Датата на китайската Нова година, която се нарича и Пролетен фестивал, се променя всяка година, тъй като се основава на лунния календар. Докато западният григориански календар се основава на земната орбита около Слънцето, Китай и повечето азиатски страни използват лунния календар, който се основава на орбитата на Луната около Земята. Китайската Нова година винаги съвпада с второто новолуние след зимното слънцестоене.

Докато будизмът и даоизмът имат уникални обичаи по време на Новата година, китайската Нова година е много по-стара от двете религии. Подобно на много аграрни общества, китайската Нова година се корени в честването на пролетта – началото на подготовката за нов вегетационен период. Целта на календарите, от исторически план, е да се улесни земеделието. Важно е да се знае кога да се обработва почвата и да се сеят семената.  

Древният китайски календар обаче функционира и като религиозно, династично и социално ръководство. Оракулските кости, покрити с астрономически записи, показват, че празненствата са съществували поне през 14-ти век пр. Хр., когато династията на Шанг е била на власт, въпреки че някои смятат, че е започнало още от император Шун (2300 г. пр. Хр.).

Легендарният Ниан

Според приказки и легенди, началото на китайската Нова година започнала с борбата срещу митичния звяр, наречен Ниан, който имал тялото на бик и глава на лъв. Смятали го за свирепо животно, което живеело в планините и преследвало всичко живо. Към края на зимата, когато вече нямало какво да яде, Ниан се появявал в първия ден на Нова година в селата, за да яде добитък, култури и дори селяни, особено деца. За да се предпазят, селяните оставяли храна пред вратите си в началото на всяка година. Вярвали са, че след като Ниан изяде храната, която са приготвили, няма да напада повече хора.

Селяните живеели в ужас през зимата, но с течение на времето научили, че свирепият Ниан се страхувал от три неща: червения цвят, огъня и шума. И така, когато настъпвала Новата година, селяните закачали червени фенери и червени пролетни свитъци на прозорци и врати. Те използвали и фойерверки, за да плашат Ниан. Оттогава Ниан никога повече не се върнал при хората. Според легендата звярът е бил заловен от Хонгджун Лаозу, древен даоистки монах.

След като Ниан бил заловен, всички вдигнали голямо празненство и ритуалът, свързан с прогонването му, бил повторен през следващата година. Ритуалът се повтарял и предавал от поколение на поколение и обичаят да празнува Нова година с фойерверки, шум и червен цвят продължава и до днес.

Честване на древен обичай

И днес празнуването на Нова година може да се проследи до легендарната история на Ниан. Прозорците и вратите са украсени с червени цветни хартиени фигурки с популярни пожелания за късмет, щастие, богатство и дълголетие. Червеното е преобладаващият цвят. Това е емблема на радостта, а също така символизира добродетел, истина и искреност. На сцената на китайската опера, рисувано червено лице обикновено означава свещено или лоялно лице, а понякога и велик император. На Нова година хората даряват пари на приятели, семейство и колеги в червени хартиени пликове.

Традиционната практика е да се палят фойерверки, да се изгарят бамбукови пръчки и да се вдигне възможно най-голям шум, за да се прогонят злите духове, потомци на  Ниан.

Други обичаи и традиции включват почитането на старейшините, което включва посещение на най-старите и най-старшите членове на разширените семейства. Често вечерта, предшестваща китайската Нова година, е повод за китайските семейства да се съберат за годишната вечеря. Също така е традиционно за всяко семейство да почистват къщата изцяло, за да изтрият всякакво лошо влияние и да направят път за доброто и късмета. Някои семейства могат да поканят танцова трупа на лъвове като символичен ритуал, за да въведат китайската Нова година, както и за да изгонят злите духове от домовете си. В много градове има представления и танци, които съществуват от хиляди години, като царската церемония на небесното поклонение, която в миналото е изпълнявана от императорите, за да се молят за мира и просперитета на нацията.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Китайската Нова година – да поканим доброто в дома си appeared first on Зелен Свят.

Когато се говори за баница, без да се уточнява каква, се подразбира класическа баница с плънка от бяло саламурено сирене. Към сиренето може да се прибави газирана вода, яйца, с мляко, без мляко – всяка домакиня си има свой начин и тайна. Всеки има свободата да импровизира с форма, подправки, добавки и пълнеж.

