко месо и бульон, покрити с кориандър, лук, босилек, бобови кълнове и лайм. Бистрият бульон на ястието може да бъде овкусен с билки или чили.

Оден

Японският оден е ястие приготвено в глинено гърне, което съчетава съставки като варени яйца, рибни кексчета, тофу и бяла ряпа в соев бульон. Това ястие може да бъде лесно приготвено, а ако сте в Япония то се предлага почти във всички заведения за бързо хранене през зимните сезони.

Тайландско кокосово къри

Тайландското къри с ориз и кокосово мляко е едно от най-добрите зимни ястия. В тайландското къри се използват повече билки и ароматни подправки и обикновено се приготвя с къри паста, кокосово мляко, билки, различни видове месо, морски дарове и зеленчуци. Накрая се добавя и лимонена трева или лайм за по-свеж аромат.

Кимчи Джиге

Кимчи Джиге, или супа от кимчи, е един от най-добрите начини за приготвяне на отлежало кимчи. Ястието представлява мариновано свинско шкембе приготвено с кимчи, тофу, лук и гъби и се поднася с топла купа ориз.

The post Няколко перфектни азиатски ястия за студеното време appeared first on Зелен Свят.