Венера носи белези на интензивна вулканична дейност – потоци лава на стотици километри, вулкани с широки кратери, както и издигания на почвата от натиска на магмата под кората на повърхността. Интересните кръгли и плоски формирования, вероятно образувани от изригване на лепкава лава, се наричат pancakes (палачинки). Диаметърът им е десетки километри, а височината – приблизително 1км.

На Венера има големи кратери, остатък от удари на мереорити.

Също като Земята, Венера се върти около Слънцето. Нужни са й 225 дни за пълна обиколка, докато при Земята това са 365 дни. Също като Земята, Венера се върти и около себе си. Но гокато Земята се завърта за 24 часа, Венера се върти много по-бавно: нужни са й 243 дни за пълно завъртане около оста, или 8 месеца.

Продължителността на “венериния ден” отговаря на 116 земни дни. Освен това Венера се върти в обратна посока. През 1961г. един астроном-аматьор забелязва върху облачния слой на Венера по-тъмни и подвижни петна. Чрез тях той доказва, че на височина 90км атмосферата на Венера се завърта за 4 дни.

Тъй като Земята и Венера се въртят около Слънцето с различна скорост разстоянието помежду им е различно варира между 40 и 260 милиона километра. Въпреки големите колебания в разстоянието, Венера, гледана от Земята, има постоянно сияние. Това се обяснява с факта, че когато е най-далеч и изглежда по-малка, тогава получава повече слънчева светлина. Когато се доближи до Земята, тя показва само малък полумесец светлина. Тези два аспекта се наблюдава лесно с малък телескоп.

The post Какво има на Венера? appeared first on Зелен Свят.

Колкото една планета е по-тежка, толкова повече тя “привлича” по-леките тела. Когато изпуснем предмет, той пада надолу, привлечен силно към центъра на Земята, която е много по-голяма. Тъй като Луната е по-малка от нашата планета, нейната притегателна сила е по-малка. Ето защо тя не може да задържи като Земята малките частици газ, образуващи нашата атмосфера. Когато метеоритите падат на Луната, нищо не може да ги спре. Обратно, когато падат на Земята, те се забавят, а след това изгарят в атмосферата: тогава в небето могат да се видят падащи звезди…

Тъй като на Луната няма въздух, няма и най-малка следа от живот: нашият спътник е пустиня.

Луната не грее със собствена светлина: ние можем да я видим, защото Слънцето я огрява. Но докато тя описва обиколката около планетата ни, като показва все едно лице, Земята продължава по “пътя” си около Слънцето. То, като огромен и далечен прожектор, не осветява Луната по еднакъв начин.

Когато си наблюдаваме на небето, оставаме с впечатление, че Слънцето и Луната имат еднакви размери. Въпреки това Луната е много по-малка, но е и по-близко го Земята. Това е достатъчно, за да имат златния диск на деня и сребърният на нощта видимо еднакви диаметри. Ако Луната мине точно между нас и Слънцето, нейният диск може напълно да покрие слънчевия: това е слънчевото затъмнение. Тогава настъпва мряк през деня! Но това се случва много рядко, защото “маршрутът” на Луната около Земята е наклонен спрямо “пътя” на Земята около Слънцето. Луната следвателно минава по-често отдолу или отгове на лъчистата звезда. Лунните затъмнения обаче са по-чести. Тогава Земята скрива слънчевите лъчи и хвърля сянка на Луната, а ние минаваме от пълнолуние към пълен мрак!

Знае се, че Луната и нашата планета са на една възраст. Но не може със сигурност да се докаже как двете са се образували прези 4,55 милиарда години. Измислени са много сценарии. Отначало се смята, че Луната се е “откъснала” от Земята, докато последната, все още много гореща, бързо се е въртяла около себе си: без кора, планетата ни се е деформирала и е изхвърлила малка топка, превърнала се в естествен спътник на Земята.

