Мюсюлманите окупират Иберийския полуостров, след като Тарик дебаркира в Гибралтар. От 929г. омейгска Испания, която завоевателите наричат al-Andalus, става халифат със столицата Кордова. Остават само няколко малки христиански кралства на север изходна точка на Реконкистата, “Посторното завладяване”. Тя започва през ХI век, улеснена от раздробяването на мюсюлманската власт: Кордовският халифат се разкъсва на територии или taifas, чиито царе непрекъснато враждуват. От своя страна християнските държави се обединяват. Графство Барселона се присъединява към Каталония, а през 1037г. Кастилия става кралство разширено с Лион и Галисия.

Скоро воюващите искат помощ от християнските рицари на Франция, а папата отправя атели: Реконскистата се организира. През 1085г. е първата решителна победа. За да се противопоставят на Кастилия, царете на taifas се обръщат към Аморавидите, дошли от Мароко, разполагащи със стращна армия и с обширна военна държава. Насреща им Арагон се съпротивлява, а Португалия, независила от 1149г., успява да освоботи Лисабон през 1147г.

Нова вълна мюсюлмани, Алмохадите, завзема южната половина на Испания през 1170г. Но християнските армии печелят през 1212г. решителна победа при Лас Новас де Толаса. Фердинанд III, крал на Кастилия и Леон, завзема Кордова през 1236г., а през 1248г. – Севиля, столицата на исляма на полуострова. Арагон се разширява към Средиземно море, а португалците притежават само 1/5 от Испания.

Кордовските халифи търпят другите религии. Въпреки Реконкистата царете на taifas правят същото. В земите, възвърнали от християните, мюсюлманите също получават свобода на вероизповеданието срещу услуги. Колкото до евреите, те са банкер, писатели, лекари, търговци, занаятчии… Този дух на търпимост благоприятства разцъфтяването на културата: университетът в Саламанка е основа през 1215г., този в Коимбра в Португалия – през 1290г. Гръцките атвори, като Аристотел, отгавна преведени на арабски, стават гостъпни за Запада, а творчеството на мюсюлманския лекар и философ Авероес ще остави белег върху мислителите на XIII век.

През 1469г. бракът на Изабела Кастилска с Фрединанд Арагонски обединява християнска Испания. Католическите крале завършват Реконкистата и слагат край на духа на толерантност. След падането на Гранада остовават Инквизицията.

The post Реконкистата – посторното завладяване на Испания appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове папството е упражнявало над християнските държави в Европа както духовна, така и политическа власт. То съумява да изгради вфикасни съюзи и да намали амбициите на двама могъщи господари: германският император Фридрих Барбароса и Хенри II от Ангия. Папа Инокентий III трърди категорично: “Както Луната получава светлина от Сленцето, така кралското достойнство в отражение на папското.” Но Филип IV Хубави иска дам да си е господар. Освен това възнамерява да накара монасите да плащат данъци.

Конфликтът се задълбочава. В едно тържествено заявление папа Бонифаций VIII препотвърждава, че временната земна власт на кралете е подчинена на духовната власт на “Единната и Свята” Църква. Той дори решава да отлъчи краля от Църквата. Филип Хубав, подкрепен от трите съсловия (благородничество, духовенство, буржоазия) изпраща съверника си Гийом дьо Ногаре да арестува папата, за да бъде съден на събор.

През 1305г., след смъртта на папата, Филип Хубав успява да накара да изберат за папа френският кардинал Бертран дьо Гот, който взема името Климент V. Под претекст, че войните окървавяват Италия, той отказва да отиде в Рим. През 1309г. той се настанява в Авиньон, градче в херцогство Анжу пред дверите на Франция, което ще стане собственост на Църквата и ще остане такова до Революцията през 1789г.

Авиньон се организира като монахия. Там пребивава Съветът на кардиналите, който избира папата, както и Курията – правителството на Църквата. Стотици лица осигуряват управлението на финансите, пощата, сеченето на пари, действието на съда, на папската полиция. Градът става свидетел на значителен икономически подем и става голям финансов пазар. Папският двор прилича на светски двор, заслепява с лукса си. Аферите и борбата за престола са по-важни от вярващите и религиозните въпроси, а това скандализира много християни.

