Представители на израелската компания StoreDot са изобретили прототип на устройство, което може да зареди батерията на смартфон Samsung Galaxy S4 за 30 секунди. Принципът на зареждане се основава на използването на квантови точки – фрагменти от проводник или полупроводник.

Quicktionary – писалка-преводач

Quicktionary писалка-преводач от израелската компания Wizcom позволява скоростен превод. Първият модел на сканиращ преводач се появява през 1995 г. Днес третото поколение Quicktionary е на пазара. Потребителят просто държи писалката на непозната дума – и преводът се появява на екрана на писалката. Устройството също така ви позволява да слушате произношението на речта на отделни думи.

 PillCam – таблетна камера

Гавриел Идан реализира концепция, описана по-рано  в научната фантастика. Компанията, която той създава, се занимава с производството на „таблетки“ с вградени камери, които позволяват точно да се диагностицират проблеми в коремната кухина. Миниатюрната таблетка съдържа камера, безжичен предавател, модул за задно осветяване и батерия. Лекарят може да наблюдава картината в реално време.

 Нетафим – капково напояване

Концепцията за капково напояване е разработена от израелския инженер Симха Блас, който установява, че бавното и балансирано поливане значително увеличава добива. Той е изобретил гъвкав тръбопровод, с който можете да се поливат местата, където е най-необходимо. През 1965 г. израелската компания Netafim основава цяла индустрия на тази технология. Благодарение на модерните технологии, системите могат да се самопочистват и да осигуряват равномерно разпределение на водата, независимо от неговото качество и налягане. Най-иновативните от тях позволяват увеличаване на добивите дори в районите, където преди това не  е било възможно земеделие.

 BioBee – алтернатива на употребата на пестициди

Фирмата BioBee Sde Elihayu се занимава с масово отглеждане и използване на полезни насекоми в селското стопанство. Те включват естествените врагове на вредителите и земната пчела за естественото опрашване на оранжерии, и култури на открито. Производството на биологичен метод за растителна защита, води до значително намаляване на количеството на използваните токсични химикали, които са опасни за хората и околната среда.

Пустинен риболов

Прекомерният риболов води до изчерпване на хранителните ресурси и създава негативни последици, тъй като рибата е основният източник на протеини за стотици милиони хора. Благодарение на технологията, разработена от израелската компания GFA (Grow Fish Anywhere), рибите могат да се отглеждат навсякъде, дори в пустинята. Системата за “нулеви отпадъчни води” премахва климатичните бариери за рибовъдството. Освен това, тази система не зависи от електричеството и от наличието на водоизточник. Специално отглежданите бактерии пречистват водата от отпадъчните продукти на рибата и това елиминира необходимостта от изтичане на отпадъчните води и зареждане на резервоара.

Ветерикс – електронна капсула за добитък

Израелската компания Veterix е разработила уникална електронна капсула, която ще изпрати на собствениците на добитък подробна информация за здравето и други важни данни, свързани с животните. Veterix е безжичен предавател, който изпраща аларми на фермерите по имейл или мобилен телефон, като им казва, например, че животното е болно, ранено, притеснено или изгубено.

Pythagoras Solar – слънчев панел в прозореца

Израелската компания Pythagoras Solar е намерила ефективно решение в областта на алтернативната енергия. Фирмата е разработила прозорец с рамки, оборудвани със слънчеви панели. Разработен от инженерите на Pythagoras Solar, е комбинация от патентовано модерно стъкло и кристален силиций с висока производителност. Тази технология, според компанията, позволява на елемента да произвежда електричество от изкуствена светлина десет пъти по-ефективно от всички други съществуващи слънчеви клетки.

Картонени технологии – картон

Израелски стартиращ картон технологии разработи рециклиран картон под наем. Цената на рециклирания картон в количество, достатъчно за производството на един велосипед е $ 9-12. Разработчиците подчертават: въпреки факта, че моторът е изработен от картон, той е устойчив на пожар и вода, и е в състояние да издържи натоварване от повече от 180 кг. „Представете си, че всеки пластмасов или картонен продукт, който ще бъде хвърлен в кофата за боклук, може да се използва за създаване на велосипед, инвалидна количка или играчка“, казва Ихар Гафн, изобретателят на картонeния велосипед.  Развитието на картонeните технологии ще им позволи да превръщат планините от боклук в качествени продукти, готови за продажба на достъпна цена.

