Разбира се, че е случва на всеки – да забравите това, което току-що си мислехте – особено ако това нещо се случи да бъде име на някого.

Това е една от най-вбесяващите части на това да си човек. То е един от онези моменти, когато усещаш как мозъкът ти работи, на практика виждаш въртенето на педалите, но те не задвижват колелата. Знаеш думата, която искаш да кажеш, но не можеш да си я спомниш или можеш да си спомниш само една буква от думата или колко букви има. Кривиш лицето си, мъчиш мозъка си и буквално имаш физическото чувство, че си толкова … дяволски … близо – но не и там.

Учените го наричат ​​синдром на върха на език (или НВЕ), а това е нещо, което вероятно е винаги било и ще бъде с нас, стига да имаме големи речници (и да живеем достатъчно дълго, за да започнем да забравяме части от тях). Хората на колежанска възраст са склонни да изпитват НВЕ няколко пъти седмично, докато до момента, в който повечето хора достигнат до 65, те изпитват около два пъти по-висока честота; дори веднъж на ден все още се смята за нормално.

Интересното е, че НВЕ се случва и с деца. Никой не е имунизиран. И не, не става въпрос за технология или съвременен живот.

“Наистина е трудно да се каже какво го причинява”, каза г-н Гари Малък, професор по психиатрия и стареене в института UCLA Semel. „Не мисля, че имаме достатъчно проучвания за това. Но знаем, че тъй като нашите мозъци остаряват, нашите неврони не комуникират толкова ефективно, колкото, когато са били по-млади … Процесът на извличане става по-малко ефективен.”

Това понякога се нарича мозъчно “задръстване”, защото визуализацията на мозъка показва, че точно това се случва с пътищата в него, когато човек се опитва да си спомни една неуловима дума. Една от теориите е, че с напредването на възрастта и колкото неврологичните пътища стават по-дебели и по-наситени, толкова по-вероятно е да пропусне връзката тук или там.

Някои хора (и дори някои учени) препоръчват психически да се отдалечавате от опитите да се спомните думата – по-вероятно е да изскочи по този начин. „Или вместо да мислите за подобни думи, идете на Thesaurus.com и прегледайте списъка с думи (това правя, защото в противен случай наистина се дразня). Това работи за мен около 50 процента от времето. Разбира се, то не работи, когато думата, която се опитвате да запомните, е име на някого – това е наистина обща категория за мен“ – споделя ученият.

Може би сканирането на пасаж или статия във вестниците може да ви помогне да стимулирате паметта си, тъй като има вероятност да срещнете подобна дума, докато четете.

Докато НВЕ е изучаван от средата на 60-те години, той продължава да получава внимание от академичните среди в областта на неврологията, психологията и лингвистиката, тъй като засяга всички области на тяхното изучаване.

Така че следващия път, когато НВЕ се случи с вас, опитайте се да не се задълбочавате и не забравяйте – то е само част от това да бъдете човек.

Превод – Нина Жишева

The post За моментите „на върха на езика ми е“ appeared first on Зелен Свят.

Идеята, че тиранозаврите имат добри носове, не е нова. През 2008 г., например, изследователите показаха, че Т. Рекс и неговите братя и сестри са посветили големи части от мозъка си на обработка на миризмата. Новото изследване бележи най-новото в нарастващото движение, за да се свърже ДНК на живите животни с техните тела и сетивни способности, с цел по-добро разбиране на способностите и поведението на техните отдавна изчезнали роднини.

“Това не е Джурасик Парк”, казва водещият автор на изследването Греъм Хюс, биолог в университетския колеж Дъблин, като се позовава на известното измислено усилие да се реконструира динозавърското ДНК. “Опитва се да разгледаме как сензорната еволюция е наистина основен играч в това дали един вид ще стане хищник на върха на хранителната пирамида.”

Хюс и неговият колега Джон Финарели, палеобиолог от университетския колеж Дъблин, отдавна били влюбени в идеята да погледнат чувствителността на динозаврите и да съсредоточат усилията си върху миризмата.

