За втора поредна година Финландия беше обявена за най-щастливата страна в света. Затова тя предлага на чужденците безплатна ваканция, която ще ги научи на щастие.

Първо, нека да видим защо Финландия е най-щастливата страна?

Световният ден на щастието се отбелязва на 20 март. А ООН в негова чест ежегодно в продължение на 7 години вече определя най-щастливата страна. Такива параметри като свобода на избор на живот, БВП на глава от населението, доход, продължителност на живота, социална подкрепа и щедрост се вземат предвид.

Може би за много Финландия е мрачна страна със суров климат. Но, както виждаме, това не се отразява на живота на местното население.

Специален проект

Инициативата за прекарване на безплатна ваканция във Финландия се нарича Rent a Finn. Целта й е да насърчи хората от цял ​​свят да прекарат три дни през лятото в тази страна, така че да могат да разберат начина на живот, да си починат, да се научат на спокойствие и пълно щастие. Желаещите могат да се регистрират в програмата до 14 април.

Ръководства за щастие

Цената на проекта беше поета от Националния съвет за туризъм на Финландия. Туристите се настаняват в къщи, в които живеят хора. Има осем водачи.

Участниците могат също да посетят осем села във Финландия. Там пекат месо, събират къпини, ходят на лов или играят традиционни финландски игри.

Каква е тайната на финландското щастие?

Докато целият свят отива на терапия, финландците си обуват гумени ботуши и отиват в гората.

Финландците са убедени, че тяхното щастие се крие в това, че добре съжителстват с природата.

Избор на участници

За да участвате в програмата, трябва да изпратите кратко видео (максимум 3 минути), за да наемете финландец. Заинтересованите трябва да опишат връзката си с природата и да обяснят намеренията си при посещение на скандинавска страна, както и да попълнят формуляр в сайта.

Голяма е вероятността някои туристи да решат да останат в тази страна за по-дълга ваканция. Но, в такъв случай, ще трябва да поемат допълнителни разходи. Организацията плаща само за 3 дни почивка.

Ако се интересувате, можете да следите Instagram на Националния съвет за туризъм и да следите техните новини. Не се знае дали подобен проект ще бъде осъществен в бъдеще. Но ще имате възможността да видите снимки на красотите на тази страна и да разберете защо хората там са толкова щастливи.

Превод – Нина Жишева

The post Да се научим на щастие във Финландия appeared first on Зелен Свят.

С какво е известна Япония? Сигурност, любезност, консерватизъм … И също – суши, сумо и зелен чай. Не забравяме ли нещо?

Има много митове и легенди за Япония, но най-удивителното е, че най-странните често се оказват истина!

Например:

1. Влаковете никога не закъсняват.

Влаковете, метрото и автобусите в Япония се движат по ясен график, в който времето е посочено до секундата. Те никога не закъсняват. Ако възникне някакво извънредно събитие (например прекъсване на ток или закъснение поради авария), железопътната линия изпраща на всички пътници писмо за извинение, което може да бъде представено на работното място.

2. Японците обичат опашките.

Японците не могат да не се подредят: на автобусната спирка, до някои забележителности или в популярен ресторант. Колкото по-дълга е опашката пред магазина или кафенето, толкова повече хора се нареждат на нея: това е един вид знак за качество. Много заведения извършват промоции (като например продажба на ограничено количество стоки), за да създадат опашка.

3. Отделно събиране на боклука – цяла наука.

Разделното събиране на боклук в Япония е толкова сложна система, че във всеки град се дават специални инструкции. Всички отпадъци се разделят на горими и негорими; различните видове контейнери се изхвърлят отделно; книги, списания и картон се извозват в определени дни; и т.н., и т.н.

4. Хората спят във влаковете.

Японците работят много и постоянно им липсва сън. Следователно спането във влака по пътя за работа или вкъщи е често срещано нещо. Дори в метрото седалките са оборудвани с възглавници, а през зимата се отопляват.

5. Японците наистина ядат суши!

Суши е наистина често срещана храна в Япония, но не в никакъв случай ресторант. Това е улична храна – като  хот-дога. Затова всякакви сложни многоцветни суши с куп съставки са чиста нашенска фантастика; традиционното японско суши е много просто и със сигурност не включва авокадо!

6. Хората често носят маски на обществени места.