Сега ще разгледаме малко алтернативи на класическата баница. Ако искате да допълните трапезата довечера и да изненадате близките си приятно, действайте.

Баница с праз

Предимството на тази баница е, че и полезна освен всичко друго.  Дори си мисля, че може да се включи в диетата… Някой да внесе проекто закон сред лекарите диетолози с това вкусно предложение, моляяяяяя… Друг вариант на тази баница е, че когато задушавате праза, може да добавите и кайма.

В Родопите е популярна баницата с ориз.  То в Родопите човек каквото и да яде, все е вкусно… Изобщо не се заблуждавайте, че е от баницата. От планината е…

Баница със спанак

На тази (също почти здравословна баница) може да се направи заливка като на мусака отгоре… Също така може да се облъчат малките деца с идеята на Попай Моряка за спанака и мускулите…Обикновено действа…

Баница със зеле.

Тук главният герой е зелето. Може да се използва обикновено, но за предпочитане е китайското, защото е по-фино. За да омекне и да не се чувствате като хрупащ заек, е добре да подготвите плънката със зелето, като го задушите предварително в малко мазнина например…

По Коледа е популярно да приготвите тиквеник, но предполагам, че вече сте се досетили и вероятно преяли по Коледа се въздържам да ви го предлагам.

Баница с картофи

Яла съм в една сладкарница в Кърджали и се съмнявам, че мога да докарам техният вкус вкъщи. В случая имам 2 новини:

– изработката е лесна е добрата;

– Лошата новина е, че тази баница е високо калорична баница, тип „захарна бомба”…дайте си сметка комбинация, от колко нишестени продукти е, ама к’ви дреме… ще отслабнем за лятото…

За финал ви оставих една вкусотия, която в турско се нарича буквално преведено – „ Цигарена баница”  ( Sıgara böreği ). Вероятно името идва от формата на баничките, които наподобяват пури. Различното е, че се приготвят от специални кори (които се казват кори за юфка – yufka böreği, които са фини, меки и доста еластични. Никак не се трошат и късат като нашите „нормални” готови кори за баница, и се пържат вместо да се пекат. Вкусът е… неописуем.

Сега като се замисля, май е най-добре, в крайна сметка сами да си наточите кори. Поне ще знаете какво се съдържа вътре….Ако разполагате с необходимото време, де…

Аз веднъж пробвах вместо с тиква, да сложа настъргани ябълка и канела и да ви призная, се получи много интересно… Дали пък утрешната късметлийска,  да не е отново такава… И без това имам достатъчно ябълки в хладилника в момента… А вие решихте ли вашата каква ще бъде?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Родата на класическата баница appeared first on Зелен Свят.

Напитка, с която сме свикнали да  свързваме посрещането на Нова Година. Днес предлагам да му отдадем малко  заслужени аплодисменти.

Историята на Шампанското не е нова. Вина от региона Шампан са били  известни още преди Средновековието.  Монаси правели вино за използване в тайнството на причастието. Шампанското вино е било част от тържествата за коронацията.

Кралете оценили непокътнатите, ярки и ободряващи вина и ги изпратили с уважение към други европейски монарси. През 17-ти в. шампанското е получило своето почетно място  на тържества в европейски страни.

Родината на пенливите вина е Франция, областта Шампан, където от 1668г. започва производството им. В това отношение, французите твърдят, че “шампанско” се наричало само такова вино, което се произвежда в провинцията на местното грозде.

Откривателят на метода за производство на пенливи вина е игуменът на Периньон. В началото, рецептата на шампанското се е пазела  в тайна. Едва през 1718 г. е била публикувана книга във Франция, където е описана технологията на пенливите вина, но едва през 1850 г. научната база е въведена под тази технология.

Луи XV обаче, решава, че шампанското трябва да се доставя само в бутилки, а виното в бъчви. Според него това е била много полезна напитка, която била подходяща само за аристокрацията. От тогава, се приело за традиция “газираното вино” да се използва за специални поводи – сватби, кръщенета и други тържества.

Гроздето, използвано при производството на шампанско, обикновено се прибира по време, когато нивото на захарта в него е по-ниско, а нивото на киселинност е по-високо. Сокът от събраното грозде се изстисква достатъчно бързо, така че виното остава бяло.

