Открит близо до град Lightning Ridge, на около 724 километра северозападно от Сидни, стоте странни кости имат рядко синьо-сив оттенък с блестящ цвят на скъпоценни камъни. Lightning Ridge е известен с това, че извлича вкаменелости, изсечени от често ярко оцветен опал, скъпоценен камък, който се образува в продължение на дълги периоди. Но намирането на изцяло нов вид динозавър е забележително.

“Всеки път, когато открием нов австралийски динозавър, той е интересен, защото имаме толкова малко материал”, казва Стивън Поропат, палеонтолог от Технологичния университет в Мелбърн, който не е в екипа, направил откритието. Докладът за известните австралийски динозаври в момента съдържа около 24 вида, отбелязва той, включително Weewarrasaurus, друг вид от Lightning Ridge, намерен и описан през 2018 година.

Най-новият вид, наречен Fostoria dhimbangunmal, е игуанодоноподобен динозавър, който е живял преди около сто милиона години по време на средата на Креда, когато този район е бил широка заливна низина с езера и реки, вливащи се във вътрешното море Ероманга.

“Потопните низини често са били влажни и богати на растителност, което означава, че те са добро място за динозаври, които ядат растения”, казва преподавателят Фил Бел, палеонтолог в Университета на Нова Англия в Армидейл, Нов Южен Уелс.

Дългогодишният опален миньор Боб Фостър е намерил фосила през 1986 г. Учените в австралийския музей в Сидни, заедно с резервистите на австралийската армия, помогнали на Фостър да изкопае находката вкопана в скални блокове, след което музеят взел вкаменелостите в тяхната колекция.

Фактът, че са оставени и забравени в продължение на 15 години и били изложени в магазина за опали в Сидни, е накарал Фостър да реши да си възвърне откритието. Като единствена по рода си сбирка от изкопаеми, учените оставили повечето от костите, вградени в скалите, и вместо това използвали компютърна томография, за да ги извлекат за изследване.

„Първоначално си мислехме, че това е един скелет, но след като започнахме да изучаваме отделните кости, осъзнахме … имаше части от четири лопатки, всички с различни размери“, обяснява той.

Около 60 от костите са от един вероятен възрастен динозавър с дължина почти 5 метра, докато другите са от непълнолетни с различни размери, което подтиква учените да предположат, че те са останки от семейство или малко стадо тревопасни динозаври.

The post Вкаменелости като скъпоценни камъни appeared first on Зелен Свят.

Учените смятат, че звездният гостоприемник, известен като звездата на Тегардън, е на поне осем милиарда години, или почти два пъти по-слънчева. Това означава, че всички планети, обикалящи около нея, са вероятно древни, така че животът, какъвто го познаваме, има повече от достатъчно време, за да се развива. А засега звездата е забележително тиха, с малко индикации за бурните звездни земетресения и пламъците, които са склонни да изригват от такива обекти. Тези фактори, както и относителната близост на системата, я правят интригуваща цел за астрономите, които искат да сканират за признаци на живот извън Земята.

„И двете планети на Тегардън са потенциално обитаеми“, казва Игнаси Рибас от Института за космически изследвания на Каталония, член на екипа, който докладва за планетите в списанието Astronomy & Astrophysics. “В крайна сметка ще видим дали те са обитаеми.”

Двете светове обикалят около една толкова слаба звезда, че дори не били забелязани до 2003 г., когато астрофизикът на НАСА Бонърд Теегардн търсел мрачни, близки звезди джуджета, които досега избягвали откриване. Рибас и колегите му в момента търсят планети, обикалящи около 342 малки звезди, така че те насочиха инструмента КАРМЕНИС, разположен в испанската обсерватория Калар Алто, в мини-звездата.

КАРМЕНС наблюдавал звездата на Тегардън в продължение на три години, като отчитал вълните и влекачите, произведени от орбиталните планети. В крайна сметка повече от 200 измервания предполагат, че две малки светове се блъскат в звездата, всяка от които тежи около 1,1 пъти земната маса. Екипът изчислява, че една от планетите завършва орбита само за 4,9 земни дни; другият свят има орбита само 11,4 дни.

The post Две потенциално благоприятни за живот планети appeared first on Зелен Свят.