Но изследването на пробите, взети от Луната и различни от земните отхвърля тази хипотеза. Според друга хипотеза Луната се е образувала на друго място в Слънчевата система, после при пореминаване близо до Земята е започнала да се върти около нея. Но тази версия не отговаеря на изчисленията на астрономите за положението и скоростта на нашата планета и нейния спътник. Днес се смята, че Луната се е образувала от космичен удър с Земята.

The post Как се е появила Луната? appeared first on Зелен Свят.

Орбитата на Венера е разположена между Земята и Слънцето. Гледана от Земята, тя следва Слънцето при залез и го изпреварва при изгрев. Нея наричат Зорница. Въпреки това, дори с телескоп не могат да се видят подробности от повърхността й, защото е обгърната от плътни облаци, отразяващи слънчевата светлина.

През 1975 и 1982г. две съретски сонди кацнаха на Венера. Макар че оцеляха само няколко десетки минути (най-дългата връзка продължи 127 минути), те предадоха на Земята снимки, показващи плоска и напукана почва, покрита с плочи от пръст, малки скални отломъци и прах. Видът на тези скали е близък до базалтовите потоци лава на Земята. Значи на Венера е имало вулканична дейност, която днес е спряла.

Венера може да се сондира от Земята чрез радар. Точността на радарите позволява да се изясни релефът на планетата. Благодарение на съветските и американските сонди познаваме структурата и състава на атмосферата на Венера. Тя се състои от 95% въглероден двуокис, 3.5% азот и се откриват следи от други газове, например аргон. Венера е обградена от облаци на 90км височина, докато на Земята тяхната височина е 10-12км. Слоят между 90 и 70км е мъгла, съставена от капчици сярна киселина, но от по-едри капки. Между 50 и 30км атмосферата е изградена от мъгли. Накрая на 30 км височина атмосферата се изяснява, а ветровете са слаби. Тъй като слънчевата светлина не може да пресече облачния слой, на повърхността й винаги е тъмно като при бурна вече на Земята. Температурата на повърхността е 460 градува, което обяснява краткия живот на изследователската апаратура. Атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното.

The post Венера appeared first on Зелен Свят.

Учените смятат, че звездният гостоприемник, известен като звездата на Тегардън, е на поне осем милиарда години, или почти два пъти по-слънчева. Това означава, че всички планети, обикалящи около нея, са вероятно древни, така че животът, какъвто го познаваме, има повече от достатъчно време, за да се развива. А засега звездата е забележително тиха, с малко индикации за бурните звездни земетресения и пламъците, които са склонни да изригват от такива обекти. Тези фактори, както и относителната близост на системата, я правят интригуваща цел за астрономите, които искат да сканират за признаци на живот извън Земята.

„И двете планети на Тегардън са потенциално обитаеми“, казва Игнаси Рибас от Института за космически изследвания на Каталония, член на екипа, който докладва за планетите в списанието Astronomy & Astrophysics. “В крайна сметка ще видим дали те са обитаеми.”

Двете светове обикалят около една толкова слаба звезда, че дори не били забелязани до 2003 г., когато астрофизикът на НАСА Бонърд Теегардн търсел мрачни, близки звезди джуджета, които досега избягвали откриване. Рибас и колегите му в момента търсят планети, обикалящи около 342 малки звезди, така че те насочиха инструмента КАРМЕНИС, разположен в испанската обсерватория Калар Алто, в мини-звездата.

КАРМЕНС наблюдавал звездата на Тегардън в продължение на три години, като отчитал вълните и влекачите, произведени от орбиталните планети. В крайна сметка повече от 200 измервания предполагат, че две малки светове се блъскат в звездата, всяка от които тежи около 1,1 пъти земната маса. Екипът изчислява, че една от планетите завършва орбита само за 4,9 земни дни; другият свят има орбита само 11,4 дни.

The post Две потенциално благоприятни за живот планети appeared first on Зелен Свят.

