Лекуването с музика, танци и пеене вече е реалност. Поне във Великобритания.

Британският министър на здравеопазването Мат Ханкок откри инициатива, наречена „Социални предписания“.

Лекарите вече ще използват терапии, базирани на изкуството или хоби.

Тези методи ще бъдат използвани за широк спектър от заболявания: от деменция и психоза до белодробни заболявания и проблеми с психичното здраве.

Медицинските ползи от изкуството са добре известни. Например хората след инсулт слушат класическа музика и това насърчава пациентите да свирят на инструменти. Освен това 90 процента от участниците в този експеримент отчитат подобрение на физическото и психическото си здраве.

Доказано е, че уроците по танци подобряват концентрацията и комуникативните умения при хората в ранните етапи на психозата.

Но този метод ще се използва като допълнение към медикаментозната терапия, а не вместо нея.

Подходът ще бъде приложен в Обединеното кралство до 2023 г. Пилотните програми вече се изпълняват в северозападната част на Англия.

Превод – Нина Жишева

The post Лечение с танци, пеене и музика appeared first on Зелен Свят.

Ние сме най-сладки като бебета. Тогава сме и най-безпомощни. Но всяко бебе има начин да потърси помощ – Включва на режим „Плач“ и, най-вероятно всеки възрастен, щом го чуе, се втурва да го спасява или да го успокои с нежна песен.

Други видове примати, включително шимпанзетата и макаците, също люлеят и носят своите бебета. Но хората, които се грижат за тях, правят нещо допълнително. „Добавихме пеенето“, казва психологът Сандра Трехуб, почетен професор в Университета Mississauga в Торонто.

Никой не знае кога родителите за първи път са започнали да пеят на бебетата си, но практиката е древна и универсална. “Изглежда има доказателства за пеене на бебетата през цялата история”, казва Трехуб, която е изучавала музикалността при бебетата и децата от десетилетия. Всички човешки култури изпълняват песни специално за бебета – така наречените „песни, насочени към бебета“. По-прости, по-бавни и повтарящи се, тези приспивни песни изглежда успокояват бебетата, изпаднали в беда, по-добре от другите видове песни.

Но как и защо хората създават детски песни? През януари еволюционният психолог на Харвардския университет Макс Краснов и студентът Самуел Мер публикуват първата официална теория за произхода на приспивни песни в „Еволюция и човешко поведение”. „Песните, казват изследователите, може да са били резултат от надпреварата на родителите и децата за един ценен ресурс: родителско внимание“.

„От генетична гледна точка родителите и децата нямат еднакви интереси“, казва Краснов. “Децата искат повече от всички ресурси, отколкото родителите са готови да дадат.”

Новата теория на Краснов и Мер в широк мащаб представя общия консенсус за начина, по който са били създадени приспивните песни. Шанън дьо Летюал, професор по музикална терапия във Frost School of Music на Университета в Маями, представя теория, че песните, насочени към бебето, са се развили от необходимостта от „хендсфри родителство“.

„Помислете за периода, когато ранните хора са станали двуноги”, казва дьо Летюал. „Това съвпадна със стесняване на таза, за да се даде възможност да се ходи изправено, което ограничава размера на бебето по време на раждането – всички хора се раждат в определено състояние на недоносеност. Ние не сме като, да речем, коне, които се изправят и тръгват да ходят след няколко минути. “

Нашата присъща уязвимост, като бебета, означава, че човешките бебета се нуждаят от продължителен период на грижа, обяснява дьо Летюал, който изучава детската песен, но не участва в изследванията на Краснов и Мер. Тя добавя: „В същото време бебето нараства с експоненциална скорост. Идва момент, в който то е твърде голямо, за да бъде носено през цялото време, но все още се нуждае от грижи. Но майката също трябваше да се движи, да си взема вода, да приготвя храна“.

Пеенето позволява на майката, която по традиция най-много се грижи за бебето, да го остави, но в същото време да му осигурява успокоение и доказателство, че не е само.

