Град Бхангарх, който се намира в община Раджгарх в щата Раджастан, е създаден за първи път през 1573 г. по време на управлението на Бхагвант Дас като резиденция на втория му син. Крепостта, която всъщност е малък град, съставен от храмове, дворци и множество порти, обхваща голяма площ в подножието на планината. Но въпреки красотата си и живописната природа, крепостта е напълно изоставена от 1783 г., като местните жители преместват селото си другаде.

Според легендата град Бхангарх бил прокълнат от свят човек на име Баба Балнат, който е дал разрешение за строежа на града, стига височината на сградите да не хвърли сянка върху святата обител на града. Балнат предупредил, че ако това се случи, той ще унищожи целия град. Когато потомъкът принц издигнал двореца на височина, хвърлил сянка върху обителта на Бхангарх, светият мъж проклел целия град. Мнозина смятат, че самият Балнат е погребан там и до днес.

Втора легенда е свързана с магьосник на име Сингхия, който бил влюбен в Ратнавати, принцесата на Бхангарх. Според тази приказка Сингхия направил заклинание върху аромат, закупен от прислужницата на принцесата, така че при докосването му принцесата да се влюби в него. Но Ратнавати видяла какво прави магьосникът и провалила плана му. Чувствайки се огорчен, магьосникът проклел града и мнозина смятат, че призракът му преследва злощастния град. Някои местни жители смятат, че принцеса Ратнавати се превъплътила в ново тяло и че Форт Бхангарх чака нейното завръщане, за да сложи край на проклятието.

Превод – Нина Жишева

The post Какво броди из Бхангарх appeared first on Зелен Свят.

Звукът на един от тромпетите е записан през 1939 г. от BBC Radio, така че хората от цял ​​свят да могат да чуят звука на този изключителен и древен инструмент. Няколко месеца след свиренето на тромпета избухва Втората световна война, което в крайна сметка води до легенда, че тромпетите притежават магическата сила да свикват война.

Всъщност най-ранните тръби в Египет изглежда са били използвани за военни цели, за да предупреждават и евентуално да насочват войници на бойното поле. Египетските археолози, като Захи Хавас, вярват, че тръбите имат магически сили, свързани с войната. Египтологът Хала Хасан, привърженик на идеята, че тромпетите са прокълнати, също твърди, че на един от тромпетите е свирено през 1967 г. (Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война и Юнската война, се води между Израел и арабските ѝ съседки: Египет, Йордания и Сирия. Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967)  и отново през 1990 г. от анонимни студенти, които провеждали проучване на артефактите на Тутанкамон.

Освен това Хасан казва, че през 2011 г., седмица преди избухването на революцията, анонимен служител в музея е снимал и документирал артефакта и той явно също е надул инструмента. Засега тези истории са анекдотични и не дават категорични доказателства за реалността на проклятието. Но това не е спряло легендата за проклетите тромпети на крал Тут.

Превод – Нина Жишева

The post Проклети тромпети на фараона appeared first on Зелен Свят.

Това се случило преди много години. На територията на Япония се водели страшни войни, които опустошавали всичко наоколо.

Но в същото време растяла невероятна зелена гора, крепост на красотата в онези ужасни времена. Тя разливала наоколо буйната си зеленина и радвала окото.

В гората имало едно дърво, до което никой не искал да се приближи – било напълно сухо. Животните не се приближавали до него поради страха да не се разболеят, дори тревата не растяла наоколо.

Веднъж горска фея видяла това дърво и сърцето й потънало в скръб от явната несправедливост.

Една нощ феята се доближила до дървото и изрекла заклинание: в продължение на 20 години дървото трябвало да почувства какво чувства човешкото сърце. Може да стане едновременно човек и да остане растение. Феята се надявала, че това ще помогне на дървото отново да цъфти. Но ако това не се случи – дървото трябвало да умре.

Помислило дървото, помислило и решило да стане мъж. Избрало си името Йохиро. Речено-сторено – изправил се стройният Йохиро, отърсил снага, но какво да види наоколо?! Само войни и нещастия! Натъжил се младият мъж, умислил се, обронил глава.. Но един ден Йохиро срещнал невероятно момиче на име Сакура. Тя била много мила с него. Двамата млади бързо се увлекли в интересни разговори и девойката разказала как я мъчи войната.