Двойката се придържа към цялостната форма на мозъка на динозаврите, която може да бъде частично запазена като отпечатъци по вътрешните повърхности на някои добре запазени черепи. Може да звучи като невъзможен проблем, но за щастие изследователите имаха живи примери: птиците – последните живи динозаври.

Общо казано, живите птици с по-обонятелни рецептори – протеини, които се свързват със специфични молекули на миризмата – са склонни да имат непропорционално големи региони в техните мозъци, които обработват миризмите. Така Хюс и Финарели измерили съотношения на мозъчния размер за 42 живи птици, две изчезнали птици, американския алигатор и 28 изчезнали не-птичи динозаври. Те открили, че тиранозавърът вероятно имал между 620 и 645 гена, кодиращи неговите обонятелни рецептори, а генът е малко по-малък от този в днешните пилета и домашните котки. Други големи месоядни динозаври, като Albertosaurus, също имали голям брой обонятелни рецепторни гени.

Но миризмата не служи само за намиране на храна. Животните използват миризми, за да разпознават роднините си, да маркират техните територии, да привличат приятели, да откриват хищници и др. Сред всички живи гръбначни животни, рекордът за най-обонятелните рецепторни гени лежи на съвременния слон, който има около 2500 такива гени.

Разбира се, някои динозаври, които са ядяли растения, показват доказателства за по-голяма зависимост от миризмата от някои месоядни. Един от тревопасните видове, които Хюс и Финарели изследвали, имал повече проектирани обонятелни рецепторни гени, отколкото Велоцираптор и много от родовете на този хищник.

The post Обонянието на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Сега, ново проучване показва, че изучаването на език между раждането и зрялата възраст не е толкова лесно, колкото изглежда. Средностатистически  англо-говорящ възрастен вероятно ще е научил около 12,5 милиона бита информация, свързана с езика, съобщава група изследователи на 27 март в списание Royal Society Open Science.

“Бит” се отнасят до информация, която се съхранява в 0 и 1, типичният формат, използван в цифрови устройства като компютри. Човешкият мозък кодира информация в различен формат, но битът може да се използва като сравнение. Оценките на изследователите се основават на редица изчисления и изчислителни модели.

“Това може да изглежда изненадващо, но като дигитален метод на съхранение, познанията ни по език могат да се поберат в една дискета”, пишат авторите в изследването. В този случай това би било дискета, съдържаща около 1,5 мегабайта информация, или еквивалент на песен с дължина 1 минута, съхранена като Mp3 файл.

Изследователите изчисляват, че в най-добрия случай един възрастен си спомня от 1000 до 2000 бита на родния си език. В най-лошия случай си спомняме около 120 бита на ден.

Голяма част от тези 12,5 милиона бита информация за езика, съхранявана в мозъка, не е свързана с граматиката и синтаксиса, а по-скоро са думи и техния смисъл, според изследването.

“Много изследвания на изучаването на езици се фокусират върху синтаксиса, като реда на думите”, коментира в изявление съавторът Стив Пиантадоси, асистент по психология в Калифорнийския университет в Бъркли. “Но нашето проучване показва, че синтаксисът представлява само една малка част от изучаването на езици и че основната трудност се състои в изучаването на значението на толкова много думи.”

Именно това отличава хората, които се обучават, от обучаемите роботи, добавя той. “Машините знаят какви думи вървят заедно и къде трябва да стоят в изречения, но знаят много малко за значението им.”

Тъй като значението на думите може да бъде много сходно в различните езици, Пиантадоси добави, че двуезичните хора вероятно няма да имат нужда да съхраняват два пъти по-голямо количество информация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ученето на език не е лесно appeared first on Зелен Свят.

Оказва се, че научаваме много нови неща за приятелите ни с листа. Сред най-големите разкрития е, че растенията могат да комуникират чрез сложна система от химически съединения. Тези молекулярни реакции позволяват на растенията да осигурят самозащитата си, например чрез привличане на хищници, които да атакуват насекомите, които дъвчат листата им. Тези химически сигнали могат също да предупреждават съседни растения за опасност, било то насекомо, паразит или екологично бедствие. В някои случаи химичният отговор на растението може да произведе отрова, която да обезвреди вредител или дори да го унищожи. Освен това, растенията, които са увредени, излъчват химикали, които са еквивалентни на тих писък.

