Но може би няма такова нещо като „грешени моменти“, може би просто има грешни хора. Ние използваме “времето”, когато не сме сигурни в чувствата си към другите или към определена ситуация. И може би ние използваме “времето”, когато се страхуваме да се изправим пред себе си, чувствата си и да оставим някой друг да ги види или да видим какво се опитваме да скрием от света.

Но истината е, че някои хора използват времето правилно, правят дистанцията по-близо, правят пътуването по-безопасно. Те правят трудните времена по-лесни и са готови. Те използват точното времето, когато срещнат човек, който ги интригува, човекът, който ги кара да се усмихват, човекът, който ги кара да вярват отново, да се доверят отново и отново бавно да обичат. Те знаят, че условията никога няма да бъдат перфектни, за да опознаят някого или да са във връзка, защото винаги ще има нещо, което да стои на пътя, но те също знаят, че винаги има начин да накарат всичко да работи в тяхна полза. Винаги има начин да се намери баланс. За да можете да се срещнете по средата, да се спогодите.

Времето е доста подобно на живота, то всъщност не е в полза на онези, които са готови. То ще бъде правилно или грешно, независимо дали сме готови за него или не.

The post Няма грешени моменти appeared first on Зелен Свят.

Някои паразити живеят постоянно в гостоприемника; те консумират течности или вещества от хранителния му тракт. Това са ендопаразитите. Тенията живее в червата на големите бозайници, като човека. Тя се храни с вече обработени вещества от гостоприменика, а това му причинява стомашни неразположения и увеличен апетит.

Атлантическата миксина живее в моретата до 300 м дълбочина. Когато намери жертва, тя се нахвърля върху нея, за да пробие тялото й с роговете си зъби и грапавия си език. После бавно вкарва тялото си в жертвата. Като всички риби-паразити от своя вид, тя спокойно изгризва жертвата си отвътре!

Други паразите се закрепват на кожата на госпоприемника си, като преминават от един индивид към друг, хранейки се с тъкани или кръв: те се наричат ектопаразити. Кърлежи, комари, въшки или пиявици се придвижват със скокове, летене или пълзене, за да сменят гостоприемника. Други не могат да се придвижват: те се приютяват под кожата на животните и хората, като предизвикват силни сърбежи.

Паразитите предизвикват често смущения и могат да причинят сериозни, понякога смъртоносни болести. Някои паразити пренасят други, по-дребни – микробите, които предават на своя гостоприемник. Такъв е случеят с мухата цеце, която пренася сънната болест. Когато тя ухапе човек, микробът навлиза в нервната му система и предизвиква сънливост. Друг пример са бълхите, пренасяни от плъховете. Те носят вируса на чумата, предизвиквал ужасяващи епидемии през миналите векове!

The post Паразитизъм appeared first on Зелен Свят.

Учените отдавна спорят дали редът на раждане в семейството влияе на бъдещия живот на детето. В един момент те просто се отказаха и казаха: „Не, всичко е глупости, няма връзка“.

Но през 2007 г. двойка норвежки епидемиолози решиха да се поразровят отново. След анализиране на 250 000 души, те все пак откриха ясна връзка между интелигентността и реда за раждане.

Според това проучване, както и друго, проведено от Университета в Единбург, първородните деца „показват по-добри резултати при тестовете за интелигентност на възраст от една година“.

Защо най-възрастните са най-умните?

Учените от Единбург заключиха:

„Въпреки че всички изучавани деца получиха еднакво ниво на емоционална подкрепа, първородните деца получиха повече подкрепа при задачи, развиващи умствени умения.“

Според тях след първото дете поведението на родителите се променило.

„За по-малките деца те предлагат по-малко умствена стимулация и са по-малко ангажирани с дейности като четене заедно, правене на занаяти и свирене на музикални инструменти.“

Майките с повече от едно дете добре знаят за какво става въпрос. С първото дете родителите получават нов, прясно изпечен човек и те казват: вашата задача е да го научите на всичко необходимо и да отгледате един добър, интелигентен, щастлив възрастен.

Първородният получава много красиви костюми и те го държат толкова често в прегръдките си, че хората около него започват да се шегуват, че няма да се научи да ходи. И албумът, посветен на него, е пълен с подробности: когато бебето за пръв път избухна, как беше първият ден в училище и т.н.

Накратко, с първото дете следваме всички правила.

