В ново проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, изследователите представят откриването на огромна маса, криеща се под кратера. С гравитационни сензори бе открита невероятно плътна зона под лунната повърхност, която сочеше наличието на нещо масивно, скрито под него.

Преди да си представите загадъчна подземна цивилизация на Луната, която се крие под повърхността й, почакайте – учените нямат предвид точно това. Изследователите смятат, че плътната маса всъщност е материал, останал от обекта, който е ударил Луната и е създал колосалния кратер.

“Едно от обясненията на тази допълнителна маса е, че металът от астероида, който е формирал този кратер, все още е вграден в мантия на Луната”, казва водещият автор на доклада, д-р Питър Б. Джеймс. – Представете си да вземете купчина метал пет пъти по-голяма от Големия остров Хавай и да го погребете под земята. Това е почти толкова неочаквано, колкото масата,  която открихме.”

Това е невероятно голяма маса, но теорията за астероидния метал не е единствената идея, която се носи. Друга възможност е, че плътната маса е натрупване на материал, който е останал от времето, когато горещата течна скала на Луната се охлажда след образуването.

За хората, които изучават Луната, кратерът може да бъде благодатно място за по-нататъшно проучване, въпреки че НАСА и другите организации, занимаващи се с космически дейности, вече имат много научни цели. Все пак със сигурност би било много интересно, да разберем какво има скрито там долу.

Превод – Нина Жишева

The post Най-големият кратер на Луната крие нещо, но астрономите не знаят какво appeared first on Зелен Свят.

Но това не е причина за безпокойство, съобщи един от авторите на изследването Николас Шмер, геолог от университета в Мериленд.

“Тъй като луната се охлажда, нейният общ размер е намалял с около 100 метра през последните 4,5 милиарда години, поради което казваме, че се свива”, каза той. „Това поставя лунната кора под налягане. Ако има достатъчно натиск, лунната кора може да поддаде и да предизвика земетресения – или в този случай лунните трусове”, каза той.

За щастие, масата на луната не се променя, “и промяната на радиуса е малка, така че ефектът върху Земята е малък и няма да повлияе на приливите и отливите, нито луната ще изчезне “, каза Шмер.

За да открият лунотресенията, изследователите са прегледали данните, събрани от астронавтите на Аполо още в края на 60-те и началото на 70-те години, заедно с новата информация от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). LRO е безпилотна сонда в орбита около луната.

Ето какво се случва там, според изследването: Точно както гроздето се набръчка, докато се свива до стафиди, Луната получава бръчки, когато се свива. За разлика от гъвкавата кожа на гроздето, повърхностната кора на Луната е крехка. Ето защо, кората се пука, когато луната се свива, образувайки „thrust faults” – разломи при нагъването на кората, където едната част се казва върху съседната.

“Нашият анализ дава първите доказателства, че тези разломи са все още активни и вероятно произвеждат лунни вълни и днес, тъй като Луната продължава да се охлажда и свива”, казва водещият автор на изследването Томас Уотърс от Smithsonian Institution’s National Air and Space Museum. “Някои от тези земетресения могат да бъдат доста силни, около пет по скалата на Рихтер.”

Това, което е впечатляващо, казват учените, е, че данните от програмата „Аполо“ преди десетилетия все още изплащат дивиденти за изследователите днес: „Това е голямо свидетелство за продължаващите ползи от програмата„ Аполо ”, тъй като сеизмичните данни, събрани преди повече от 40 години, помагат да се потвърди, че Луната е вероятно тектонично активна днес ”, казва Уотърс.

Шмер казва, че констатациите също “подчертават, че трябва да се върнем на Луната. Научихме много от мисиите на Аполо, но те наистина само почесаха повърхността. С по-широка мрежа от съвременни сеизмометри можем да направим огромни крачки в разбирането на геологията на луната. Това дава основание да се надяваме на някои много обещаващи напълно постижими проучвания в бъдещите ни мисии на Луната.”

Превод – Нина Жишева

The post Луната се свива и трепери. Трябва ли да се тревожим? appeared first on Зелен Свят.

Ромул, може би митичния и може би основателя и първия крал на Рим, имал проблем. Според него имало прекалено много фестивали, церемонии и пиршества. За да може всичко това да се организира им трябвал календар. Ранният Рим, какво много други култури, избрали лунният календар – същият, който използваме и днес. Първоначалният им календар имал 10 месеца, всеки съставен от 30 или 31 дни. Започвал от Март и свършвал със Декември.