След подобни статии дишам с една идея по-леко, защото знам, че има и хора, които работят уверено за доброто на човечеството. Рано или късно това ще измести цялата помия. Вярвам.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Светлина от Израел /изобретения, които ще улеснят и подобрят живота ни/ appeared first on Зелен Свят.

В последните експерименти в Университета на Мериленд, учените установиха, че нашите космати спътници могат да възприемат името си с еднаква интензивност или по-силен от фоновия шум. Кучетата също разпознават собствените си имена, когато се говорят с непознат глас и през високоговорител, което предполага, че те не отговарят на езика на тялото на човека, тона на гласа или други знаци.

Това е ценна информация за хората, работещи с работнически и служебни кучета, тъй като може да се наложи да вземат спешни команди от хора, различни от техния собственик, в шумна среда, според проучването, публикувано в списание Animal Cognition.

“Някои хора казват, че е по-добре да давате ръчни сигнали – но кучетата често сканират помещението, за да видят какво се случва около тях”, казва Стенли Корен, професор по психология в Университета на Британска Колумбия ,

За изследването, когнитивният учен Амрита Маликарджун и колегите му наели собственици на различни породи кучета, включително домашни любимци и работещи кучета, като служебни кучета, терапевтични кучета и кучета за търсене и спасяване от цяла Мериленд. В лабораторията екипът поставил всяко куче със собственика си между два високоговорителя в центъра на тестовата кабина, така че животните трябвало да обърнат главата си на 90 градуса, за да погледнат към високоговорителя.

След това учените възпроизвели записи на жена, непозната на кучетата, която повтаря името на кучето или името на друго куче със същия брой срички и стрес. Записите били съчетани с фонов шум – подобен на шума в кафене – на три нарастващи нива на силата на звука.

След това експериментаторите отбелязали дали кучето се е обърнало към говорител, който е изговорил името му и колко дълго го е слушал. Резултатите показват, че кучетата обръщат повече внимание на собственото си име и могат да го извадят от фоновия шум – до известна степен. Макар че кучетата можели да разпознаят имената си на първите две нива на фонов шум, не можели, когато шумът бил по-силен от имената им.

За сравнение, възрастните хора могат да чуят имената си на всички три нива, макар че 13-месечните бебета могат да чуят само първото ниво – когато техните имена се говорят по-силно от фоновия шум.

The post Колко добре кучетата си познават имената? appeared first on Зелен Свят.

Атмосферният озон поглъща ултравиолетовото (UV) излъчване от слънцето. Излагането на UV радиация е свързано с повишен риск от рак на кожата и катаракти, както и с увреждане на растенията и морските екосистеми. Атмосферният озон понякога се обозначава като “добър” озон, поради неговата защитна роля, и не трябва да се бърка с тропосферния или “нисък” озон, ключов компонент на замърсяването на въздуха, което е свързано с респираторни заболявания.

Озонът е силно реактивен газ, чиито молекули се състоят от три кислородни атома. Концентрацията му в атмосферата естествено се колебае в зависимост от сезоните и географските ширини, но като цяло е била стабилна, когато глобалните измервания започнали през 1957 г. Първоначалните изследвания през 70-те и 80-те години разкриха признаци на проблеми. През 1974 г. Марио Молина и Шерууд Роуланд, двама химици от Калифорнийския университет, Ървайн, публикуват статия в Nature, в която подробно са описани заплахите за озоновия слой от хлорфлуорвъглеродните газове. По това време те обикновено се използвали в аерозолни спрейове и като охлаждащи течности в много хладилници.

Революционните изследвания, за които учените бяха наградени с Нобелова награда за химия през 1995 г., стигнали до заключението, че атмосферата има „ограничен капацитет за абсорбиране на хлорни атоми“ в стратосферата. Един атом хлор може да унищожи повече от 100 000 озонови молекули, според американската агенция за опазване на околната среда, като изкоренява озона много по-бързо, отколкото може да бъде заменен.

Продължава наблюдението на озоновия слой и е установено, че възстановяването може да не е толкова просто, както се надяваше. Едно проучване в началото на 2018 г. установи, че озонът в долната стратосфера неочаквано и необяснимо е намалял от 1998 г. насам, докато друг посочва възможни продължаващи нарушения на пакта от Монреал.

