Това беше заключението на проучване, което моделира как фитопланктонът ще се промени, тъй като океаните продължават да се затоплят. В сценарий, при който емисиите на парникови газове продължават да са непрекъснати, най-сините субтропични зони на океана ще станат по-сини, а зелените региони по екватора и полюсите ще станат по-зелени.

Промяната на цвета е нещо повече от странност. Авторите на изследването предупреждават за драстични глобални промени, които ще се случат в свят, затоплен от изменението на климата. Известно е, че сезонните промени редовно променят цвета на водата, но затоплящите океани могат постоянно да променят мозайките на синьо и зелено, които се виждат от космоса.Слънчевата светлина прониква на повече от 180 метра под повърхността на океана. Повечето водни молекули са способни да абсорбират всички цветове, с изключение на синьото, поради което този цвят се отразява.

Органичният материал, който покрива повърхността на океана, подобно на фитопланктона, променя този цвят. Голяма част съдържа хлорофил, зелен пигмент, който поглъща слънчевата светлина, която е нужна на растенията за да направят храна. Тъй като океанът се затопля, теченията стават все по-неравномерни и слоевете във водата стават по-стратифицирани, което означава, че топлите региони не се смесват толкова лесно със студените райони. Има хиляди видове фитопланктони, уникално адаптирани към топла или студена вода. Тъй като океаните продължават да се затоплят, някои видове могат да умрат, някои ще процъфтяват, а други ще мигрират в различни региони.

Но само разглеждането на хлорофила не може да покаже на учените как променящия се климат променя фитопланктона. Естествено изригване на вулкани, тайфуни и други природни бетствия могат да повлияят на това колко фитопланктон е концентриран в дадена област. Безспорно, промените в климата засягат не само нас, но и най-малките създания из океаните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Океаните променят своя цвят appeared first on Зелен Свят.

Анализирани са текстилни фрагменти от гробове на викингите в областите Рогалан, Согн ог Фьордане и Хордаланд в Западна Норвегия.

Изследванията, проведени от текстилния консерватор Хана Лукешова и професора по нанофизика Бодил Холст от университета в Берген, дадоха забележителни резултати: викингите използвали бельо от ленени тъкани, често оцветено в синьо.

– Викингите са използват и коноп за производство на текстил. Но в Западна Норвегия те използват предимно лен за изработване на дрехи, сподели професор Бодил Холст пред независимия вестник на университета в Берген På Høyden.

Професор Холст и текстилният консерватор Лукешова са идентифицирали растителни влакна от текстил, намерени в четиридесет и пет гробища на викинги, датиращи предимно от 900-та година.

Двамата учени изследвали малки фрагменти от над сто различни обекта с поляризационен микроскоп, нещо, което е осигурило нови и изненадващи познания.

Фактът, че растителните влакна лесно се разтварят, направил изследователската работа изключително предизвикателна.

Облекло, носено в пряк контакт с кожата, много рядко се запазва. Външните облекла, изработени от вълна, коноп и коприва, са по-устойчиви на заравяне в продължение на стотици години.

В епохата на викингите лена, конопа и копривата са били използвани за производството на дрехи, докато другите видове текстил все още не са били въведени в Скандинавия.

Богатите викинги имали достъп до вносна коприна, но копринените тъкани са толкова изключителни, че често били нарязвани на панделки и използвани само за украса.

В гробове, съдържащи текстилни фрагменти, често се срещат тежести на тъкачен стан. Това е признак, че е твърде вероятно бельото да се е произвеждало от самите викинги.

Някои от изследваните текстилни тъкани били оцветени в синьо. Цветът се получава от цветни растения, съдържащи смес от синьо индигово багрило (или индиготин) и по-малки количества от други багрила, включително червеникаво багрило индирубин.

Според текстилния консерватор Лукешова, тъканите може да са били тъкани и боядисани локално в Западна Норвегия.

Всички текстилни фрагменти са намерени в гробове, съдържащи богати викинги. Какво е било бельото, ако изобщо е имало такова, което са използвали обикновените хора, изследователите не могат да кажат. Нито пък могат да кажат дали синия лен е бил използван както за мъжко бельо, така и за женско.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Богатите викинги носели синьо ленeно бельо appeared first on Зелен Свят.

Сгушено в планините Риф в северната част на Мароко, средновековното градче Шефшауен някога е било място, през което хората просто да минат, но не и да отидат в него. След това на жените в града им хрумва една буквално блестяща идея – боядисват го в синьо. Сега, за да запазят ярката му идентичност, боядисват града три пъти годишно. Обикновено това традиционно се прави от жени. Три-четири човека боядисват града през нощта, докато другите спят. Никой не може да каже защо градчето е обляно точно в синьо. Някои казват, че това е духовен цвят за мюсюлмани и евреи, други вярват, че е в знак на почит към планинския извор, който прави възможно съществуването на градчето в този иначе суров район. Трети пък са на мнение, че синьото държи комарите надалече. Има и такива, които смятат, че причината е, за да се създаде илюзия за прохлада.

Интересно е, че по улиците на градчето може да се види доколко високо е могъл да достигне всеки художник. Често приземните етажи са старателно боядисани, а нагоре се вижда първоначалното бяло или голи камъни.

Движението на слънцето и начинът, по който то осветява различните части на града, го прави да изглежда още по-красив, синьото минава през всичките си нюанси – от светло и бледо, до тъмно морско синьо и дълбоко индигово.

The post Красивият сапфир на Мароко appeared first on Зелен Свят.

Хората имат сини очи, нали?

По-точно само 8% от хората на планетата притежават тази разцветка и тя е проследена до общ предшественик в Испания. Така, че честито на всички от Вас със сини очи, вие сте роднини, макар и доста далечни.

Ами небето?

Класически произведения на арабски и персийски наричат небето „зеленото”. Странното е, че в най-старите езици, думата за зелено и синьо е една и съща. До преди XIII век, небето се е считало за бяло поради асоциацията му със светлина през деня. Небето при слънчевите дни изглежда синьо, но при облъчни може да се каже, че е бяло или сиво, а през нощта е черно. Същото важи и за водата – тя може да е не само синя, но и зеленикава, сива или напълно прозрачна. При много от старите карти, океаните и реките са оцветени в зелено.

Когато човечеството най-накрая намира нещо, което е синьо в природата (сапфир и лапис лазули), те го използват за направата на изключително важни предмети, като например короната на най-великия християнски владетел, Карл Велики.

Заради тази огромна липса на синьо в природата, цветът не е бил включен в основните цветове до XII век. Преди това дори дъгите по картините били само червено, жълто и зелено. С началото на производството и обработка на жълтото цвете сърпица, хората за първи път изпитали нуждата да категоризират цветът.

Скоро след това е намерен начин да се извлича напълно ясно син пигмент, наречен ултрамарин, но той бил изключително рядък и скъп. Този цвят изведнъж станал по-скъп от златото. Художниците пазели боите си само за изключително важни произведения. Само най-богатите можели да си го позволят.

Нужен е бил инцидент, за да стане синия цвят достъпен за всички. Съставките, който са използвали да направят нов нюанс червено съдържали животински кръв, която е богата на желязо. Вместо червено, създават ефективен икономичен син цвят. От този момент нататък, синия цвят влиза в глобална употреба. Странно как една малка грешка може да промени света завинаги.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изобретението на синьо appeared first on Зелен Свят.