„Ако бебето се разтревожи, то би могло да привлече хищник“, казва дьо Летюал, „Една майка, която е в състояние да използва гласа си, за да успокои детето си, е по-вероятно да оцелее – и децата също ще имат по-голяма вероятност да оцелеят. Бебешките песни може да бъдат сметнати и за доказателство за наченките на първата музика.”

Макар и да не противоречи на този възглед за произхода на приспивни песни, Краснов и Мер предлагат по-тъмен елемент на еволюцията.

„Отношенията между родител и бебета не са само цветя и рози“, казва Мер. “Има много конфликти.”

Краснов и Мер вярват, че войната между бебето, търсещо колкото се може повече внимание и грижещите се, които разделят вниманието и към други деца и задачи, които са от решаващо значение за оцеляването, може да са поставили основата за еволюционна надпревара във въоръжаването.

Състезанието започва достатъчно просто: бебето настоява за внимание и родителят се стреми да му осигури достатъчно, за да го задоволи. Но как родителят изразява това внимание без ръце и как може детето да прецени качеството на полученото внимание? Чрез вокализации, според теорията на Краснов и Мер.

Лесно е да се произведе проста вокализация. Но по-сложните вокализации – като пеенето – изискват памет, фокус и умения, които могат да предадат по-високо качество на внимание към бебето. На повече изисквания за внимание от бебето чрез плач може да се отговори с по-сложни вокализации от страна на родителя.

„Вниманието е невидимо. Имате нужда от честен сигнал за неговото качество, казва Краснов. – Ето къде е мястото на пеенето. Не мога да ви пея, докато бягам от хищник или докато говоря с някой друг. Дори завъртането на главата влияе на качеството на гласа. Бебето може да прецени къде е насочено вниманието на родителя. Това са неща, които не могат да бъдат фалшифицирани.”

И бебетата са много внимателни към този конкретен сигнал, установиха други изследователи. Например, през последните няколко години дьо Летюал проучва отговора на кърмачетата на приспивните песни. В многобройни проучвания те са били изложени на редица стимули, включително майка им или непознат, пеещ за тях. Във всички случаи, “всички бебета бяха много внимателни към всички певци. Песента, насочена към бебето, беше това, което привличаше вниманието“. – казва дьо Летюал.

Трехуб се съмнява, че необходимостта да се успокоят бебетата тласкат вокализациите да се превърнат в приспивни песни. Хората използват различни средства, за да успокоят бебетата си: люлеенето и носенето на ръце, например, може да приспи детето. “Песните не са уникално решение за успокояване на деца”, казва Трехуб.

 „Това, което знаем досега, е, че това, че родителите пеят на бебетата си, е универсално за всички хора, споделя Краснов. И това е шокиращо, като имаме предвид колко различни култури съществуват по света. Това ни подсказва, че се случва нещо по-дълбоко и по-функционално.”

Превод – Нина Жишева

The post Защо пеем приспивни песни на бебетата си appeared first on Зелен Свят.

Aляска, Канада, Щатите, повечето от Карибските и Бахамските острови, Сейнт Китс, Антига, Сейнт Томас, Сейнт Джон, Сейнт Луша, Барбадос, Ямайка, Коста Рика, Панама, Сан Хосе, Сан Мигел, Гуатемала, Никарагуа, Хондурас, Насау, Белиз, Роатан, Козумел, Мексико, Египет, доста по Европа, Португалия, Франция, Италия, Испания, Канарски острови, Мароко, Тайланд, Малайзия… Искам да ви успокоя, че не попаднахте на час по география. Това са „само” част от дестинациите, които това момиче е обиколило.

Не искам да ви отчайвам, но тя е трудно уловима, защото не се спира за дълго на едно място. Последно е била при чисто новата си племенница-бебе и после водата пак си я зове обратно. Изпраща снимки от най-чудновати дестинации по света, защото в момента момичето работи по кораби и пее. Пее и на земята, така, че има шанс да я засечете някъде. Гласът ѝ реди такива божествени трели, че в мига, в който я чуеш, се чудиш къде си блял до сега. Всъщност е актриса по професия и обожава мотори. Изтъкана е от убийствен сарказъм и висока доза самоирония. От мен да знаете, тя не прилича на нито едно момиче, което познавате. Комбинация от божествен глас, великолепна визия и рядък интелект, представям ви Цветoмира Калева или както близките я наричат „Цура”.

