Една от планетите изглежда мистериозна „липсваща връзка“ за разлика от всичко в нашата Слънчева система.

Новите светове бяха забелязани от транзитния сателит за изследване на екзопланети на НАСА (TESS), който беше изпратен в космоса през 2018 г. с цел да намери нови светове около съседни звезди, които биха могли да поддържат живота.

Една от триото е скалиста супер-Земя (като нашата планета, но малко по-голяма), както и две газови планети като Нептун, но по-малки (и все пак около два пъти по-големи от Земята).

За съжаление учените се съмняват дали биха могли да подкрепят живота – но смятат, че в същата система може да има и други планети.

Въпреки че се смята, че температурният диапазон в самия връх на най-отдалечената планета може да поддържа някои форми на живот, самата атмосфера се смята за твърде гъста и плътна, създавайки интензивен парников ефект.

Откритието, публикувано в Nature Astronomy, също има своите изследователи, любопитни за типа планета „липсваща връзка“, каквато нямаме в собствената си слънчева система.

Тук имаме малки скалисти планети като Земята, Меркурий, Венера и Марс или много по-големи планети, доминирани от газ като Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун, но по средата няма нищо.

„TOI-270 скоро ще ни позволи да изучим тази „липсваща връзка“ между скалистите планети, подобни на Земята, и мини-нептуните с доминиращи газове, защото тук всички тези типове са формирани в една и съща система“, казва водещият изследовател Максимилиан Гюнтер от Масачузетския Технологичен институт.

Най-близката от трите планети – TOI-270 b – отнема малко повече от три дни за орбита на нейната звезда, като TOI-270 c отнема 5,7 дни, а TOI-270 d за 11,4 дни.

TESS стартира на 18 април миналата година и е предназначен да наблюдава почти цялото небе.

Сателитът търси удобно време, което може да издаде присъствието на планета, преминаваща пред своята звезда-домакин.

Превод – Нина Жишева

The post Откриха три нови планети съвсем наблизо appeared first on Зелен Свят.

Но това, което доведе до откриването му, беше чист късмет или интуиция. Работниците по разкопките биха могли да спрат работата си, след като открили първите находки, тъй като не са очаквали да намерят нещо по-старо от средновековния период. Но интуицията на някого да копае малко по-дълбоко се отплатила пребогато.

Изненадата на оловния саркофаг

Водещият археолог Анхел Родригес признава пред El País, че не е очаквал да разкрие нещо кой знае колко интересно дори при намирането на слой кален пясъчник на 2,5 метра под повърхността. Но всичко се променя, когато премахват пясъчника – под него намират оловен саркофаг.

Ковчегът е с дължина 1.97 метра и висок 40 сантиметра и е малко по-широк при главата, 56 сантиметра, отколкото при краката 36 сантиметра. Саркофагът тежи някъде между 300 и 350 кг. – определено е голяма находка.

Родригес датира саркофага между 2-ри или 3-ти век след Христа, но все още няма очевидни надписи, които да го водят. Но това може да се промени, след като започне по-задълбочен анализ: “Все още има много глина и пясък”, каза Родригес, “Ще видим кога ще го почистим.”

El País съобщава, че оловният ковчег би бил луксозен продукт, тъй като “В Андалусия те са били скъпи, както и трудни за получаване, тъй като индустрията съществувала само в Кордоба, на 200 километра”, през римския период.

И въпреки че Родригес казва, че саркофагът “вероятно е принадлежал на заможното семейство”, очакванията му за откриване на някакви съкровища вътре не били високи, тъй като хората, живеещи в района, са по-склонни да оставят луксозни вещи за живите, отколкото да ги взимат със себе си в отвъдното

Но това не означава, че археолозите очакват, че ковчегът е празен. Изучаването на саркофага продължава.

Тъй като оловото съхранява останките много добре, археолозите изразяват силни надежди, че в саркофага все още има тяло. Те могат дори да имат достатъчно късмет да възстановят текстил или някои лични вещи, които са били погребани с тялото.

Засега оловния саркофаг е настанен в Археологическия и Етнологическия музей на Гранада. Това е мястото, където ще остане по време на анализа и докато учените не разберат как да го отворят с възможно най-голяма грижа. Очаква се отварянето на саркофага да се извърши през следващите седмици.