Според проучване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, когато слънцето е в най-високата си точка в небето е безполезно за навигация, бръмбарите изоставят огнената топка и решават да следват вятъра. Резултатите показват, че животните могат да интерпретират два различни вида сигнали и изберат да използват един или друг вид в зависимост от условията около тях.

„Тези системи изглеждат изключително гъвкави“, казва Даке “което е очарователно, когато си представяш, че мозъкът им е с размера на сусам”

Учените провели серия от експерименти, в които регулируем светодиод замествал слънцето, а вентилатори създавали различни скорости и посоки на вятърния поток. Когато изкуственото слънце е било на високо, бръмбарите са избрали да се насочат чрез вятъра.

“Те ще следват вятъра, защото сега това е насоката, която използват”, казва Даке, която е експерт по невроекология. “Ако променим посоката на вятъра със 180 градуса, бръмбарът ще промени и посоката си на 180 градуса.”

Но нещата наистина станали интересни, когато екипът предотвратил достъпа на бръмбарите до някои от техните сензорни системи за навигация.

В един експеримент учените отстранили края на антената на насекомото, за което се смята, че им помага да усещат миризми. Подобно на другите, тези бръмбари успешно следват вятъра, когато слънцето е високо. Това подсказало, че бръмбарите усещат вятъра, а не миришат нещо в него. Бръмбарите, на които били премахнати целите антени, обаче, сякаш били изгубени. Животните не можели да усетят вятъра и в резултат на това нямали кормил на посоката, в която търкалят своята топка.

The post Универсален начин за навигиране appeared first on Зелен Свят.

Вписани в списъка на световното наследство през 1986 г., древните мегалити от Стоунхендж и Ейвбъри разкриват сложните инженерни умения и загадъчните ритуални вярвания на британските народи от неолита и бронзовата епоха. Целият обект обхваща 10 квадратни мили и включва пътища, селища, около 350 гробища и лечебни центрове. Тези комплекси били умело подредени въз основа на небесни графици по неизвестни за нас причини.

Строителството на Стоунхендж започна около 3000 г.пр.Хр. като кръгова пръстена банка и прилежащ ров, и е укрепен в продължение на хиляди години с дървен материал и по-късно с камък. Кръгът се състои от блокове, които тежат повече от 45 тона и са високи до 7 метра. Някои от тях били преместени километри през хълмовете – един подвиг, който може да бъде постигнат само от напреднало общество.

Днес повече от един милион души ежегодно посещават Стоунхендж, а лятното слънцестоене привлича хиляди. Пешеходна пътека обгражда прочутия кръг, но поради опасенията за опазване на обществеността обикновено не се допуска вътре в ринга. Но няма нищо типично за лятното слънцестоене в Стоунхендж, един от малкото случаи, в които вътрешният кръг е отворен за обществеността. Хиляди пътници от всички ивици се събират на място за ежегоден фестивал.

Разнообразие от хотели и къщи за гости са достъпни в Уилтшир, а няколко къмпинги са разположени в рамките на 16 километра от Стоунхендж. Тъй като това е популярно събитие, не забравяйте да резервирате предварително.

The post Лятното слънцестоене в Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

Сляпа Баба

За тази игра е хубаво да са поне 4-5 човека. На един от вас му се завързват очите. Останалите обикалят около него, като викат „сляпа баба“ и той трябва да хване един от тях и да го задържи. Тогава заловеният става новата „сляпа баба“ и гонитбата започва отначало.

Скачане на въже

Чудесна игра, за която са нужни дълго въже и поне трима играчи. Двама въртят въжето, а третият скача. Като сбърка, се сменят. За по-умелите може да се използват и две въжета, които се въртят в срещуположни посоки.

Дама

Нужно са единствено тебешир и малко камъче. Схемата се рисува по-кратка или по-дълга, в зависимост от възрастта на децата. Първият  хвърля камъчето на полето с номер 1, след което  скача на един крак като стъпва във всяко поле, а там където са две – с двата крака. В последното поле се обръща и тръгва обратно, като на връщане се спира преди квадратчето, в което е камъчето и докато е на „куц крак“ трябва да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крака там, където трябва да е на един) – започва следващият играч.