Когато стигнали до къщата на момичето, те се сбогували, но си обещали да се срещат отново. Между тях скоро възникнало топло приятелство, а след това дошла и любовта.

Йохиро не искал да навреди на Сакура и решил да каже истината – че е дърво, което трябва да умре, защото не можело да цъфти.

Сакура била толкова шокирана, че буквално не знаела какво да каже. В очите й се четяло отчаяние и болка. Виждайки това, Йохиро си тръгнал и отново станал дърво.

Един следобед, когато дървото най-малко очаквало, Сакура се приближила до него. Тя го прегърнала и казала, че го обича много.

В този момент се появила феята и предложила на Сакура да избере: да стане като Йохиро дърво или да ди остане човек.

Очите на Сакура се напълнили със сълзи – представила си страшния свят, в който трябвало да живеят. Но любовта й била истинска и достатъчно силна, за да пожелае да се слее с любимия и да останат завинаги едно цяло.

И така, двете влюбени души се свързали завинаги и се появило красивото японско дърво Сакура.

Превод – Нина Жишева

The post Трогателна легенда за истинската любов appeared first on Зелен Свят.

Камбаната, която датира на повече от 1000 години, е била открадната от малкия остров на св.Финан, в Лох Шийл, близо до Форт Уилям в Шотландските планини.

Островът, където известният монах св. Фитат умира през 661 г., е гробище от 661 г. сл. Хр. и е бил мястото за „Черното езеро“ във филмовия сериал за Хари Потър.

Освен гробове на острова има само един порутен параклис, без покрив, където стои олтарният камък, държащ историческата камбана. За нея историците казват, че идва с проклятие, ако някой я вземе от острова. Говорител на историческата група на Moidart каза: “Проклятие тежи над всеки, който дръзне да отнесе камбаната от острова.”

Той каза, че камбаната е била открадната от британски войник през 1740-те години, който обаче бързо я върнал, като се влачил по дългата 17 мили крайбрежна ивица на острова, след като бил премазан почти до смърт.

“Подобна камбана е била открадната от църквата Фортингъл в Пъртшир през 2017 г., така че възможно е камбаната на Св. Финан да е била открадната по поръчка”, каза говорителят. „Тя няма парична стойност, но има голяма религиозна и историческа стойност и огромно значение за местното население. Изключително тъжно е, че някой няма отношение или уважение към чувствата на местните хора и е счел за подходящо да открадне камбаната за собствената си печалба или за някакво извратено удоволствие.”

Смята се, че крадецът би имал нужда от тежки болторези, тъй като веригата, която държи камбаната към олтара, е заменена от ръчно кована бронзова верига през 2017 година.

Говорител на шотландската полиция каза: „Проучванията продължават в разследване на кражба на историческа камбана от остров Сен Финан в Лох Шейл, Лохабер.

Камбаната е била открадната от необитаемия остров някъде между края на юни и началото на юли.

Превод – Нина Жишева

The post Проклятието на камбаната appeared first on Зелен Свят.

Вавилонският цар Навуходоносор II (604-562 г. пр. Хр.)

Дядото на всичките луди крале е цар Навуходоносор, известен още и като Набуко. Вавилонският владетел, чийто пъви разказ от първо личе за седемгодишния подход към лудостта е един от най-интересните раздели на книгата на Данаил за Стария Завет. Според тази история, арогантният цар, заради недоверието си в бога на евреите, се разболял от странна психична болест – все му се струвало, че може да се превърне в животно.

Китайският император Чжу Хоучжао (1491-1521)

Един от най-прочутите владетели на династията Минг, император Чжу Хоучжао бил известен със своята глупост и жестокост. Той обичал капризните военни експедиции и да дава заповеди на свой въображаем двойник, когото наричал генерал Зу Шоу. През първите пет години от управлението си той назначил старши евнух Лиу Джин, който да ръководи повечето държавни дела, и след това го екзекутирал.

А смъртта на Чжу Хоучжао е доста смешна. Той умира през 1521 г., вероятно от инфекция, която е влязла в тялото, след като монархът е паднал в канал, докато е бил в нетрезво състояние.

