Тогава, преди 5000 години, тези богати на селен чайове са били наречени “Лечебни чайове”.

Ето някои основни видове чайове от Китай:

Зелен чай
Зеленият чай остава най-старият и популярен вид чай. Той се ползва в Китай в продължение на хиляди години. Зеленият чай се приготвя от новите издънки на чайното растение, а чаените листа се изсушават и обработват според вида на желаният чай, обикновено на пара или в суха маса, като:

Жълтият чай се прави, като се позволява на влажните чаени листа да изсъхнат по естествен път. Той има характерен аромат, подобен на червения чай, но вкусът му е по-близо до зелен и бял чай. Жълтият чай се използва и за описване на висококачествения чай, който се сервира на императорите, тъй като жълтият е традиционен императорски цвят.

Junshan Yinzhen се произвежда в китайската провинция Хунан и е най-популярният жълт чай в страната. 

Бял чай
Бял чай е неферментирал, невтвърден зелен чай, който бързо се изсушава. Той е типичен за провинция Fujan и е по-светъл от останалите видове чай с фин, деликатен аромат.

Белият чай получил името си от традицията на бедните китайци, които предлагали на гостите чиста преварена вода, ако нямали чай и го наричали “бял чай”.

Чай от Улун
Oolong чай, известен също като Wulong чай, е неферментирал чай с уникални характеристики. Oolong чай може да се похвали с най-добрите вкусове и ароматни качества както на зелен, така и на черен чай. Понякога са наричани “зелени листа с черен ръб” се смята, че чай от олонг подпомага разграждането на мазнините и се смята за помощ за отслабване и подобрител на красотата.

Черен чай. 
Черният чай е втората по големина категория китайски чай. Тя се прави от новите издънки на чаените листа, които са ферментирали и изсушени. Получената инфузия дава прекрасен червен цвят и фин ароматен аромат. Keemun е най-популярната марка черен чай.

Пу-ер
Пуер чаят, произхождащ от провинция Юнан, има древна история над 2000 години. Според дефиницията на правителството на Юнан, чай Пуер трябва да е чай, който е направен от голямо растение от растение, отглеждано в определена област, което след това се преработва в сгъстен чай или тухлен чай с определена технология.

Пуер чайът е включен в списъка на географските указания от Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на 5 август 2008 г. В него се посочва, че само чай, произведен в 639 града на Юнан, в 11 префектури и градове, включително Pu’er и Дали, може да се нарече Pu’er чай. 

Има два различни вида пуер чай:

Чаената церемония е цяло изкуство на Изток. Консумацията му е традиция, застъпена в доста култури. Чаят е полезен, релаксиращ и хубав повод за срещи и приятно прекарано време.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Меката на Чая appeared first on Зелен Свят.

Първият документален източник на легендата за Великденското зайче е историята, публикувана през 1680 г. (!!!) , в която е разказано за едно магическо създание, като заек, което  хвърля яйца в градината.  

Според центърът за детска литература и култура към Университета на Флорида, Великденският заек произхожда от 13-ти век. В предхристиянска Германия, между другото, хората се покланяли на богинята на зората, пролетта и плодородието  Еостра . Англо-саксонците също почитали тази богиня. Честванията в нейна чест се провеждали в деня на пролетното равноденствие. Асистенти на Еостра, били зайци, а те носели светлините, които давали  началото на зората на сутринта. И най-вероятно древните германци и англо-саксонците заели своя култ от много по-древните гърци, чиято Афродита също имала зайци в свитата си.

Но заекът не се е превърнал светкавично в символ на Великден. Трябвало да се бори с други суеверия. Има твърдение, че през 19-и в., германците и англосаксонците все още търсели символа на Великден, тъй като в Бавария кукувицата тайно слагала яйца, в Елзас това било щъркел, в Саксония петел, а в Хесен хората били убедени, че лисицата скрива яйцата.

Великденският заек дошъл в САЩ в началото на 18-ти век с имигранти. Сантименталните германци не искали да изоставят традицията си и след гражданската война заекът завладял Америка . И оттогава, в продължение на няколко века, американци и европейци си подаряват шоколадови зайци  на Великден. И децата им се разхождат из къщата, търсейки с ентусиазъм дори в най-уединените и труднодостъпни места, магически великденски яйца.