Джани: Благодаря, че прие поканата ми. Чужденците как успяват да произнесат Цура? Къде се губиш напоследък? Липсваш осезаемо.

Цурита: И аз благодаря, Джани! Радвам се на новото ти хоби! Ти винаги намираш нещо, с което да се “доразвиваш”! Къде се губя ли? Понякога имам чувството, че прекарвам повече време по летищата, от колкото на самите участия. Последно бях в арабските страни, а скоро се връщам в Испания при малката ми сестра, която ме зарадва с племенница преди две седмици. Та ще прекарам малко време и с нея. Истинският живот преди всичко. Хаха! По повод произнасянето на “Цура”, работното ми заглавие е “Цурита”. На инат не го сменям. Мисля, че само испанците нямат затруднение с произношението.

Джани: Защо точно музика? От кога си едно цяло с нея?

Цурита: – Предполагам, че баща ми има вина, купувайки ми първата китара. Като тинейджър бях убедена, че ще запиша рисуване, след седмица исках да свиря на виолончело, после на саксофон, барабаните бяха и винаги са ми били страст… На тези години е много важно някой да те “тласне” нанякъде. Затова започнах да свиря на класическа китара в училище. След три години се отегчих и най-важното – не вярвах, че съм на ниво кандидатстване. Тогава се появи Мария Касабова, учителка по класическо (оперно) пеене. Тя ми каза: “Момиче, за две години ще те направя конкурентно способна!”

Все още не знам дали съм толкова способна… хахах… но пък на нея дължа основата. Тя ми показа, че пеенето е сериозна работа и иска много упражнения.

Джани: Какво те подтикна да запишеш актьорско майсторство?

Цурита: След една година в музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”, В. Търново и още една година в музикалната академия в София, някак си чувствах, че не съм на мястото си. Човекът, който ме подтикна, да не кажа притика да кандидатствам, беше леля ми – Детелина Калева. Тя също е кукловодка и винаги е мотивирала много въображението ми като дете. Тя ме накара да си “повярвам” и да се подготвя.

И съм безкрайно щастлива, че имах щастието да попадна на професор като Румен Рачев! Не можех да повярвам, че съществува човек, който говори и аз съм съгласна с абсолютно всичко, което казва! Хахах!

Джани: Ако върнеш лентата назад в миналото си, има ли миг, който искаш да се повтаря често?

Цурита: Има. И аз често го повтарям. Всеки път, когато съм в България. Нарича се Yamaha MT-03, 660 кубика (за сега)

Джани: Пътувайки, срещаш всякакви хора и култури, но има ли някой, който те е впечатлил много, разкажи ни за него/нея …

Цурита: Не знам дали е съвпадение, но преди няколко дни слушах интервю с един човек и той ме спомена по същия повод. Той е комедиант, от щатите е, работи по цял свят и рядко се виждаме. Запознахме се на корабите. Човек с невероятен дух и мислене, с когото споделяме една житейска философия. Предстои ни отдавна планирана мото обиколка заедно, стига да успеем да откраднем време между договорите и на двамата.

Джани: Обичаш ли да пробваш непознати неща, храни…?

Цурита: На храните никога не съм била голям фен. Особено след като рядко хапвам нещо по “наш вкус”. По-скоро обичам да се прибера и да се натъпча с нещо по български в любима компания.

Джани: Знам, че следващият въпрос, ще ти се стори леко тъп и все пак. Има ли някой музикант, който ти е идол?

Цурита: Хаха! Тъпи въпроси няма. Има само тъпи отговори. За това ще ти дам един: Не! Не мога да отсея толкова, че да остане един. Мисля, че човек, който се занимава с музика, не може да има една единствена любима песен или певец, музикант… Често се провикват от публиката: “play your favorite!” (“изсвири любимата ти”) Честно казано, любимо ми е да свиря неща, които пробвам за първи път. Любим изпълнител? Твърде много талант има по тоя свят…

Джани: Кое е най-красивото място, плаж, на което си попадала, докато обикаляш по света?