По времето, когато се появи второто, вече сме разбрали, че родителските книги често грешат и, дори ако не грешат, вече нямаме сили да правим всичко „според правилата“.

Обичаме по-малките не по-малко от по-големите. Ние сме също толкова добри родители. Искрено искаме да обърнем на всяко дете същото внимание като на първото. И в по-голямата си част вероятно можем да го направим.

Но колкото повече деца се появяват, толкова по-тревожен става животът и по-уморените родители. Така че не е изненадващо, че някъде правим нещо незавършено. Повече деца = по-малко време.

Още няколко факта за първородните:

Те обичат да командват. Те са склонни да бъдат домакини и важни, защото родителите често ги определят като основни.

Те вярват в авторитета. Те често информират родителите за всякакви дребни грехове, защото вярват в правилата (дори и самите те да не са много нетърпеливи да ги спазват).

Те са перфекционисти. Връзват обувките си, пишат името си или вземате изпита си по биология – независимо от задачата, те искат да я завършат перфектно.

Превод – Нина Жишева

The post Най-голямото дете е най-умното appeared first on Зелен Свят.

Векове на опитомяване радикално са променили анатомията на веждите на кучетата, като лицата и емоциите им са лесно четливи за хората. Когато срещат погледа на човек, кучетата често вдигат вътрешния си мускул на веждите, за да направят очите си по-големи и по-привлекателни.

“Няма доказателства, че кучетата умишлено местят този мускул, но създава преувеличено движение, което ние лесно отразяваме”, казва лидерът на изследването Джулиане Камински, психолог от Университета в Портсмут в САЩ. Движението на веждите играе важна роля в човешката комуникация, казва Каминиски: „Аз правя това сега, когато говоря с вас, въпреки че знам, че не можете да ме видите.“

Изследването е най-новият пример за това как 20,000 години съжителство са направили нашите домашни любимци фино настроени тълкуватели на човешките емоции – вероятно повече от всички други видове. В миналото си Каминиски е открил, че кучетата са уникално опитни в разбирането на жестове, които надминават дори не човекоподобни примати като шимпанзетата. Камински започнал да изследва обратната страна на тази връзка, като разгледал как хората дешифрират поведението на кучето. В един експеримент, публикуван през 2013 г., тя заснема приют на кучета, за да види дали някой от техните поведения са свързани с това колко бързо е било осиновено животното.

От всички фактори, разгледани от Камински, само едно се откроява като значимо: движението на веждите на кучето нагоре и навътре.

Първоначално „това беше много изненадващ резултат. Не очаквахме нещо толкова малко като движението на веждите да има голям ефект” казва Камински. Но останал въпросът: дали това движение на веждите е уникално за кучетата, или може да се открие в техния прародител, сивия вълк.

Новото проучване, публикувано в сборник с доклади на Националната академия на науките, Камински и колеги анализирали мускулите на лицето на шест кучета, включително лабрадори, сибирски Хъски, Чихуахуа, Немски овчарки и други, както и четири диви сиви вълци. Всички животни са умрели от естествена смърт и телата им са били дарени на науката. Екипът открива големия и видим мускул на anguli oculi lateralis, във всичките екземпляра от кучета, но почти не присъства във вълците.

Камински и колегите също установили, че прибиращият anguli oculi lateralis мускул е по-малък и по-променлив по размер и присъствие в вълците, отколкото при кучетата, с изключение на сибирското хъски, по-древна кучешка порода, тясно свързана с вълка. Този мускул, който минава покрай външния ръб на окото, излага повече бялото на окото, което кара кучешките очи да изглеждат като човешки.

“Малките промени могат да имат видими въздействия, когато става въпрос за промени в анатомията”, казва Моли Селба, докторант, който изучава еволюцията и опитомяването на кучета в Университета на Флорида. “Мускулите на изражението на лицето са относително малки мускули, но те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който възприемаме лицето, ”казва Селба, която не е участвала в изследването.

Брайън Харе, еволюционен антрополог от университета Дюк, отбелязва, че кучетата са вълци и са много сходни анатомично – с изключение на тези очни мускули.

„Това ново проучване показва, че тези морфологични промени се развиват, когато кучетата и хората са взаимодействали през последните 20,000 години“, казва Харе. “Те почти със сигурност не са се развили поради умишлена селекция, а са дали предимство на кучетата при взаимодействието си с хората.”