Криеница (нарича се още Жмичка; Жоманка)

Една от вечните детски игри. Играли са я нашите родители, ще я играят вероятно и внуците ни. Важно е, предварително да се уточнят границите, в които ще се провежда играта.

Първата стъпка е да се избере този, който ще жуми. След като е ясно кой ще търси, участниците се разбират до колко ще се брои и играта може да започне. Жумящият брои, до колкото е уговорката, а в това време останалите се крият. След това започва търсенето. Когато някой от скрилите се бъде намерен двамата тичат до мястото на жуменето. Който стигне пръв трябва да го пипне с ръка и да каже: Пу, за теб!” или „Пу, за мен!”, съответно за жумящия или за криещия се. Този, който остане последен и не е успял да се „заплюе” става следващият жумящ.

Ластик

Нужен е достатъчно дълъг и здрав ластик, чиито краища се завързват едно за друго. Играе се от най-малко трима души. Играчите се редуват да изпълняват различни подскоци, като се започва с лесна комбинация и ниско поставен ластик. Постепенно скоковете стават по-сложни, а нивото на ластика се вдига. Печели този играч или  отбор, който направи най-малко грешки и успее да направи най-трудната комбинация на най-високото ниво.

Народна топка

Децата се разделяте на 2 отбора. На земята се прави една черта с тебешир. Никой играч няма право да настъпи чертата или да стъпи в полето на другия отбор. В рамките на своето поле целят с топка и трябва да  се уцели играч от другия отбор. Който бъде уцелен напуска играта. Ако я хване не напуска, даже вкарва в играта някой напуснал от собствения отбор. Това действие се нарича „Спасяване”.  Играта продължава докато всички играчи от единия отбор не бъдат елиминирани.

Вероятно вие ще си спомните и още игри. Пазете ги и предавайте на малките около вас. Един ден ще ви бъдат благодарни.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Забравеното детство appeared first on Зелен Свят.

От друга страна, често се говори за увреждане от слънцето. Изключително важно е да предпазите кожата си от вредните ултравиолетови лъчи и да останете хидратирани. Малко хора знаят, че очите изискват същото ниво на защита като нашата кожа. Ултравиолетовите лъчи оставят трайни увреждания на очите, които дори могат да повлияят на зрението. Редица изследвания показват, че слънцето може да бъде водеща причина за катаракта в напреднала възраст. За тези от нас, които използват очила, предотвратяването на по-нататъшна загуба на зрение е от жизненоважно значение.

Ние сме готови за лятото! Но дали нашите очи са готови за слънцето?

Първо, важно е да се сдобие с подходящ чифт слънчеви очила. Опитайте да намерите слънчеви очила, които блокират 100% от UV лъчите. Това е важно, тъй като много слънчеви очила, които се продават на улицата, се фокусират върху стила, а не защитата. UV блокиращите контактни лещи са лесно решение за хората, който носят очила през летните месеци.

Второ, предпазвайте очите от химикали. Очите ни трябва да бъдат чисти. Те работят неуморно, за да се предпазят от всякакви микроби, порязвания или отломки чрез мигане. Хлорът, който е широко използван в басейните, може да предизвика ожулвания и увреждане на клетките на роговицата. Така че използвайте очила, ако сте запален плувец. Освен това, избягвайте сапун в очите при миене. Никога не търкайте очите си с ръце. Нежеланите микроби могат да доведат до конюнктивит.

За накрая, пийте много вода и получавайте достатъчно сън. При по-топли условия тялото лесно се дехидратира, а очите изискват вода. Могат да възникнат симптоми на сухо око и други проблеми със зрението. Спането е жизненоважно, особено за тези, които шофират или прекарват много време, използвайки зрението си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Готови ли са очите ни за лятото? appeared first on Зелен Свят.