Иван Грозни (1533-1584)

Първият цар от цялата Русия, Иван IV, разширява влиянието на Москва върху земите на Киевска Рус. Иван обнародва широкомащабни реформи, централизира администрацията и създава предшествениците на ужасната руска тайна полиция.

Той се наслаждавал да измъчва представители на благородството с помощта на изтезания и садистични екзекуции. Наситен от власт, Иван се опитал да подаде оставка през 1564 г., но след година бил убеден да се върне. Той продължава да създава своя собствена частна собственост – „опричнина“, чрез която упражнява пълен контрол над една трета от московските кралства. Остава в историята с политиката на масов вътрешен терор, изтезания и садистични екзекуции. През 1581 г. Иван Грозни убива сина си в пристъп на ярост.

Джордж III, Англия (1738-1820)

Известен като „стар, луд, сляп, презрян и умиращ крал“, Джордж III показа първите си признаци на психично заболяване през 1765 г., в началото на царуването си, но окончателно полудява през 1810 г. Джордж III царува в бурна епоха, в която се осъществява американската революция, създава се Декларацията за независимост, протича Френската революция и последвалите Наполеоновите войни. Някои медицински историци смятат, че болестта на Джордж, която се характеризира с халюцинации, параноя, общи нарушения и коремна болка, е причинена от порфирия.

Людвиг II Баварски (1845-1886)

Фен на операта, строител на дворците на мечтите, сваленият монарх и вероятната жертва на убийство, Лудвиг II е прототип на „лудия крал“, който може и да не е бил толкова луд. Най-известният замък Нойшванщайн, приказният дворец, който е построен на баварския хълм, е поръчан от него. Лудвиг е бил ентусиазиран покровител на изкуствата.

Скромният характер на царя го прави любимец на обикновените хора, но имало и такива, които държали да свалят монарха от власт. Конспираторите са направили цял списък със странностите на Лудвиг – разговори с измислени хора, лоши маниери, срамежливост, склонност към пикници на лунна светлина с голи танцьори. Тези аргументи били представени, за да се докаже лудостта на царя.

Въпреки че надеждността на подобни обвинения била изключително спорна, през 1886 г. Лудвиг е обявен за негоден да управлява страната и е лишен от власт. Още на следващия ден, след оставката намират мъртвото тяло на царя в езерото. Мнозина смятат, че това е дело на неговите съперници.

Превод – Нина Жишева

The post Лудостта на величията appeared first on Зелен Свят.

Една от най-интригуващите хопи легенди включва хората мравки, които са били от решаващо значение за оцеляването на хопите – не само веднъж, но дори два пъти. Така нареченият “първи свят” (или световна епоха) е бил унищожен от огън – вероятно някакво вулканично изригване, астероиден удар или изхвърляне на коронарна маса от слънцето. Вторият свят е бил разрушен от лед – новопоявили се ледници или смяна на полюсите. По време на тези два глобални катаклизма, добродетелните членове на племето Хопи били ръководени от странен облак през деня и движеща се звезда през нощта, която ги водела към бога на небето на име Сотукнанг, който най-накрая ги отвел при хората мравки, Ану Сином. След това хората мравки придружили хопите в подземни пещери, където открили убежище и препитание.

В тази легенда хората мравки са изобразени като щедри и трудолюбиви, давайки храна на хопите, когато доставките се изчерпват и ги учат как да произвеждат и съхраняват храните си. Всъщност друга легенда гласи, че причината, поради която мравките днес имат толкова тънки кръстове, е, че веднъж са се лишили от провизии, за да нахранят хопите.

Съзвездието Орион също има тънка талия. Когато Орион доминира над зимното небе, мравките са дълбоко в своите малки подземни хълмове. Тези структури са сходни по форма с хопи кивасите, които са подземни общински молитвени камери. Понякога санскритската дума ki означава „мравуняк“ и va означава „обитаване“. Всеки февруари в своите киви, хопите изпълняват церемонията на бобените кълнове или Bean Dance, наречена Powamu. През това време непрекъснато се поддържат разпалени големи огньове, превръщайки тези структури във великолепни горещи къщи. Ритуалът отбелязва време, когато мравките научили Ану Сином как да садят боб в подземните камери, за да оживеят.