The post Кучешките очички appeared first on Зелен Свят.

Историята изглежда неправдоподобна. Ако погледнете снимките, вероятно си задавате въпроса: “Наистина ли е възможно?”

Както виждате от снимките, крокодилът е истински. Името му е Почо, дължината на тялото му е повече от 5 м., а теглото му е почти половин тон.

Според Чито, тяхното приятелство започва преди повече от 20 години. Ето какво разказва той. Рибарят открил ранен крокодил на брега на реката. Влечугото е имало ранено ляво око, бил тежко измършавял и почти умирал от глад. Човекът обаче не е могъл да подмине агонизиращото влечуго и решил да му помогне. Добродушният Чито занесъл крокодила в къщи и започнал да го храни и да го лекува. Хранел го с  пиле и риба и след шест месеца  Почо напълно оздравял. Чито пуснал крокодила в езеро близо до дома му. Каква е била изненадата му, когато се обърнал, за да си тръгне и видял, че Почо излязъл  от водата и пълзял след него! Със специално разрешение, Чито се грижил за приятеля си в продължение на почти две десетилетия. Влечугото живеело в изкуствено езеро под наблюдението на ветеринар. Но имал по–близки отношения само със спасителя си. Много туристи и учени проявили интерес към това приятелство. Даже по едно време това приятелство започнало да носи доходи на Чито.

Влечугото умира от естествена смърт.

Дотогава се е смятало, че влечугите не са способни да чувстват обич към хората. Случаят на Почо все още не намира научни обяснения.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Чито & Почо. Едно необяснимо приятелство appeared first on Зелен Свят.

Преди да овладее огъня, човекът без съмнение се научава да не се бои от него. Естествените пожари, предизвикани от светкавици или вулканични изригвания, го ужасяват и понякога пригонват от жилището. Но привлчен от светлината и топлината, той накрая се осмелява да се доближи до огъня. Човекът събира пламтящи въглени и грижовно поддържа ценния пламък, за да не загасне.

Изглежда, че огънят е постижение на Homo erectus в една епоха, когато Европа е в оковите на голямо заледяване. Наистина останките на най-старите огнища са намерени в Унгария, Франция, Италия и Испания. Огънят е овладян малко по-късно в Китай: пещерата Жукудиан до Пекин разкрива 4 слоя пепел, като единият на места достига 6 метра дебелина.

Макар че липсват доказателства, специалистите смятат, че има два метода: бързо триене на дърво върху по-меко дърво или удър върху парче кремък. Загряването в първия случай или искрите във втория подпалват сухи треви, мъх или гъби. Огънят се поддържа и пази в издълбани в почвата кухини с каменни стенички. Когато липсва дърво, се горят сухи кости.

Животът се организирал около огнищата, разположени в колиби, на открито или в пещери. В големия дневен студ и през ледените нощи пламъците давали топлина, необходима за оцеляване и завладяване на нови територии. Огънят позволил да се удължи денят и да се изследват пещерите. Осветявайки пътя си с лампи, в които гори пазтопена животинска мас, хората пипнешком изследвали тези тайнствени места, които техните наследници ще нашарят с рисунки хиляди години по-късно.

The post Завоюването на огъня appeared first on Зелен Свят.

В религията на древен Египет има стотици богове, датиращи от праисторическите времена: тогава Египет е съставен от царства, всяко със стоите божества. Страната е обединена, но всяка област почита своите богове. През вековете се появяват нови вярвания, но старите се запазват: така животните – покровители на първите обитатели на бреговете на Нил – кобрата, котката, крокодилът, ибисът – продължили да бъдат почитани, но под други форми. Към местните богове, свързани с град или провинция – Птах, патрон на захаятчиите, “господар” на Мемфес, Хатор, Богинята на Любовта и Радостта, “повелителка на Дендера – се прибавили обожествените природни феномени – Океанът, Небето, Земята, Слънцето и популярните божества. Последните играят първостепенна роля сред простолюдието, очакващо намесата им в ежедневния живот: Хапи олицетворява прииждащия Нил, Непри е богът на Зърното, Бес – безформено и жизнерадостно джудже с щръкнала брада – покровителства бременните жени.