Движението срещу хренските папи е все по-силно. През 1377г. папа Григорий XI решава да се върне в Рим. След смъртта му през 1378г. Съветът на кардиналите избира италиански папа, Урбан VI. Ядосаните хренски кардинали избират за папа французина Климент VII, който остава в Авиньон. Френският крал поддържа авиньонския папа; германският император и английският крал – този в Рим. Християнството се парделя: това е Голямата схизма, продължила от 1378 до 1417г.

Много събори се опитват да възстановят реда. Тови в Констанц от 1417-1418г. връща единството, като избира една папа, Мартин V. Но папската власт трябва да се ограничи. Някои богослови искат дори решенията на съборите да имат предимство пред тези на папата. Мартин V отказва. Папската монархия е възстановена. Но тази криза отслабва папството, улеснява ересите, различните страни отказват тотално подчинение на Рим. Недоволството ще избухне през XVI век, когато религиозни войни ще потопят Европа в огън и кръв.

The post Кризата на папството appeared first on Зелен Свят.

Това са думите на Луи ХI, кралят с желязна десница, който връща силите на победилата англичаните Франция, излязла опустошена от Стогодишната война. Той я насочва по пътя на модерната държава.

Роден в Бурж на 3 юли 1423г., в разгара на войната, Луи XI прекарва детството си в строгия замък Лош, далеч от родителите си. От най-рано детство става стидетел как кралството губи територии и се опустошава от англичани и бургундци. На 14 години отива при баща си и участва в битките срещу врага. От 1447 до 1457г. мъдро управлява областта Дофине, която получава като първороден син на краля, оттук произлиза и титлата дофин.

Когато Луи се качва на трона през 1461г., той е готов за властта. Усвоил е търпението, правилата на дипломацията и способността да оценява противниците си. Той иска да продължи преустройството на кралството. Започва жестока борба срещу коалицията на големите феодали, отхвърлящи властта му, и отстранява важни лиця. С хитрост и насилия той подчинява амбициозната френска аристокрация.

Луи XI най-често е описван като жесток и безскрупулен крал. Наистина той е властен и хирът: също като паяк, който тъче търпеливо мрежата си. Но освен това е много благочестив, способен както на щедрост, така и на жестокост, смел, но предпазлив: управлява мъдро, като предпочита преговорите пред война.

Много активен, непрекъснато в движение, Луи XI улеснява подема на търговията, ингустрията, отпуска свободни на градовете, създава пощата, покровителства разработването на мините за въглища, олово, сребро. Копринената индустрия е въведена в Тур и Лион. Лион, заедно с Париж, става град на кригопечатането. Кралят помага за създаването на панаири и насърчава замеделието: около градските центрове се изрират лозарски и зеленчукови насаждения.

Луи XI налага властта си с желязна десница. Пречупва непокорните съдии, нарушава при нужда законите, прибягва към насилствени метод, умножава произволните арести. Възползва се от слабостта на папската власт, за да контролира духовенството и да наложи своите кандидати за важните длъжности. За да поддържа вече постоянната армия, нарастащия брой на чиновниците и да купува “приятели” на Франция, той прибягва до постоянни данъци: помощи (такси върху стоките), данъци върху солта и върху имотите на простолюдието. Определя пазмера им по стоя воля и с тежка ръка!

The post Луи XI – кралят с желязна десница appeared first on Зелен Свят.

Забраната да се яде червено месо и постът са форма на въздържание по време на Великия пост, който продължава четиридесет дни до Великден.

Въздържанието е жест на покаяние, в който вярващите се лишават от червено месо. Въпреки това, можете да ядете пиле, риба, морски дарове или други обикновени ястия.

Думата “въздържание” идва от латинската дума “жертва” и чрез тази жертва човек принася душата и тялото си като компенсация за щетите, причинени от греха.

Кодексът на каноничното право гласи, че „всички вярващи, всеки по свой собствен начин, трябва да се покаят според Божия закон”.

