Дзен будистите имат поговорка за просветлението: „Да изгориш планината Сумеру с огънче от светулка.” С други думи, опитите да се достигне просветление чрез логика или здрав разум са толкова безсмислени, колкото невъзможно е да се запали планината с огънчето на малкото насекомо. Но това не е спряло местните жители на Какунодате да се опитват.

Всяка нова лунна година, около средата на февруари, един снежен край на префектурата Акита е домакин на Хибури Камакура, Празник на огъня и снега. Ритуалите отбелязват края на зимата и началото на пролетта, но също така приканват и положителната енергия на доброто настроение, или ками.  

По брега на замръзналата река Кинокинай близо до група от спящи черешови дървета, местните хора строят малки иглута, наречени камакура – светилища на Шинтоиския бог на водата Суи Джин. Децата бързат от едно камакура към друго, като пожелават с уважение на всички добро здраве и богатство. Подобно на останалите богове анимисти, Суи Джин е пристрастен към залагането на мочи топки и сакето.

Суи Джин е един от добрите духове и е основно отговорен за защитата на рибарите. Но в град Какунодате, който няма излаз на море, той е призован да защитава оризовите полета и да пази реколтата. Събирането на ориз е трудна работа и, тъй като много хора в този регион все още си изкарват прехраната чрез селското стопанство, никой не се наема да заеме мястото им. Особено като се има предвид заплахата от Юки-Онна или „Снежната жена“.

В някои истории Юки-Онна е изобразена като сложна жена, чиято злина е породена от трагичния й живот, но мнозина смятат, че тя още от самото й раждане си е била зла. В някои части на Япония и до днес смятат, че тези, които не разпознават пронизителните й викове, се наказват – биват затваряни в долината до смъртта им. На децата в Акита отрано се казва, че ако не внимават, снежната жена ще дойде да изяде душите им.

В японския анимизъм, всички духове трябва да бъдат успокоени, без значение колко неотзивчивите биха могли да бъдат. По време на първата част на фестивала Хибури Камакура се строи светилище в тяхна чест, украсено с пожелания и талисмани за късмет. Поклонението се води от шинтоистки свещеници или каннуши. Облечени в тънки копринени роби, техните розови, червени и сини фигури оживяват покрития със сняг пейзаж. Те рецитират молитви в спокойни, измерени тонове, като се противопоставят на времето с равнодушие. Пред тях върви група мъже, свели глави в благоговение, застанали стоически срещу злите духове на зимата.

С настъпването на нощта се запалва огън, а балите със сено и въглен се свързват със сламено въже. Местните жители, които участват в танца Хибури, се подготвят, като потриват косата си със забрадки и пъхат ръцете си в защитни ръкавици, за да не ги изгорят. Така се поставя началото на сцената на битката с Юки Онна.

Танцьорът хваща единия край на въжето и запалва балата и започва да го върти. Балата бавно поема инерция на главата му и образува защитен ореол над главата му. Вятърът подхранва огъня с кислород и той започва да фучи страховито, докато балата се върти все по-бързо и по-бързо. Горещината топи падащия сняг и го превръща в дъжд. Огнените езици магично се вият около тялото на танцьора.

Светлината на огъня преминава по лица от тълпата, сякаш ги изважда от фантастичен филм, а по тях се чете радост, удивление, страхопочитание. Хибури танцьорът бавно отнася публиката в духовното царство; в света, където управляват богове и духове, където няма логика и здрав разум; на място, където мистичните особености на огъня са единственото оръжие на човека срещу нещастията.

Хибури танцьорът трябва да издържи на силна топлина и гъсти облаци дим, докато не прогони злите духове на зимата. В крайна сметка, когато пламъците се доближат само на сантиметри от ръцете, балата се хвърля в огъня. Дали Юки-Онна си е отишла завинаги? Само времето ще покаже. Дали са направили достатъчно, за да призоват Суи Джин? Препитанието на местните жители в Какунодате може да зависи от това.

Не е съвпадение, че има симетрия в знаците за огън (火) и човек (人); извитите крака на тези два знака представляват потенциал и за добро, и за лошо. Огънят може да донесе смърт и разрушение, но също може да създаде топлина, светлина и енергия.

Възможно е на пръв поглед да ви се стори, че хората от Какунодати просто въртят едни огнени топки около телата си. Но, ако се вгледате по-внимателно, може и да успеете да видите вълшебната планина Меру, осветена от огньовете на Хибури Камакура.