Първите божества са представлявани от животни (сокол, кобра, бик), а някои запаззват този свой облик, като Себек, богът-крокодил. Малко преди началото на I-вата Династия, египтяните създават божества по свое подобие, например Изис и Озирис. Някои божества обаче запазват животинска глава на човешко тяло: главата на ибис за Тот, на сокол за Хорус, на чакал за Анубис.

В началото второстепенно божество на град Тива, Амон, припознаван като Слънцето под името Амон-Ра, Става главно божество на царството в началото на Новата Империя, когато князете на Тива утвърждават властта си. Той е почитан като “цар на боговете”, създател на света. Амон е смятан за баща на фараона, името му се появява в имената на някои фараони, като Аменофис (“Амон е доволен”) или Тутанкамон. Жреците на Амон придобиват значително влияние и богатство. Фараонът Аменофис IV напразно се опитва да се противопостави на властта на жреците на Амон, като установява култа към божеството Атон, и се назовава Ехенатон (“Това се харесва на Атон”).

Той конфискува богатствата на жреците и храмовете на Амон и създава нова столица. Култът към Амон е възстановен след смъртта на Ехнатон, а върховенството му запада едва след разрушаването на Тива от асирийците и пресийците.

The post Безбройните египетски богове appeared first on Зелен Свят.

Био хладилници

Руски дизайнер измисля концепцията за хладилник, наречен Bio Robot Refrigerator, който охлажда храната с биополимерен гел. Няма рафтове, отделения или врати – просто поставяте храна в гела. Хладилникът използва само 8% от енергията в дома си за контролния панел и не се нуждае от енергия за реално охлаждане.  Биополимерният гел за хладилник използва светлина, генерирана при студена температура, за да съхранява храната. Самият гел е без мирис и не е лепкав, а хладилникът може да бъде инсталиран на стената или на тавана.

Ултра-бърз 5G интернет от безпилотни летателни апарати със слънчеви панели

Google работи върху безпилотни летателни апарати, които разпространяват ултра-бърз интернет в проект, наречен Project Skybender. Теоретично, те  ще предоставят интернет услуги 40 пъти по-бързо от 4G мрежите, което ви позволява да прехвърлите гигабайт данни в секунда. Изследователи са създали 5D диск, който записва данни в 5 измерения, губейки милиарди години. Той може да съхранява 360 терабайта данни и да издържа на температури до 1000 градуса. 

 Подводни транспортни тунели

 
В Норвегия планират да построят първите в света подводни плаващи мостове на дълбочина 30 м. под вода, използвайки големи тръби, достатъчно широки за две ленти. Проектът, вече е похарчил 25 милиарда долара, и се очаква да бъде завършен през 2035 година.

Биолуминисцентни дървета

Екипът по разработването цели създаването на биолуминесцентни дървета, като използва ензим, открит в някои медузи и светулки. Тези дървета ще могат да осветяват улиците и да помогнат на минувачите да виждат по-добре през нощта. Вече е разработена малка версия на проекта под формата на растителна светлина в тъмното. Следващата стъпка ще бъдат дърветата.

Портрети от ДНК

Студентката Хедър Дюй-Хагборг създава 3D портрети на ДНК, намерени на угарки на цигари и дъвки на улицата. Последователността на ДНК се въвежда в компютърна програма, която създава образа на човек от една проба. Обикновено по време на този процес се издава 25-годишно лице. След това моделът се отпечатва в 3D портрети в пълен размер.

Изкуствени листа, които превръщат въглеродния диоксид и слънчевата светлина в гориво.

Учените са разработили нови слънчеви клетки, които превръщат въглеродния диоксид в атмосферата в гориво. Въпреки че са направени много опити досега, за първи път е разработен истински метод, който използва материал на базата на волфрам. Той е 20 пъти по-евтин и работи 1000 пъти по-бързо.

 Плазмено силово поле, което предпазва автомобилите от инциденти и сблъсъци.

Boeing е патентован метод за плазмено поле, който бързо нагрява въздуха, за да абсорбира бързо ударните вълни. Силовото поле може да се генерира с помощта на лазери или микровълново лъчение.  Ако технологията може да бъде приложена, тя ще се превърне в революционно развитие във военната област.