Всеки японец има хирургическа маска – те се продават на всяка стъпка. Те се носят навсякъде: през зимата – за да не се заразят, през лятото и пролетта – за да се предпазят от прах и прашец. Напоследък това стана просто модерно сред младите хора.

7. В Япония има автомати за продажба.

От центъра на Токио до най-отдалеченото рибарско селище, сред полета и гори – в Япония няма място, където няма автомат за напитки. Общо в страната има над 5 милиона автомати, които денонощно продават напитки, храна, канцеларски материали, козметика, цигари, алкохол, книги и дори бельо. Те приемат плащане чрез смартфон и кредитна карта, но за да закупите алкохол и цигари, ще трябва да приложите карта, потвърждаваща възрастта.

8. Загубените неща винаги се връщат.

Може би сте чували истории в Япония, че някой губи портфейл, телефон, бижута и други ценности и те бързо му се връщат. Портфейлите винаги се връщат с пари, а парите, намерени на улицата, обикновено се предават на полицията. А неща като ключове, дрехи или чадъри обикновено не е прието да се пипа, та, ако сте ги забравили, просто се върнете и си ги вземете!

9. Японците са склонни към работохолизъм.

Културата на трудолюбие в Япония е толкова развита, че дори има японска дума за смърт от преработка: karoshi. Работният стрес в тази страна надхвърля всички възможни граници: хората идват да работят предварително и работят извънредно. През почивните дни и празниците се счита за правилно да се работи от вкъщи.

10. Японските ученици сами почистват и сервират обяда в трапезарията.

В японските училища децата се учат не само на математика и физика, но и на почистване, миене, готвене и т.н. Графикът на дежурството е проектиран така, че никой да не остава бездействащ.

11. Много банкомати работят само през деня.

За разлика от други страни, много японски банкомати се изключват едновременно със закриването на банката. А през празниците банките изобщо не работят, така че тогава няма достъп до банкова сметка! А банкоматите може да не приемат друга банкова карта … Като цяло в Япония е по-добре винаги да имате пари в брой.

12. На улиците няма кошове за боклук.

Както вече споменахме, в Япония събирането на боклука е отделно, но намирането на коша не е толкова просто. Освен специалните контейнери за пластмасови бутилки, кошове има само в супермаркетите и жп гарите. Обичайно е да носите боклук със себе си и да ги сортирате у дома.

Превод – Нина Жишева

The post За Япония, като за Япония appeared first on Зелен Свят.

Забраната да се яде червено месо и постът са форма на въздържание по време на Великия пост, който продължава четиридесет дни до Великден.

Въздържанието е жест на покаяние, в който вярващите се лишават от червено месо. Въпреки това, можете да ядете пиле, риба, морски дарове или други обикновени ястия.

Думата “въздържание” идва от латинската дума “жертва” и чрез тази жертва човек принася душата и тялото си като компенсация за щетите, причинени от греха.

Кодексът на каноничното право гласи, че „всички вярващи, всеки по свой собствен начин, трябва да се покаят според Божия закон”.

Следователно, от 14 до 59 години, хората са призовани да практикуват въздържание в чест на Христос.

В миналото приготвянето на храна, която включва месо, било скъпо и се е считало за много удовлетворяващо. Така „формата на пост е била отказът от месо“, казва отец Донато Хименес.

В момента въздържанието означава не само „да се откажеш от месо, но и други изискани деликатеси”, като бързо хранене, сладкиши, закуски и други приятни гастрономически ястия, каза той.

Трябва да отбележим, че въздържанието не е едно и също нещо като пост. Постенето обикновената храна трябва да замени с хляб и вода.

Целта на въздържанието от храна и напитки е да въведе в човешкото съществуване не само необходимия баланс, но и човек да изостави своите „потребителски“ навици.

Потребителите са една от характеристиките на западната цивилизация. Материално ориентираният човек често злоупотребява. Напоследък цивилизоваността се измерва с количеството и качеството на нещата, които могат да бъдат осигурени.

Тази цивилизация на потреблението осигурява материални ползи не само, за да служи на човека за развитието на творческите му и полезни дейности, но и да задоволява чувствата и удоволствията.

Истинският човек трябва да се въздържа от много средства за консумация. Той просто трябва да се научи да казва „не“.