Следователно, от 14 до 59 години, хората са призовани да практикуват въздържание в чест на Христос.

В миналото приготвянето на храна, която включва месо, било скъпо и се е считало за много удовлетворяващо. Така „формата на пост е била отказът от месо“, казва отец Донато Хименес.

В момента въздържанието означава не само „да се откажеш от месо, но и други изискани деликатеси”, като бързо хранене, сладкиши, закуски и други приятни гастрономически ястия, каза той.

Трябва да отбележим, че въздържанието не е едно и също нещо като пост. Постенето обикновената храна трябва да замени с хляб и вода.

Целта на въздържанието от храна и напитки е да въведе в човешкото съществуване не само необходимия баланс, но и човек да изостави своите „потребителски“ навици.

Потребителите са една от характеристиките на западната цивилизация. Материално ориентираният човек често злоупотребява. Напоследък цивилизоваността се измерва с количеството и качеството на нещата, които могат да бъдат осигурени.

Тази цивилизация на потреблението осигурява материални ползи не само, за да служи на човека за развитието на творческите му и полезни дейности, но и да задоволява чувствата и удоволствията.

Истинският човек трябва да се въздържа от много средства за консумация. Той просто трябва да се научи да казва „не“.

Постът е запазен с по-голяма тежест на изток; докато на Запад традициите са леко опростени, но духът на покаяние е запазен.

Превод – Нина Жишева

The post Защо по време на Великия пост не бива да се яде червено месо appeared first on Зелен Свят.

Обаче окончателният вариант с Евангелието на Йоан е достатъчно решителен, за да може един следовател да постави много предизвикателен въпрос, а именно – Как може Мария Магдалена да погледне в гробницата и да види два ангела, които седят, единият до главата, а другият в краката, където е лежало тялото на Исус, докато Петър видя само ленени дрехи? (Йоан 20: 6-14) Тези две напълно различни гледни точки на това, което са видели Мария Магдалена и Петър, предполагат, че те явно са гледали в две отделни стаи.

Съществува обаче готов отговор на пъзела и странно, той е очертан открито в Евангелието. Това е мястото, където се казва, че завесата на храма или скинията е разкъсана на две, когато Исус умира на кръста. Възможно ли е писателите на Евангелието да са използвали скиния с две помещения, като образ на гробницата, за да свържат събитията от смъртта на Исус до неговото възкресение?

Евангелията са били написани около тридесет до седемдесет години след възкресението и писателите са описвали събитията, отделени от първоначалната обстановка. Те също така са имали и незавидната задача да обяснят мистичната концепция за възкресението.

Скинията представлява идеален форум за обвързване на събитията и новите доказателства предполагат, че тя е била проектирана за тази цел. Може би това е причината олтарите на християнските църкви да бъдат украсявани със скинии. Нещо повече, тези скинии съхраняват и нафората, която символизира Христовото тяло.

Първоначалната скиния е била палатка, издигната от Моисей на път към Обетованата земя. Тази палатка била разделена на две стаи с воал. Една стая представлявала изключителната стая на Бог и тя символизира Небесата. В нея се е намирал Свещения Кивот, заедно с два ангела, които седят на единия край на Господното седалище. Само първосвещеникът е имал достъп до тази божествена вътрешна камера. За разлика от тях редовните свещеници били ограничени да служат във външната камера на палатката, която символизира земята.

Разказването на събитията през обектива на скинията води до размиване на изображението и то придобива революционни последствия за Мария Магдалена. Евангелието на Йоан показва, че тя е в състояние да погледне в Божията небесна стая, защото видя двамата ангели, седящи на двата края на мястото, където са лежали главата и краката на тялото на Исус. Това означава, че писателят на Евангелието е дал на Мария Магдалена същия статус като на традиционния първосвещеник. Да, статутът на първосвещеника, защото само те са имали достъп до Божията небесна стая.

За разлика от нея, Петър видял само ленените одежди и това означавало, че той е бил ограничен до външната земна стая, което показва, че той е бил обикновен свещеник. Ако това обяснение със скинията би могло да бъде обосновано, би било убедително да се счете, че Мария Магдалена е избрана за наследника на Исус.