Превод – Нина Жишева

The post Оловен саркофаг изненадва испанските археолози appeared first on Зелен Свят.

Сега учените трябва да пренаредят това, което знаят – или са знаели – за еволюцията на многоножките, благодарение на малък, 8.2-милиметров член на ред Калиподида, който е забил многото си крака в някаква дървесна смола, която се е появила в Мианмар преди 99 милиона години като златна бучка кехлибар.

Това прави насекомото най-старата многоножка от своя ред, която е открита. В действителност, нейната морфология – която включва сложни очи, съставени от пет омматидия, докато повечето очи на Калиподидан имат най-малко 30 – е толкова уникална, че оправдава собствения си подред, тъй като не отговаря съвсем на настоящите класификации за вида.

Новоописаната многоножка, Burmanopetalum inexpectatum, идва от частна колекция от бирмански кехлибар

Проф. Павел Стоев от Националния природонаучен музей (България) и д-р Томас Везенер и Лейф Мориц от музея на зоологическите проучвания Александър Кьониг (Германия) избраха името Burmanopetalum inexpectatum, където “inexpectatum” се превежда като “неочакван” от латински.

„За нас беше голяма изненада, че това животно не може да бъде поставено в сегашната класификация на многоногите“, казва професор Стоев.

“Цялата мезозойска ера – период от 185 милиона години – досега е изследвана само за дузина видове многоножки, но новите открития от бирманския кехлибар бързо променят картината”, казва д-р Грег Еджкомб, лидер в изследването за изкопаеми членестоноги от Natural History Museum, който не е участвал в изследването. “През последните няколко години почти всичките 16 редици от животни са били идентифицирани в кехлибар на 99 милиона години. Красивите анатомични данни, представени от Стоев и екип, показват, че Калиподида сега се присъединява към клуба.” 

3D рентгенова микроскопия е била използвана за по-добър поглед върху находката, включително нейната вътрешна структура. Това стана възможно благодарение на нейната кехлибарена гробница, която й е помогнала да запази фини детайли, които обикновено не се съхраняват във вкаменелости. Тази част от кехлибара, в която се е вкаменила Burmanopetalum inexpectatum, е част от частна колекция – най-голямата по рода си в Европа – принадлежаща на Патрик Мюлер и се състои от 400 кехлибарени камъни, всички от които са предоставени на учените.

Превод – Нина Жишева

The post Откриха стоножка на 99 милиона години в кехлибар appeared first on Зелен Свят.

Пол Оливър, херпетолог от Музея на Куинсланд и университета Грифит в Австралия, всъщност е открил тези любопитни амфибии на полева експедиция през 2008 г., докато той и екипажът му се крият от дъжда в планината Индонезия Фоя. Случайно се огледал и забелязал зелена, кафява и жълта жаба, които седели на една торба с ориз.

“Може да се каже, че те ни намериха, а не ние тях,” казва Оливър, който официално описва този новия вид, Litoria pinocchio, в последния брой на Zootaxa.

Пинокио жабата е само една от шепа дървесни жеби от Нова Гвинея в същия род, които имат тези остри носове или трибуни. Оливър и неговият екип описаха два други нови вида в друг скорошен доклад, също в Zootaxa. Сега Оливър и колегите му работят усилено, за да разберат за какво са очарователните малки шнози.

“Особено поразително е, че е еректилна”, казва Оливър в имейл. – Понякога изпъква доста правилно, а в други случаи се спуска надолу. Така че, това е доста сложна структура, която трябва да има някаква цел. ”
Една от теориите е, че носът привлича женските – но това е също проблематично, казва той.

“Когато други биолози са разгледали развъждането при жаби с рога, те са открили, че няма модел за дължината на мъжките носове, с която привличат повече женските”, казва той.

Оливър също подозира, че рогата могат да помогнат на жабите да идентифицират един вид от друг в богатите на разнообразие гори. Вече са описани повече от 450 вида жаби и има още много други, които предстои да бъдат открити. В Нова Гвинея – вторият по големина остров в света – има повече видове жаби, отколкото всеки друг остров на картата.