Постът е запазен с по-голяма тежест на изток; докато на Запад традициите са леко опростени, но духът на покаяние е запазен.

Превод – Нина Жишева

The post Защо по време на Великия пост не бива да се яде червено месо appeared first on Зелен Свят.

Традиционното бинди

Традиционно, това е ярко червена точка, сложена в центъра на челото близо до веждите. Но бинди могат да бъдат и други цветове със знак или бижу, носени върху тях. Много хора свързват червеното бинди с древната практика да предлагат кръвни жертви, за да успокоят боговете.

Интересно е да се отбележи, че в древното арийско общество младоженецът е слагал „тилака“ (дълга вертикална марка) на челото на булката като знак за брак. Настоящата практика може да бъде продължение на тази традиция. Показателно е, че когато индийката има нещастието да стане вдовица, тя спира да носи бинди и други декорации, свързани с омъжените жени.

„Шестата чакра” и нейното значение в индийската култура

Смята се, че областта между веждите е шестата чакра, известна като аджна, която означава „командване“, и се смята, че е седалище на скрита мъдрост. Тантрическите култове вярват, че по време на медитация латентната енергия се издига от основата на гръбначния стълб към главата, а аджна е изхода за тази мощна енергия. Смята се, че червената точка между веждите запазва енергия в човешкото тяло и контролира различните нива на концентрация. Тя е и централната точка на основата на самото творение и символизира благоразположението и щастието.

Хиндуистката традиция твърди, че всички хора имат трето вътрешно око; двете физически очи са използвани за виждане на външния свят, докато третото се фокусира навътре към Бога. Като такава, червената точка означава благочестие, както и постоянното напомняне да държим Бог в центъра на мислите си.

Символизъм на Бинди и смисъл на цвета му

Привличащото окото бинди е една от най-визуално очарователните от всички форми на декорация на тялото. Индусите придават голямо значение на тази орнаментална марка между веждите – място, което от древни времена се счита за главна нервна точка в човешкото тяло.

Освен че червената точка е благоприятен знак за брак, се смята, че тя гарантира и социалния статус и неприкосновеността на институцията на брака. Докато индийската булка престъпва над прага на дома на съпруга си, покрита с бляскави дрехи и орнаменти и украсена с червеното бинди, то й предоставя място като пазител на семейното благосъстояние и потомство.

В днешно време обаче символиката на бинди вече не се спазва стриктно и се използва в голяма степен като аксесоар за красота или част от женската мода. Традиционно червената точка е направена от кравешка кръв и пръст; но дори и това се е променило. Сега повечето индуски жени предпочитат да носят на мястото бижу.

Съвременната точка също не знае никакви граници: могат да я носят и мъжете и жените. Някои съвременни мъже го носят на благоприятни поводи, като например за ритуално богослужение или сватба, на празнични поводи или при тръгване или връщане от пътуване или кампания. За разлика от това, традицията на мъжете, украсени с тилака, е избледняла в последно време – сега много повече жени, отколкото мъже, споделят тази украса.

Други промени се наблюдават при някои самотни жени, носещи черни точки, докато омъжените жени носят червени. Днес жените често носят точки, които съвпадат и с цвета на техните сари.

Необходима е много практика, за да се постигне перфектната кръгла форма на ръка, но в модерните времена (и с променящата се мода) жените изпробват различни форми и дизайн. Понякога „червената точка“ изобщо не е точка – а права вертикална линия или овал, триъгълник или миниатюрно произведение на изкуството, направено с фина остра пръчица, опушено и поръсено със златен и сребърен прах, обсипано с мъниста и инкрустирано с блестящи камъни!

През последните години Бинди стана популярно и извън Южна Азия и често се носи като модна декларация от известни личности и други. Някои мъже и жени в традиционните култури, носещи бинди, са критикували този акт като елемент от културното присвояване; но те вероятно не успяват да осъзнаят, че в западните култури на шоубизнеса и меркантилността всичко е въпрос на пари – и за съжаление моралът или традициите са склонни да изчезват по-бързо в името на печалбата.