Превод – Нина Жишева

The post Била ли е предназначена Мария Магдалена да бъде първият папа appeared first on Зелен Свят.

Преди идването на будизма тибетците практикували форма на шаманизъм, наречена Бон. От 6-ти до 8-ти век будизмът бавно прониква в този планински район. Ученията на Буда са преведени на тибетски, но окончателната му компилация е постигната едва през 14-ти век. Това довело до създаването на тибетския будистки канон, който се състои от Канджур, от „преведените думи (на Буда)“ и от Тенджур, „преведените трактати“. Заедно тези творби образуват една от трите основни канонични колекции на будистката литература в света, а другите две са китайският канон и палийският канон.

На Канджура са правени много копия и днес в Националната библиотека на Монголия в Улан Батор се съхраняват над 10 различни екземпляра.

Едно от тези копия е Канджур, написан с 9 скъпоценни камъка, което е единственото подобно копие в света. Мастилото, използвано при писането на този Канджур, е направено буквално от скъпоценни камъни. Девет вида „скъпоценни камъни“, а именно злато, сребро, корал, перла, седеф, тюркоаз, лазурит, мед и стомана, първоначално били стрити на прах и поставени в чаши, отделно за всеки „камък“. Прясна вода от планински извор или дъждовна вода била смесена със специални сладки лепила, козе мляко и добавена към чашките, за да се получи мастилото. След това, с помощта на четка за рисуване, изработена от косми от самур, мастилото се използвало за писане ввърху обработена черна хартия. В допълнение към текста, в Канджур има и картини. Тези образи са рисувани в съответствие с художествената традиция на Занабазар и се казва, че “веднага дава спокойствие и възхищение на всеки, който ги гледа.”  

Казва се, че самите изображения съответстват на стенописите на манастира Ерденезу в Каракорум, Монголия, по отношение на цвета, хармонизацията и описанието. Например, за мастило, произведено от мед, се казва, че върви добре с хартия със златист цвят, а мастило, произведено от сребро, се казва, че върви добре със смарагдово-зелена хартия. Накратко, това показва дълбоките познания, които монголците са имали относно хармонизирането на цветовете и може би богатството, необходимо за производството на такива скъпи мастила. От 2013 г. Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световна памет

Най-интересното в Канджура е фактът, че религията има голямо влияние върху действията на човечеството. Въпреки че не може да се отрече, че много от тях са убивали и били убити в името на религията, не бива да се пренебрегва фактът, че религията е тласнала и художествените способности на човечеството до неговите граници. Макар че Канджурът, написан с 9 скъпоценни камъка, може да изпълва своите наблюдатели незабавно със страхопочитание като извисяващите се готически катедрали на Европа, това артистично изразяване на божественото е наистина впечатляващо, когато се вземе предвид количеството ценни материали, необходими за производството на мастилото, и количеството време, необходимо за писане на текста и рисуване на изображенията. Накратко, Канджурът е свидетелство за артистичните способности на човечеството и мотивационната сила на религията.

Превод – Нина Жишева

The post Канджурът, написан с 9 “скъпоценни камъка” appeared first on Зелен Свят.

Да, стъпалата са възстановени, дървеният корпус, който ги покрива, е бил отстранен за пръв път от почти 300 години и те ще останат отворени до 9 юни. Но експертите споделят, че е много малко вероятно Исус да се изкачвал по тях.

Светите стъпала (известни също като Scala Sancta или Scala Santa) се състоят от 28 мраморни стъпала, които според легендата са от преториума в Йерусалим. Това е бил дворец, използван от Пилат Понтийски, римския префект на Юдея, ръководил делото на Исус, което завършва с разпъването на Исус. Легендата разказва, че Исус е минал по стъпалата по пътя си към изпитанието и че Елена, майка на римския император Константин (управлявала от 306 до 337 г.), ги докарала до Рим след поклонение в Светата земя.