Цурита: Винаги ще запомня плажа в Аруба. Трябаше да чакаме две седмици, преди изобщо да можем да слезем от кораба. Бял пясък, светло-синя вода. От едната страна небето беше ясно, а от другата – мрачно. Беше горещо и изведнъж запръска лек дъждец! Беше незабравимо.

Джани: Има ли песен, която може да те опише?

Цурита: Аз не знам дали в книга мога да се побера, ти…

Джани: А сега накъде лудетино? Открехни малко какво предстои, продължаваш ли да правиш това, което правиш или…?!?

Цурита: От известно време ми липсва актьорското, подготвям ново шоу с кукли и музика. Правя лек преход към комедията.

Джани:  (Уверявам ви, че е много добра и в комедията) – Дааа, стискам ти палци и вярвам в успеха ти, да знаеш. Като за финал, пожелай нещо на читателите на „Зелен свят”.

Цурита: – Желая, желая… Да не спират да четат, първо. Не искам да използвам баналното “следвайте мечтите си”. Затова ще кажа: Заживейте в измислената реалност на своята мечта и тя няма да има друг избор, освен да се реализира. Изпитана техника!

Благодаря за поканата още веднъж! А ти, не спирай да намираш нови идеи, за да разпръскваш таланта си, моя мила Гюлджани!

Джани: Естествено, тя е мила и сантиментална, защото чувствата са ни взаимни. Ако на някой му е интересно, може да я последва в социалната мрежа, където ще я откриете под наименованието:

Facebook.com/tsuritamusic

и линк, на който може да чуете това-онова :

Youtube.com/tsuritakaleva

И специално за читателите на “Зелен свят” , Цурита, мома гиздава ни изпрати една специална снимка обляна в красиво зеленоооо! Инджой!

източник снимки: Личен архив

за вас разговаря: Джани – Гюлджани

The post Правилата на Tsurita appeared first on Зелен Свят.

На жп гарата в бразилския град Ozascu се намира музикално стълбище, което се намира на 30 км. от Сао Пауло (Бразилия).

То е декорирано в стила на клавишите от пианото. Общо 34 стъпки са подредени по такъв начин, че когато човек стъпи на някое от тях, се чува звук. Това е проект на община Озаску – така градските власти искат да забавляват гражданите и да ги насърчат да се движат повече, а някои дори да танцуват. Местната преса съобщава, че най-вече децата харесват музикалната стълба, много от които прекарват буквално часове, играейки с нея и бягайки нагоре-надолу.

Това стълбище е част от проект Sesc, предназначен да насърчава физическата активност и здравословния начин на живот.

Marcelo de Soza, спортен мениджър Sesc казва:

“Решихме да го инсталираме тук, защото искахме да подтикнем  хората с нещо забавно, да мислят и да се движат повече, да увеличават физическата активност в ежедневието си. И в крайна сметка започнаха да използват стълбите вместо ескалатора на входа на гарата.

И сега, някой бърза да преодолее мелодично препятствие, докато други, напротив, удължават удоволствието си с допълнителни стъпки.

 Ето какво казва  Вера-Лусия, минувач:

„Дойдох да плащам сметки – всичко това e стресиращо състояние.  Изведнъж се натъкнах на стълбите за пиано. Хора, това е толкова релаксиращо! Изведнъж започваш да скачаш. Слязох долу, за да се изкача отново. Наистина е страхотно и релаксиращо.“

Идеята да се създаде пиано – стълба, бразилски експерти са заимствали от шведите. В Стокхолм има подобна музикална стълба, създадена в рамките на проекта “The Fun Theory”.  Неговата цел е също да насърчи хората да упражняват ,,ходене“  чрез въвеждане на фактор „удоволствие“. Но дори такива мерки не винаги са ефективни. Много хора все още предпочитат да използват асансьора или ескалатора. Въпреки това, бразилските организатори се надяват, че техният проект  ще бъде от полза за онези, които водят заседнал начин на живот.

източник снимки” Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Музика от стълбите appeared first on Зелен Свят.