Не бива да се пренебрегва факта, че има много противоречия около това кой има право да носи бинди. Провокативният въпрос се разглежда от писателя и студент по право Видя Рамачандран, който пише:

„За съжаление на този въпрос няма прост отговор. Редица южноазиатски жени, писали по този въпрос, са формулирали свои собствени критерии за приемливо използване на бинди. Аарти Оливия предполага, че не-южноазиатците могат да носят бинди, ако или се оженят за южноазиатски, или посещават индийски фестивал или ритуал. Междувременно, признавайки по-широкото културно значение на бинди, Reclaim the Bindi предполага, че всички южни азиатци, включително тези, които нямат индуско наследство, могат да носят бинди по свое усмотрение. Смятам, че е по-полезно тези предложения да се използват единствено като такива – предложения, или груби насоки за поведение, а не твърди правила. Буквално е невъзможно да се изработи изчерпателен списък на приемливи ситуации за носене на бинди.”

Подобно на много други практики, които са били обсъждани в светлината на културните права и културното присвояване, отговорът на въпроса кой може да носи бинди, остава тема на дебат.

Превод – Нина Жишева

The post Бинди – религия, мистика, красота, мода? appeared first on Зелен Свят.

Произходът на булчинския воал

Обикновено се смята, че булото е било използвано още през римския период. През това време се е смятало, че булката е особено уязвима от влиянието на злите духове в деня на сватбата. Затова трябвало да бъдат взети мерки, за да я предпазят от тези зли същества. Една от тях, например, е била косата на булката да се оформи с връх на копие. Докато тази традиция не е оцеляла до днес, воалът е оцелял.

Воалът на римската булка е известен като фламеум, което, според самата дума, прави асоциация с пламък. Цветът на булото трябвало да символизира намерението на двойката да остане обвързана до края на живота си. Освен това се смятало, че фламеумът трябва да покрива булката от главата до петите, която трябвало да я направи да изглежда така, сякаш е била в пламъци и в това била предпазната му сила. Като алтернатива се предполага, че булчинският воал се правел така, че да съответства на височината на булката, така че да може да бъде използван отново като погребален саван.

Какво символизира булото?

Символичната стойност на булчинския воал се забелязва и в други брачни традиции. В еврейската традиция, например, младоженецът поставя воала на главата на своята бъдеща съпруга и това е предназначено да символизира обещанието, което той прави -да се ожени за нейната вътрешна красота. В християнството воалът символизира скромността и чистотата на булката, както и нейното уважение към Бога. В традиционната китайска сватбена церемония, воалът, който е червен на цвят, се носи като благоприятен символ в допълнение.

В миналото булчинският воал е имал редица практически цели, макар че днес  повечето от тях са изгубили своята символична функция. Например, по времето, когато уредените бракове са били норма, булчинският воал е бил предназначен да прикрие лицето на булката от младоженеца. Бракът се е смятал за сделка между две семейства и булото било предназначено да попречи на младоженеца да промени мнението си за брака, в случай че не харесва това, което е видял. След като воалът е бил вдигнат, „сделката“ се счита за завършена и мъжът вече няма да може да „върне“ жена си. Очевидно мнението на жената за новия й съпруг нямало значение в онези дни.

Дължината на воала

Популярността на булчинския воал отслабва за известно време в миналото, но през викторианския период се наблюдава възраждане. Излишно е да казваме, че тази популярност е възродена благодарение на сватбата на кралица Виктория. По време на викторианския период булчинският воал се превръща в символ на статута, а дължината, качеството и теглото на воала се определяли въз основа на социалното положение на неговия ползвател. Например, най-дългите воали са били носени от кралски булки.

Популярността на булчинския воал оттогава продължава и в модерните времена. Независимо от това, неговата оригинална функция от римско време до голяма степен е забравена, заедно с другите традиционни символики и практически функции. Може да се каже, че този традиционен булчински аксесоар е бил повлиян от икономически и технологични фактори през миналия век. Например преди Втората световна война дължината на булчинските воали, особено тези, използвани от висшата класа, трябвало да бъде намалена, тъй като материалът за облекло бил ограничен. Освен това, традиционно използваните материали за изработването на воала – дантелата и коприната, след войната били заменени от изкуствени и синтетични тъкани.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Произходът на булчинския воал и неговите защитни сили appeared first on Зелен Свят.

Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден.

Според някои изследователи е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за българският народ данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари.

Легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заколва петела в полунощ на прага на къщата и опръсква с кръвта му навред. Когато на сутринта турците идват повторно, остават  стъписани пред постъпката на майката. След това повече не събирали момчета за еничари от село Голица.