Вековна традиция е, че посетителите, които желаят да се изкачат по стъпалата, правят това на колене. През последните 300 години мраморните стъпала бяха покрити с дърво, за да ги защитят, но дървесината е била отстранена по време на възстановяването, което позволи стъпалата да бъдат видени  за първи път през април.

Защо се смята, че Исус не се е изкачил по стъпалата

Археолозите и историците казват, че стълбите вероятно не са от двореца, използван от Пилат Понтийски.

“От научна гледна точка, поставям вероятността тези стъпала да идват от двореца на Пилат в Йерусалим на около нула”, казва Джоди Магнес, археолог и професор по религиозни изследвания в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.

Други експерти отбелязват някои от историческите несъответствия, които правят твърдението за изкачването на Исус по тези стъпала твърде малко вероятно.

“Тъй като в Израел-Палестина е бил използван много малко мрамор преди втория век, съмнявам се, че стълбището е автентично”, казва Орит Пелег-Баркат, преподавател в Института на еврейския университет по археология в Йерусалим.

“Дворецът на Пилат е бил разрушен, заедно с останалата част от Йерусалим, от римляните през 70-та година и е бил сравнен със земята”, много преди Елена да посети Святата земя, каза Магнес. Също така дворецът на Пилат първоначално е бил построен от цар Ирод и нито Ирод, нито някой друг в неговото царство е използвал мрамор за строителство.

“Мраморът не се намира никъде в Палестина и почти никога не е бил използван в строителството, със сигурност не и във времето на Ирод – или преди 70-та година”, обяснява Магнес.

Анализът на оцелелите дворци и други сгради, построени от цар Ирод, показва, че са използвани “местни материали, покрити с гипс или циментова замазка в имитация на мрамор”, каза Магнес. “Дори наскоро откритият мавзолей на Ирод в Херодиум е изграден от местен бял камък, а не от мрамор”, допълва тя. Свещените стъпала, от друга страна, “са от истински мрамор, вероятно от някъде в Егейско море – предполагам, че научните анализи могат да определят източника”, каза Магнес.

Патрик Гири, професор по средновековна история в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, каза, че “няма причина да смятаме – освен вярата – че тези стъпала са от римския преториум в Йерусалим”. Гири е направил обширни изследвания и доклади върху средновековни реликви, включително тези, свързани с историческия Исус. Легендата, описваща Елена, която докарва стъпалата от Йерусалим, също твърди, че е намерила част от кръста, на който е бил разпънат Исус“, казва Гири.

Джулия Смит, професор по средновековна история в Оксфордския университет, която също изследва средновековни реликви, се съгласи, че стъпалата вероятно не са използвани от Исус. “В популярната легенда стъпалата са били част от двореца на Пилат в Йерусалим и след това са донесени в Рим от Елена. Точно това е легенда.”

Смит каза, че стъпалата може да са били опит за създаване на реплика. “Има много аспекти на топографията на Йерусалим, които са били възпроизведени в Рим, като са картографирани върху съществуващи структури в града и според мен Скала Санкта е една от тях.”

“Макар че Исус вероятно не е използвал тези стъпала, “традицията, а не археологическата истина, е от значение за много хора“, каза Пелек-Баркат.

Превод – Нина Жишева

The post Светите стъпала… изкачвал ли ги е Исус? appeared first on Зелен Свят.

В религията на древен Египет има стотици богове, датиращи от праисторическите времена: тогава Египет е съставен от царства, всяко със стоите божества. Страната е обединена, но всяка област почита своите богове. През вековете се появяват нови вярвания, но старите се запазват: така животните – покровители на първите обитатели на бреговете на Нил – кобрата, котката, крокодилът, ибисът – продължили да бъдат почитани, но под други форми. Към местните богове, свързани с град или провинция – Птах, патрон на захаятчиите, “господар” на Мемфес, Хатор, Богинята на Любовта и Радостта, “повелителка на Дендера – се прибавили обожествените природни феномени – Океанът, Небето, Земята, Слънцето и популярните божества. Последните играят първостепенна роля сред простолюдието, очакващо намесата им в ежедневния живот: Хапи олицетворява прииждащия Нил, Непри е богът на Зърното, Бес – безформено и жизнерадостно джудже с щръкнала брада – покровителства бременните жени.

