Традиционното бинди

Традиционно, това е ярко червена точка, сложена в центъра на челото близо до веждите. Но бинди могат да бъдат и други цветове със знак или бижу, носени върху тях. Много хора свързват червеното бинди с древната практика да предлагат кръвни жертви, за да успокоят боговете.

Интересно е да се отбележи, че в древното арийско общество младоженецът е слагал „тилака“ (дълга вертикална марка) на челото на булката като знак за брак. Настоящата практика може да бъде продължение на тази традиция. Показателно е, че когато индийката има нещастието да стане вдовица, тя спира да носи бинди и други декорации, свързани с омъжените жени.

„Шестата чакра” и нейното значение в индийската култура

Смята се, че областта между веждите е шестата чакра, известна като аджна, която означава „командване“, и се смята, че е седалище на скрита мъдрост. Тантрическите култове вярват, че по време на медитация латентната енергия се издига от основата на гръбначния стълб към главата, а аджна е изхода за тази мощна енергия. Смята се, че червената точка между веждите запазва енергия в човешкото тяло и контролира различните нива на концентрация. Тя е и централната точка на основата на самото творение и символизира благоразположението и щастието.

Хиндуистката традиция твърди, че всички хора имат трето вътрешно око; двете физически очи са използвани за виждане на външния свят, докато третото се фокусира навътре към Бога. Като такава, червената точка означава благочестие, както и постоянното напомняне да държим Бог в центъра на мислите си.

Символизъм на Бинди и смисъл на цвета му

Привличащото окото бинди е една от най-визуално очарователните от всички форми на декорация на тялото. Индусите придават голямо значение на тази орнаментална марка между веждите – място, което от древни времена се счита за главна нервна точка в човешкото тяло.

Освен че червената точка е благоприятен знак за брак, се смята, че тя гарантира и социалния статус и неприкосновеността на институцията на брака. Докато индийската булка престъпва над прага на дома на съпруга си, покрита с бляскави дрехи и орнаменти и украсена с червеното бинди, то й предоставя място като пазител на семейното благосъстояние и потомство.

В днешно време обаче символиката на бинди вече не се спазва стриктно и се използва в голяма степен като аксесоар за красота или част от женската мода. Традиционно червената точка е направена от кравешка кръв и пръст; но дори и това се е променило. Сега повечето индуски жени предпочитат да носят на мястото бижу.

Съвременната точка също не знае никакви граници: могат да я носят и мъжете и жените. Някои съвременни мъже го носят на благоприятни поводи, като например за ритуално богослужение или сватба, на празнични поводи или при тръгване или връщане от пътуване или кампания. За разлика от това, традицията на мъжете, украсени с тилака, е избледняла в последно време – сега много повече жени, отколкото мъже, споделят тази украса.

Други промени се наблюдават при някои самотни жени, носещи черни точки, докато омъжените жени носят червени. Днес жените често носят точки, които съвпадат и с цвета на техните сари.

Необходима е много практика, за да се постигне перфектната кръгла форма на ръка, но в модерните времена (и с променящата се мода) жените изпробват различни форми и дизайн. Понякога „червената точка“ изобщо не е точка – а права вертикална линия или овал, триъгълник или миниатюрно произведение на изкуството, направено с фина остра пръчица, опушено и поръсено със златен и сребърен прах, обсипано с мъниста и инкрустирано с блестящи камъни!

През последните години Бинди стана популярно и извън Южна Азия и често се носи като модна декларация от известни личности и други. Някои мъже и жени в традиционните култури, носещи бинди, са критикували този акт като елемент от културното присвояване; но те вероятно не успяват да осъзнаят, че в западните култури на шоубизнеса и меркантилността всичко е въпрос на пари – и за съжаление моралът или традициите са склонни да изчезват по-бързо в името на печалбата.

Не бива да се пренебрегва факта, че има много противоречия около това кой има право да носи бинди. Провокативният въпрос се разглежда от писателя и студент по право Видя Рамачандран, който пише:

„За съжаление на този въпрос няма прост отговор. Редица южноазиатски жени, писали по този въпрос, са формулирали свои собствени критерии за приемливо използване на бинди. Аарти Оливия предполага, че не-южноазиатците могат да носят бинди, ако или се оженят за южноазиатски, или посещават индийски фестивал или ритуал. Междувременно, признавайки по-широкото културно значение на бинди, Reclaim the Bindi предполага, че всички южни азиатци, включително тези, които нямат индуско наследство, могат да носят бинди по свое усмотрение. Смятам, че е по-полезно тези предложения да се използват единствено като такива – предложения, или груби насоки за поведение, а не твърди правила. Буквално е невъзможно да се изработи изчерпателен списък на приемливи ситуации за носене на бинди.”

Подобно на много други практики, които са били обсъждани в светлината на културните права и културното присвояване, отговорът на въпроса кой може да носи бинди, остава тема на дебат.

Превод – Нина Жишева

The post Бинди – религия, мистика, красота, мода? appeared first on Зелен Свят.

Скоро попаднах на снимка на един от най-успешните съвременни модели и се зарадвах как тази жена няма нито една снимка, на която да изглежда нещастна или дори уморена. После я погледах и как дефилира. Тя е като двукрак жив вулкан, само, че бликащ от щастие…Наистина ли са толкова щастливи моделите или това е изключително успешен пиар ход на производителите?!?

Достигнали буквално до върховете на модната индустрия, преборили хиляди други и успели да се задържат на ”върха”, те позират  – красиви, бляскави и искрящи, и техният живот изглежда съвършен.