Дори при цялата тази сложна комуникация растенията все още нямат мозък или главни нервни центрове, които могат да обработват и разпространяват информация. Без мозък може ли да мисли едно растение? Не и в традиционния смисъл. Никога няма да седнете до растението Ficus в часа по алгебра в колежа или докато чакате на интервю за работа. Въпреки това, някои учени смятат, че растенията проявяват форма на алтернативна интелигентност, включително способността да се прецени последствията в бъдещето.

Да вземем, например, растението берберис. То е склонно да атакува плодовата муха, която снася яйцата си в плодовете му. След излюпването на яйцата, ларвите оцеляват, като изяждат семената вътре в плодовете. Макар това да е лоша новина за бербериса, то също е лоша новина и за плодовата мушица, благодарение на силно развитата реакция на растението. Когато паразитът се задържи, берберисът изчислява рисковете и припомня предишни действия, основани на вътрешни и външни условия.

Тъй като плодът е заразен с ларвите, отговорът на бербериса зависи от няколко фактора. Ако плодът има две семена, растението ще се отдели от плода 75% от времето, а това ще доведе до умиране на паразита. Въпреки че растението жертва плода, успява да спаси второто семе, което все още има шанс да покълне и да прерасне в следващото поколение берберис. Въпреки това, ако плодът има само едно семе, растението рядко ще прекрати зреенето. Вместо това, изглежда, признава, че семето е компрометирано отвъд неговата полезност и че паразитът може да умре естествено. Накратко, учените предполагат, че растението предвижда както загуби, така и рискове – селективно унищожава собствените си плодове, за да се предотврати заразяването на останалите с плодова муха или позволява на плодовете да продължат да растат, когато не намира, че ще има успех, ако прекрати зреенето им.

В допълнение, растенията са показали, че имат чувство за посока; ще насочат корените си надолу към земята, без значение как са ориентирани. Някои от тях също имат способността да използват камуфлаж, като се свиват при докосване, за да изглеждат по-малко привлекателни за вредителите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Мислят ли растенията appeared first on Зелен Свят.

Генът, наречен ASIC1a, е свързан с протеин, намиращ се в изобилие в бадемовидното тяло (амигдалата), което според учените е центърът на страха в мозъка. В новото си проучване изследователите показват, че мишките, които нямат този ген, не замръзват на място – чест индикатор за страх при гризачите – до степен, която нормалните мишки правят, когато екипът изпомпва CO2 в заграждението им. Но когато Уими и колегите му инжектирали вирус, съдържащ ген ASIC1a, в амигдалата на мишките, те действали като нормални мишки – вцепенявали се, когато били изложени на повишен CO2.

В други експерименти, екипът установил, че бадемовидното тяло става по-киселинно при излагане на CO2 и, че тази промяна в рН предизвиква електрически ток в амигдалните неврони на мишките, освен ако те нямали ASIC1a гена. „Амигдалата се е приемала за част от схемата на страха на мозъка“, казва изследователят Джон Уими. “Сега виждаме, че тя не е само част от верига, а също и сензор”.

Същите видове пътища биха могли да бъдат отговорни за паническите реакции у хората, така че работата на Уими може да се окаже безценна за онези, които се опитват да лекуват тревожност при хората. „Но, казва той, изследването предполага, че старомодната мъдрост да поемем няколко дълбоки вдишвания, има научна валидност. РН на мозъка е много чувствително към дишането – ако човек диша по-дълбоко за известно време по контролиран начин, може действително да намали киселинността и по този начин може да заглуши алармата в бадемовидното тяло.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Изпадате в паника? Дишайте дълбоко! appeared first on Зелен Свят.

Но какво се случва в мозъка по време на халюцинации? В експерименти с мишки, изследователите са открили, че халюцинациите намаляват активността в мозъчния център на зрението. Находката показва, че халюцинациите се случват, когато мозъкът компенсира липсата на информация, идваща от външния свят.