Първите божества са представлявани от животни (сокол, кобра, бик), а някои запаззват този свой облик, като Себек, богът-крокодил. Малко преди началото на I-вата Династия, египтяните създават божества по свое подобие, например Изис и Озирис. Някои божества обаче запазват животинска глава на човешко тяло: главата на ибис за Тот, на сокол за Хорус, на чакал за Анубис.

В началото второстепенно божество на град Тива, Амон, припознаван като Слънцето под името Амон-Ра, Става главно божество на царството в началото на Новата Империя, когато князете на Тива утвърждават властта си. Той е почитан като “цар на боговете”, създател на света. Амон е смятан за баща на фараона, името му се появява в имената на някои фараони, като Аменофис (“Амон е доволен”) или Тутанкамон. Жреците на Амон придобиват значително влияние и богатство. Фараонът Аменофис IV напразно се опитва да се противопостави на властта на жреците на Амон, като установява култа към божеството Атон, и се назовава Ехенатон (“Това се харесва на Атон”).

Той конфискува богатствата на жреците и храмовете на Амон и създава нова столица. Култът към Амон е възстановен след смъртта на Ехнатон, а върховенството му запада едва след разрушаването на Тива от асирийците и пресийците.

The post Безбройните египетски богове appeared first on Зелен Свят.

В началото всичко е объркано в безкрайното пространство. Това е Хаосът, от който произлиза Гея (Земята), която ражда Уран (Небето). После Гея и Уран се събират, за да родят Титаните, Циклопите и Гигантите. Хронос, най-малкият от Титаните, сваля баща си от престола и изяжда собствените си деца от страх да не направят същото на него. Жена му Рея пожелава да спаси най-малкия, Зевс. Тя дава на мъжа си да погълне камък, завит с пелените на бебето. Вече пораснал, Зевс принуждава баща си да повърне децата си, бъдещи богове, и го оковава в Ада. Признат за цар на боговете, Зевс разделя света с двамата си братя: Посейдон, цар на моретата, и Хадес, цар на подземния свят. Той прави от Олимп жилище на главните богове. Но има и груди, като Асклепий (бог на медицината) и Нимфете (божества на изворите), Музите (покровителки на изкуствата)…

Панеленизмът или “обединяването на всички гърци” е особено религиозно явление, което илеснява единението им. Гърците, чиито градове често си съперничат, спират да враждуват, за да честват някое божество в известно светилище. Горко на този, който прекъсне примирието: той извършва светотатство. Шест големи центрове посрещат подобни събирания: Олимпия с голямото светилище на Зевс, където се издигала изваяна от Фидий колосална статуя от злато и слонова кост, едно от Седемте древни чудеса на света; Делфи и Делос, светилища на Аполон, чийто култ е много разпространен в Гърция; Епидавър, светилище на Асклепий, който лекува чрез сън; Додоне, където шепотът на вятъра в листата е гласът на Зевс; Елевзин, където по време на малко позната церемония, “Елевзинските мистерии”, се обещава на участниците нов живот след смъртта.

The post Значението на гръцките богове appeared first on Зелен Свят.

Традиционното бинди

Традиционно, това е ярко червена точка, сложена в центъра на челото близо до веждите. Но бинди могат да бъдат и други цветове със знак или бижу, носени върху тях. Много хора свързват червеното бинди с древната практика да предлагат кръвни жертви, за да успокоят боговете.

Интересно е да се отбележи, че в древното арийско общество младоженецът е слагал „тилака“ (дълга вертикална марка) на челото на булката като знак за брак. Настоящата практика може да бъде продължение на тази традиция. Показателно е, че когато индийката има нещастието да стане вдовица, тя спира да носи бинди и други декорации, свързани с омъжените жени.

„Шестата чакра” и нейното значение в индийската култура

Смята се, че областта между веждите е шестата чакра, известна като аджна, която означава „командване“, и се смята, че е седалище на скрита мъдрост. Тантрическите култове вярват, че по време на медитация латентната енергия се издига от основата на гръбначния стълб към главата, а аджна е изхода за тази мощна енергия. Смята се, че червената точка между веждите запазва енергия в човешкото тяло и контролира различните нива на концентрация. Тя е и централната точка на основата на самото творение и символизира благоразположението и щастието.