The post Озоновият слой appeared first on Зелен Свят.

Тези оранжерийни зеленчуци са звездите на един от няколкото научни проекта, които се провеждат в Neumayer Station III, третата итерация на немско изследователско съоръжение, управлявано от полярния научно-ориентиран институт Alfred Wegener. Основната цел на оранжерията е доста възвишена: това е лаборатория за изучаване на начините за отглеждане на храна в космоса. По-конкретно, изследователите, които работят там, искат да знаят дали астронавтите могат да произвеждат прясна част от диетата си, ако хората най-накрая стигнат до Марс.

Това може да бъде едно от най-добрите места за проучване на този проблем. Разположен на източния бряг на морето Weddell, на Антарктидския леден шелф Екструм, съоръжението е достъпно само със самолет или ледоразбивач и само по време на лятото на Антарктика, ако времето позволява.

“Това е най-близкото място до Космоса на Земята”, казва фотографът Естер Хорват, който прекарал девет дни на гарата през Януари 2019г. Neumayer, за разлика от други полярни изследователски станции, защото тя е единствената, който функционира целогодишно на леден шелф. Само девет члена на екипажа живеят там и те вършат голяма част от работата си в сграда, която също е оборудвана с малко баскетболно игрище, телевизор с голям екран и други удобства за престой.

Животът в Neumayer означава живеене и работа в близки помещения с определена група хора в непримирим пейзаж. Всяко пътуване извън него изисква внимателно планиране. Това прави парника, в които отглеждат растенията доста дълечен. Той се намира на около 365 метра от главната сграда, където учените живеят и работят. Ако предположим, че условията не са прекалено сурови, всеки може да ходи там и да получи добре дошъл зелен цвят сред цялото сиво и бяло.

Оранжерията вече показва на изследователи как растенията могат да процъфтяват в дълбокия космос. Едно интригуващо предизвикателство, което те преодоляват, е как да оправляваме градината дистанционно. Всичко се отглежда аеропонично, което означава, че растенията са вдигнато, а корените се излагат на въздуха. Хранителните вещества се доставят чрез разпръскван разтвор, а не чрез почва. Това пръскане – заедно с контрол на температурата, осветление и корекции на въглеродния диоксид – се извършва от център за управление на мисии в германския аерокосмически център в Бремен, Германия.

Досега системата е работила добре и въз основа на реакцията на екипажа от гарата в Neumayer, оранжерия като тази може драматично да подобри живота в космоса.

The post Можем ли да отглеждаме реколта в космоса? appeared first on Зелен Свят.

Защо еболата е толкова опасна и трудна за унищожение?

1. Изискванията на ваксината:
   Ваксината за ебола трябва да се поддържа студена. Но в тропическите райони, където има малко охлаждане, ваксината може бързо да стане безполезна. Все още не разполагаме с изсушена или друга по-подходяща форма на ваксината.
2. Ограничения и разходи за нови лекарства:
   Съществуват експериментални, генетично модифицирани лекарства за ебола, но все още не е ясно дали те ще бъдат широко ефективни и достатъчно достъпни, за да бъдат осъществени за масово лечение на жертвите на Ебола по света.
3. Неуспехът на методите, които са спрели предишните вируси:
   През 1966 г., по време на голяма епидемия от вируса на едра шарка, ваксинаторите са използвали методи, наречени пръстенна ваксинация с голям успех. Те ваксинирали хора в пръстен около заразеното лице. Това блокира вируса в стената на имунните хора и го спира да се разпространява. Опитите да се използва техниката с Ебола обаче са изправени пред проблеми. Ваксинирането изисква стабилно правителство или друг орган, поддържащ гражданския ред. Зоните с огнища на ебола в Демократична република Конго се контролират от силни милиции, които не позволяват на ваксиниращите да извършат този вид лечение на заразените.
4. Пропуски в разбирането на учените за това как убива Ебола:
   Ебола остава загадъчна. Тя е невероятно агресивна в човешкото тяло, но учените все още не разбират всички механизми на вируса. Великият военен стратег Сун Дзъ казва: “Познавайте врага си.” Все още не познаваме Ебола достатъчно, че да я спрем напълно. Когато най-накрая го направим, ние ще видим пътищата, чрез които ще я победим.