Песента е изпълнена за първи път на Бъдни вечер 1818 г. в църквата “Свети Никола” в Оберндорф, село в австрийската империя на река Залцах в днешна Австрия. През 1817 година в градчето пристига младият свещеник отец Джозеф Мор – авторът на текста на песента “Stille Nacht”. Той е написал текста през 1816 г. в Мариапфар, родния град на баща си, където е работил като асистент.

Мелодията е съставена от Франц Ксавер Грубер, учител и органист в близкото село Арнсдорф. Преди Бъдни вечер Мохр занесъл текста на Грубер и го помолил да състави мелодичен съпровод на китара към него за масата на Бъдни вечер. Не е известно какво е вдъхновило Мор да напише текста, или какво го е накарало да го превърне в коледна песен.

Песента Тиха нощ, Свята нощ в изпълнение на Бинг Кросби

Според Грубер, Карл Маурахер, майстор на органи, който е обслужвал инструмента в църквата в Овендорф, останал омагьосан от песента и взел композицията със себе си в Цилертал. Оттам, две пътуващи семейства певци, Strassers и Rainers, включиха мелодията в представленията си. Rainers са я пели за Коледа 1819 и веднъж я представят пред публика, в която били и Франц I, крал на Австрия и Александър I, император на Русия. До 40-те години на миналия век песента е известна в Долна Саксония и става любима на Фредерик Уилям IV, крал на Прусия. През този период мелодията е претърпяла леки промени, за да добие вида, в който я познаваме днес.

Тъй като през годините оригиналният ръкопис се изгубил, името на Мор било забравено и започнали да приписват песента на големи композитори като Хайдн, Моцарт или Бетовен. През 1995 г. обаче, оригиналът бил открит из ръкописи на Мор и изследователите обявили, че песента е създадена през 1820 г. В ръкописа се споменава, че текстът е написан през 1816 г., когато Мор е назначен за свещеник в църквата в Мариапфар, Австрия и показва, че музиката е създадена от Грубер през 1818 г. Това е най-старият и единствен документ за песента, написан с почерка на Мор.

The post Тиха нощ, Свята нощ appeared first on Зелен Свят.

Този стил съществува от много по отдавна от колкото може би си мислите. Този вид музика предшества всички инструменти взети заедно. Преди създаването на съпровод, музиката е била изцяло с глас. Името произлиза от църковната музика. До XVI век тя била изцяло вокална. Инструменти изобщо не били позволени в църквата. Днес се като инструмент се използва главно орган, но до голяма степен църковната музика все още е акапела.

До началото на XX век акапела изпълненията станали синонимни с най-високото певческо и хорово майсторство. Пийтър Крисчън Луткин, декан на „Северозападния университет за музика“ в САЩ, спомогнал разпространението и популяризирането на акапелата като създал „Северозападния акапела хор“ през 1906 година. Последвало масово сформиране на подобни хорове из колежите и училищата. В хоровете е имало от 40 до 80 певци. Музиката станала известна с огромните усилия положени върху вплитането и синхронизирането на голямото количество изпълнители да звучат като едно цяло.

Но акапелата не е стриктно църковна или хорова музика. Днес много групи се придържат към модерната музика, но преобразена изцяло без инструменти. Някой групи използват гласовете си да имитират инструментите, докато други са по-традиционни, като наблягат на храмонията. В модерната музика се използват изключително много ударни инструменти и електронни звуци, за това при кавър на песен повечето добавят бийт-бокс за да се създаде поп-рок звученето.

Тъй като акапелните стилове могат да варират от госпъл до съвременна музика, а броят на изпълнителите е от малка три или четири членна група до хор, възможностите са безкрайни. Този стил е възможност да се покаже истинско музикално майсторство и точност като по креативен път се поглежда музиката от нова призма.

Автор: Мартина С. Попова

The post Музика без инструменти? appeared first on Зелен Свят.