Признавам, че търговците много умело яхват всяка мания на човечеството. Преди Великден зайчета има в кухнята, във вид на сувенири, по дрехите, по карнавални костюми и партита за децата…

Понякога това стига до крайности, но ако носи радост на малки и големи. Ако усмихва децата и обединява хората, какво толкова лошо има в това? Аз съм за празнуването на всички празници, стига истинските ценности покрай празникът да не се изгубват в някаква външна демонстрация.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Защо Великденски заек?!? appeared first on Зелен Свят.

Подобно на жителите на други католически страни, италианците прекарват Деня на нощта на 2 ноември, като поставят цветя на гробищата и разговарят с починалите си роднини, почитайки деня на мъртвите, или giorno dei morti. В Неапол, както и в други части на Южна Италия, това наблюдение се простира до около седмица и половина от различни ритуали и обичаи, които смесват християнските практики с местните традиции, комбинация, датираща от развитието на ранната църква по време на Римската империя.

Когато човек умре, те имат традиционно католическо погребение. Но след погребението тялото е поставено във временно дървено ковчеже и погребано в земята. Пет години по-късно семейството се връща на гробището, за да идентифицира роднините си. След като е направена идентификация, погребалните почистват тялото и го увиват в бяла тъкан в един вид процес на мумификация. След това тялото се отвежда в семейна гробница, където живите роднини посещават всеки 2 ноември. Членовете на семейството са поставени заедно в една и съща гробница.

Тъй като хората влизат в семейните си гробници за церемониите, носовете им незабавно биват удрени от силната миризма на разлагащи се тела или кадаверия. Някои хора почитат тези, които нямат семейство. В квартал Санита гробището на Fontanelle е мястото на един от шестте култа на смъртта в града. Членовете на общността приемат вековни непотърсени тела и им дават подаръци като пари или бижута в опит да облекчат болката им.

Алдо Колучиело, социален антрополог и научен координатор в междукултурна асоциация отбелязва, че макар и гробищата на Poggioreale и Fontanelle да са отворени и свободни за обществеността, посетителите трябва да помнят чувствителната природа на тези места и да преминават със смирение. Гробището Fontanelle е станало по-скоро туристическа дестинация през последните години, привличайки посетители от цял ​​свят.

Автор: Мартина С. Попова

The post Историческият Ден на мъртвите в Неапол, Италия appeared first on Зелен Свят.

Когато се използва говеждо месо, задължително се отстраняват сухожилията и мазнините още преди да се смели.

Тъй като агнето се счита за ,,чисто месо“, то често се използва за приготвянето на Ciğ köfte. Готовите кюфтета не може да се съхраняват за следващия ден или за специален повод. Агнето трябва да е заклано, почистено и смляно в същия ден, в който ще се приготвят кюфтетата. Специфичното тук, както се разбира от наименованието е, че месото не се подлага на термична обработка, а се прибавя сурово към фино смлян булгур заедно с изобилие от подправки.

Ciğ köfte обикновено се приготвя от мъже, тъй като изисква известна физическа сила в процеса на месене, така че ако сте любопитни да пробвате, трябва да имате силни ръце и пръсти, за да получите най-добрия резултат.

Подготовката на тази традиционна храна е ритуал. Има човек, който меси. Той може да поиска чаша вода за пиене или хартиена кърпа, за да изсуши челото си, защото той се поти в резултат на усилията. Има и гости, които го наблюдават. Те слушат предимно турска народна музика или дори сами пеят. Традиционен начин за ядене на кюфтето е навиването му в листа от маруля, изстискване на лимон и придружаване с айран или ракия.

Някои хора отказват да ядат тази храна, защото суровото месо в нея го намират за нездравословно.

Тези сурови кюфтета заемат широко място в културата, традицията и кухнята на изброените народи. Превърнати са едва ли не в символ на духа и се консумират с огромен апетит.

Ако ви падне път, непременно опитайте, а ако се случи и да присъствате на ритуала по приготвянето им, би било страхотно и любопитно зрелище.

Ай, дано…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Сурови кюфтета, брааат! appeared first on Зелен Свят.

На 14-годишна възраст Басиан става император на Рим и приема името Марк Аврелий Антонин Август през 218 г. От този момент неговото кратко, хаотично царуване скандализира Рим. Луридските сексуални срещи, екстравагантни каскади и партита, драматичен срив в римската традиция, принудително поклонение на
Елах-Габал в грандиозни публични ритуали отбелязват четирите му години на трона.