Интересно е да се отбележи, че вавилонският бог на небето е кръстен Ану. Думата на хопите за „мравка” също е ану, а думата „коки” на езика на хопите означава „приятели”. Така, хопи Ану-наки, или „мравки-приятели”, може да са същите като шумерските анунаки – съществата, които веднъж са дошли на Земята от небесата.

Хората на мравките може би са живели и в древен Египет. Ехнатон,

18-тият династичен фараон, управлявал от 1351–1334 г. пр. Хр., е показан в някои изображения с удължен череп като форма на глава на мравка. Неговите бадемовидни очи и врат са като на мравката и или змията, едрата му челюст наподобява мандибулите на мравка. Той също има тънки ръце и крака като тези на мравка, а горната му част прилича на гръдния кош на мрака, докато долната му част отразява корема на мравката. Типът на тялото на Ехнатон може да бъде специално сравнен с фараоновите мравки (Momomorium pharaonis), които произхождат  от Западна Африка.

Те също имат удължена глава, жълто до червеникаво кафяво тяло и по-тъмен корем с жило.

Превод – Нина Жишева

The post Хората мравки appeared first on Зелен Свят.

Гръцкият Цербер от ада

Името Цербер идва от гръцкото “Kerberos”, което означава “забелязан”. За гърците Церберът е чудовищно триглаво куче или “адското куче” със змийска опашка, грива от змии и лъвски нокти. Смята се, че трите му глави представляват миналото, настоящето и бъдещето, докато други източници предполагат, че те са символични за раждането, младостта и старостта.

Най-мощната способност на Цербера бил неговият поглед, който бил толкова ужасен, че всеки, който го погледнел, веднага се превръщал на камък. Казано е, че Церберът имал зъби, остри като бръснач и отровна захапка. От отровата, която капе по земята, се е появило растение, което е известно като самакитка.

Родителите на това чудовище или още по-страшни

Бащата на Цербер е Тифон, най-могъщото и най-смъртоносно чудовище в гръцката митология (както и бог). Огромният огнено дишащ дракон имал светещи червени очи, сто глави и сто крила, олимпийските богове се страхували от него. Навсякъде, където отивал Тифон, разпространявал страх и бедствия – неговата мисия била да унищожи света и да постави пречки пред Зевс по пътя му към Небесното царство.

Майката на Цербер, е Ехидна, полу-жена, полу-змия, създание, известно като “майката на всички чудовища”. Тя имала черни очи, глава и торс на красива жена и долна част на змия. Древните гърци вярвали, че тя живеела в пещера и примамвала мъжете с тялото си, преди да ги изяде сурови.

Превод – Нина Жишева

The post Цербер – Легендарното куче от Преизподнята appeared first on Зелен Свят.

Докато някои села предават уменията на земеделието или някое друго майсторство на следващото поколение, старейшините на Майонг предават магьосничеството и магията на младежите си.

Мнозина предполагат, че името Майонг произлиза от санскритската дума „maya“, което означава „илюзия“. Това със сигурност изглежда е случаят в Майонг, където според легендата, хората са били превърнати в животни, чудовищните ​​зверове били укротени, а мъжете изчезнали във въздуха, като изричали думите ​​”Luki Mantra”.

Майонг е център на Индия по магьосничество от самото му създаване преди много векове. В ранните дни на Майонг, легендата казва, че ако сте скандирали “Uran Mantra”, ще можете да летите във въздуха и да кацнете директно до вашата истинска любов.

Според легендите, вещици и вещери, специалисти по черна магия, се скрили в горите на Майонг преди векове. През 1337 г. армията на Мохамед Шах от 100 000 конници загива в ръцете на магьосничеството на място, близо до Майонг, което е доказателство за местните жители за високото разпространение на черната магия в района. Археолози дори са намерили мечове в Майонг, които приличат на онези, използвани за жертване на хора в други части на Индия.

И днес Майонг продължава да бъде също толкова тъмно и зловещо място, но малко по-отворено, със случайни пътешественици, минаващи през селото. Местните жители на Майонг предлагат гледане на ръка и твърдят, че са в състояние да предскажат бъдещето с помощта на счупено стъкло и раковини.