Възможно е на пръв поглед да ви се стори, че хората от Какунодате просто въртят едни огнени топки около телата си. Но, ако се вгледате по-внимателно, може и да успеете да видите вълшебната планина Меру[1], осветена от огньовете на Хибури Камакура.

[1] свещена петвърха планина на хиндуистката, джайнската и будистката космология и се счита за център на всички физически, метафизични и духовни вселени.

Автор – Нина Жишева

The post Хибури Камакура: Празникът на огъня и снега appeared first on Зелен Свят.

Великият хиндуистки епос на Рамаяна разказва историята на принц Рама (7-ият аватар на бога Вишну) на царство Айодхя, който е бил прогонен в горите от ревнивата си мащеха Кайкей, която искала трона за собствения си син Бхарат. Въпреки че Рама бил законен наследник на трона, той, като идеалният син, искал да спази обет, който баща му, цар Дюшаха, е направил на кралица Кайкей, че всяко нейно желание ще бъде изпълнено. Принц Рама остава в гората в продължение на 14 години, придружен от любящата му съпруга Сита (аватар на богинята Лакшми) и предания брат Лакшама, който настоял да го последва в изгнанието.

Там, живеещи просто и предпазвайки свещените аскети от демони, те се натъкват на Равана, десетоглав демон крал, който бил омаян от красотата на Сита. С измама Равана успява да я отвлече в царството си. Той е последван от двамата му братя и маймуна бог Хануман, който е предано отдаден на бог Рама.

След много изпитания и премеждия Рама успява да спаси Сита и да победи Равана, чиито десет глави символизират злините на човечеството като гняв, похот, алчност и сребролюбие. Дивали отбелязва триумфалното завръщане на Рама в царството на Айодхя, където се изкачва на трона и олицетворява Идеалния човек и краля.

Дивали празнува триумфалното завръщане и новото начало, защото всички водим битки срещу нашата по-нисша природа и се стремим да живеем почтено и в хармония.

Дивали, известен също като Дийпавали (фестивал на светлините), се празнува по много начини – това е индуската нова година, отбелязана с молитви и пуджа, както в дома, така и в офиса, тъй като също така започва новата година за бизнеса, благословен в молитва. Това е най-благоприятното време на годината, когато се смята, че Лакшми, богинята на богатството и благоденствието, посещава всички домове. Къщите са почистени и боядисани, подредени са нови мебели и домовете са осветени с глинени лампи, за да приветстват богинята.

The post Дивали – светлина и красота appeared first on Зелен Свят.

Тайпусам е френетичен празник, честван от индуските тамили, за да почетат бога Мурган – хиндуистки бог на войната и син на Шива.

По време на Тайпусам, богът Мурган се отрупва с благодарности и подаръци, знак на преданост за  отговорите на молитвите. Не всеки пробива тялото си или носи болезнени тежести, но тези, които страдат, създават голямата забава.

Скандирането и барабаните запълват въздуха, тъй като хиляди поклонници образуват големи, хаотични, шумни процесии и преминават от храмовете към зоните на поклонение.

Тайпусам е най-известен с шепата поклонници, които пронизват лицата и телата си с мечове, шишчета и куки. Тежки, артистични светини, известни като кавади (бреме), са прикрепени към доброволци с остри шишчета.

Понякога тежестите са толкова големи, че се налага няколко мъже да помагат. След това кавадите се пренасят през тълпата, докато накрая се оттеглят за молитви на определено място. Други поклонници носят съдове, пълни с мляко, като дарове за бога Мурган.

Поклонниците, които пронизват езиците, бузите и лицата си с остри предмети, почти не кървят и съобщават, че изпитват много малко болка! Много от тях твърдят, че раните им се лекуват почти незабавно и не предизвикват белези.

Преди да бъдат пробити, поклонниците се довеждат до състояние на транс с песни и барабани.

Подобно на други индуски фестивали, Тайпусам е колоритен и хаотичен празник, въпреки че със сигурност не е толкова разхвърлян като Холи!

Въпреки че Тайпусам може да изглежда малко като цирков трик с пробождане с остри предмети, който се демонстрира на улицата, той показва уважение към религиозното значение на фестивала. Това не е място, където човек да се отнася неуважително. Доброволците са почитани и уважаване по време на събитието заради отдадеността им.

The post Тайпусам – празникът на прободените тела appeared first on Зелен Свят.