Откритието е направено в Бохо (окръг Фърмана), малко, заспало село близо до границата с Република Ирландия. В стария църковен двор е гробът на „преподобния Джеймс МакГър, енорийският свещеник от 1803 г.“ се казва в съобщение на Би Би Си. Той е бил уважавана фигура в общността, който от смъртния си одър съобщил, че пръстта от гроба му ще има лечебни сили.

Вярването, че пръстта е лечебна, може би датира още отпреди 19-ти век. Бохо е разположено в археологически богат район и е заселено поне от желязната епоха. Вероятно църквата е била разположена върху или в близост до древен обект като келтски храм или светилище. Някои предполагат, че народните лечебни средства могат да бъдат проследени назад във времето до друидите, които някога са окупирали земята – съобщава Mother nature network.

Лечението са състои в това да се вземе почва от гроба и да се занесе в дома на болен човек. Би Би Си цитира Франк МакХю, местен историк, който твърди, че „хората трябва да лежат върху почвата, поставена под възглавницата им, обвита в кърпа“. Казва се молитва и в крайна сметка почвата се връща обратно на гроба на енорийския свещеник. Има многобройни твърдения, че почвата е изцерила много болни през вековете, въпреки че не е била одобрена от Католическата църква.

И всичко това не е просто бабини деветини!

Тестването на „лечебната почва“ от гробището е извършено от д-р Джери Куин, старши микробиолог и член на международен екип от изследователи, търсещи нови антибиотици за лечение на нарастващия проблем с бактерии, резистентни към лекарства. Той се заинтересувал от народните средства и решил да вземе проба от лечебната пръст. Докторът иска да я тества, за да види дали има научна основа за твърденията, че може да лекува болести. Той подозирал, че има научна причина за широкоразпространената вяра в народната медицина. Това, което открил в лабораторията си, удивило не само него, но и широката изследователска общност.

В пробата д-р Куин открил неизвестен досега вид стрептомицетни бактерии. Ученият ги тествал и открил, че съдържат нови антитела. Те се използват от имунната система на организма за борба с патогените, които причиняват заболяване. Микробиологът установил, че три особено опасни патогена могат да бъдат убити от антителата. Световната здравна организация счита, че тези патогени са основна заплаха за общественото здраве по света.

Медицински пробив

Д-р Куин се надява, че от новооткритите бактерии ще могат да се произвеждат до двадесет антибиотика. Те обаче трябва да бъдат тествани в изчерпателни клинични проучвания, които могат да отнемат години. Независимо от това, новите антибиотици могат да се окажат решаващи в борбата срещу резистентните към лекарства патогени.

Автор – Нина Жишева

The post Лековитият гроб на преподобния appeared first on Зелен Свят.

Благодарение на непретенциозността на условията, в които се развива, Алабашът расте бързо във всеки климат и във всякакъв вид почва. И това води до неговата достъпна цена, което е важно, ако искате да установите здравословна диета в рамките на определен бюджет.  Родината на алабаша е източното крайбрежие на Средиземно море. Но той е бил отглеждан и широко използван още  в древният Рим. Благоприятните свойства на алабаша се дължат на наличието на витамини В, А, С, К, Е, РР, както и холин.

Съдържа и минерали – голям списък от всички необходими за правилното функциониране на тялото, вариращи от алуминий, кобалт и бор, завършващи с йод, селен, цинк, флуор. Алабашът е източник и на: растителни масла; протеини, глюкоза, фруктоза, ензими, аминокиселини. фибри. Количеството витамин С – 50 mg, което е половината дневна доза за възрастен човек или пълната дневна доза за дете до 13-годишна възраст. Ето защо растителността има друго име сред народа – “Северен лимон”.

Той има благотворен ефект върху работата на такива органи като черния дроб, жлъчния мехур и също стабилизира метаболитните процеси на целия организъм. Алабашът се препоръчва не само за бременни жени, но педиатрите  съветват да влезе в храненето на децата от околло 9–ят месец. Определено количество от него има и други ползи за човешкото здраве: подобряване на функциите на имунната система, поради което човек рядко страда от различни инфекциозни заболявания, лек диуретичен ефект, който допринася за стабилизирането на работата на бъбреците и намалява честотата на хипертоничните кризи, предотвратяване на утаяване на холестерол по стените на кръвоносните съдове, както и тяхното почистване.

Лекарите казват, че е добро средство в помощ на укрепване на мускулите на сърцето, за стабилизиране на кръвното налягане; продуктът може да се използва и за предотвратяване на атеросклероза , особено за тези в риск. Алабашът е в състояние да отстрани токсините от червата, затова се препоръчва за тези, които са склонни към затлъстяване или живеят в райони с химически нездравословна околна среда. Въпреки високата наситеност на продукта с макро- и микроелементи, витамини и дори наличието на глюкоза, калоричният състав на продукта е само 41,7 kcal на 100 g.

От него, ориентираните домакини приготвят вкусна супи, салати, яхнии.

Предимствата му ще бъдат много забележими при редовна употреба, за да подсилите зъбите и венците си. Широко се използва в козметиката, тъй като маските, базирани на алабаш могат дори да подобрят тена от първия път, да премахнат пигментните петна , разширените пори и, с редовна употреба, да направят кожата по-еластична. 

В народната медицина, алабашът се използва като основа при лечението на астма, туберкулоза, кашлица и възпаление на устната лигавица.  

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Алабаш – ползи без претенция appeared first on Зелен Свят.

Според британската и американската традиции страдащите от болки в ставите просто пъхали в джобовете си малки картофчета.  Докато картофите били там, болката утихвала. През Викторианската епоха обаче се появило ново условия: картофите трябвало да бъдат откраднати.

Отчаяните болни приготвяли картофите си по безброй начини. В провинцията хората нелегално изкопавали картофи от полето. В градовете отвличали вниманието на продавачите, за да си отмъкнат един-два картофа. Често тези картофи се носели в специално изработени торби или джобове, а хората ги носели с години, докато грудките “изядат” ревматизма. “Очаква се, че със спаружването на картофите, болките ще намалеят”, отбелязва през 1896 един хроникьор в научното списание Notes and Queries.

В съвременната медицина вълшебните откраднати картофи почти не се използват, но някои от оригиналите все още съществуват. Според Дан Хикс, който специализира в съвременната археология в Университета в Оксфорд, музеят Pitt Rivers към университета има разнообразна колекция от спаружени, изсъхнали терапевтични картофи като експонати на остарелия терапевтичен метод. Много от картофите били добавени в края на 19-ти век, тъй като научният интерес към местния и световния фолклор нараснал. Един от тях бил дарен от господин Хенри Листър, който го носил повече от осем години, заедно с още три картофа. Практиката била пример, казва Хикс, за това как “хората се опитват да се излекуват от ежедневните заболявания”.

Съвременните наблюдатели са объркани за произхода на магията на картофите, но все пас има теории. Народният колекционер на приказки Андрю Ланг смята, че картофите могат да се окажат заместител на корените от мандрагората, много тачено лечебно средство, което също е от семейство грудкови. Други изтъкват, че в Англия картофът не е толкова стара култура, тъй като били пренесени в Европа от Америка сравнително наскоро. Подобни суеверия съществуват и в Съединените щати. Комодор Филипс, вярващ в магията на картофите, откраднал картоф от варел в Чарлстън, Южна Каролина и се противопоставил на лекар, който му казал, че не би могло да му причини облекчение. Едно медицинско списание от 1897 го цитира: “Не вярвам в него, но имам картоф и нямам ревматизъм”.

The post Мъчи те ревматизъм? Открадни си картоф! appeared first on Зелен Свят.