Вещиците-лекари също са в изобилие в Майонг. Местните лечители лекуват болката, като поставят медно блюдо на източника на травмата и чакат ястието да „изяде“ болката. Ако болката е прекалено тежка, ястието ще се прегрее и ще се счупи на земята. Вещиците също търсят и откриват изгубени вещи в селото. Ако някой загуби нещо, вещица поставя цвете в метална купа. Според местните жители, купата ще се движи по земята, напълно самостоятелно, докато стигне до мястото на изгубените или откраднати предмети.

Има безброй заклинания в Майонг, но според митологията никой от тях не може да промени времето. Както казва Наба Дека, местен жител на района, “има заклинания, които превръщат листа в риба или зъл човек в животно, но магията не може да се бори срещу яростта на природата, така че няма заклинание срещу годишните наводнения.”

Всяка година шепа индийци пътуват до Майонг, за да практикуват черна магия и да научат тайните на магьосничеството или да посетят прилежащия резерват “Побитора”, където се намира най-гъстата популация от индийски носорози. Всъщност, животните и магията на Майонг често вървят ръка за ръка. Това може да се види на фестивала Mayong-Pobitora, който празнува сливането между дивата природа и магията.

Превод – Нина Жишева

The post Майонг – земята на черната магия appeared first on Зелен Свят.

…ще стигнем и във Великобритания

През лятото на 1921 г. археологът-аматьор Алфред Уоткинс стоял на хълм в Херефордшър, Англия, когато забелязал права линия от църкви, градски кръстове и древни могили, а през 1925 г. публикувал книгата си Стария прав път, според който цялата английска провинция е била преплетена от подобни подравнения. Клайв Ръгълс е водещият авторитет в Обединеното кралство по археоастрономия и в своята Древна астрономия Енциклопедия на космологиите и митовете (2005) той отбелязва, че подредбите на сградите, описани от Уоткинс, имат имена, съдържащи сричка „лей“, откъдето идва и терминът “лей-лайн”.

По онова време и, като цяло и днес, археолозите все още пренебрегват теорията на Уоткин, защото, ако не по друг начин, то „Древните британци се смятали за твърде примитивни”, за да измислят система, в която да разполагат сградите си по древните правила за подредба. Ако до днес скептичният аргумент е бил само вероятен, тъй като толкова много древни характеристики преливат из английската провинция, то сега шансовете за откриване на определена подредба стават доста високи“

Сега в интернет може да се намери катастрофална бъркотия от подреждания и често им се дава „древен чужд произход“ и може би Уоткинс ще се обърне в гроба си, ако знае какво е направила Новата епоха с неговите наблюдения. Това настроение бе споделено преди няколко години от Джон Бруно Харе от Интернет архив за свещените текстове (ISTA), който написа параграф в „Ранни британски пътеки” в защита на Уоткинс: „Той беше интензивно разумен човек с активен интелект и аз мисля, че той ще бъде малко разочарован от някои от неблагоприятните аспекти на днешните линии.

Превод – Нина Жишева

The post Ако тръгнем по слънчевия път на бог Виракоча, сътворил инките,… appeared first on Зелен Свят.

Кехлибарената стая

Кеплибарената стая се е намирала в Двореца на Екатерина през 18-ти век в Царско село, близо до Санкт Петербург и в нея имало златни  и позлатени мозайки, огледала и дърворезби, както и панели, изработени от около 1000 килограма кехлибар. Царско село е пленено от Германия през 1941 г. по време на Втората световна война, а панелите и изкуството на стаята са разглобени и отнесени в Германия. Оттогава не са били виждани и е възможно те вече да са унищожени. Възстановяването на кехлибарената стая може да бъде видяно днес в двореца на Екатерина.

Пекинския човек

През 1923 г. в пещера близо до село Джокудян, близо до Пекин, са открити вкаменелости на човекоподобно същество, което понякога е наричано Пекински човек (форма на Homo erectus). Вкаменелостите изчезнали през 1941 г. по време на японската инвазия в Китай. Къде се намират вкаменелостите днес не е известно. Някои предполагат, че са били изгубени в морето, докато са били транспортирани до САЩ; други смятат, че в действителност може и да са разположени под паркинг в Китай.