The post Новата жаба Пинокио appeared first on Зелен Свят.

Когато прилагате екстремен натиск и температура към калия, той може да образува състояние, при което повечето атоми образуват решетъчна структура – но другата група са в течно състояние.

Андреас Херман от Университета в Единбург каза, „То е както, когато държите гъба, напоена с вода, която започва да капе, с като разликата е само това, че гъбата също е направена от вода“

„Според подходящите условия повече от половин дузина елементи – включително натрий и бисмут – са способни да съществуват в новооткритото състояние“, казват изследователите.

Досега не беше ясно дали необичайните структури представляват отделно състояние на материята или съществуват като преходни етапи между две отделни състояния.

Екип, ръководен от учени от Университета в Единбург, използва мощни компютърни симулации, за да проучи съществуването на това интересно агрегатно състояние, известно като състояние на разтопената верига.

Симулирането на това, как се държат до 20 000 атома калий в екстремни условия, разкри, че образуваните структури представляват новото, стабилно състояние на материята.

Д-р Андреас Херман от департамента по физика и астрономия към Университета в Единбург каза: „Калият е един от най-простите метали, които познаваме, но ако окажете натиск върху него, той образува много сложни структури. Ние показахме, че това необичайно, но стабилно състояние е отчасти твърдо и отчасти течно. Възпроизвеждането на това необичайно състояние в други материали може да има всякакви приложения“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Учените откриха ново агрегатно състояние на материята appeared first on Зелен Свят.

Учените наскоро намериха начин да превърнат клетката на имунната система в неврон – две клетки с напълно различни форми и много различни функции. Надеждата е, че техниката може да помогне на учените да изследват мозъка на пациента от кръвна проба.

„Кръвта е една от най-лесните биологични проби, които могат да се получат”, заяви Мариус Верниг, доцент по патология в университета в Станфорд. “Почти всеки пациент, който влиза в болница, оставя кръвна проба и често тези проби се замразяват и съхраняват за бъдещо проучване“.

Стволовите клетки, които могат да се превърнат в много различни видове клетки, обикновено са начин за изследователите да създадат клетка по избор. Но понякога и други клетки, които вече са се диференцирали или са достигнали до зрялото си състояние (например вече са се превърнали в кожни или кръвни клетки), могат да се превърнат в напълно различен клетъчен тип. Изследователите наричат ​​тази трансформация “трансдиференциране”.

Верниг и неговият екип за първи път демонстрираха своята “трансдиференциална” техника в проучване, публикувано в списание Nature през 2010 г. Екипът превърна кожни клетки в миши неврони директно, без предварително превръщане в стволови клетки. Но кожните клетки трябвало да бъдат отглеждани в лабораторията за известно време – време, което може да доведе до генетични мутации, които биха променили клетките на човек, според изявлението.

За да се избегне това забавяне, Верниг и неговият екип се фокусирали върху Т-клетките – бели кръвни клетки, които играят важна роля в имунната система, като помагат за унищожаване на патогените. Те открили, че с добавянето на четири протеина, за кратък период от време Т клетките се трансформират в собствени неврони на пациента, според изявлението.

„Това е малко шокиращо колко просто е да се превърнат Т клетките във функционални неврони само за няколко дни,” казва Верниг. Т-клетките са много специализирани имунни клетки с проста кръгла форма, така че бързата трансформация е донякъде невероятна.“ Тази техника може в крайна сметка да бъде използвана за изследване на невроните на хората, които имат шизофрения и аутизъм, за да се разбере произхода на болестите и да се идентифицират потенциалните лечения, се казва в изявлението.

Невроните, които са създали, обаче, не могат да образуват зрели синапси – пространства между невроните, които са необходими на клетките да общуват помежду си. Според изявлението Верниг и екипът му се надяват, че в крайна сметка могат да подобрят техниката и вече са започнали да събират кръвни проби от деца с аутизъм.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Кръвните клетки могат да се трансформират в мозъчни appeared first on Зелен Свят.

Библейският гигант

Докато мнозина смятат, че приказката е просто колоритна алегория, неотдавнашно откритие, което показва най-старите известни филистимски надписи, предполага, че Голиат всъщност е съществувал. Този артефакт – малка глинена плочка – е бил намерен в Израел през 2005 г. от археолозите от университета Tell es-Safi.