Може би забелязвате, че им липсвал един сезон.

Римляните били прекалено заети с опитите си да не умрат през зимата, че никой не се захванал да брои дните. Вторият им крал решил да направи нещо по въпроса. Четните числа били лош късмет в Рим. Той започнал като премахнал по един ден от всеки четен месец – от 30 станали на 29 дни. Искал да има всичките цикли на луната в календара, но това би направило 354 дни в годината. Той закръглил на 355 и разделил дните в Януари (29 дена) и Февруари (28 дена). Да, Февруари бил четно число, но това бил месеца за спиритуално изцерение, за това си затворили очите за него.

Колкото и силни да са били Рим, те не можели да променят правилата на Вселената. Февруари бил разделен на две части – първите 23 дена и… останалото. Всяка година календара им се разминавал със лунните цикли с около 10 дни. През една година, крайчето на Февруари била игнорирано и на негово място бил сложен междинен месец от 27 дена. По тази система всеки 19 години лунните цикли са еднакви с календара.

До времето когато Юлий Цезар дошъл на власт, нещата доста сериозно били объркани. Самият той прекарал много време в Египет където съществувал календар от общо 356 дни. През 46 година пр. Хр. той изцяло заменил римският календар. Януари и Февруари били преместени в началото на годината и той добавил тук таме някой ден за да достигне до 365 дни. Тропичната година технически е 365.242 дни, Цезар добавил високосна година всеки 4 години.

Когато Цезар добавял дни просто не достигнал до Февруари. За това този месец е 28 дни… понякога 29.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо Февруари е толкова кратък? appeared first on Зелен Свят.

Часът е 5.30 призори. Събужда ме леко гъделичкане в крайчеца на лявото ми око. Някак успявам да отлепя клепачи. Детето диша на равни интервали и блажено спи… Стаята е обляна в лунна светлина.

– Ставай, трябва да поговорим – прошепва ми тя тихичко.

– Не може ли да изчака до утре?

– Кое точно утре? Денем работиш, нощем искаш да спиш…

– Така прави половината човечество, Луна, защо точно аз… Остави ме… Говори си със Слънцето…

– Не издържам повече, а и той изобщо не ме чува, само той говори, моля те… Наситена съм с толкова много болка и тъга, трябва да поговоря с някого, не разбираш ли?

Ох, разбирам я… на жените им действа терапевтично да говорят. А тя вижда какво ли не, нощем, предполагам, че ѝ е доста тежко и съдейки по издутата ѝ сребърна същност, установявам, че е доста пълна. За миг ми хрумва да се пошегувам и да я попитам дали не е бременна, но напрегнатият ѝ поглед ме вразумява бързо.

– Добре, слушам те – Въздишам шумно и се настанявам удобно, така, че клепачите ми да не залепват.

– Ох, от къдe ли да започна?!? – кърши изящните си лъчи Луната. Знаеш всяка нощ, виждам много от човешката болка, знаеш ли, аз дори чувам как стене Земята, в стонове непознати за човешкият слух. Но тази нощ плача за друго… Винаги, когато загиват невинни ми идва в повече, но сега беше…

Извръща тревожното си пребледняло лице и за секунди стаята потъва в мрак. Инстинктивно протягам ръка за да докосна детето. Решавам, че трябва да я изкарам от това състояние, преди да е предала меланхолията си и на мен.

– Ще разказваш ли или ще продължаваш да драматизираш като примадона? – заяждам се съвсем умишлено.

Тя великодушно подминава саркастичната ми забележка и започва да разказва:

– Точно в полунощ, когато всичко беше притихнало, в недрата на Родопите, чух как една вълчица тревожно се носи между сухите клони. Тичаше толкова силно, че въздухът, който тя разцепваше направо стенеше от болка, а вятъра я следваше в недоумение. Огледах се и се загледах. Изящна беше, дълги мощни крака, издължена сива муцуна, но сивите ѝ очи някак не виждаха сякаш… Вятърът любопитстваше и току я закачаше през полуотворената муцуна, но тя не му обръщаше никакво внимание. Огледах се пред нея, за да видя дали преследва улов, но нощта продължаваше да бъде безкрайно тиха. Ако не броим изцъклените бухали, нямаше никой. Цялата гора спеше. Най-накрая вълчицата стигна до мястото, където трябваше да бъде бърлогата ѝ. Какво беше майчиното недоумение, когато видя какво са направили хората… Ни дървета, ни вълчета. Просто празна поляна с оголени страшно пънове. На мястото, където преди няколко дни беше оставила новородените вълчета, сега имаше само остатъци от дребни съчки и суха шума… И ни следа от бърлогата… Дълго рови с муцуна, оглежда наоколо и души въздуха. Дори вятъра беше замрял в очакване да разбере как ще реагира вълчицата. Погледна ме с поглед, за който не ми бяха нужни думи. Ви дълго и безутешно майчиното сърце. Изплака цялата болка, която извираше. Дълго ѝ говорих, но тя не чуваше и дума от сребърните ми послания…

Вероятно хората дори не бяха разбрали, а нейното сърце напразно търсеше отговор, който дори човеците не знаеха.

Кажи ми сега… Ако на теб не мога да разкажа на кого тогава? Толкова много болка съм виждала, но това…

Не казах нищо. Не можех. Разбрахме се без думи с луната. Тръгна си тихо, така както беше дошла сред сребърно сияние. Целунах кротко спящото дете в тъмнината и благодарих.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сребърни разговори appeared first on Зелен Свят.

Събитието беше наистина мигновено, но за щастие толкова много хора наблюдаваха затъмнението и толкова много организации го показваха, че не само, е хванато почти веднага, но и вече можем да го оценим дори в GIF формат. Сблъсъкът се случи точно в 4:41:38 ч. по Гринуич на 21.01.2019.

Гледайки Луната като циферблат, светкавицата е приблизително на 7 часа.

Потенциалният сблъсък първо е предложен от потребител на Reddit Ahecht и оттогава и аматьорите, и професионалните астрономи добавят към доказателствата, че светлината е наистина нещо, което удря Луната, а не местно или земно явление. Реддиторът сравнил излъчванията от Мароко по време на живо предаване и кадри от живия поток на Грифит обсерваторията и и двете излъчвания показват светкавица приблизително на едно и също място.

Потвърждението за въздействието дойде малко по-късно от системата за откриване и анализ на въздействията на Луната (MIDAS), проект, разработен от Университета в Уелва и Института по астрофизика на Андалусия. MIDAS използва три обсерватории, за да улови преходни събития, които се случват на повърхността на Луната.

„Мога да потвърдя, че светкавицата беше произведена от метеорит, който удари лунната повърхност. Събитието бе записано от няколко от нашите телескопи в рамките на MIDAS,“ сподели д-р Хосе Мария Мадидо от MIDAS.

Мониторингът на тези сблъсъци е много важен. Запознавайки се с това, което удари лунната повърхност, можем по-добре да разберем пространствената среда около системата Земя-Луна. Плюс това ще бъде много полезно, ако планираме да отидем там, за да останем.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Метеорит удари Луната по време на лунното затъмнение appeared first on Зелен Свят.

Шомакър се радва на известна кариера, комбинираща основната му дисциплина по геология с повече астрономически приложения, помагайки да се създаде областта на планетарна наука. Той е изучил няколко кратера тук на Земята, а в началото на 60-те години основава програмата за изследване на астрогеологията в рамките на геоложките проучвания на Съединените щати. Шомакър използва знанията си, за да обучи астронавтите от мисията Аполо за това какъв терен би трябвало да очакват да открият на повърхността на Луната.

Автомобилна катастрофа, докато проучва метеорен кратер в Австралия, слага неочакван край на живота му през юли 1997 г. Но дори в смъртта, както се оказа, пътуването му далеч не приключва в този ден. Близка колежка на Шомакър предлага тленните му останки да бъдат погребани на Луната. По такъв начин НАСА решава да почете паметта на учения, чиято мечта да стане астронавт не се осъществила единствено по здравословни причини. Компанията Celestis, единствената, която засега успешно извършва мемориални космически полети, приема да погребе праха на Шомакър на Луната. И така, на 6 януари 1998 г. лунна сонда на НАСА потегля за южния полюс на Луната, носейки на борда си една унция от праха на Шомакър.

The post Единственият човек, погребан на Луната appeared first on Зелен Свят.