Тъй като фермерите от неолита съществували много преди писмения език да е стигнал до Британските острови, единствените записи от техния живот са нещата, които те оставят. И докато те са ни оставили много паметници – Стоунхендж или каменните кръгове на Оркни – културните практики и по-дълбоките намерения зад тези места са до голяма степен неизвестни.

За изкуствените острови, наречени крангог, досега изследователите смятаха, че повечето от тях са били построени, когато хората в желязната епоха (800-43 г.пр.Хр.) са създали каменни пътеки и жилища в средата на водни обекти. Ново проучване показва, че поне някои от близо 600 крангога на Шотландия са много, много по-възрастни – почти три хиляди години по-възрастни – поставяйки ги здраво в епохата на неолита. Нещо повече, артефактите, които помагат да се отблъсне датата на кранговете в далечното по-дълбоко минало, също могат да сочат към някакво поведение, което не е било подозирано в този праисторически период.

Възможността някои крангове да се появят още през неолита, възникнали през 80-те години, когато археолозите, разкопаващи остров от желязната епоха в езерото на остров Северна Уист на Шотландия, разбраха, че вместо това работят по неолитен обект. Но макар изследователите да подозират, че не е единственият случай, търсенето на други крангове през годините след това не доказало неолитният произход.

Това се промени през 2012 г., когато местен водолаз намира уникална керамика от неолита във водата около кранговете в Външните Хебриди. Местните музейни служители и археолози се включили в търсенето и накрая идентифицирали пет изкуствено построени островчета с неолитен произход, основани на радиовъглеродно датиране на керамика от каменната епоха.

Повторното използване на островчетата в продължение на хилядолетия затруднявало намирането на признаци на неолитен живот върху кранговете. Но водата около тях разказва различна история. За археолозите, които намерили само парчета от шест хилядолетни керамични съдове, състоянието на почти непокътнатите неолитни керамични съдове е “невероятно”, казва Дънкан Гарроу, доцент по археология на Университета в Рединг. “Никога не съм виждал нещо подобно в британската археология”, казва той. – “Хората изглежда са изхвърляли тези неща във водата.”

The post Изкуствени острови по-стари от Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

„Развълнувана съм, но не съм изненадана“, казва Джеси Кристенсен от Caltech за резултатите, докладвани в две публикации в областта на астрономията и астрофизиката. “Беше неизбежно, че подобрените търсения на данните ще разкрият преди това неоткрити малки планети.”

От 2009 до 2013 г. Кеплър се взираше в единствения участък от звездно небе, като наблюдаваше стъпките на планетите. За Кеплер тези планетни транзити приличаха на кратко затъмняване на светлината на звездите, а от тези блясъци в яркостта учените могат да изчислят размера и орбитата на планетата. При заключението на мисията екипът на Кеплер обяви официалното си изтегляне. За основната мисия на Кеплер това бяха около 2300 потвърдени планети и 2400 повече кандидати. Това е вторият набор от данни, който привлече вниманието на Рене Хелър от немския Институт за изследвания на Макс Планк за слънчеви системи и неговите колеги.

Хелър отново анализира данните, използвайки програма, която би била по-чувствителна към намирането на планети с размер на Земята. По-общо казано, звездите изглеждат по-тъмни около ръбовете си и по-ярки при средните им части. Така че, когато една малка планета започне да се промъква през сиянието на звездата, първите ѝ стъпки може и да не предизвикат рязък, забележим пробив в слабата светлина на ръба.

Имайки това предвид, Хелър и колегите му повторно сканирали данните, търсейки потенциални планетарни транзити. Те се фокусирали върху звезди, които вече имали поне една известна планета. В края на краищата екипът разкрива 18 допълнителни планети. Всички те са малки, като най-голямото е малко по-широка от две Земи. Един от световете е сред най-малките – само 70% от ширината на Земята. Друга орбита в обитаемата зона на звезда от червено джудже, където температурата може да позволи на течната вода да остане на повърхността. Джеси Кристиансен отбелязва, че методите за откриване на планетите са солидни.

„Сигурен съм, че ще има и още такива, които ще бъдат намерени“, казва Кристиансен. „Това е силата на добре архивираните и добре документирани публични данни от НАСА. Хората ще продължат да откриват планети, дори в оригиналните данни на Кеплер! ”

The post 18 нови планети с размер на Земята appeared first on Зелен Свят.