Отчетите за неговия живот се преливат във фантастика. Докато историите за него са без съмнение преувеличени, те продължават да вдъхновяват изкуството, литературата и драмата до наши дни. Голяма част от информацията за Елагабал е извлечена от сборник с биографии на императорите, известни като историята на Август. Това, което историците знаят със сигурност, е, че въпреки раждането му в далечна Сирия, Елагабал принадлежал към силно влиятелната Северна династия, която доминирала римската политика в края на втория век и началото на трети.

Въпреки примамката на имперския живот в Рим, императора прави свои собствени правила, без да се съобразява с римските обичаи и култура. Той отказа да приеме традиционните богове на Рим и да изостави собствените си. Вместо това, той остава верен на своя култ и донася със себе си статуя на бога Елах-Габал в Рим. Построил храм на сирийското божество на хълма Палатин. Въпреки че е император, той продължава да изпълнява ролята си на първосвещеник през цялото си управление.

Елагабал не проявявал никакво уважение към друг религиозен култ, освен към неговия. Скандалите и ексцесиите на императора очевидно нямали граници. Разказва се случай, в който той изумил римляните с неговите наумахии – симулирал военноморски битки в Цирк Максимус, с кораби, плаващи по вино, за да предизвикат „виното-тъмно море” от Одисея на Омир.

Също толкова впечатляващи били сложните процесии, в които колесници, изтласкани от слонове, тигри и лъвове се изкачили по Ватиканския хълм, утъпквайки всяка гробница, която лежала по пътя им. По време на банкетите си, историята на Августиан споделя, че Елгабал много се радвал да раздава подаръци на населението. Можело да е фина пържола, друг ден мъртво куче, или стотици златни монети, за да може да се забавлява, да наблюдава как хората се карат за тях. Същият източник също така разказва как би могъл, по прищявка, да сервира „храна“ от восък, дърво, камък или мрамор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Императорът на купона appeared first on Зелен Свят.

Голият скалп бил показ на вяра. Религиозното значение на косата е разпространено из целият свят. Будистките монаси си бръснат главите, докато някои ортодоксални евреи не докосват косата от двете страни на лицето си. Това е традиция и до днес. Католическите монаси били познати със специалната си прическа в продължение на векове. Нарича се тонзура. Нейното начало било през IV – V век. Смята се, че стилът произлиза като опит за подобаване на короната от бодли, която била на главата на Исус при неговото разпъване на кръста.

През VI век Папа Грегорий изпратил мисионери от Рим към Англия намерил разлики между Римската католическа църква и Келтската църква. Тогава настанали и сериозните разногласия относно религиозните практики. Било сблъсък на традиции и култури. Съществували са силни разминавания между двете църкви. Най-голямото неразбирателство било кога да се чества Великден. Друг проблем настанал с формата на тонзурата. Римската църква използвали вече познатата ни кръгла тонзура, а англичаните използвали друг вид, който днес остава мистерия, тъй като тя била изтрита от лицето на всяка историческа книга. Учените, който се опитали да разберат как би изглеждала тя използвайки стари текстове, казват че е възможно да е била триъгълна тонзура вместо кръгла.

През 664 година се съгласили да използват Римската дата на Великден и променили прическите на монасите си. В Римската католическа църква тонзурата била премахната през 1972 година, когато всички се съгласили, че тя показва разделение, което показва силата на църквата над народа. Днес някой монаси все още използват тази прическа, докато други не. По ясен пример може да е самата ни култура. Вероятно сте забелязали младежи, който са решили да си обръснат косата от двете страни на главата. Това естествено няма религиозни наклони, но все пак показва културата, от която те са част.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странните прически на монасите appeared first on Зелен Свят.

Традицията е пряко свързана с дезинфекциращите свойства на среброто, защото с въвеждането на допълнителни храни в тялото на бебето, не винаги влизат само полезни бактерии. Ето защо, лъжицата от метал е способна да убие повече от 650 различни вида патогенни микроорганизми!

От древни времена за среброто се говори като за метал с чистота и девственост, способна да изгони всичко, което е зло и тъмно. По този начин, предците са знаели, че водата, която за известно време стои  в сребърни чаши, придобива лечебни свойства.

Сребърните кани за съхраняване на вода са използвани от повечето  древни народи. А в Аюрведа е описан процесът на потапяне на сребро в гореща вода и последващото лечение с тази вода на чревно възпаление, болезнена менструация, сърдечно заболяване.