Всичко започнало в едно американско градче наречено Ню Орлиънс, САЩ. Там и до днес джаза е част от културата и града се гордее с това. В началото на XX век все още се танцувало валс по баловете. Това естествено било луксозност само за заможните. Бедните гета пълни с афроамериканци били изолирани от тези събития. Там, на пук на богатите, те решили да създадат собствена музика, като вкарат елементи от африканските песни. В началото използвали домашна посуда за инструменти – за ударни инструмент използвали тенджери и кутии, за известният бас, с който джаза се отличава, използвали пръчка от метла забита в празна кутия, по която била опъната дебела връв. Те се събирали в мазетата и пеели и танцували, докато заможните танцували валси. Никой не е можел да чете ноти, така че всички се водили по слух. Някой задавал тон, друг започнал ритъм и останалите се наслагвали след тях. Може да се каже, че в началото не е звучало така изискано както днес, но все от някъде трябва да се започне…

Джаз музиката дълго била отхвърляна от обществото. Наричали са го „селски шум“. Но с времето и промените, джаза станал малко по малко изкуство на майсторски умения. Тъй като нямало ноти, нормалните структурирани тактове и изпипани мелодии от класическата музика изчезнали. Класическите музиканти се затруднявали с виртуозните моментални импровизации на джаз музикантите. Свиренето на музика станало приключение – всеки свирил своето нещо, но в същото време това, трябвало да се напасне с другите. Синхронизирането и създаването на музика на момента станало забележително шоу. Казват, че истинският джаз никога не може да бъде повторен по един и същ начин.

Вероятно сте чували, че джаза живее в хората, той не може да бъде научен. До определена степен е вярно. Той е разрухата на фундаменталната квадратна структура и изграждането на свободна чрез музика. От джаза се пораждат всички модерни поп и рок стилове. Без този отзив, изхождащ от подтиснатото афроамериканското общество може би все още щяхме да танцуваме валсове.

Автор: Мартина С. Попова

The post Накратко за джаза appeared first on Зелен Свят.

Някои от най-големите творци в света на изкуството не са създавали творбите си само, за да се харесат на своите покровители. Много често те са изобразявани закодирани детайли, някои от които остават неоткрити за векове! Вижте тези класически произведения на изкуството, в които творците им са оставили тайни, дълго време останали скрити дори и от най-опитните историци на изкуството.

– Питър Брьогел Стария е един от най-забележителните художници на холандската и фламандската ренесансова живопис. През 1559 г. той създава картината Нидерландските поговорки. Тя може да изглежда по-скоро като изобрязяване на безредно нахвърляни фигури, но хаотичното произведение всъщност разказва истории – 112 истории, за да бъдем точни!

Художникът е известен с въвеждането на идеята за абсурда на човечеството в работите си и не е пропуснал да го направи и тук. Картината буквално илюстрира 112 различни поговорки и пословици от Холандия. Някои от тях включват: “Да бъдеш религиозен лицемер” и “Въоръжен до зъби”. Но истинската поговорка тук е, че ако не си холандец, няма да разбереш всичко от картината.

– Тайната вечеря на Леонардо да Винчи е известен със слуховете за тайни кодове толкова, колкото и с художествения си блясък. Леонардо е уникален в своя гений и голяма част от това се дължи на огромните му и разнообразни страсти. Не само като художник, Да Винчи е известен и като математик, учен, изобретател и дори музикант.

Докато веднъж известен музикант се възхищавал на работата на Да Винчи, той забеляза нещо странно. Ако през картината се начертаят линиите на музикалното петолиние, парчетата хляб, които апостолите държат в ръцете си, представляват музикални ноти. Ако следвате стила на писане на Да Винчи от дясно на ляво, хлябовете съставляват 40-секунден музикален мотив.

– В тази картина също е скрита добра история, но първо нека да отделим малко време, за да оценим името на създателя на тази картина, Йеронимус Бош. Как само звучи! Йеронимус Бош е създателят този живописен маслен триптих, озаглавена “Градината на земните наслади”. Това, което е още по-приятно, е тайната, която предстои да откриете при внимателно взиране.

Върху задника на една от измъчваните души в панела Ад на картината, са изобразени приблизително 28 секунди от това, което може да бъде описано само като сигнал заето на Nokia. Мелодията е известна като “песента на задника от ада”.

Тези произведение на изкуството са известни сами по себе си, но със своите скрити закачки и кодове, с посланията, които носят, закодирани от авторите им, те се превръщат в наистина брилянтни примери на неизмеримостта на човешкия гений. Дали крият още нещо? Кой знае.