The post Какво спира унищожението на Ебола? appeared first on Зелен Свят.

Учените знаят, поне от времето на Чарлз Дарвин, че големите маймуни издават звуци, когато са гъделичкани. Но не било ясно дали тези звуци всъщност са свързани с човешкия смях. Сега изследователите са стигнали до заключението, че смехът се е развил у приматите през последните 10 до 16 милиона години, когато е живял последният прародител, общ и за приматите и за човеците. 

В изследването, публикувано в Current Biology, бяха измерени 11 слухови променливи за 25 експериментални субекта – променливи като дължината на вокализацията, дишането и вибрациите на гласните струни. Всички тези числа бяха включени в софтуерна програма, която потърси връзката между данните. След това компютърът изгради филогенетично дърво (т.е. “родословно дърво”), което отговаря на най-добрите данни. Анализът установи, че човешкият смях е най-близък до този на шимпанзетата и бонобото, двете най-тясно свързани с нас маймуни. Графиката на смеха показа, че следващите по подобие са горилите, следвани от орангутаните и сиамангите, които са по-малки маймуни. “Тези резултати съвпадат с генетичната топология на големите маймуни и на хората”, каза Давила Рос.

По време на проучването Давила Рос се убедила и в това, че издаваните звуци не са просто антропоморфни, те просто са израз на радост и веселост при големите маймуни. Смехът „изглеждаше като израз на радост, каза Давила Рос. Струваше ми се, че участниците се радват на вниманието и позитивното взаимодействие със своите настойници и не бяха много щастливи, когато сесията на гъделичкането свърши“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Смехът не е от вчера! appeared first on Зелен Свят.

Синовиалната течност е вещество, което се намира между нашите стави. То играе ролята на лубрикант между кокалите ни, за да могат те да се движат оптимално и без болка. Някой описват самото вещество, че прилича на жълтък. Когато си размърдаме ставите изпускаме газ, който създава балончета в синовиалната течност. Те бързо се разпадат и издават до болка познатият ни звук. Ако искате да си изпукате същото кокалче, трябва да изчакате около 20 минути, за да може газа да се завърне отново в течността.

Това по-различно ли е от пукането, което чуваме ако се изправим бързо?

Звукът, който се чува да излиза от коляното ви е от сухожилието на коляното. Когато мръднем ставата, сухожилието бързо се плъзга по него. Звукът е много склонен на този, който опънат ластик би направил.

Този навик безопасен ли е за нашите стави?

Вероятно да. Учен направил експеримент със самият себе си. Решил да си пука кокалчетата на едната ръка в продължение на 60 години, а другата била оставена на спокойствие. Главната му цел била да разбере дали пукането на ставите ще доведе до артрит. След 60 години старателна работа той разбрал, че във пуканата ръка няма особено голяма разлика с другата. Повечето практикуващи медицина са съгласни със този резултат. Само едно проучване от 1990 година показало, че пукането на ставите в продължително време може да доведе до проблеми със хватката и подуване на ръката.

Въпреки че изглежда, че можете да си пукате ръцете, краката, гръбнака и какво ли още не по колкото си искате, това не гарантира, че навикът ви няма да изнерви хората около вас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пукате ли си кокалчетата? appeared first on Зелен Свят.

Това е начин да се избегне масовото убийство на животни и потенциално е доста по-екологичен, тъй като използва по малко земя, вода и енергия. Това е обещанието, което учените, разработващи „чисто месо“ дават. Проблемът идва със предразсъдъците на хората относно всичко създадено в лаборатория. Наричат го ненатурално и грешно. Въпреки общественото мнение, ако успеем да преглътнем презумпциите си, това месо може да помогне за нахранването на нарастващото население. Също така предоставя това по по-етичен и устойчив начин. Учените вярват, че хората бързо биха свикнали със лабораторно създаденото месо ако вкусът и текстурата са точни. Текущо не е позволено за консумация от външни хора извън компанията, тъй като твърдят, че е важно да бъде направено колкото се може по-близо до истинското месо, за да се избегне лошата преса.

Как точно се създава чистото месо?

Техниците взимат малка проба тъкан от животно, филтрират го и изолират клетките, който могат да размножат. Това означава, че трябва да бъде предоставена топлина и достатъчно кислород, както и да бъдат захранвани със сол, захар и протеини. Този процес измамва клетката, която си мисли, че е все още в тялото на животното. Тя натурално почва да се размножава. Въпреки, че могат да създадат мускул, мазнина и свързваща тъкан, голямото препятствие е да ги създадат по начина, по който ние сме свикнали да приемаме месото.