През 1942 г., по време на строителството на пътя Бирма-Асам, хиляди работници са починали от холера и дизентерия. Един лекар от Англия, Р. Бентън, заповядал да се снабдят строителите с вода, напълнена със сребро, и по този начин спрял епидемията.

Зареждането на вода със сребърни йони не е приказка измислица, а хилядолетна мъдрост, доказана с научни изследвания. От средата на 19 в., технологията се е използвала активно в медицината. За разлика от антибиотиците, към които бактериите развиват резистентност, обработката със сребърна вода не причинява алергии или други негативни последици. Сребърната вода се използва в хирургията за лечение на ставите, за лечение на дълбоки гнойни лезии на меките тъкани и следоперативни конци. В гинекологията, водата се използва за лечение на възпаление на лигавицата.

В офталмологията, водата със сребърни йони се използва за изплакване на очите срещу конюнктивит, блефарит, кератит и други възпаления.

Сребърната вода лекува устната кухина и парадонтоза.

Вътрешно, сребърната вода може да се приема за лечение на пептична язва, гастрит, киселини, колит и алергии. Има благоприятен ефект и подпомага лечението на инфекциозни чревни заболявания.

За да получите лечебна вода със сребърни йони, трябва да поставите сребърен предмет в стъклен контейнер с течност и да го оставите за 5-12 часа. Времето зависи от обема на водата и размера на среброто. Например, трилитров буркан с вода ще трябва да престои до 24 часа и тогава да се консумира, но задължително прочетете и се консултирайте за подробна информация. Самолечението не е препоръчително в никакви случаи. Само напомням…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Поверително за среброто и сребърната вода! appeared first on Зелен Свят.

Ако ви е любопитно, може да опитате да я приготвите. Вкусът ѝ се комбинира доста приятно с различни пържени мекици да кажем.

Има домакини, които смятат, че е идеална добавка към следобедният чай.

Необходими продукти за една доза халва:

2 водни чаши брашно
1 чаша олио (някои домакини използват масло)

За шербета:

 2,5 чаши вода
1,5 кристална захар

Първо пригответе сладкият сироп. Захарта се бърка на бавен огън до пълното ѝ разтваряне във водата. В отделна тенджера сложете олиото или маслото. В нагрятата мазнина се запържва брашното. След като усетите специфичният аромат, намалете котлона и бъркайте  енергично, за да предотвратите образуването на топчета в брашното и да не загори. След получаване на светлокафява смес от запърженото брашно се добавя сиропа. Бъркането продължава до получаването на хомогенна смес докато сиропа не се изпари напълно. Все пак е важно да се уточни, че готовата смес трябва да е с консистенция на меко тесто.

След като се смъкне от котлона, има много начини оформяне и сервиране.

В традиционният си вид, халвата се сервира чиста.

Има хора, които оформят сместа с най-обикновена супена лъжица и декорират да кажем с орехи.

Други я оформят под формата на торта и добавят млечен пудинг.

Други оформят топчета, които овалват в сладки стърготини или разтопен шоколад.

Ако се специализирате в направата ѝ, халвата ще ви се отблагодари подобаващо, защото ще се окаже, че винаги сте заредени с идея за нетрадиционен десерт, който на всичкото отгоре става и за раздаване на близки, съседи, и приятели. Moже да импровизирате с форми и добавки колкото ви позволява въображението.

Вие сте на ход.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Un helvası” appeared first on Зелен Свят.

Mehendi е картина върху тялото с къна, която, за разлика от татуировката, се задържа само няколко седмици.

Европа практикува татуиране върху кожата за цял живот, арабските, азиатските и някои африкански страни използват метод, който временно оцветява кожата. По този начин хората имат възможност през живота си да правят различни картини, без да увреждат кожата и да не вредят на здравето си .

Има няколко стила на Mehendi. Сред тях са: индийски, северноафрикански, арабски и азиатски стилове.

Хората в Северна Африка понякога предпочитат да рисуват без конкретни модели форми, и просто да нарисуват краката или дланите си с къна. Азиатският е един вид смес от арабски ииндийски стилове. На фалангите на пръстите или страничните части на краката може да се приложи непрекъснат слой къна.

Индийският мехенди е нещо впечатляващо. Използват се различни символи: цветя, кръгове, спирали, образи на животни и др. В Индия мехеди е не само естетическа декорация на тялото.