На 20 март 2019 г. природата отново ще ни донесе весенното равноденствие, времето на годината, което въвежда през летния сезон в Северното полукълбо и зимния сезон в Южното полукълбо. Тогава, на 23 септември, есенното равноденствие ще сигнализира за настъпването на зимата за Севера и началото на лятото за южната част на света.

Нашата планета обикаля около Слънцето по оста, която е наклонена 23,5 градуса, което означава, че полукълбите се търпят все повече топлина от слънцето. Два пъти в годината земната орбита и нейният аксиален наклон се комбинират, така че слънцето да седи точно над земния екватор, хвърляйки разделителната линия между светлите и тъмните части на планетата – т. Нар. Терминатор или зона на здрач – през Севера и Южни полюси.

Терминаторът не разделя перфектно планетата на тъмна и светла; Земната атмосфера огъва слънчевата светлина с 37 мили (60 километра), което се равнява на половин градус. Това означава, че едната половина на планетата все още е малко по-осветена от другата, дори на равноденствие.

Земята не е единствената планета, която изпитва равноденствия: Всяка планета в нашата Слънчева система ги има. През 2009 г. сондата Касини в орбита около Сатурн засне равноденствие на пръстеновата планета. Както на Земята, равноденствията се случват на всеки половин година на Сатурн, но това се равнява на 15 години на Земята, което прави фотосесията на Касини уникално събитие.

The post Защо се случват равноденствия? appeared first on Зелен Свят.

Около 4000г. пр.Хр. Египтяните открили, че Слънцето изгрява и залязва в определен ред всеки ден. Използвайки това, „откритие” , успели да измислят слънчевият часовник. Времето се изчислявало, като се разглеждала дължината на сянката, образувана от обект, стоящ перпендикулярно на слънцето. Разбира се, слънчевият часовник е имал сериозен недостатък.

След залез слънце, часовникът нямало как да функционира.

Тогава, древните египтяни напрегнали мозъците си и изобретили часовниковата чашка и водния часовник.

1524г. е годината, в която германецът Питър Хенлиен, произвежда първият механичен часовник в историята. През 1550г. броят на механичните часовници в света се е увеличил огромно. Повечето произведени часовници били немски и френски. През 1575 г.  се появяват шведски и британски производители. През 1656 год. се произвежда първият часовник с махало. През 1761г. часовникът на Джон Харисън е изоставал само 0,02 секунди на ден. Той е бил възнаграден с 10 милиона долара. За първи път през 1800г. е направен джобен часовник. В Америка през 1850г. за пръв път е открита мащабна фабрика за производство на часовници. На всеки кръгъл час се възпроизвеждал някакъв звуков сигнал от камбана или звънец, който се повтаря толкова пъти, колкото е часът. През 20 в. основен производител на прецизни механични часовници става Швейцария. Ролята на швейцарските фирми се засилва по време и след Втората световна война, когато другите им конкуренти са заети с производство на военна продукция. През 50-те години на 20 век Швейцария държи над 50% от пазара на ръчни часовници. В Япония фирма „Сейко”, която произвежда часовници от 90-те години на 19 век, след Втората световна война започва да конкурира Швейцария на пазарите.

До 1970 г. „Сейко” става най-голямата компания в света за производство на часовници, произвеждайки и един от най-престижните модели. Това е и компанията, която първа успява да отговори на предизвикателствата с новата ера на електрониката. Съвременните часовници стават все по-функционални и в никакъв случай не отразяват само и единствено точния час.

Ако ви попитат – кой е изобретил първият в света електронен часовник?- бихте ли казали българин. Навярно не, но в действителност е така. Петър Петров е българският изобретател, който е признат и награждаван в Америка,но в България е обявен за ,,народен враг“ от комунистическия режим.

The post Състезание с времето appeared first on Зелен Свят.