Шампанското вино отлежава в избата на производителя най-малко 15 месеца. Одобрените правила за производство на шампанско, изискват стареене на реколтата в избата в продължение на три или повече години, преди да се сгъстят, но много известни производители значително надвишават това минимално изискване, оставяйки бутилките в избата в период от  6 до 8 години.

Понастоящем в Шампан са регистрирани над 19 000 малки производители на шампанско, чиито лозя заемат около 32 000 хектара в региона.

Преди време се случи така, че на посрещането на една нова година се оказах на площада в Антверпен (Белгия). Май никога преди това не бях виждала толкова много хора накуп. И всички до един ведри и щастливи. Всякакви. Гмеж. Всички бяха там, за да зяпат прехвалената белгийска заря. Ядец. В последният момент мъглата беше толкова гъста, че никой нищо не видя. Чувахме я, де. По едно време трябваше да тръгвам, ама нямаше как. Толкова много народ имаше там. Нямаше къде да паднеш. Тълпата ме притискаше толкова силно, че ако се отпусна, нямаше как да се свлека. Вероятно тогава трябваше да се пропия… просто тълпата щеше да си ме носи. Така приклещена в тази смешно-тъжна ситуация, белейки си мандарина с премръзнали пръсти, погледът ми попадна на една двойка малко над… хм, да кажем средната възраст. Облегнати на старият ръждясал мост, те извадиха от някъде (незнайно как оцелели) 2 кристални чаши и шампанско. Порази ме как не виждаха никой и нищо. Просто се гледаха в очи и пиеха шампанско. Бяха изгубени в своя мъничък свят и никой, и нищо не ги разсейваше. Образът на тази двойка, остана завинаги в мен като спомен за искрено и неподправено щастие. Тогава разбрах, че не е важно какво пиеш, къде си, а с кого си. А, да… и как те гледа.

През новата година ви пожелавам  първо да сте здрави и второ да имате с кого да споделите всеки един миг! С останалото си се оправяйте сами…Айде, весело да ви е народе довечера и така всеки ден, след това!

източник снимки : Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Искряща и пенлива радост – Шампанското appeared first on Зелен Свят.

Срещата на Новата и Стара година е свързана с традиции, които са запазени от древни времена. До ден днешен в различни страни прибягват до различни трикове за “примамване” на късмет, просперитет и благополучие.

Например в Англия, според древен обичай, когато часовникът започне да нанася удари в 12.00 , задните врати на къщата се отварят за освобождаване на старата година, а с последния удар отварят входните врати.

В Австрия се смята, че за да бъде човек щастлив, в навечерието на Нова година, трябва да се яде парче от свинската глава или даже от муцуната.

В Унгария през първата секунда от Новата година свирят с детски тръби и свирки. Смята се, че именно те отблъскват злите духове от домовете и призовават радост и благополучие.

Веднага щом часовникът започне да отброява полунощ, в Германия хора от всички възрасти се качват по столове и маси, и с последния удар заедно „скачат” с радостни поздрави в Новата година.

В Румъния неомъжените жени обикновено отиват до кладенец, запалват свещ и поглеждат надолу. Вярват, че образът на пламъка ще привлече лицето на бъдещия ѝ съпруг в тъмните дълбини на водата. Тези, които не рискуват да се скитат по улиците през нощта, вземат клон от базиликата и го поставят под възглавницата: надяват се, че сънят ще покаже бъдещият годеник.

В Гърция Новата година е денят на св. Василий, който е известен с изключителната си доброта. Децата оставят обувките си до камината, с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Италия е обичайно да се изхвърлят  стари дрехи и дори мебели от апартаментите в последната минута на старата година. След тях летят бисквити, конфети, искри.

В Испания има традиция, в навечерието на Нова година да се яде грозде. Когато се отброяват последните минути трябва да имате време да изядете 12 зърна грозде, по едно за всеки от дванадесетте следващи месеца.

В Шотландия Новата година се празнува с един вид факелно шествие: варели катран се подпалват и се търкалят по улиците. Така шотландците „изгарят” старата година и осветяват пътя към новото. Благосъстоянието на собствениците зависи от това кой първи влиза в къщата сутринта на новата година. Смята се, че щастието ще донесе тъмнокос мъж, който дойде с подарък.