Например, Хена картини често се правят преди ритуали, традиционни празници. Вероятно няма да срещнете нито една индийска булка, чиито ръце и крака няма да бъдат украсени със сложни модели.

Цветът на къната става по-тъмен един-два дни след прилагането му, затова не се страхувайте, че шаблоните веднага ще имат бледо червен цвят.

Тъй като къната е естествено хипоалергенно вещество, Мехенди няма да навреди, няма да предизвика дразнене и зачервяване на кожата.

Процесът на прилагане на мехенди не причинява дискомфорт и болка.

Днес мехенди е оригинална декорация за всякакви поводи: коледни партита, сватби, рождени дни, тематични партита и др.

Ако сте решили да изпробвате на кожата си това екзотично изкуство, ето и конкретни съвети от специалистите: След като приложите модела, трябва да се опитате да избегнете контакт с водата в тази област на кожата. Ето защо е най-добре да правите Мехенди вечер преди да си легнете.

Препоръчително е преди да приложите Мехенди,  да извършите депилация и пилинг на онези области на кожата, които искате да украсите.

За някои, Мехенди е традиция, за други – верен талисман, а за трети – почит към модата и начин на изразяване.

източник снимки: Google 

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Мехенди – изкуство или традиция? appeared first on Зелен Свят.

Татуировките съществуват в една или друга форма в продължение на много години в различни култури по света. Когато става дума за татуировките на Сак Янт, има доказателства за тяхното използване още в Кхмерската империя, съвременна Камбоджа, датираща от 9-ти век, което им отрежда дълга и почетна история. Докато татуировките изглеждат готино и предизвикателно, татуировка Сак Янт се прави по причини, различни от суетата. Влизащите в бой войни вярвали, че татусът ги пази от злото. Ние може да се съмняваме в тези бабини деветини, но татуираните войни на Кхмерската империя са й дали възможността да управлява над Югоизточна Азия повече от 600 години. Дизайнът е широкообхватен, като всеки тип предлага различни сили или ефекти и всички татуировки се татуират в кожата с остър бамбуков стик и игла. Петте линии на Hah Taew са популярен дизайн, като всяка от линиите на кхмерския сценарий осигурява различен ефект като защита от зло или лош късмет или да се увеличи привличането към противоположния пол. Дизайнът Тигър осигурява сила, защита и авторитет, което го прави популярен избор сред бойци от муай тай.

Обаче, просто получаването на татуировки не е достатъчно, за да сте сигурни, че сте покрити от техните магически сили; веднъж украсени, трябва да се придържате към строг набор от правила или татуировките ще загубят всичките си магически сили.

Макар че има стриктни правила, които се следват след татуировка Сак Янт, те се различават от татуировка до татуировка, но често храмовете, където те са получени. Основните правила следват традиционните учения от будизма, като например не лъжат, убиват или открадват, но някои правила отиват по-далеч и са по-конкретни, като например невъзможност да се ядат зеленчуци или остатъци от тиквички и забрана да се къпеш под бананово дърво. Будистките монаси вярвали, че получаването на татуировка Сак Янт е свещено събитие.

За тези, които нарушат правилата, е възможно татуировките да се презаредят. Макар че това може да се направи по всяко време от посветен монах, има един ден и едно място, което е по-популярно от всички останали, за тези, които търсят магическо презареждане: денят Wai Khru в Wat Bang Phra.

Намиращо се недалеч от Банкок, Wat Bang Phra е най-известното място в Тайланд за собственици на татуировка Сак Янт, а денят на Wai Khru вижда хиляди посветени будистки носители на Сак Янт, които получават презареждане на татуировките си и зачитат монасите татуисти. Гледката е внушителна –  хиляди се присъединяват към монасите, пеейки заклинания, като много от заклинанията са посветени на онези, които са или обладани от образите от татуировките им – маймуната бог Хануман, тигри или крокодили. Обладаните стават непредсказуеми и се успокояват едва след като човек потърка ушите им.

Татуировките са вкоренена част от тайландската култура и културата на Югоизточна Азия, която малко хора наистина разбират. Това обаче не пречи на хората да идват на бреговете на Тайланд, за да получат татуировка Сак Янт. Сред най-известните нейни почитатели са Анджелина Джоли и Брад Пит, като Анджи няколко пъти е пътувала до Тайланд, за да бъде татуирана от монаха Аджарн Нуу Кампай, един от най-известните майстори на този вид татуировка.

The post Магически татуси appeared first on Зелен Свят.