“Разбирането на това, което се случва в света, е баланс получената информация и тълкуването й”, заяви Кристофър Нийл, невролог от Университета в Орегон, Юджийн, който ръководи новото изследване. “Ако отдавате по-малко значение на това, което се случва около вас, но след това прекалите с тълкуването му, това може да доведе до халюцинации.”

Нийл имал за цел да разбере как халюциногенът, наречен DOI (4-йодо-2,5-диметоксифенилизопропиламин) засяга способността на мишките да виждат и възприемат света около тях. Надявал се да разбере по-добре „как създаваме представителства на света с помощта на зрението“, каза той.

И подобно на LSD и псилоцибина, DOI активира мозъчен рецептор за серотонин, мозъчен химикал, който предава съобщения между мозъчните клетки. Серотонинът е най-известен като молекула, която увеличава чувството на благополучие и щастие, но също така играе роля в зрението. В предишни изследвания правени от други групи, включвали серотониновия рецептор при халюцинации от шизофрения и лекарства. Лекарствата, които блокират рецептора, дори предотвратяват халюцинациите при хора с шизофрения.

Изследователите дали на мишките халюциногена. След това, докато мишките наблюдавали снимки на екран, учените наблюдавали мозъците на гризачите и открили, че халюциногенът е намалил входящата визуална информация. Находката показва, че халюцинациите произтичат от погрешно тълкуване на намалената визуална информация от света около нас.

„Очаквано е, че зрителните халюцинации ще се получат от неврони в мозъка, които се изстрелват като луди, или от несъответстващи сигнали – каза Нийл. Бяхме изненадани да открием, че едно халюциногенно лекарство вместо това е довело до намаляване на активността в зрителната кора.”

„Откритието предполага, че халюцинациите идват от мозъчния пълнеж на това, което той възприема като липсваща информация. Но, казва Нийл, това вероятно не е цялата история. Не съм сигурен, че сме открили универсалния ключ, който отключва халюцинациите, но това вероятно ще бъде част от него”, каза той.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо халюцинираме appeared first on Зелен Свят.

В приятното присъствие на пухкави бебета, пухкави кученца или други очарователни малки същества, не е необичайно да бъдете обладани от желанието да ги стиснете, притиснете или дори да ги ухапете. Вие със сигурност не искате да наранявате сладките същества – просто искате да ги смачкате. Както докладва Джон Хамилтън за NPR, едно скорошно проучване може да разкрие какво се случва в мозъка, за да подхрани тази парадоксална реакция, която учените наричат ​​”сладка агресия”.

Сладката агресия е описана за първи път в проучване от 2015 г., но повечето проучвания на това явление са свързани с неговите поведенчески основи, казва Катрин Ставропулос, асистент по специално образование в Университета на Калифорния, Ривърсайд, и клиничен психолог с опит в неврологията. Като участници в проучването, публикувано в Frontiers in Behavioral Neuroscience, Ставропулос и нейният съавтор Лаура Алба се опитват да разберат как мозъкът повлиява нашата странна реакция на сладки бебета и животни.

Изследователите набрали 54 участници на възраст между 18 и 40 години и ги снабдили с ЕЕГ каски, които използват електроди за измерване на мозъчната активност. Докато носели каските, участниците били помолени да рамгледат 32 снимки, разделени в четири блока: единият се състоял от изображения на възрастни животни (които авторите на изследването класифицират като „по-малко сладки“), един с бебета на животни (класифицирани като „по-сладки“) и два с човешки бебета. Първият блок от човешки бебешки снимки бил подбран с характеристиките, които възприемаме като по-сладки – като големите очи и пълничките бузи – докато в другият тези характеристики отсъстват.

След като разгледали снимките, участниците били помолени да попълнят въпросници, които измерват техните реакции на снимките, като например колко сладки са намерили картинките и колко сладка агресия са преживели. За да се оцени сладката агресия, например, участниците били помолени да оценят степента, в която покриват мнения от типа на „Искам да го стисна ” и „Ще ги изям тия бузи!” Те също оценили и чувствата, провокирани от изображенията –  да искат да се доближат до обектите на снимките и да искат да се грижат за тях.