Хиндуистката традиция твърди, че всички хора имат трето вътрешно око; двете физически очи са използвани за виждане на външния свят, докато третото се фокусира навътре към Бога. Като такава, червената точка означава благочестие, както и постоянното напомняне да държим Бог в центъра на мислите си.

Символизъм на Бинди и смисъл на цвета му

Привличащото окото бинди е една от най-визуално очарователните от всички форми на декорация на тялото. Индусите придават голямо значение на тази орнаментална марка между веждите – място, което от древни времена се счита за главна нервна точка в човешкото тяло.

Освен че червената точка е благоприятен знак за брак, се смята, че тя гарантира и социалния статус и неприкосновеността на институцията на брака. Докато индийската булка престъпва над прага на дома на съпруга си, покрита с бляскави дрехи и орнаменти и украсена с червеното бинди, то й предоставя място като пазител на семейното благосъстояние и потомство.

В днешно време обаче символиката на бинди вече не се спазва стриктно и се използва в голяма степен като аксесоар за красота или част от женската мода. Традиционно червената точка е направена от кравешка кръв и пръст; но дори и това се е променило. Сега повечето индуски жени предпочитат да носят на мястото бижу.

Съвременната точка също не знае никакви граници: могат да я носят и мъжете и жените. Някои съвременни мъже го носят на благоприятни поводи, като например за ритуално богослужение или сватба, на празнични поводи или при тръгване или връщане от пътуване или кампания. За разлика от това, традицията на мъжете, украсени с тилака, е избледняла в последно време – сега много повече жени, отколкото мъже, споделят тази украса.

Други промени се наблюдават при някои самотни жени, носещи черни точки, докато омъжените жени носят червени. Днес жените често носят точки, които съвпадат и с цвета на техните сари.

Необходима е много практика, за да се постигне перфектната кръгла форма на ръка, но в модерните времена (и с променящата се мода) жените изпробват различни форми и дизайн. Понякога „червената точка“ изобщо не е точка – а права вертикална линия или овал, триъгълник или миниатюрно произведение на изкуството, направено с фина остра пръчица, опушено и поръсено със златен и сребърен прах, обсипано с мъниста и инкрустирано с блестящи камъни!

През последните години Бинди стана популярно и извън Южна Азия и често се носи като модна декларация от известни личности и други. Някои мъже и жени в традиционните култури, носещи бинди, са критикували този акт като елемент от културното присвояване; но те вероятно не успяват да осъзнаят, че в западните култури на шоубизнеса и меркантилността всичко е въпрос на пари – и за съжаление моралът или традициите са склонни да изчезват по-бързо в името на печалбата.

Не бива да се пренебрегва факта, че има много противоречия около това кой има право да носи бинди. Провокативният въпрос се разглежда от писателя и студент по право Видя Рамачандран, който пише:

„За съжаление на този въпрос няма прост отговор. Редица южноазиатски жени, писали по този въпрос, са формулирали свои собствени критерии за приемливо използване на бинди. Аарти Оливия предполага, че не-южноазиатците могат да носят бинди, ако или се оженят за южноазиатски, или посещават индийски фестивал или ритуал. Междувременно, признавайки по-широкото културно значение на бинди, Reclaim the Bindi предполага, че всички южни азиатци, включително тези, които нямат индуско наследство, могат да носят бинди по свое усмотрение. Смятам, че е по-полезно тези предложения да се използват единствено като такива – предложения, или груби насоки за поведение, а не твърди правила. Буквално е невъзможно да се изработи изчерпателен списък на приемливи ситуации за носене на бинди.”

Подобно на много други практики, които са били обсъждани в светлината на културните права и културното присвояване, отговорът на въпроса кой може да носи бинди, остава тема на дебат.

Превод – Нина Жишева

The post Бинди – религия, мистика, красота, мода? appeared first on Зелен Свят.