Тя е изписана с думите “Alwt and Wlt”, които според професор Аарон Демски съвпадат с името Голиат. Alwt и Wlt са несемитски имена, които са етимологично подобни на името Голиат. Проучванията потвърждават, че плочката е била изработена около 950 г. пр. Хр., което я поставя в рамките на 70 години, откакто библейските учени смятат, че е станала историческа битка.

Макар че находката може да придаде нова достоверност на древната приказка, тя може да служи и като част от друг пъзел, който е още по-интригуващ. Може да се предположи, че дори ако епичната битка наистина се е случила, размерът на Голиат със сигурност е бил преувеличен за драматичен ефект.

Въпреки това, доказателствата, събрани от целия свят през миналия век, предполагат, че съществуването на истински гиганти може и да не е било толкова странно. Всъщност тези находки са накарали някои да повярват, че човечеството от древността може да е имало три различни размера: гиганти, хора и хобити.

Хората „Хобити“

През есента на 2004 г. група от изследователи, работещи в Индонезия, откриват останки от състезание на „хобит“ мъже с размери около метър. Изследователите установили, че тези по-малки хора са съществували заедно с човека преди около 13 000 години.

Изследователският екип, включително индонезийският палеоантрополог професор Т. Джейкъб, нарекъл малката раса Homo floresiensis, на индонезийския остров Флорес, където са открити скелетите. Някои казват, че тези хобити все още обикалят джунглата, което е накарало много посетители на острова през последните години да търсят въплъщения на мита.

Гигантски останки

Богатството от доказателства за раса от гиганти е още по-голямо. Останки от гигантски хора са открити в почти всяка част на земното кълбо: Тунис; Пенсилвания; Глен Роуз в Тексас; във Филипините; Сирия; Мароко; Австралия; и в цялата планинска верига Урбаса в Испания. Може би най-популярният и научно признат пример е „Гигантът от Ява“, намерен на юг от Китай.

Подобни човешки останки, открити в южен Китай, разкриват големи хора, които притежават шест пръста на всеки крайник. Тази полидактилна характеристика изглежда е била нормална схема в тази раса от хора, както показват други примери. В Грузия са намерени скелети на мъже с височина между 2.70-3 мера, които също притежават шест пръста на ръцете и краката си.

Между няколко библейски пасажа, които споменават съществуването на гиганти, Самуил 21:20 също наблюдава този шест-пръстен феномен: „В още една битка, която се състоя в Гет, имаше огромен човек с шест пръста на всяка ръка и шест пръста на всеки крак – общо двадесет и четири“.

Независимо от огромното количество скелетни доказателства – както и откритите инструменти и зъби, които иначе биха били много големи за нормалните човешки стандарти – все още няма много учени, посветени на изучаването на това явление.

Плод на въображението?

Съвременният свят често приема споменаването на тези различни по размери човешки раси в древните текстове и фолклора като продукт на живо въображение – макар че много различни култури записват много подобни сведения. Въпреки това, в светлината на различните останки, разкрити по целия свят, може би тези „митични“ истории всъщност са били точни изображения на живота по онова време.

Ако тези раси от различен размер са съществували, защо три размера и къде отиват другите два? Имали ли са приятелски или враждебни социални отношения с нашите прадеди? Помагали ли са си един на друг? Игнорирали са се? Какви социални структури са имали? Засега можем само да се взираме в далечното минало и да се чудим колко още митове очакват да бъдат разкрити с конкретни доказателства.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Давид, Голиат и Фродо – възможни или измислица? appeared first on Зелен Свят.

Откритието е направено в Бохо (окръг Фърмана), малко, заспало село близо до границата с Република Ирландия. В стария църковен двор е гробът на „преподобния Джеймс МакГър, енорийският свещеник от 1803 г.“ се казва в съобщение на Би Би Си. Той е бил уважавана фигура в общността, който от смъртния си одър съобщил, че пръстта от гроба му ще има лечебни сили.