В древен Китай в новата година е обявен единственият празник на просяците през годината, когато някой може да влезе в къщата и да вземе това, което му е необходимо, а ако откажете, съседите ще ви отвърнат с презрение. В съвременния Китай, Новата година е празник с фенери. Тя се чества на петнадесетия ден от Новата година по лунния календар. В навечерието на Нова година, на улиците и площадите светват безброй малки фенери, които вярват, че искрите от тях ще отблъснат злите духове.

Във Виетнам Новата година на лунно-слънчевия календар се нарича Тет. Това е семеен празник, през който всички спорове са забравени, обидите са простени. Виетнамците украсяват домовете си с миниатюрни мандаринови дървета с малки плодове.

В Монголия, с пристигането на първия ден от Нова година в страната започва истински национален празник – не можете да се карате, да спорите, да се кълнете и да заблудите, това се счита за голям грях.

Японските деца празнуват Нова година в нови дрехи, вярвайки, че това ще донесе късмет и здраве. В навечерието на Нова година децата слагат рисунка с картина на мечтата си под възглавницата, след което желанието трябва да бъде изпълнено.  Най-важното за японците е да се смеят през първата секунда на Нова година – тогава щастието ще ги съпровожда през цялата година.

В Индия има осем дати, които се отбелязват като Нова година, тъй като в страната се пресичат много култури.

В Алжир, Бахрейн, Йордания, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Судан, Сирия и Танзания Мухаррам е посрещнат – първият месец от мюсюлманската лунна календарна година. Няколко седмици преди тази дата, мюсюлманите слагат пшеница или ечемик на блюдо с вода, за да поникнат. Към началото на новата година се появяват кълнове, които символизират началото на нов живот.

Еврейската Нова година – Рош Хашана – денят на Върховния съд. Смята се, че на този ден Всемогъщият съди хората и въз основа на действията си решава каква съдба ги очаква през следващата година. Затова най-важното в това време е покаянието на всеки човек. Този ден е изпълнен с молитви и сдържана радост. На масата има кръгла хала с ябълки, потопени в мед, така че годината да е сладка.

В Куба, в навечерието на Нова година, всички ястия, които са в къщата, са пълни с вода, а в полунощ те започват да изливат течност от прозорците.

В Непал Новата година се празнува с изгрева на слънцето. През нощта, когато луната е пълна, непалските хора хвърлят ненужни неща в огъня. На следващия ден рисуват себе си – лица, ръце, гърди, а след това танцуват и пеят песни по улиците.          

Новогодишните празници децата в Дания прекарват в търсене на подаръци. Проверяват не само собствените си чорапи, подготвени за Улемен (тоест Дядо Коледа), но и претърсват цялата къща

Където и да сте, както и да посрещате новата година, не забравяйте, точно в 12.00 да целунете любимият си човек.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Трикове” за късмет на народите за новата година appeared first on Зелен Свят.

Кое животно ще бъде символ на 2019 г.

Много скоро ще се сбогуваме с годината на Жълтото земно куче и ще поздравим символа на 2019 – Земният глиган. Според източния календар, годината на Земния глиган официално ще започне на 5 февруари 2019 г. и ще приключи на 24 януари 2020 г. 2019 г. ще бъде последната от дванайсетгодишния цикъл, през който Юпитер успява да направи една пълна обиколка около Слънцето. Земният глиган е символът за тази година, който ще дава посоката, в която да се движим през следващите 12 години.

От 2019 г. ще бъде годината на Земният глиган. Затова е необходимо да спазим няколко важни правила за правилното празнуване на Нова година. Когато избирате тоалета си за новогодишното парти, препоръчителни са жълтите нюанси, облечете жълта рокля, сложете златен грим, впишете в маникюра си слънчеви багри. Смята се, че тематичният цвят, съответстващ на цвета на символа на годината, носи късмет на онези, които го носят в новогодишната нощ.

Освен това тази година на масата ви за Нова година не бива да се присъстват свински ястия, но се допускат други видове месо. Тъй като прасето също се смята за символ на просперитет и финансова стабилност, има един знак: ако поставите сметка под коледната елха, ще бъдете финансово щастливи през цялата година.