Казват, че текущо никой не е дори близо до лабораторно създадена пържола. Самата текстура има голямо значение за аромата и вкуса на продукта. Голямата цел на компаниите, който са се захванали със тази на пръв поглед непосилна задача, не е да създадат фантастично, вкусно месо, а просто месо, което има вкус на месо. За моментът проблемът е в самата големина на месото и текстурата, което трябва да се постигне. Със опити, експерименти и може би провали, в близкото бъдеще изхранването на населението може да стане поне малко по-лесно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лабораторно създадено месо appeared first on Зелен Свят.

За изследването учените от Медицинското училище в Брайтън, Англия наеха 17 здрави възрастни души, които били изложени на сканиране с функционална магнитно-резонансна томография. В същото време, пуснали в помещението поредица от петминутни звукови пейзажи както от изкуствени, така и от естествени природни среди. Здравният доклад съобщава, че по време на всеки звуков пейзаж участниците изпълняват задача, която измерва тяхното внимание и време за реакция. Тяхната сърдечна скорост се наблюдавала, за да се определи дали автономната нервна система е засегната.

Докато преглеждали резултатите, изследователите забелязали, че активността в мрежата за подразбиране в мозъка варирала в зависимост от възпроизвежданата музика. Слушането на изкуствени звуци било свързано с модели на фокусирано внимание. Звуците на естествената природа, от друга страна, произвели по-фокусирано внимание при участниците. Те споделят, че изкуствената музика ги накарала да се тревожат и размишляват за ситуации извън техния контрол. Те били свързани с състояния, включващи психологически стрес, депресия и тревожност. В това състояние времето на реакциите на участниците било по-бавно в сравнение със слушането на естествените звуци. Въз основа на данните изследователите стигнали до заключението, че звуците от природата спомагат за намаляването на симпатиковата реакция на тялото и увеличаване на парасимпатиковия отговор, който е свързан с релаксацията и чувството за благополучие.

Научен сътрудник от това последно проучване заяви, че определено биха препоръчал разходка в естествената среда на природата на всеки, независимо дали в определен момент се чувства тревожни или не. Дори няколко минути кратка разходка из близкият парк може да са от значителна полза. Той признава, че изследването го е вдъхновило да излиза по-често из природата. Споменава, че слушането на звуци от природата му помогнали със стресирани моменти на работа и облекчили напрежението.

Автор: Мартина С. Попова

The post Лечебните звуци на природата appeared first on Зелен Свят.

Тази промяна изисква аварийна актуализация на Световния магнитен модел. Тази система управлява сателитната навигация, системите за геопозициониране и тракерите на телефоните. Системата е била настроена да направи промяната през 2020 г., но бързата промяна в магнитния полюс предупредила експертите, че моделът спешно трябва да бъде фиксиран. Оказва се, че полюсът се „скита“ по непредсказуеми начини, които очаровали изследователите и учените. Джеймс Кларк Рос го измерва за пръв път през 1831 г. в канадската Арктика. В средата на 90-те години той набира скорост, от около 15 до около 55 километра годишно. До 2001 г. той влязъл в Северния ледовит океан където през 2007 г. екип е качил самолет на морския лед в опит да намери полюса. Всяка година учените извършват проверки, за да видят как се държи. Въпреки това, след последните проверки те осъзнават, че данните им са толкова неточни, че надхвърлят допустимия лимит за навигационни грешки.

Какво причинява промяната?

Текущо няма ясен отговор на това, което точно се случва, но някой от теориите включват геомагнитни импулси, които могат да бъдат проследени обратно до хидромагнитни вълни, възникващи дълбоко в ядрото. Друго предложение е отслабването на магнитното поле под Канада. Фил Ливърмор, геомагнитист от Университета в Лийдс, Великобритания, казва, че местоположението на северния магнитен полюс изглежда се управлява от две големи мащабни магнитни полета – едно под Канада и едно под Сибир. До колко това е в следствие на нашето въздействие върху природата и до каква степен това ще промени животът на земята е все още неясно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Магнитните полета се променят appeared first on Зелен Свят.