Плаващи градове

Плаващият екополис, наречен Lilypad, е предложен от архитект Винсент Калебаут за бъдещи климатични бежанци като дългосрочно решение на проблема с повишаването на морското равнище. Градът ще може да побере 50 000 души, използващи възобновяеми енергийни източници. Плаващата структура се състои от три “венчелистчета” и три планини, които обграждат изкуствена лагуна в центъра, събираща и пречистваща вода.  Тя  ще използва енергията на вятъра, слънцето, силите на приливите и отливите, дори ще събира дъждовна вода и други алтернативни източници на енергия.

Изумително нали… ?!? И аз така си помислих… Да помълчим пред тези блястящи умове… Може би има надежда…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Блясъкът на човешкия ум! appeared first on Зелен Свят.

Сега, ново проучване установи, че тази така наречена фабела (латински за “бобено зърно”) се завръща. Костта, която е сезамоидна кост, или тази, която е вградена в сухожилията, е три пъти по-често срещана при хората, отколкото преди един век, съобщиха учените в сряда (17 април) в вестник Анатомия.

Група изследователи от Имперския колеж в Лондон прегледаха записи – например резултати от рентгенови снимки, сканиране с МРТ и дисекции – от над 27 държави и над 21 000 колена. Те комбинираха своите данни, за да създадат статистически модел, оценяващ разпространението на тази неуловима кост във времето.

В най-ранните данни, датиращи от 1875 г., те открили, че фабелата е била налична в 17,9% от населението. През 1918 г. тя присъства в 11,2% от хората, а до 2018 г. са я намерили в сухожилията на 39% от населението.

Костта преди това е била свързана с артрит или възпаление на ставите, болка и други проблеми с коляното, според изявление на Imperial College Лондон. Всъщност, хората с остеоартрит на коляното са два пъти по-склонни да имат тази кост, отколкото хората при които тя липсва, пишат те.

Отдавна фабелата има цел, подобна на целта на коляното на маймуните от Стария свят, според изявлението. “Когато сме се разделили на големи маймуни и хора, изглежда сме загубили необходимостта от фабела”, заяви водещият автор Майкъл Бъртоум, антроинженер в Imperial College Лондон. “Сега тя просто ни причинява проблеми – но интересният въпрос е защо тази кост се завръща в коленете ни.”

Известно е, че сезамоидните кости като фабела растат в отговор на механични сили, според изявлението. „Тъй като хората сега се хранят повече от предците си, станали са по-високи и по-тежки, тялото упражнява по-силен натиск върху коляното, казва Бъртоум. – Това би могло да обясни защо костиците фабела са по-разпространени сега, отколкото някога са били“.

Превод – Нина Жишева

The post Коляното ни си възвръща костицата фабела appeared first on Зелен Свят.

Защо кофеинът влияе на хората по толкова различен начин?Отговорът отчасти е в гените.

Имаме вградени генетични фактори, които ни помагат с саморегулирането на приема на кофеин. Интересно е колко силен е ефектът, който генетиката оказва върху това. Редовното пиене на кафе ще развие известно ниво на толерантност към кофеина с течение на времето, което може да бъде отменено само чрез отдръпване от дневната чаша. Но ако избягвате кафето, защото ви кара да сте безпокоини, безсънни или ви кара да ви се гади? Това може да се дължи на вариации, малки колкото един нуклеотид във вашата ДНК – A, G, C и T на генетичната азбука.

Всичко започва с това, как тялото се справя с кофеина, плаващ наоколо във вашата система. Това е работата на вашия метаболизъм, а когато става дума за кофеин, само два гена се справят с по-голямата част от работата. CYP1A2 създава чернодробен ензим, който метаболизира приблизително 95% от целия погълнат кофеин. AHR контролира колко от този ензим произвеждате. Заедно, тези гени контролират колко кофеин циркулира в кръвния Ви поток и за колко време.

Някой имат генетичен вариант, който води до намален метаболизъм на кофеина. За тях е по-вероятно да консумират по-малко кафе в сравнение с някой, който има генетичен вариант, който води до повишен метаболизъм на кофеина. С други думи, ако имате бърз метаболизатор – или ако пушите, което повишава метаболизма – кофеинът няма да се задържи достатъчно дълго, за да повлияе дълбоко на мозъчните центрове за стимулиране, така че може да посегнете към още една чаша. Но ако произвеждате по-малко от ензима, съдържащ кофеин, повече от химикалите ще циркулират в тялото ви за по-дълго време, което означава, че може да ви засегне много по-дълго.

The post Обичате или мразите кафе? appeared first on Зелен Свят.