Вярването, че пръстта е лечебна, може би датира още отпреди 19-ти век. Бохо е разположено в археологически богат район и е заселено поне от желязната епоха. Вероятно църквата е била разположена върху или в близост до древен обект като келтски храм или светилище. Някои предполагат, че народните лечебни средства могат да бъдат проследени назад във времето до друидите, които някога са окупирали земята – съобщава Mother nature network.

Лечението са състои в това да се вземе почва от гроба и да се занесе в дома на болен човек. Би Би Си цитира Франк МакХю, местен историк, който твърди, че „хората трябва да лежат върху почвата, поставена под възглавницата им, обвита в кърпа“. Казва се молитва и в крайна сметка почвата се връща обратно на гроба на енорийския свещеник. Има многобройни твърдения, че почвата е изцерила много болни през вековете, въпреки че не е била одобрена от Католическата църква.

И всичко това не е просто бабини деветини!

Тестването на „лечебната почва“ от гробището е извършено от д-р Джери Куин, старши микробиолог и член на международен екип от изследователи, търсещи нови антибиотици за лечение на нарастващия проблем с бактерии, резистентни към лекарства. Той се заинтересувал от народните средства и решил да вземе проба от лечебната пръст. Докторът иска да я тества, за да види дали има научна основа за твърденията, че може да лекува болести. Той подозирал, че има научна причина за широкоразпространената вяра в народната медицина. Това, което открил в лабораторията си, удивило не само него, но и широката изследователска общност.

В пробата д-р Куин открил неизвестен досега вид стрептомицетни бактерии. Ученият ги тествал и открил, че съдържат нови антитела. Те се използват от имунната система на организма за борба с патогените, които причиняват заболяване. Микробиологът установил, че три особено опасни патогена могат да бъдат убити от антителата. Световната здравна организация счита, че тези патогени са основна заплаха за общественото здраве по света.

Медицински пробив

Д-р Куин се надява, че от новооткритите бактерии ще могат да се произвеждат до двадесет антибиотика. Те обаче трябва да бъдат тествани в изчерпателни клинични проучвания, които могат да отнемат години. Независимо от това, новите антибиотици могат да се окажат решаващи в борбата срещу резистентните към лекарства патогени.

Автор – Нина Жишева

The post Лековитият гроб на преподобния appeared first on Зелен Свят.

Съкровище в корените на дърветата

През ноември 2018 група рибари плували с лодките си по река Памба край Аранмула в Керала след скорошно наводнение. Когато се запътили към брега на реката, която вече била утихнала, те забелязват нещо, което грабва любопитството им – нещо необичайно в корените на дърво, съборено от наводнението. След кратко разследване хората разбират, че са открили фигури от теракота и веднага се свързват с археологическия отдел в Керала.

Новината за откритието развълнувала експертите от отдела, тъй като по-рано в същата река били открити фигурки от теракота, включително „мъжки и женски фигурки, змийски глави, бюст на мъж и двойна женска теракотна фигурка“, според The Hindu. Екип от специалисти разследва мястото и открива редките артефакти. Изглежда, че последните наводнения изтласкали идолите от някакво неидентифицирано място и по-късно те са се заплели в корените на събореното дърво.

Учените веднага започват работа по възстановяването на други артефакти от брега на реката. За радост археолозите откриват още. Те са идентифицирани като свързани с традиционни индуски богове и полубогове. Мнозинството от идолите имат седем лица, което е много често срещано в представленията на божественото в индийската религия.

Според професор Кришнарай от археологическия отдел на Керала „концепцията за Сапта Каня (седем девици) или „Сапта Матрика” (група богини майки) е обща тема в идолите. Един от теракотните идоли е от група жени, които седят заедно и това може да представлява седемте девици или богини майки. В южна Индия седемте богини-майки се почитат и днес.

Открити са и мъжки фигури и фигурки на Нага. В хиндуистката митология Нага е раса от полу-мъже и полу-змии, обикновено кобри. Те обитават подземния свят и понякога приемат формата на хората. Интересно е, че те често се считат за пазител на водни обекти, което може да обясни защо са били намерени на брега на реката.

Експертите са убедени, че са намерили древно място за поклонение, тъй като някои скулптури, известни като shilpams, също са открити, а те се използват и досега за ритуални изображения на индуските богове. Вероятно е имало светилище или храм, в който са били направени приноси на седемте майки или нагите.

