За последните 43 години представители на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) се срещат, за да оценят кои природни и културни чудеса по целия свят заслужават статут на световно наследство. В списъка са вписани икони, включващи островите Галапагос, Мачу Пикчу и Големия бариерен риф. Някои сайтове са застрашени от заплахи като туризъм и изменение на климата.

Тази година заседанието на Комитета за световно културно наследство, проведено в заградения град Баку, Азербайджан, добави 29 нови културни и природни имота към списъка – най-големият брой нови добавени обекти от 2001 г., като общият им показател е 1121. Всеки сайт отговаря на поне един от 10 културни и природни критерии, което означава, че те се считат за гореща точка за биологичното разнообразие, шедьовър на творческия гений или традиционно човешко селище, наред с други качества. Азербайджан трябваше много да празнува на срещата; историческият център на Шеки с двореца на хана е надписан тази година, което го прави третия обект на световното наследство на евразийската нация. Открийте древния град на коприната на Баку, друг сайт, включен в списъка на ЮНЕСКО, в тези красиви снимки.

От една от най-старите и най-големи системи на аквакултури в света до древните гробници на Япония, тук са 29 нови имота на световното наследство и това, което ги заслужава да пътувате.

The post Обекти на ЮНЕСКО за световно наследство appeared first on Зелен Свят.

Кехлибарената стая

Кеплибарената стая се е намирала в Двореца на Екатерина през 18-ти век в Царско село, близо до Санкт Петербург и в нея имало златни  и позлатени мозайки, огледала и дърворезби, както и панели, изработени от около 1000 килограма кехлибар. Царско село е пленено от Германия през 1941 г. по време на Втората световна война, а панелите и изкуството на стаята са разглобени и отнесени в Германия. Оттогава не са били виждани и е възможно те вече да са унищожени. Възстановяването на кехлибарената стая може да бъде видяно днес в двореца на Екатерина.

Пекинския човек

През 1923 г. в пещера близо до село Джокудян, близо до Пекин, са открити вкаменелости на човекоподобно същество, което понякога е наричано Пекински човек (форма на Homo erectus). Вкаменелостите изчезнали през 1941 г. по време на японската инвазия в Китай. Къде се намират вкаменелостите днес не е известно. Някои предполагат, че са били изгубени в морето, докато са били транспортирани до САЩ; други смятат, че в действителност може и да са разположени под паркинг в Китай.

Нацисткото злато в езерото Топлиц

Легендата разказва, че към края на Втората световна война нацистки войски, водени от офицера от СС Ернст Калтенбрунер, са потопили огромно количество злато в езерото Топлиц в Австрия, за да не може да бъде заловено от съюзническите сили. Оттогава са извършени многобройни търсения, но досега не е намерено нищо.

Възможно е историята да е легенда и всъщност в езерото да не е имало злато, но въпреки това, някои изследователи отбелязват, че езерото е с лоша видимост и огромно количество трупи и отломки, които правят опитите да бъде намерено съкровището чрез гмуркане, както трудни, така и опасни. Някои водолази са загинали, опитвайки се да намерят злато в езерото.

Маската на фавъна от  Микеланджело

Тази мраморна “маска на Фавн” – фавн като полу-човешко, полу-козе митологично създание – е приписана на италианския художник Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони (1475-1564), често просто наричан “Микеланджело”. Музеят Bargello във Флоренция, Италия, притежава маската, която е открадната през август 1944 г. от Castello di Poppi (замък в Тоскана). Крадците(?) са войници от 305-та дивизия на германската армия, прикрепена към 10-та германска армия, смятат от Фондацията Monument’s Men. Войниците откраднали маската някъде между 22 август и 23 август и я сложили в камион. “След кратка спирка във Форли, Италия, 10-ият камион, певозващ това произведение на изкуството, както и още други продължава на 31 август”, се казва на сайта на фондацията. Сегашното местоположение на маската е неизвестно.

Липсващи великденски яйца на Романови

Между 1885 и 1916 г. около 50 богато украсени “великденски яйца” са създадени за руската императорска фамилия от бижутерската компания Fabergé. По това време компанията е ръководена от руския бижутер Петър Карл Фаберже.

Тези яйца са “най-доброто постижение на известната руска бижутерия и трябва да се считат за една от последните големи поръчки. Десет яйца са произведени от 1885 до 1893 г., по време на царуването на император Александър III; други 40 са създадени по време на царуването на неговия покорен син Николай II – по две яйца на година, едно за майка му, вече вдовица, второто за съпругата му, отбелязват от Фаберже на сайта си.  