Оттогава до днес, този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Подготовката за Петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, за разплод и втори за Петльовден. За тези два петела се полагат особени грижи и те са на специален усилен хранителен режим. Празникът се предхожда от основно почистване, измитане на къщата и двора. Жените се изкъпват и пременяват. В подготовката влиза направата на баница, сваряване на целия петел, направата на свещи и специална къделя, която се подарява на бабата-акушерка. Всяка млада жена, особено която се е сдобила с първа мъжка рожба, става много рано на този ден, заколва определения петел и го сварява цял, точи кори, прави зелник.

След това булката, заедно с мъжа си, отива да дари на бабата, да ѝ целуне ръка, да се поклони пред самия акт на раждане на продължител на рода и да се повеселят заедно. Хора и танци се играят както в дома, така и пред къщата на бабата до късно през нощта.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Петльовден appeared first on Зелен Свят.

Иван (от старобългарски означава„Бог е милостив“, от иврит: “Божа благодат”

Ивановден е един от най-големите празници в началото на годината.

На 7-и януари, православната църква почита Йоан Кръстител, а в празничната обредност се преплитат христянство и езичество: зимният Свети Йоан е кръстник на Христос и затова в традиционната представа на българина той става покровител на кумството и на побратимството.

Името Иван е славянската форма на Йоан и е най-популярното име в християнския свят. В България Иван далеч не е просто само име, а титла и призвание.

Израснал в Юдея и Галилея, където се прочул като проповедник. Убеден бил в мисията си да подготви пътя за идването на Месията и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Те му вярвали и му позволявали да ги кръщава. Говорели, че е дошъл нов пророк или че е самият Месия. Затова е наречен Предтеча – пръв вестител, предшественик. Йоан постоянно напомнял, че ще дойде истинският Месия, който не ще кръщава с вода като него, а с Божи Дух и с огън.

На Ивановден продължават обичаите свързани с чудодейната сила на водата.

На Ивановден обредното къпане продължава, като се разширява кръга на окъпаните. Навсякъде се прави ритуалното къпане на младоженците-едногодишници, което по традиция се извършва от кума или девера. Окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Ходи се при кумовете, но не с празни ръце, а с кравай, месо и вино. В Южна България на обща трапеза сядат побратимите и посестримите.

Понеже Йордановден е сложил краят на кукерските игри, на същия ден, всички участници в тях задължително трябва да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

Колко са ни красиви обичаите. Редно е да ги помним и предаваме нататък.

Да са живи и здрави именяците, да им се случи всичко онова, което ще ги усмихва и да пребъде името им!!!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post От кал да е, Иван да е!!! appeared first on Зелен Свят.

В този хиндуистки ритуал семействата хранят гарвани, които представляват починали роднини.

Пладне е, а слънцето е високо в небето в Ченай, Индия. По улицата се задават две жени, носят в ръцете си истинско пиршество. Ще хранят гарваните, но наоколо не се виждат никакви птици. Едната жена започва да ги вика – Коо, коо, коо, но никой не се появява. Жените прибират листата от банани, съдържащи поръсен със захар ориз калканд, ориз в самбхар, йотурт, зелен грам дал, ориз напоен с расам, вадаи – понички с чубрица, бананов чипс, паясам от грис. Свалят стъклата и започват да мятат погледи ту към близките дървета, ту към небето с надеждата да зърнат гарваните. Появява се само един.

Това е част от хиндуистки ритуал, известен като shradh, годишен ритуал, провеждан на ден, известен като тити, или годишнината от смъртта на близък човек, изчислен според астрологията и ведическия календар. Индусите вярват, че гарваните осъществяват  връзката между световете на живите и мъртвите – смята се, че мъртвите посещават света на живите във вид на гарвани. Всяка година след смъртта на някой близък, семейството приготвя трапеза, изпълнена с всички храни, които роднините им са обичали приживе. Хората се редуват, за да положат своята храна върху бананов лист, докато всички оставят по нещо. След това листата се изнасят внимателно навън. Но понякога няма гарвани и тогава семейството трябва да ги потърси. Храненето на гарван се смята за важно и благоприятно и се практикува по всякакъв начин. Индийците дотолкова държат на него, че гледат да то обвържат с всякакви ритуали. Обикновено се извършва от най-големия син, дъщерите могат да изпълняват ритуала, ако няма синове или, ако синът отсъства.