Съобщение за откритието, направено от Черноморския проект за морска археология, за първи път се появи в Guardian. Открити са повече от 60 исторически корабни злополуки по време на тригодишно проучване на Черно море. Корабът с дължина 22 метра, документиран от дистанционно управляемо превозно средство, оборудвано с камери, наподобява търговските кораби, изобразени на древни гръцки вази. Малка част от развалината е издигната и е датирана около V век пр. Хр., време, когато гръцките градове-държави често търгували из Средиземно море и техните колонии по Черноморското крайбрежие.

Докато по-стари непокътнати плавателни съдове са били открити из египетски места за погребение, то е необичайно древните потънали кораби да бъдат запазени толкова добре. Уникалното съхранение на 2400-годишния кораб се дължи на необичайната водна химия на Черно море и липсата на кислород под 180 метра дълбочина. Този аноксичен слой, който съставлява почти 90% от обема на морето, предотвратява физически и химически процеси, които причиняват органично разпадане.

Археологът-резидент Фредрик Хиберт, който е търсил потънали кораби в Черно море, казва, че новото откритие подсилва идеята, че аноксичните води на Черно море са „изключително богат музей на човешката история . “

“Тази катастрофа показва безпрецедентния потенциал за опазване в Черно море, което е било критичен кръстопът на световните култури от преди хиляди години”, казва Хиберт.

The post Древното черноморско корабокрушение appeared first on Зелен Свят.

Откритието е направено по време на разкопки в близост до Бялата пирамида на Аменемхат II, фараон от 12-та династия, починал в началото на 19 век преди новата ера. Пирамидата, една от няколкото построени в некропола в Дахшур, е била добита с белите си варовикови блокове и силно разграбена. Малко от паметника остава до днес.

Защо тогава късните периоди на мумии са открити близо до пирамида на Средното царство, построена преди около 1200 години?

Околността служила като елитни погребални площадки за град Мемфис, който служил като столица на Долен Египет по време на старото царство и остава мощен през Средното царство. Към късния период обаче столицата се е преместила в делтата на Нил, но районът около Дахшур и Саккара остава важен култов център, казва египтологът и изследователят Сара Парчак.

“Все още се е смятало за свещено място”, казва тя, “така че тук се намират много високопоставени елитни погребения и гробници от късния период, разпръснати из Дахшур и Саккара.”

The post Мумиите открити до Бялата пирамида appeared first on Зелен Свят.

Преди да овладее огъня, човекът без съмнение се научава да не се бои от него. Естествените пожари, предизвикани от светкавици или вулканични изригвания, го ужасяват и понякога пригонват от жилището. Но привлчен от светлината и топлината, той накрая се осмелява да се доближи до огъня. Човекът събира пламтящи въглени и грижовно поддържа ценния пламък, за да не загасне.

Изглежда, че огънят е постижение на Homo erectus в една епоха, когато Европа е в оковите на голямо заледяване. Наистина останките на най-старите огнища са намерени в Унгария, Франция, Италия и Испания. Огънят е овладян малко по-късно в Китай: пещерата Жукудиан до Пекин разкрива 4 слоя пепел, като единият на места достига 6 метра дебелина.

Макар че липсват доказателства, специалистите смятат, че има два метода: бързо триене на дърво върху по-меко дърво или удър върху парче кремък. Загряването в първия случай или искрите във втория подпалват сухи треви, мъх или гъби. Огънят се поддържа и пази в издълбани в почвата кухини с каменни стенички. Когато липсва дърво, се горят сухи кости.

Животът се организирал около огнищата, разположени в колиби, на открито или в пещери. В големия дневен студ и през ледените нощи пламъците давали топлина, необходима за оцеляване и завладяване на нови територии. Огънят позволил да се удължи денят и да се изследват пещерите. Осветявайки пътя си с лампи, в които гори пазтопена животинска мас, хората пипнешком изследвали тези тайнствени места, които техните наследници ще нашарят с рисунки хиляди години по-късно.

The post Завоюването на огъня appeared first on Зелен Свят.

Динозавърът, разкрит в The Anatomical Record, се състои от скелет, който е около 65% пълен, включително черепа и бедрата, заедно с някои от ребрата, костите на краката и костите на опашката. Наричан „Скоти“, тиранозавърът е бил старши по стандартите на този вид, което го прави най-малко на 28-годишна възраст преди смърта му.