Снимките на животинските бебета предизвикали най-силна реакция; според авторите на изследването, участниците изразили по-значителни чувства на сладка агресия, силна емоция, желание за грижа и т.н. по отношение на бебетата животни, отколкото към възрастните животни. Изненадващо, същото разграничение не бе наблюдавано в реакцията на участниците към изображенията на бебета, които бяха подбрани така, че да изглеждат повече или по-малко сладки – „вероятно, сподели Ставропулос за Gizmodo, защото и двете групи бебета бяха обективно доста сладки“.

„Възрастните животни и бебетата животни са поразително различни”, допълва Ставропулос. “Но тези снимки на бебета всъщност са толкова добре фотографирани, че и двете групи са доста сладки.”

Използвайки EEГ каските, изследователите успели да получат и представа за невронната активност на участниците, които изпитали сладка агресия. Този отговор бил свързан с по-голяма активност не само в емоционалните системи на мозъка, но и в неговите системи за усещането за удовлетворение, които регулират мотивацията, удоволствието и чувството за „искане“.

Учените подозират, че сладката агресия е начинът на мозъка да се справи с огромната реакция, която тези две мощни мозъчни системи отключват; за да успокои атаката на позитивните чувства, мозъкът се хвърля в прилив на агресия. И може би има добра причина това да се случва, ако погледнем на нещата от еволюционна гледна точка.

Докато напредва в проучванията си, Ставропулос се надява да открие повече нюанси на сладката агресия – например дали родителите изпитват повече сладка агресия, когато гледат снимки на бебета, отколкото хора без деца. В същото време, бъдете сигурни, че няма нужда да се чувствате зле, ако усетите как пухкавите бебета ви изпълват със странното желание да ги притиснете – просто мозъкът ви има нужда да се увери, че не сте попаднали на нещо прекалено сладко, за да не може той да се справи със ситуацията.

Превод от ангийски – Нина Жишева

The post Как да не я изядеш?! appeared first on Зелен Свят.

Макар учените да твърдят, че техники като точни комбинации от цветове, звуци и кратки изображения афектират зрителя, това не спира големите корпорации да продължават да използват подобни методи. Днес, мястото където те са най-използвани е в рекламирането. Понякога дори очевадни, подсъзнателните съобщения имат за цел да ни накарат да купим определеният продукт. Създаването на атрактивна реклама се е превърнало в цяло изкуство. В ранните години на телевизията можете да забележите как всяка реклама включва хора, усмихнати, щастливи със семейството си. Това е лесен начин да накараш хората да мислят, че ако си закупят продукта, ще са също толкова щастливи, колкото хората на рекламата, макар да знаят, че всичко е инсценирано. Вечното търсене на щастие и задоволение е една от най-слабите точки на човешкото съзнание, които подсъзнателните съобщение доста ефикасно експлоатират.

Друг доста популярен метод е показването на лого на компания само за един кадър по време на предаване или дори новинарски репортаж. Хитрата тактика често не се забелязва, но това не означава, че мозъкът ни не я регистрира. Редица известни компании и вериги за бързо хранене са били съдени за подобни проявления. С нарастващата технология, хората започват да са много по внимателни. Подобно съобщение бързо ще бъде разшифровано от интернета и осмяно на показ пред целият свят.

Много известни сериали днес „флиртуват“ с идеята за скрити съобщения. Това е безобиден начин на използването на подсъзнателни съобщения, като направят сериалът вид игра между писателите и зрителите – кой ще достигне пръв до истината. Много от тях използват метафорични изображения, религиозни или символични, да покажат по-дълбоко значение на събитията, който се случват. По този начин се задържа вниманието на зрители и се отваря широка дискусия, обсъждайки истинското съобщение на разказаната история.

Дали са нарочно поставени със цел или не, самите подсъзнателни съобщения не само ни манипулират, но в много случаи ни карат да се замислим по-дълбоко за събитията, който виждаме. Само трябва да внимаваме и да ги открием.