Shradh завършва, когато гарванът кацне и започне да яде. Това означава, че душата на любимия човек вече е наситена и е в мир. 

Автор – Нина Жишева

The post Да нахраниш гарван за Shradh appeared first on Зелен Свят.

Хората от провинция Ашир предлагат венци от цветя и билки за продан, но не като примамка за туристите, които искат да ги покажат на своите приятели вкъщи. Тези сложно изработени украшения за главата са част от традиционното облекло на така наречените “цветни мъже”: Членовете на племето Кахтан, които поддържат практиката да се украсяват с цветя и зеленина в името на красотата и здравето. Именно с тази идея те продават традиционните корони на посетителите.

Днес, съсредоточени най-вече в южната част на Арабски полуостров, каnтаните се смятат за най-старите социални образувания в района, претендирайки, че са потомци на Исмаил, син на Авраам, от еврейската Библия. Цветното им име идва от факта, че много хора от кахтани традиционно коронясват главите си с венци от билки, цветя и треви. Според покойния изследовател Тиери Маугер плетенето на тези цветни венци повече наподобява състезание между младите мъже на племето. В творбите си те включват колкото се може повече цветни допълнения, като невен и жасмин. Мъжете на средна възраст и нагоре са по-сдържани и вплитат във венците си повече зеленина като див босилек. Венците се носят както за красота, така и по време на големи мюсюлмански празници. Някои ги носят и по време на болест, за изцеление, като се заплитат в такива венци билки и лековити треви. Мъжете вярват, че венците помагат против главоболие и болести на синусите.

Племето представлява малки, самоуправляващи се групи, живеещи в отдалечени и трудно достъпни планински райони на полуострова. Отглеждат кози и зърнени култури, ориз.

Въпреки странностите си, много от обичаите на цветните мъже са доживели и до днес и привличат туристите. Носят раирани цветни дрехи, набрани на кръста, жените се обличат в тесни рокли, които ги пазят от студа, когато температурите паднат. Въпреки че жените не носят цветни венци, наметалата и забрадките им са украсени от сложна геометрична бродерия, с цветни празнични пискюли в ярко жълто, синьо и червено.

Автор – Нина Жишева

The post Венценосците от Саудитска Арабия appeared first on Зелен Свят.

Можете да завиете надясно на светофара навсякъде в страната, но не и тук. Монреал е много подходящ за велосипедисти и пешеходци, а администрацията иска да се увери, че те остават приоритет, така че взели решение да не направят промяната.

Монреалските зими са студени и в зависимост от това, откъде идвате, може да сте шокирани от факта, колко студено може да бъде. Ако идвате от юга, бъдете готови за голяма изненада. Дори и да дойдете от Онтарио, което също е студено, Монреал има особеността да бъде заобиколен от вода, което го прави не само студен, но и много влажен. Така че, ако искате да дойдете през зимата, не забравяйте да сте подготвени.

Монреал е двуезичен град. Макар че голяма част от града говорят свободно английски и френски, но не предполагайте автоматично, че всеки прави това. В определени части на града, поднасянето на английски език може да е предизвикателство. Въпреки това, не би трябвало да имате проблеми с получаването на услуги на английски език около центъра на града.

За град с такива размери, може да бъде изненадващо да разберете, че има само едно голямо летище. Въпреки това, летището е доста удобно разположено и е само на няколко минути от центъра на града. То също така е много лесно достъпно чрез обществен транспорт. Полети до Монреал са склонни да бъдат много евтини и дори по-евтини, когато използвате авиокомпании, специализирани в местни полети.

Докато законната възраст за пиене в Канада е 19, законната възраст в Квебек е 18. Това е отчасти защото Квебек и Монреал са спечелили репутацията на партиен град и дори са наричани “Грехът” на Канада. Градът е известен със своята бар и парти сцена и ще намерите тонове барове в целия град. Монреал е просто перфектната комбинация от очарованието на стария свят и забавлението на новия. Уверете се, че сте запознати с обичаите, правилата и условията на града, ако искате да се насладите пълноценно на пътуването си.

Автор: Мартина С. Попова

The post На гости на Монреал appeared first on Зелен Свят.