Нацисткото злато в езерото Топлиц

Легендата разказва, че към края на Втората световна война нацистки войски, водени от офицера от СС Ернст Калтенбрунер, са потопили огромно количество злато в езерото Топлиц в Австрия, за да не може да бъде заловено от съюзническите сили. Оттогава са извършени многобройни търсения, но досега не е намерено нищо.

Възможно е историята да е легенда и всъщност в езерото да не е имало злато, но въпреки това, някои изследователи отбелязват, че езерото е с лоша видимост и огромно количество трупи и отломки, които правят опитите да бъде намерено съкровището чрез гмуркане, както трудни, така и опасни. Някои водолази са загинали, опитвайки се да намерят злато в езерото.

Маската на фавъна от  Микеланджело

Тази мраморна “маска на Фавн” – фавн като полу-човешко, полу-козе митологично създание – е приписана на италианския художник Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони (1475-1564), често просто наричан “Микеланджело”. Музеят Bargello във Флоренция, Италия, притежава маската, която е открадната през август 1944 г. от Castello di Poppi (замък в Тоскана). Крадците(?) са войници от 305-та дивизия на германската армия, прикрепена към 10-та германска армия, смятат от Фондацията Monument’s Men. Войниците откраднали маската някъде между 22 август и 23 август и я сложили в камион. “След кратка спирка във Форли, Италия, 10-ият камион, певозващ това произведение на изкуството, както и още други продължава на 31 август”, се казва на сайта на фондацията. Сегашното местоположение на маската е неизвестно.

Липсващи великденски яйца на Романови

Между 1885 и 1916 г. около 50 богато украсени “великденски яйца” са създадени за руската императорска фамилия от бижутерската компания Fabergé. По това време компанията е ръководена от руския бижутер Петър Карл Фаберже.

Тези яйца са “най-доброто постижение на известната руска бижутерия и трябва да се считат за една от последните големи поръчки. Десет яйца са произведени от 1885 до 1893 г., по време на царуването на император Александър III; други 40 са създадени по време на царуването на неговия покорен син Николай II – по две яйца на година, едно за майка му, вече вдовица, второто за съпругата му, отбелязват от Фаберже на сайта си.  

Руската революция довежда до екзекуцията на Николай II, последния руски цар, заедно с голяма част от семейството на Романови. След смъртта им, някои от тези 50 яйца са изчезнали с някои слухове, че някои от тях сега са в частни колекции по света.

Съкровищата на Нимруд

Древният град Нимруд е разположен в съвременен Ирак и е бил столица на Асирийската империя по време на управлението на Асурнасирпал II (царува 883-859 г.пр.Хр.). Той построил нов дворец в Нимруд заедно с други удобства. Новата история не е била толкова мила към Нимруд. Терористичната група, наречена Ислямска държава (известна също като ISIS, ISIL или Daesh), превзема древния град през юни 2014 г. по време на военна офанзива; древният град не е бил завладян до ноември 2016 г.

Дотогава ИИСС беше взривил част от града и използваше булдозери, за да унищожи и изкопае други части. Убийството се случило и в периода след като древният град бил възобновен, когато можело да се осигури малко сигурност. Докато много съкровища в Нимруд са унищожени, други са повредени и могат да бъдат реконструирани, а други могат да бъдат преоткрити на черния пазар.

Q Източникът

Източникът, както го наричат съвременните учени, е хипотетичен текст от първи век, който съдържа редица изречения, приписвани на Исус. Ако е съществувала, учените вярват, че е бил използван от древните автори за изработване на евангелията на Матей и Лука. Съществуването на Q източника се основава на факта, че има пасажи в Матей и Лука, които са идентични. Докато Евангелието на Марк се смята за източник и за Матей, и за Лука, някои пасажи, включени в Матей и Лука, не са в евангелието на Марк. Някои учени смятат, че тези пасажи са от друг източник, който те наричат “Q източник”. Проблемът е, че нито едно копие от Q източника, ако той наистина съществува, не е оцеляло.

Превод – Нина Жишева

The post Част от изгубените съкровища на света appeared first on Зелен Свят.