Руската революция довежда до екзекуцията на Николай II, последния руски цар, заедно с голяма част от семейството на Романови. След смъртта им, някои от тези 50 яйца са изчезнали с някои слухове, че някои от тях сега са в частни колекции по света.

Съкровищата на Нимруд

Древният град Нимруд е разположен в съвременен Ирак и е бил столица на Асирийската империя по време на управлението на Асурнасирпал II (царува 883-859 г.пр.Хр.). Той построил нов дворец в Нимруд заедно с други удобства. Новата история не е била толкова мила към Нимруд. Терористичната група, наречена Ислямска държава (известна също като ISIS, ISIL или Daesh), превзема древния град през юни 2014 г. по време на военна офанзива; древният град не е бил завладян до ноември 2016 г.

Дотогава ИИСС беше взривил част от града и използваше булдозери, за да унищожи и изкопае други части. Убийството се случило и в периода след като древният град бил възобновен, когато можело да се осигури малко сигурност. Докато много съкровища в Нимруд са унищожени, други са повредени и могат да бъдат реконструирани, а други могат да бъдат преоткрити на черния пазар.

Q Източникът

Източникът, както го наричат съвременните учени, е хипотетичен текст от първи век, който съдържа редица изречения, приписвани на Исус. Ако е съществувала, учените вярват, че е бил използван от древните автори за изработване на евангелията на Матей и Лука. Съществуването на Q източника се основава на факта, че има пасажи в Матей и Лука, които са идентични. Докато Евангелието на Марк се смята за източник и за Матей, и за Лука, някои пасажи, включени в Матей и Лука, не са в евангелието на Марк. Някои учени смятат, че тези пасажи са от друг източник, който те наричат “Q източник”. Проблемът е, че нито едно копие от Q източника, ако той наистина съществува, не е оцеляло.

Превод – Нина Жишева

The post Част от изгубените съкровища на света appeared first on Зелен Свят.

Камбоджа е страна, богата на история и традиции. Такава традиция е класическият камбоджански балет или танцът Апсара, който е високо почитан в цялата страна. Доказателства за тази деликатна форма на танцуване могат да се видят гравирани в стените на древните храмове, както и при гледане на редица талантливи танцьори, които изнасят шоута из цялата страна.

Създаден още в 7-ми век, танцът Апсара произхожда от хиндуистката и будистката митология на Камбоджа. Доказателство, че танцовата форма е съществувала още през VII век, може да се види в дърворезбите в храмовете на (Sambor Prei Kuk) в провинция Кампонг Том, където ефирните същества – Апсарите – са били увековечени в камък. 

Какви са апсарите?

Според индуската митология Апсарас са красиви женски същества, които слизат на Земята от небето, за да забавляват богове и царе с очарователния си танц. Легендата разказва, че красивите същества са родени от “Разбиването на океана с млякото”, наричано още Samudra manthan на хинди или Ko Samut Teuk Dos на Кхмер. Историята е изобразена на 49-метров релеф, издълбан по стените на Ангкор Ват.

Смятани за съпруги на Гандхарвас – служители в двореца на Индра, кралят на боговете – нимфите защитавали Краля на боговете от съблазняване на смъртните, които се приемали като заплаха за красотата им. Силите им били невероятни. Нито божествата нито смъртните могат да устоят на чара на небесните танцьорки.

Какво е Апсара?

Танцовите движения отразяват идеята за омайване на зрителя, като алкохол, и включват забавени, плавни движения, които хипнотизират аудиторията.

Основните черти на танца са жестовете на ръката и съществуват повече от 1500 движения. Всяко движение на пръстите има свое собствено различно значение, от преклонение пред духовете на природата, като изобразяват цвете в разцвет, до представяне на някоя от стотиците будистки и индуски легенди.

Джиб – позиция на ръката, която представлява стискане на палеца и показалеца заедно, като останалите пръсти се разперват настрани, носи много различни значения – свян, смях, любов и скръб. Танцът стана толкова знаменателен за кхмерската култура, че през 2008 г. той е включен в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.

Танцът е толкова сложен, че момичетата започват тренировки от най-ранна възраст, за да се уверят, че получават необходимата гъвкавост в ръцете и краката си, за да изпълнят грациозните и сложни движения, сякаш жените плуват в облаци.

Апсара се идентифицират със сложните си костюми, които се състоят от елегантни копринени дрехи, зашеметяващи бижута и скъпоценни огърлици, обеци и гривни.

The post Небесните танцьорки на Камбоджа appeared first on Зелен Свят.