Тайнствената цивилизация Памба

Предполага се, че идолите вероятно са от цивилизацията на река Памба. Това е значителна градска култура, която е толкова напреднала, колкото и по-известната цивилизация на долината на Инд, но сравнително малко се знае за нейната история. Също така е възможно свещеното място, където са намерени идолите, да е било построено от местни племенни народи.

Артефактите ще бъдат подложени на термолуминесцентно датиране, за се определи кога са били направени. Това може да помогне на изследователите да открият не само възрастта на идолите, но и техния вероятен произход и дали са дошли от културата на река Памба.

Находката на теракотните фигури е вълнуваща, тъй като може да помогне на изследователите да разберат развитието на индуизма. Това откритие също подчертава историческото значение на долината на река Памба за индийската цивилизация. Ако се установи, че идолите са от тази култура, това помогне за по-доброто разбиране това загадъчно общество. Местните археолози се надяват, че ще намерят повече фигури от теракота, като разширят и продължат разкопките по брега.

Автор – Нина Жишева

The post Идоли, които пазят големи тайни appeared first on Зелен Свят.

Изследователите са се фокусирали върху три екземпляра, които са открити на археологически обект в Швеция. Триото изглежда като сдъвкани бучки с отпечатъци от зъби или пръсти. В тях има запазени нишки на човешка ДНК, най-вероятно от слюнка. Тези направления разказват история за това, как хората от Мезолита са взаимодействали с околната среда.

“Мисля, че най-интересното в случая е, че всъщност заснемаме един миг”, казва Наталия Кашуба, доктор по медицина, студентка в университета Упсала в Швеция. Кашуба е и водещият автор на проучване, което представя анализ на тези парчета кора. “Това не е ДНК от починали древни хора – всъщност имаме ДНК от човек, докато е бил жив и е вършел нещо. Мисля, че това е забавно и забележително. ”

Използвайки най-съвременната генетична технология, Кашуба и нейните сътрудници успяха да анализират част от човешка ДНК, оставени в смолата на дъвката. “Те по някакъв начин са били обработени от хора”, казва Кашуба. – Или са били дъвкани или държани в ръка достатъчно дълго, за да може ДНК да се капсулира в материала. На нас остава да го извлечем.“

Сравнявайки ДНК последователностите с генетичните библиотеки на древните човешки популации, екипът установи, че хората, които са дъвкали тези парчета кора са били от най-ранната известна група скандинавски ловци-събирачи. Тези хора са живели преди Швеция да е била покрита с ледници в най-новата ледена епоха, преди повече от 9500 години.

Освен това откритието дава известна представа за социалната динамика на тези древни хора. Например, всяко парче дъвка било дъвкано само от един човек, дъвкани са били и от жените и от мъжете, давайки някаква представа за социалната структура на общността – създаването на дъвчащи парчета брезова кора не било приоритет на единия пол.

Дъвката идва от археологически обект, известен като Huseby Klev, близо до югозападното крайбрежие на Швеция. Днес мястото е разположено на сушата, но преди хиляди години, когато морското равнище е било 80 фута по-високо от днешните, това е било плаж на остров в края на тесен фиорд.

Huseby Klev първоначално е бил разкопан през 80-те години и е предоставил богатство от археологически материали от хилядолетна цивилизация, която остава добре запазена под слоевете морска глина и пясък. Археолозите са открили десетки животински кости в района, предимно риба, но също така и остатъци от китове и делфини. Много от костите били наточени, за да образуват инструменти, като стрели и рибарски куки.

Дъвката от брезова кора заинтригувала учените още през 80-те години, но това изследване е първият поглед върху генетичния отпечатък, оставен от дъвчещите. Това изследване добавя нов слой към разбирането на археолозите за едно от най-старите човешки общества в Скандинавия.

“Това изследване може да увеличи размера на прозореца, през който гледаме в миналото, казва Кашуба. Вече имаме възможността да извлечем ДНК от древни човешки останки, като кости и коси. Това е друг начин, нещо съвсем ново. “

The post Разказът на древната дъвка appeared first on Зелен Свят.