Автор: Мартина С. Попова

The post Подсъзнателните съобщения appeared first on Зелен Свят.

Поговорката, че слоновете никога не забравят е научно потвърдена. Те познават всеки член от тяхното стадо. Могат да разпознаят до 30 други слона чрез зрение и мирис. Това им е доста полезно при миграция. Те също така помнят и разпознава определени знаци на опасност. Могат да се върнат на определено място дълго след последното им посещение. Но спомените им, който не са свързани със оживяване в природата, се оказват най-пленителни.

Те не само помнят своите другари от стадото, но и други животинки, който са ги впечатлили. В един случай, два слона, който били част от цирк и работели заедно, били изключително щастливи да се видят отново след 23 години. Способността им да разпознават не е лимитирана само към други слонове. Те са показали, че разпознават и хора, с който са изградили връзка дори след голям период на раздяла. Когато погледнем в мозъкът им можем да разберем защо са способни на това. Слонският мозък е най-големият от всички сухоземни бозайници. Макар изключително далечната връзка, еволюционно той е много сходен с човешкия мозък. Точно като човека, те превръщат важни събития в дълготрайни спомени. За жалост, това ги прави уязвими към психични заболявания от травматично преживяване.

Те много ясно разбират и работят в екип за справянето с проблеми. Стадата където има по-стар слон имат по-голям шанс за оживяване, тъй като те са мъдрите старейшини, точно както при хората. Слоновете могат да се справят с основна аритметика, като могат да проследят промяната в количеството плодове с кошница. Те комуникират чрез всичко – от вокализации до знаци и инфразвук, който може да бъде чут на километри. Разбират не само синтаксис, но изкуството и цветовете, както и 12 музикални тона.

Слоновете са неоспоримо интелигентни и емоционални животни, но отношението на човечеството към тях не показва това. Продължават да страдат от унищожението на околната им среда, ловът и убийството им. Изключително важно е да запазим този рядък и така впечатляващ вид на земята, тъй като той може да ни научи за интелигентният капацитет на животните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Интелигентността на слоновете appeared first on Зелен Свят.

Лошият сън е свързан с повишаване на теглото. Хората с проблеми като безсъние имат тенденция да затлъстяват поради това. Това всъщност е един от най-сериозните фактори свързани със затлъстяването, показват проучванията. Смята се, че ефектът от съня върху увеличаването на теглото се медиира от множество фактори, включително хормони и мотивация за физически упражнения. Оказва се, че хората, лишени от сън, имат по-голям апетит и са склонни да консумират повече калории.

Сънят е важен за различни аспекти на мозъчната функция. Те са негативно засегнати от безсънието. Проучване показва, че стажанти с удължено работно време правят 36% по-сериозни грешки. Късият, нередовен сън може да повлияе на мозъчната функция по начин, подобен на алкохолната интоксикация. От друга страна, доказано е, че добрият сън подобрява уменията за решаване на проблеми и подобрява работата на паметта. Известно е, че качеството и продължителността на съня могат да имат голям ефект върху много рискови фактори за здравето като хронични заболявания, включително сърдечни заболявания. Доказано е, че дори малка загуба на сън нарушава имунната функция. Ако често получавате настинки, се уверете, че получавате поне осем часа сън на нощ.

Психичните проблеми, като депресията, са силно свързани с лошото качество на съня. Изчислено е, че 90% от хората с депресия се оплакват от безсъние. Сънят засяга емоциите и социалните взаимодействия. Загубата на сън намалява способността ви да взаимодействате социално. Няколко проучвания потвърдиха това с помощта на емоционални тестове за разпознаване на лица. Установили, че хората, които не са спали добре, имали намалена способност за разпознаване на гняв и щастие. Изследователите смятат, че лошият сън влияе на способността ви да разпознавате важни социални сигнали и да обработвате емоционална информация.

Заедно с храненето и физическите упражнения, добрият сън е един важните стабилизатори на здравето. Не можем да постигнем оптимално здраве, без да се грижим за съня.

Автор: Мартина С. Попова

The post Колко е важен добрият сън appeared first on Зелен Свят.