The post Носете жълто в Новогодишната нощ appeared first on Зелен Свят.

Всеки избира от коя страна да бъде. Аз също от известно време се опитвам буквално да дресирам съзнанието си да се фокусира върху всичко, което има положителна страна. Особено в някакви моменти, когато се почувствам тъжна, действа с особена сила. В края на тази година, предлагам да си направим един хубав списък. Списък с обещания за следващата година. Дали ще го изпълним целия, зависи от нас.

И така…

Да започнем с най-важното. Здравето. Хайде да си обещаем, да не го пренебрегваме в името на други, уж по-важни неща. Важно е да помним, че само, ако сме здрави, може да бъдем полезни на себе си и околните.

Да бъдем като сито. Има една теория, според, която човек има не само физическо, но и ментално тяло. В мига, в който задържим негативни емоции в менталното ни енергийно тяло, рано или късно, то неминуемо рефлектира и върху физическото. Логично, свързани са. Задържаният гняв, обида, тъга се превръщат в болести. И обратно, прошката помага и лекува. Не бърчете устни. Не съм си го измислила аз. Руският учен Лазарев е написал общо 9 тома по тази тема. Относно това как прошката лекува. Пробвала съм го при мен и действа. Така че нека през новата година не само да си обещаем, а и да опитаме да бъдем като сито за проблемите. Да помним и предаваме доброто и да пускаме негативното през себе си като сито.

Може да ви стори глупаво, но следващото обещание, нека бъде – да пием повече вода. Не знам колко от вас са запознати, но водата има дори лечебен ефект. Освен полезните свойства за метаболизма и кожата на човек, учените са доказали, че кристалите на водата се преобразуват в красиви форми, когато са наричани с позитивни думи и точно обратното. Ако в стаята има вода и скандали едновременно, водата може да има негативни последици, заредена с отрицателна енергия. Имайки предвид, че човешкото тяло в голям процент се състои от вода, трябва да си помислим какви емоции „вкарваме в тялото си” и как това се отразява на здравето ни. Дори има чудесен филм по темата, който признавам си (без бой), все още не съм намерила време да изгледам.

Да се простим с очакванията си. Нека да се опитаме да правим добро без да очакваме нещо в замяна. Нарича се безусловна любов и има безброй форми. Понякога може да помогнем на възрастен непознат, друг път да нахраним животно, да помогнем на познат в нужда. Бъдете сигурни, че понякога една прегръдка или добра дума може да помогнат на някого. Списъкът може да е безкраен. Може да станете рицар – спасител в собственият си кръг от близки и познати или да разширите кръга и да се включите в най-различни каузи и инициативи.

Да спрем да се самонараняваме. Замислете се колко често се обвиняваме, чоплим стари преживявания и носим бремето на вината със себе си. Спрете да се обвинявате и не позволявайте на никого да ви вменява вина. Тайната тук е да се научим да живеем в настоящето. Само то има значение.

Да посетим поне едно място, където не сме били досега. Да опитаме от чужда кухня, да се докоснем до непозната култура. С други думи, да си подарим непознати усещания и приключения, да си създадем красиви спомени. Не е нужно непременно дестинацията да е скъпа и далечна. Хайде на бас, че ако до сега не сте ходили в Родопите и отидете на гости на някоя цветна баба, дълго ще помните нейният пататник и чудни истории, а живописната природа ще ви омагьоса и пренесе в друго време.

Да си намерим хоби извън рутината на ежедневието. Да кажем, ако работите в офис с едни и същи хора, няма ли да е атрактивно и запомнящо се да се запишете на курс по латино танци или например театър?!? Ще срещнете куп нови хора, ще намерите алтернативен начин да се отдалечите от ежедневието си и да се себеизразявате.

Да правим подаръци на себе си и другите, без повод. Някъде бях чела, че това също лекува. Пробвайте.

Да си обещаем да не сме толкова зависими от вещите.

Да подаряваме емоции и преживявания, а не вещи.

И последно… хайде да си обещаем да не си обещаваме неща, които не можем да изпълним.

Да се фокусираме върху постижими и ясни цели. Хайде сега, ваш ред е.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Обещайте си щастие appeared first on Зелен Свят.