Преди около 68 милиона години канадският пейзаж, познат на Скоти, бил субтропичен крайбрежен рай, но животът не бил приятна почивка. Останките на динозавъра включват счупено и зараснало ребро, масивен растеж на кост между два зъба – признак на инфекция – и счупени опашки, вероятно увредни от ухапване на друг тиранозавър. Не е бил лесен живот, дори и за царя на хищническите динозаври, съдейки по всички тези наранявания.

Находката предполага, че големите хищни динозаври вероятно са ставали по-големи и по-големи, отколкото биха предположили палеонтолозите въз основа на наличните в момента вкаменелости. Сред известните видове, тиранозавъра е един от най-добре представените изчезнали динозаври, като са идентифицирани повече от 20 изкопаеми индивида. “С откриването на повече екземпляри от тези други тероподи, ще намерим техните Скоти: техните особено големи, особено стари индивиди”, казва ръководителят на изследването Скот Литс, постдокторант в Университета на Алберта. – “Не бих се изненадал, ако тези животни се окажат, че увеличават обхвата на размера на тялото – потенциално да се припокриват или дори да надминават онова, което знаем за тиранозаврите днес.”

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-големият тиранозавър appeared first on Зелен Свят.

Мястото от преди 518 милиона години, наречено Цинцзян, се присъединява към бройката на само няколко други места по света, където съхранението на изкопаеми е толкова необичайно, че е запазило дори телата на меки животни. Наричани Lagerstätten, тези специални видове депозити включват известния канадски шист Бърджис, който датира преди 507 милиона години, и китайското местност Ченцзян, която се е образувала приблизително по същото време като Цинцзян, но в по-плитки води.

Досега изследователите са идентифицирали 101 животински вида в останките и повече от половината от тях са чисто нови за науката. Откритието допринася значително за нашето познание за ранния камбрийски период, когато животът процъфтява със впечатляваща скорост. Само за няколко десетки милиона години по целия свят се появяват сложни морски екосистеми, изпълнени със същества, които формират основата на днешните основни групи животни. Смята се, че много фактори са предизвикали тази безпрецедентна радиация на видовете – от нови плитки морски местообитания до еволюцията на ДНК регулацията, което е позволило формирането на сегментирани планове за тялото.

Изящните вкаменелости биха могли да помогнат на учените да разкрият още една еволюционна мистерия, която бушува от години: Къде тези необичайни животни, които все още съществуват днес, се побират на дървото на живота?

Автор: Мартина С. Попова

The post Впечатляващото откритие на Цинцзян appeared first on Зелен Свят.

Откриването на пещерната система, известна като Баламку или „Бог Ягуар“, било обявено от Националния институт по антропология и история на Мексико. След първоначалното откритие от фермери през 1966 г., Баламку била посетена от археолог Виктор Сеговия Пинто, който написал доклад, в който се отбелязва наличието на голямо количество археологически материал. Но вместо да разкопае мястото, Сеговия наредил на фермерите да запечатат входа заедно с всички записи за откриването на пещерата.

Баламку останала запечатана за повече от 50 години, докато не била отворена отново през 2018 г. от изследователя Гуилермо де Анда и неговия екип. Проучването на системата било частично финансирано от безвъзмездни средства от Националното географско дружество. Де Анда си спомня, че се промъкнал по корем през тесните тунели на Баламку в продължение на часове преди да се натъкне на каскада от дарове, оставени от древните жители на Чичен Ица. Те били толкова перфектно запазени и непокътнати, че сталагмитите се били образували около вазите, украсените плочи и други предмети в пещерата.

За да имат достъп само до първата от седемте ритуални зали, открити досега в Баламку, археолозите трябва да пълзят по корем през стотици метри извиващи се тесни проходи. В първоначалния доклад за пещерата Сеговия идентифицира 155 артефакта, някои с лица на богове, а други с маркировка на свещеното цеиба дърво. За сравнение, близката пещера Баланканче, ритуално място, разкопано през 1959 г., съдържа само 70 от тези обекти.

Защо Сеговия решил да запечата такова феноменално откритие, все още остава въпрос. Но по този начин той по невнимание предостави на изследователите безпрецедентен „втори шанс“ да отговорят на някои от най-сложните въпроси, които продължават да предизвикват противоречия за маите днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Недокосната майска пещера Чичен Ица appeared first on Зелен Свят.