The post Тайните на картините appeared first on Зелен Свят.

Дори тогава е било известно, че с помощта на музиката може да предизвикаш радост, да облекчиш болката и дори да излекуваш сериозни заболявания.

В древен Египет, безсънието е  било третирано с хорово пеене и облекчаване на болката. Докторите на древен Китай, дори написали музикални мелодии като предписание, вярвайки, че музиката може да излекува всяка болест. Великият математик и учен Питагор предложил да се използва музика срещу гняв, ярост, заблуди и пасивност на душата, както и да се използва за развитието на разузнаването. Неговият последовател Платон вярвал, че музиката възстановява хармонията на всички процеси в тялото и във вселената. Авицена използвал  много ефективно музиката при лечението на психично болни хора. Музиката може да увеличи или намали артериалното налягане, централната нервна система, да повлияе на дълбочината на дишането, ритъма на сърдечните контракции, да повлиява депресивни състояния и почти всички жизненоважни процеси.

Т. нар „музикотерапия” се използва успешно за подпомагане състоянието на хора диагностицирани с аутизъм.

Освен това, по време на специални експерименти се установява влиянието на музиката върху водата и растежа на растенията.

В Истанбул има наш лекар – специалист от Силистра, който спомага лечебният процес на сърдечно болните си пациенти чрез иновативен алтернативен метод. Доктор Ерол Джан успешно прилага терапевтичният ефект на музиката на своите пациенти, свирейки им на флейта.

Музиката, подобно на никой друг фактор, помага на човек да преодолее трудностите в живота. Тя може да създава добро настроение, подобрява емоционалното ви състояние, а също и да ви зареди с енергия за целия ден или да ви отпусне в края на работния ден. На сутринта, интуитивно хората предпочитат да слушат ободряващи и ритмични мотиви, които най-накрая ще ги накарат да се събудят и настроят за ежедневните им задачи.

Бавните мелодии са по-подходящи за вечерта, допринасяйки за отмора, почивка и балансиране. Спокойната музика преди лягане е чудесно лекарство за безсъние.

Известно е, че музиката на Моцарт помага за облекчаване на стреса и контролиране на емоциите. На мен лично, Шопен ми действа доста релаксиращо. Открийте кой е вашият класик и използвайте силата на класическата музика, за да релаксирате.

Логично – живите и ярки мелодии подобряват координацията на движенията, мобилността и производителността на труда, предавайки енергията на тяхното движение към хората. Класическата музика е в състояние да премахне мускулното напрежение, да намали нервността и да подобри метаболизма. Влиянието на музиката върху човешкото тяло е огромно. Всичко в света е изтъкано от звуци. Но музиката придобива магическа сила само, когато човек умишлено се насочи  към нея, за да подобри психо-емоционалното си състояние.

Покойната вече проф.Николина Георгиева ни беше разказвала, че по време на едно от пътуванията си до Япония, видяла как, за да отпуснат служителите си работещи на строеж, работодателите им осигурявали музикална среда, съпътствана от звуци от природата – чуруликащи птички, ромон на поточе и т.н. Това помагало да се намали стреса на работното място.

А знаете ли, че:

– Най-старият известен музикален инструмент е направен преди 40 000 години. Този музикален инструмент е направен от крак на елен.

– Някои певци могат да счупят чашата с гласовете си.

Ако искате да сте по-успешни в математиката,  се научете да свирите на пиано.

– Кравите, слушащи Моцарт, дават повече мляко.

– Преди да започне да композира, Бетовен е пъхал главата си в кофа със студена вода.

– Държавата, която е печелела най-много пъти конкурсът „Евровизия” е Ирландия

– Коефициентът ви на интелигентност може да се повиши с 5 единици, ако се научите да свирите на музикален инструмент.

– За да бъдете горди притежали на наградата „Златна плоча”  е необходимо да имате: 500 000 продадени копия (в Америка), в Турция и Англия по 100 000

– Може би музиката е вашият начин за релаксиране, забавление или пък ви е професия. Предполагам, че всички сме единодушни, нейното място в живота ни е благотворно…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Благотворното влияние на музиката appeared first on Зелен Свят.