Спомнете си предишният вид на моделките. Те изглеждаха на ръба на анорексията и гледаха сърдито в обектива. Аз все се шегувах, че се сърдят, защото са гладни…

Измежду всички бляскави момичета минаващи по звездният небосклон на модата, някои се оказват без възраст и продължават да са част от света на голямото ДобрУтро… Стават лица на различни световни брандове и козметични марки, а по-предприемчивите от тях дори успешно налагат свои линии.

Има едни момичета, обаче, които разбиха световният ми рекорд за „щастливи моделки”. Наричани предвидливо „ангели”,  в световната марка налагаща тази политика, те се загнездиха в сърцето на милиони хора по света. Всички тези момичета са доста далеч от представата за болнави, кльощави и недохранени момичета, страдащи и ожесточено броящи калории. Най-вероятно, изящните им тела са резултат от огромна воля и труд, само, че докато ги гледаш как почти танцуват, дефилирайки, калориите са последното нещо, за което се досещаш като зрител.

Те не просто се усмихват, те преливат от щастие. Те са жизнени, бляскави и енергични. В сравнение с предишните изпити, студени и нещастни лица, които гледахме, тези грациозни същества са на светлинни години разстояние….

Дали, защото са едни от най-красивите и добре платени модели в света, дали, защото делят сцена със също толкова популярни певци в шоата на марката или просто следват правилата, за мен е загадка…

Факт е, че всички са доволни. Зрителският глад за зрелище, джобът на производителите, надявам се и самите моделки…

Шоуто трябва да продължи!!!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Моделите преди и сега… appeared first on Зелен Свят.

Изработени с много висока дървена платформа, тези обувки защитават роклята от мръсотията и уличния прах. Те били много популярни във Венеция и били носени от благородните дами и куртизанките.

Размерът на шопенките съответствал на статута на собственичката им. Колкото по-висока била платформата, толкова по-високо било общественото положение на дамата. Краката се закрепвали към платформата с ремъци от кожа или коприна. Когато жените, обути в шопенки, вървели по улиците на Венеция, трябвало да бъдат подкрепяни от прислужниците или съпруга.

Височината на платформата на някои достигал 50 сантиметра!

В XV век със закон намалили височината им до 7,6 см, но забраната била игнорирана от всички. Необходимо било обувките да съответстват на дрехите – дългите поли скривали горната част. Жените, които ги носели, били ужасно нестабилни и походката им била много забавна гледка.

Фабрицио Каросо, учител по италиански танци, пише, че ако жените практикуват достатъчно, ходенето с тези обувки, те биха могли да се движат доста грациозно с тях и дори да танцуват.

Освен в Италия, през XV век, шопенките били популярни и в Испания. Много учени твърдят, че тази обувка били разработени в Испания и че има препратки към нея още от 14-ти век. Разликата между венецианските и испанските шопенки е, че в Испания те се опростяват,  по-симетрични са и са носени като аксесоари под рокля, докато във Венеция те са станали по-художествени и били скрити под рокля.

Шопенките, обаче, не са нито испански нито италиански. Те били внесени от венециански търговци от югозападна Азия. Истинският произход на обувките е неизвестен, но е много подобен на турските и гръцките налъми, носени в бани или от източните актьори на сцената.

Освен всичко останало, шопенките държели жените в къщи, да не се мотаят много из града и да не съсипват морала си.

Обувките били популярни и в Турция, Китай и Гърция.

Шопенките губят популярността си, когато излизат на мода обувките с висок ток. Мода, също внесена от Изтока и веднага грабнала женските сърца… мъжките също.

The post Шопенките – лудостта на жените appeared first on Зелен Свят.

Ясно е, че би отнело на кралица Елизабет няколко часа да се приготви всеки ден. Главните компоненти, без които тя не е била виждана, са порцелановото, изчистено, бледо лице, силен руж на бузите и искрящо червени устни. Преди да се нанесе грима се поставяла основа от белтък на лицето. Използвало се е, за да се изпъне кожата и да се свият порите. Спомагало и с появяването на лунички, които не били модерни по това време. Днес белтъците се използват за подхранване и изчистване на кожата.

Но някои от нещата, които са се използвали, за да се постигне желаният резултат са били доста опасни. Лицето на кралицата не било толкова бледо. За това се използвало козметично белило. То се правело от миксирането на бяло олово и оцет или лимонов сок. Проблемът с това е, че оловото е изключително токсично за кожата. Натуралната влажност на кожата реагира с този компонент и бавно буквално я разяжда. Идеята на бялото лице била да постигне ефекта на млада невинна мома, което било изключително важно за кралица Елизабет.  Имиджа и бил всичко, но с годините всеки остарява. Не само това, но щетата, което оловото нанясало върху кожата й я накарало да слага все повече и повече с времето, за да го прикрие.

Знаем, че като момиче Елизабет е преминала през едра шарка, което оставило белези по кожата й. Вероятно заради това е започнала нейната обсебеност с перфектното порцеланово лице. За да го подчертае тя добавила искрящи червени устни. Придържала се е към малките устни, тъй като те правят илюзията на по-големи очи. Критична стъпка бил ружа. Той добавял живот към бледото лице. Ако кралицата е здрава, значи народа също е здрав.

Монарха по това време наистина е играл ролята на знаменитост, която поставяла модните тенденции. Елизабет е пример за това колко далеч може да стигне един човек, за да бъде харесван. Красотата не е причина да неглижираме здравето си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Убийственият грим на кралица Елизабет I appeared first on Зелен Свят.